Казуса за прокурори-28.06.2007

[LakeG]

Аз съм от "твоята партия" Може би отстрани, без напрежението от конкурса и чакането на резултати /знам какво е/ е по-лесно...

[odil7102]

Аз съм от "твоята партия" Може би отстрани, без напрежението от конкурса и чакането на резултати /знам какво е/ е по-лесно...

Бях на изпита за прокурори и мога да ви кажа решението, след като излязох направих справка и консултация-
правна квалификация на деянията на ГЕНОВ е следната:
1.по чл. 196, ал.1, т.1 от НК във вр с чл. 194 от НК-не е налице квалификация за използуване на техническо средство, защото ключът, който е даден на ГЕНОВ едаден от ЙОТОВ, за да извърши същият ремонт в апартамента, т.е ГЕНОВ не се е сдобил със същия с цел да извърши кражбата
2 .по чл. 211, пр.3 -то във вр с чл. 209 от НК
И двете деяния са извършени при условията на чл. 29, ал.1, б."а" от НК и в срока по чл.30 от НК
Налице са множество престъпления при условията на чл. 29 от НК, като наказуемостта им е по чл. 27, ал.3 от НК
Налице е съществено процесуално нарушение, което е отстранимо извършено от разследващия орган и затвърдено от прокурора-недопускането на адвокат/ респ.-повереник/ на пострадалия, което по последици се приравнява на липса на предявяване-ТР2/2002 ОСНК НА ВКС
Що се касае до излизането извън срока от страна на прокурора, налице е процесуално нарушение но същото не е съществено, тъй като не ограничава процесуалните права на пострадалия и обвиняемия, а дори да се приеме, че ги ограничава, същото не е отстранимо.
Правилно съдът е върнал делото на прокурора за отстраняване на същественото процесуално нарушение по предявяване на разследването, чрез законосъобразното му повторение.
това е моето мнение, за което нямам претенции да е абсолютно меродавно

[terminator]

Има прест. по чл. 211 от НК- ползване на договорни отношение с измамлива цел- т.е Генов още първоначално не е искал да изпълнява задълженията си/да извърши ремонта/, а и не би могъл,като същеврменно е целял да получи насрещната престация на Йотов- сумата от 2000лв. Касае се безспорно за измама при опасен рецидив.
Има и кражба по чл. 196- с използване на техническо средство- ключ.Отново е налице опасен рецидив.Законът не прави разлика как е придобит ключа- правомерно или не- в смисъл дори и даден или откраднат.Разликата между кражбата и обсебването е в чия фактическа власт е предмета на престъплението.Неправомерният достъп до вещи не означава ,че те са били поверени на престъпния деец.Така например ако аз съм дал ключа на мой съсед в студентското общежите за да отиде влзе в стаята ми и да ми донесе цигарите, а той решава да извърши кражба и в изпълнение на намисленото като отключва стаята ми и взима оттам коженото ми яке,което после продава- какво има - обсебване ли- абсурд.Нужно е при обсебването да има акт на поверяване в който да се сочи и какви конкретно действия са били разрешени на дееца да извършва с вещта.В случая такъв акт липсва- изричен или мълчалив.
Има допуснато съществено процесуално нарушение- дознателят е нарушил разпоредбата на чл.75 ал.2 от НПК- да осигури възможност на пострадалия да упражни правата си по ал.1 от същия закон- а именно да има повереник.Нарушението е съществено тъй като е довело до ограничаване правото на защита на пострадалато от престъп ленията Ф.Л.Нарушението е и отстранимо- затова съдията докладчик правилно е прекратил съдебното производство и е върнал делото на пхрокурора за извършване на съответните процесуални- следствени действия по отстраняване на наруиението.Това че прокурорът е внесъл акта след 3 -месеца не е съществено процесуално нарушение и не влече последици освен дисциплинарвата отговорност на магистрата.Строкът за произнясяне от 1 месец на прокурора е инструктивен.Не спазването му не влече правни последици във връзка с наказателното преследване, а единствено служебни такива за магистрата.

