- Дата и час: 22 Ное 2024, 20:01 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
казусът за мл.съдии
|
|
- ***
- ***
Че е СИО е ясно.Но именно защото договорът е възмезден се предполага съвместен принос.
Точният текст на чл.21 (1) ЗЗД е "Договорът поражда действия между страните, А СПРЯМО ТРЕТИ ЛИЦА - САМО В ПРЕДВИДЕНИТЕ ОТ ЗАКОНА СЛУЧАИ"
Не е ли чл.19 СК точно такъв предвиден в закона случай, когато договорът поражда действие и спрямо трети лица?
Въпросът е какво точно действие поражда договорът за Миланов - само вещно (придобива собственост) или и облигационно (съвместен принос в грижите и издръжката)?
Може би търся под вола теле, но ми се иска до последно да докажем, че задължена е само дъщерята.
Точният текст на чл.21 (1) ЗЗД е "Договорът поражда действия между страните, А СПРЯМО ТРЕТИ ЛИЦА - САМО В ПРЕДВИДЕНИТЕ ОТ ЗАКОНА СЛУЧАИ"
Не е ли чл.19 СК точно такъв предвиден в закона случай, когато договорът поражда действие и спрямо трети лица?
Въпросът е какво точно действие поражда договорът за Миланов - само вещно (придобива собственост) или и облигационно (съвместен принос в грижите и издръжката)?
Може би търся под вола теле, но ми се иска до последно да докажем, че задължена е само дъщерята.
- ***
ЗА АЛЕКСАНДРА
ВЕЩТА НЕ Е СЪСОБСТВЕНА!"КИРИЛОВ Я Е ПРЕДОБИЛ ПРЕДИ 10Г".ТОВА СИ Е НЕГОВА ЕДНОЛИЧНА ИЛИ СИО СОБСТВЕНОСТ.
ЗА КАКВА САМОСТОЯТЕЛНА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ГОВОРИШ,МОЛЯДА МИ ПОЯСНИШ?ИЛИ Е В ТВОЕ ДЪРЖАНЕ ИЛИ НЕ ,АКО БЕШЕ ТАЗИ ТАРАТАЙКА В КИРИЛОВ .ЧЛ.194 АЛ.1 НК НАЛИ?НО ТЯ Е В ДВОРА НА КИРИЛОВ.ОБСЕБВАНЕ БЕЗ КОМЕНТАР!!!НЕ ПРЕТЕНДИРАМ ЗА ТОВА,ДА СЕ СЪГЛАСИШ С МЕН,НО ТОЙ Е ОБСЕБИЛ ЧУЖДА ВЕЩ.МИЛАНОВ Е СЪСОБСТВЕНИК НА КУКОВО ЛЯТО.
ЗА КАКВА САМОСТОЯТЕЛНА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ГОВОРИШ,МОЛЯДА МИ ПОЯСНИШ?ИЛИ Е В ТВОЕ ДЪРЖАНЕ ИЛИ НЕ ,АКО БЕШЕ ТАЗИ ТАРАТАЙКА В КИРИЛОВ .ЧЛ.194 АЛ.1 НК НАЛИ?НО ТЯ Е В ДВОРА НА КИРИЛОВ.ОБСЕБВАНЕ БЕЗ КОМЕНТАР!!!НЕ ПРЕТЕНДИРАМ ЗА ТОВА,ДА СЕ СЪГЛАСИШ С МЕН,НО ТОЙ Е ОБСЕБИЛ ЧУЖДА ВЕЩ.МИЛАНОВ Е СЪСОБСТВЕНИК НА КУКОВО ЛЯТО.
- благодарен на ГЕГА
edin kolega ot po-gore pisalite be6e pisal, 4e pravoto na polzvane e ograni4eno ve6no pravo. Az se setih za tova, no kato se zamislih, pisah 4e pravoto na polzvane e zapazeno ne kato ogrni4eno ve6no pravo, a kato pravomo6tie ot pravoto na sobstvenost. Poradi tova sme v hipotezata na "gola sobstvenost". Tozi fakt mislq, 4e e ot zna4enie pri otgovora na vaprosa - koi moje da zapo4ne procedurata po uzakonqvane na stroeja. Vie kak mislite?
- Гост
Разбира се,че договорът поражда действие м/у страните-Ценка Миланова, дъщерята на Кирилов ,придобива имота на основание договорът за издръжка и гледане. Миланов-нейният съпруг нищо не придобива от този договор.Той придобива част от имота по силата на това че има валиден брак с Ц. Миланова-това е съвсем самостоятелен юридически факт-правосъздаващ, който стои вън от облигационния договор за издръжка и гледане.
- Гост
"Договорът поражда действия между страните, А СПРЯМО ТРЕТИ ЛИЦА - САМО В ПРЕДВИДЕНИТЕ ОТ ЗАКОНА СЛУЧАИ"
Колега, третите лица в случая са например наследниците на Миналова или пък трето лице, в чиято полза е прехвърлен имота или пък в чиято полза е сключен договора и т.нат. Договорът поражда задължение единствено за Миланова, а при евентуална нейна смърт, за нейните наследници и тук вкл. и съпругът.
- Гост
ДИГ е ненаименуван алеарорен договор с вещноправно действие за прехвърляне на право на собственост и въобще на вещни права срещу определена престация - ивършване на определени действия. Определено договорът е облигационен с вещноправен ефект и по своята същност представлява един особен вид продажба на недвижим имот, както и в правната теория се разглежда като такъв. Така предвид горното, категорично смятам, че при иск за разваляне на ДИГ, родовата подсъдност ще се определи по чл. 83 ГПК,като особен вид подсъдност и предвид изключението по чл. 80 б. "Б", така че компетентен е несъмнено РС по местонахождението на имота, а именно РС Добрич.
- зомби
имотът безспорно става СИО, защото договорът е възмезден. Но въпросът е кой дължи грижите и издръжката? Дали Кирилов има да речем иск за реално изпълнение срещу Миланов, може ли да търси от него грижи и издръжка? според мен тук трябва да се погледне чл. 25, ал. 2, СК, но казусът не дава много факти в тази насока.
от друга страна задълженията за издръжка и гледане традиционно се схващат като лични /intuito personae/, което ще значи, че задължено лице е само дъщерята.
Други мнения по въпроса??
от друга страна задълженията за издръжка и гледане традиционно се схващат като лични /intuito personae/, което ще значи, че задължено лице е само дъщерята.
Други мнения по въпроса??
- kalia
Ами има и други мнения. Особено това на ВКС. Щом дъщерята дължи издръжка, то тези средства излизат от общата семейна каса, които иначе биха отишли за нещо друго. Що се отнася за грижите, то те представляват труд, който ако не би бил полаган за прехвърлителите на имота, би се трансформирал в парични средства, които пак щяха да влязат в общата каса. Перифразирам решение, което съм чел някъде и не гарантирам да е точно.
Бъдете патриоти! Пишете на кирилица!
- iustus
- Нов потребител
- Мнения: 9
- Регистриран на: 06 Сеп 2005, 11:12
Напротив, задължението за издръжка и гледане, макар и да се сключва с оглед личността на този, който ще полага грижи и ще дава издръжка, не е изцяло лична незаместима престация, тъй като редица от тези действия може да бъдат извършвани успешно и от други лица. Това е и мнение изразена в тълкувателно решение на ВС, където ясно е посочено, че при смърт на длъжника по ДИГ то той се замества от своите наследници, които получават дробна част от поетото от праводателя им задължение, освен ако в договора не е уговорено друго (че ще се прекрати при смърт на длъжника).
- Гост
РЕШЕНИЕ № 855 ОТ 28.10.1998 Г. ПО ГР. Д. № 1066/1997 Г., I ГР
ИМОТ, ПРИДОБИТ ОТ ЕДИНИЯ СЪПРУГ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА СРЕЩУ ПОЕТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ГЛЕДА И ИЗДЪРЖА ПРЕХВЪРЛИТЕЛИТЕ, ПРЕДСТАВЛЯВА ОБЩО СЪПРУЖЕСКО ИМУЩЕСТВО, МАКАР ЧЕ СПОРЕД ДОГОВОРА САМО ТОЙ Е ПОЕЛ НАСРЕЩНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
Чл. 19 СК
С решението на окръжния съд, постановено по чл. 208, ал. 1 ГПК е допусната делба на 1/2 ид. част от горепосочения парцел и находящата се в него триетажна къща между бившите съпрузи А.М. и С.М. при равни дялове. За да допусне делбата, съдът е приел, че по време на брака с нот. акт № 50/1982 г. съпругът А.М. е придобил 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху дворното място и правото да построи върху него жилищна сграда срещу гледане и издръжка на прехвърлителя - баща му И.М. и майка му К.М. Страните не са спорили, че къщата е построена по време на брака на страните по делото, а що се касае до терена, съдът също е приел, че е придобиване по смисъла на чл. 19, ал.1 СК, поради възмездния характер на алеаторната сделка, сключена по време на брака.