[terminator]

Има прест. по чл. 211 от НК- ползване на договорни отношения с измамлива цел- т.е Генов още първоначално е нямал намерения да изпълнява задълженията си/да извърши ремонта/, а и не би могъл,като същевременно е целял да получи насрещната престация на Йотов- сумата от 2000лв. Касае се безспорно за измама при опасен рецидив.
Има и кражба по чл. 196- с използване на техническо средство- ключ.Отново е налице опасен рецидив.Законът не прави разлика как е придобит ключа- правомерно или не- в смисъл даден или откраднат.Разликата между кражбата и обсебването е в чия фактическа власт е предмета на престъплението.Неправомерният достъп до вещи не означава ,че те са били поверени на престъпния деец.Така например ако аз съм дал ключа на мой съсед в студентското общежитие за да отиде,да влезе в стаята ми и да ми донесе от там цигарите, а той решава да се възползва от ситуацията ида извърши кражба и в изпълнение на намисленото отключва стаята ми , взима оттам коженото ми яке,което после продава- какво има - обсебване ли- абсурд.Нужно е при обсебването да има акт на поверяване в който да се сочи и какви конкретно действия са били разрешени на дееца да извършва с вещта.В случая такъв акт липсва- изричен или мълчалив.
Има допуснато съществено процесуално нарушение- дознателят е нарушил разпоредбата на чл.75 ал.2 от НПК- да осигури възможност на пострадалия да упражни правата си по ал.1 от същия закон- а именно да има повереник.Нарушението е съществено тъй като е довело до ограничаване правото на защита на пострадалато от престъп ленията Ф.Л.Нарушението е и отстранимо- затова съдията докладчик правилно е прекратил съдебното производство и е върнал делото на пхрокурора за извършване на съответните процесуални- следствени действия по отстраняване на наруиението.Това че прокурорът е внесъл акта след 3 -месеца не е съществено процесуално нарушение и не влече последици освен дисциплинарвата отговорност на магистрата.Строкът за произнясяне от 1 месец на прокурора е инструктивен.Не спазването му не влече правни последици във връзка с наказателното преследване, а единствено служебни такива за магистрата.

[RinTimTim]

Тайната на добрия юрист е

Преди да стигне до тайните на правото, юристът, опитващ се да стане някога добър, първо трябва да е попрочел основните неща и те да са му ясни. Едва ли мога да гоня олимпийски рекорд в плуването, преди да съм се научил да плувам...

В тази връзка, ето елементарното и много точно обяснение защо има кражба, а не обсебване. Без тайни и пробити от гражданските отношения прокурори

Разликата между кражбата и обсебването е в чия фактическа власт е предмета на престъплението.Неправомерният достъп до вещи не означава ,че те са били поверени на престъпния деец.Така например ако аз съм дал ключа на мой съсед в студентското общежитие за да отиде,да влезе в стаята ми и да ми донесе от там цигарите, а той решава да се възползва от ситуацията ида извърши кражба и в изпълнение на намисленото отключва стаята ми , взима оттам коженото ми яке,което после продава- какво има - обсебване ли- абсурд.Нужно е при обсебването да има акт на поверяване в който да се сочи и какви конкретно действия са били разрешени на дееца да извършва с вещта.В случая такъв акт липсва- изричен или мълчалив.

[Grazia]

А какво ще кажете за това:
"РЕШЕНИЕ № 16 ОТ 25.09.1981 Г. ПО Н. Д. № 423/81 Г., ВК

КРАЖБА С ОТКРАДНАТ КЛЮЧ, ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА СЪЩАТА БРАВА, Е СПЕЦИАЛЕН НАЧИН НА ИЗВЪРШВАНЕ НА КРАЖБА.
Чл. 195, ал. 1, т. 4 НК


При цялостната проверка на присъдата Върховният съд констатира, че както прокуратурата, така и съдът са пропуснали да квалифицират извършената от подсъдимия кражба и по чл. 252, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, защото се касае до кражба, извършена по специален начин. Това е така, защото подсъдимият е откраднал ключа на жилището и с така откраднатия ключ отключил, проникнал в него и извършил кражбата. Открадването на ключа е специален начин на извършване на кражбата. Това е изрично посочено в т. 11 на постановление № 6 от 26.IV.1971 година на Пленума на Върховния съд на НРБ. Поради липсата на такова обвинение срещу подсъдимия и протест на прокурора тази неточност на квалификацията на деянието не може да се поправи в това производство."
В случая ключа е получен отново чрез престъпление - измама!

Генов влиза в този апартамент за провеждане на ремонт, поне за това се е условил с Йотов. Няма доказателства че предварително е обмислил отнемането на вещите от шкаф във хола, като това кореспондира и със самите действия на Генов. Той не взел нищо от другите помещения, които вероятно е имал този апартамент. Ако е имало предумисъл че ще използва предоставения му ключ за да осъществи престъпно деяние, вероятно е щял да провери и другите помещения. Влизането в апартамента с предоставеният му ключ е правомерно, защото не може да се докаже до този момент че не е искал да извърши ремонта.

В казуса е записано"знаейки, че не притежава необходимите умения...? А какъв друг умисъл може да има Генов, влизайки в апартамента освен кражба, "знаейки че.."? А това, че не е взел нищо от другите помещения не означава, че не е проверил има ли нещо за крадене, но да не е открил.Просто липсва подробна информация в казуса! Ако допуснем че е влязал с намерението да извърши ремонта - кога точно това намерение е преминало в идеята за кражба - докато търси тръбите в шкафа?
Според мен умисъла за кражба съществува още при получаването на ключа.
Какво ще бъде положението в такъв случай, например:
"Пенка безработна домакиня е в дома си докато нейният съпруг Стоян е на работа извън населеното място - с колата им.
Звъни някой на вратата през деня докато той е на работа.Когато Пенка излиза човекът и казва, че е колега на съпруга й и че той го е пратил да вземе резервните ключове, защото е заключил първите в колата. Споменава името разбира се, всичко както си му е реда. Съпругата без да се усъмни в думите му дава ключовете. Мнимия колега отива до колата, отключва си и например взема кастофона, след което изчезва?"
Е ли налице специален начин за изършването на кражбата - особена ловкост и дързост? Ако да защо не и в случая на нашия казус?

[RinTimTim]

Открадването на ключа е специален начин на извършване на кражбата. Това е изрично посочено в т. 11 на постановление № 6 от 26.IV.1971 година на Пленума на Върховния съд на НРБ.

Може и да е било посочено по времето, когато е постановено решението, но с редакцията от 87г. т.11 изглежда така:

11. (Изм. с т. 11 ППВС № 7 от 1987 г.) В чл. 195, ал. 1, т. 4 НК са предвидени случаите, когато моторното превозно средство е послужило за отнемане на вещите, а също и когато деецът ги е отнел, без да си е послужил с превозно средство, но го е използвал за превоз на имуществото и отдалечаване от местопрестъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него. За да бъде осъществен вторият състав, необходимо е да се установи, че при влизането или отключването на помещението или при отнемането на вещите е било използвано техническо средство. Не е необходимо то да е специално пригодено за извършване на кражбата. Техническо средство са и ключовете, независимо дали са обикновени или секретни; подправени или оригинални; откраднати, намерени; предназначени или случайно са се оказали годни за отключването на помещението. Третият състав се прилага, когато при извършване на кражбата деецът е проявил особена ловкост или умение, като използването на въжета, катерене по улуци, балкони и фасади на сгради, използване на стълби за качване на високи места и др.

[sunshine_75]

В случая, струва ми се, определяща е ВОЛЯТА на правоимащия собственик, който доброволно е дал ключовете и по този начин е осигурил достъп на извършителя до помещението.

[odil7102]

Все си мисля, че квалификацията е по чл. 196 във вр с чл.194, а не във вр с чл. 195. В казуса, бе ясно казано ,че ЙОТОВ доброволно дава ключовете на ГЕНОВ, за да извърши ремонта, естествено мотивиран от последния чрез измамливите му действия.Няма спор, че е налице класически съставомерен случай на измама по ал.1 на 209,естествено в настоящия казус-по чл.211, заради условията на чл.29, ал.1б."а"от НК.
Но Генов ще си носи отговорност за това престъпление, при тази квалификация.
Що се отнася до кражбата, която също е при условията на чл.29, ал.1,б"а" от НК, връзката е с чл. 194.Това е така, защото ключът е придобит от ГЕНОВ, вследствие на измамливите му действия безспорно, но няма данни в казуса, които да сочат за наличие на умисъл за извършване на кражба към онзи момент, именно по този начин да бъде използуван ключа, като средство за извършване на кражбата.Деецът не само трябва да действа с пряк умисъл, но и да съзнава всички обективни и субективни признаци на състава, в т.ч. и квалифициращите такива.Няма данни, даже бих казала, че фактите са в обратната насока-ГЕНОВ да е решил да извърши кражба чрез ключ от дома на Йотов поради това да е намерил начин да се снабди с него.Няма данни и след като ключа е бил в него да е решил да го използува именно за тази цел-да извърши кражбата, като ключа улеснява това му престъпление.
Поради това смятам, че връзката е чл.194 от НК.

[RinTimTim]

В случая, струва ми се, определяща е ВОЛЯТА на правоимащия собственик, който доброволно е дал ключовете и по този начин е осигурил достъп на извършителя до помещението.

Определяща за какво?

Не е определяща деянието да се квалифицира като нещо друго освен кражба, защото това, че собственикът му е дал ключ от помещението, съвсем не значи, че му е предал фактическата власт върху вещите в него. Но това се дискутира вече.

Не е определяща и по отношение на квалификацията на кражбата като извършена с техническо средство, защото няма никакво значение как средството е попаднало у дееца, важното е, че той се ползва от него с цел да осъществи отнемането. Използването на средството трябва да е подчинено на отнемането, за да има квалифицирана кражба и това е достатъчно. Дали някой му го е дал доброволно, откраднал го е, направил го е и т.н. са все неща ирелевантни дали ще е осъществен съставът.

[RinTimTim]

Това е така, защото ключът е придобит от ГЕНОВ, вследствие на измамливите му действия безспорно, но няма данни в казуса, които да сочат за наличие на умисъл за извършване на кражба към онзи момент,

Не е и нужно. Нужно е да има умисъл за кражба в момента, в който ползва техническото средство, а не когато го е придобил.

Вече ако умисълът е възникнал след като е отключил помещението с друга цел, тогава няма да е налице квалифицирана кражба, защото ще отсъства умисъл относно един от елементите на състава. Ползването на ключа трябва да е подчинено на отнемането.

[odil7102]

Съгласна съм с горното.И точно за това казвам, че няма каквито и да било обективни данни от поведението на ГЕНОВ, от които да се направи несъмнен и обоснован извод, че в умисъла на същия се е включвало и осъзнаването на обстоятелството, че ключът се използува именно за отнемане на вещите, т.е. само с тази цел за да извърши кражба.А след като няма такива обективни данни следва квалификацията да е по чл. 194 от НК.Нещо, което ще бъде доказано безспорно в процеса, отколкото една квалификация по чл. 195, която е фифти-фифти и може да падне впоследствие.Нали така?!

[RinTimTim]

Съгласна съм с горното.И точно за това казвам, че няма каквито и да било обективни данни от поведението на ГЕНОВ, от които да се направи несъмнен и обоснован извод, че в умисъла на същия се е включвало и осъзнаването на обстоятелството, че ключът се използува именно за отнемане на вещите, т.е. само с тази цел за да извърши кражба.А след като няма такива обективни данни следва квалификацията да е по чл. 194 от НК.Нещо, което ще бъде доказано безспорно в процеса, отколкото една квалификация по чл. 195, която е фифти-фифти и може да падне впоследствие.Нали така?!

както е записан казусът - отключил, отишъл в хола, взел, избягал - точно си е отключвал с намерението да краде.

А иначе всеки прокурор ще внесе с квалифициращия признак, пък съдът да му мисли после. Съдът ще си го преквалифицира в по-лекото, ако сметне, че по-тежкото не е доказано.

[LakeG]

Подкрепям RinTimTim за последното. Кражбата я има. Очевидно мнения и "вътрешно убеждение" за това как точно да се квалифицира тя у всекиго - разни. Прокурорът би могъл да внесе обвинението с по-голям обем, а ако съдът сметне, че някоя от квалификациите не е доказана - спокойно може да го осъди по по-леката. Това е по-добрият вариант, отколкото да внесе орязаната квалификация,а да се съберат на съдебно следствие доказателства за повече, нали? Трудно ще да е да го съдят втори път...

[ivo111]

Здравейте! Някой може ли да обясни кои процесуални нарушения са съществени и защо недопускането на адвоката на пострадалия е такова или не е такова.

[kazablanka]

колеги, някой знае ли кога ще има резултати от писмения за прокурори?

[alegrina]

Рин тим тим или какъвто е там е апсолютно прав колеги. Така че ако някой е писал нещо различно просто е сбъркал.

[odil7102]

Относно процесуалните нарушения-основно ТР2/2002 на ОСНК.
На досъдебното производство процесуалното нарушение винаги е съществено ако е довело до ограничаване на правата на обвиняемия и пострадалия, респ. на защитника или повереника, дотолкова доколкото чрез тяхното ограничаване са ограничени и правата на първите.По -подробно- цитираното решение

[sea._]

A kakvo mislite za tova re6enie:

Решениe № 327 от 27.05.1999 г. на ВКС по н. д. № 261/99 г., II н. о., докладчик съдията Пенка Томчева
Относно утвърдено за въззивния съд нарушение на материалния закон
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 5-6/1999 г., стр. 11
чл. 206, ал. 1,

чл. 194, ал. 1 НК

Престъплението обсебване е налице, когато вещите, предмет на разпореждането, са били предоставени на дееца да ги владее или пази на определено конкретно основание. Безспорните фактически положения, дали основания на съдилищата да ги квалифицират като присвояване по чл. 206, ал. 1 НК, са както следва: подсъдимият обитавал собствен на пострадалия обзаведен апартамент, със знанието на пострадалия, по сключен между него и трето лице наемен договор за същия апартамент и с предплатен наем за три месеца. След като пострадалият предупредил подсъдимия, че следва да освободи апартамента, когато изтече договореният срок, подсъдимият дал в заем на пострадалия по негово искане 150 000 лева, с уговорка, че ако пострадалият забави връщането на заема, може да се удължи наемният период. Междувременно срокът на предплатения наем изтекъл, но подсъдимият не освободил апартамента, което станало причина за неблагоприятна промяна в съществуващите преди това добри отношения между подсъдимия и пострадалия собственик, който посетил апартамента си, придружен с представители на полицията и пак предупредил подсъдимия да го освободи. При следващо посещение пострадалият намерил апартамента си освободен, но с изнесено от същия част от подробно описано в присъдата обзавеждане, на стойност 2 073 999 лева. Когато със съдействие на полицията пострадалият открил новия адрес на подсъдимия, на няколко пъти последният му върнал изцяло инкриминираните вещи.


Така установените фактически положения не сочат на присвояване по чл. 206, ал. 1 НК , защото: при обсебването дееца извършва разпоредителни действия в своя полза с вещ, която владее или пази. Да "владее" или "пази" означава предоставяне на вещта на дееца на някакво основание. Нерегламентираният достъп до вещи не означава, че те са предоставени за владеене или пазене, поради това, когато някой, имайки такъв достъп до вещи, извърши с тях разпоредителни действия без съгласието на собственика им и когато това е с цел за присвояване, ще е налице кражба, а не обсебване по чл. 206 НК. В случаят подсъдимият не е страна по сключения между пострадалия и трето лице договор за наем, от което следва, че на него не са били предоставени за владение или пазене вещите от апартамента, предмет на наемния договор. Доколкото, предвид данните по делото за дадени от подсъдимия на пострадалия в заем 150 000 лева, би могло да се приеме, че с изнасянето на процесните вещи от апартамента, без съгласие на собственика, подсъдимият е извършил това с цел да ги присвои, деянието му би следвало да се квалифицира като кражба по чл. 194, ал. 1 НК, а не като обсебване по чл. 206, ал. 1 НК . Такова обвинение не е било предявено, протест в тази насока не е подаван, поради което възможността за правна квалификация на деянието по приложимия материален закон е процесуално изключена.


Като е прието, че извършеното от подсъдимия С. е обсебване по чл. 206, ал. 1 НК, в нарушение на материалния закон и като не е приложен приложимият за случая материален закон, подсъдимият е осъден за несъставомерно по чл. 206, ал. 1 НК деяние. Касае се до утвърдено за въззивния съд нарушение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 НК . Поради това и съгласно чл. 357, ал. 1, т. 2 , предл. посл. НПК, предвид несъставомерността на деянието чл. 206, ал. 1, респ. по чл. 206, ал. 6 , във връзка с ал. 1 НК след отмяна на потвърдителното въззивно решение, подсъдимият С. следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението му по чл. 206, ал. 1 НК.

[svetlomira]

Публикуваха резултатите от писмения изпит от 28.06.07г.