В молбата за преглед се прави довод, че за придобиването на дворното място липсва съвместен принос на съпругата по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК, защото по силата на договора само А.М. е поел задължение да гледа и издържа родителите си.
В тази част молбата за преглед е неоснователна. Към момента на постановяване на решението за допускане на делбата договорът, предмет на нот. акт № 50/82 г., все още действа. Алеаторният договор, който е сключен само от единия съпруг по време на брака е с възмезден характер, понеже означава, че срещу имот на прехвърлителя приобретателят се задължава да дава издръжка и гледане, която престация е възмездна, защото издръжката на прехвърлителя и на съпругата му са свързани с непрекъснати парични разходи за неопределено време, средствата за които ще се отделят от общата семейна каса, а и грижите, които следва приобретателят да престира в изпълнение на договора, представляват труд, който иначе би се използвал за придобивания, които ще бъдат в съпружеската общност. Ето защо, законосъобразно според предмета на договора, съдът е приел, че съпругата има принос и дворното място - 1/2 ид. ч. принадлежи общо на двамата съпрузи.
ИМОТ, ПРИДОБИТ ОТ ЕДИНИЯ СЪПРУГ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА СРЕЩУ ПОЕТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ГЛЕДА И ИЗДЪРЖА ПРЕХВЪРЛИТЕЛИТЕ, ПРЕДСТАВЛЯВА ОБЩО СЪПРУЖЕСКО ИМУЩЕСТВО, МАКАР ЧЕ СПОРЕД ДОГОВОРА САМО ТОЙ Е ПОЕЛ НАСРЕЩНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
Чл. 19 СК
С решението на окръжния съд, постановено по чл. 208, ал. 1 ГПК е допусната делба на 1/2 ид. част от горепосочения парцел и находящата се в него триетажна къща между бившите съпрузи А.М. и С.М. при равни дялове. За да допусне делбата, съдът е приел, че по време на брака с нот. акт № 50/1982 г. съпругът А.М. е придобил 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху дворното място и правото да построи върху него жилищна сграда срещу гледане и издръжка на прехвърлителя - баща му И.М. и майка му К.М. Страните не са спорили, че къщата е построена по време на брака на страните по делото, а що се касае до терена, съдът също е приел, че е придобиване по смисъла на чл. 19, ал.1 СК, поради възмездния характер на алеаторната сделка, сключена по време на брака.
В молбата за преглед се прави довод, че за придобиването на дворното място липсва съвместен принос на съпругата по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК, защото по силата на договора само А.М. е поел задължение да гледа и издържа родителите си.
В тази част молбата за преглед е неоснователна. Към момента на постановяване на решението за допускане на делбата договорът, предмет на нот. акт № 50/82 г., все още действа. Алеаторният договор, който е сключен само от единия съпруг по време на брака е с възмезден характер, понеже означава, че срещу имот на прехвърлителя приобретателят се задължава да дава издръжка и гледане, която престация е възмездна, защото издръжката на прехвърлителя и на съпругата му са свързани с непрекъснати парични разходи за неопределено време, средствата за които ще се отделят от общата семейна каса, а и грижите, които следва приобретателят да престира в изпълнение на договора, представляват труд, който иначе би се използвал за придобивания, които ще бъдат в съпружеската общност. Ето защо, законосъобразно според предмета на договора, съдът е приел, че съпругата има принос и дворното място - 1/2 ид. ч. принадлежи общо на двамата съпрузи.
- kalia
Родовата подсъдност е на окръжния съд, защото искът по чл. 87, ал. 3 не е вещен, т.е. не е налице едно от изключенята по чл. 80, б. "б" и родовата подсъдност ще следва де се определи от цената на иска - чл. 55, б. "г" - стойността на договора към предявяване на иска - 44 хил. лв., но не и по б. "Б", т.к. това не е продажба.
Престъъплението безспорно е обсебване - Миланов е имал право да ползва колата- може би заем за послужване, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта на правно основание.
Именно затова се нарича посредствено извършителство, защото фактическото осъществяване на изпълнителното деяние не се извършва от дееца.
Престъъплението безспорно е обсебване - Миланов е имал право да ползва колата- може би заем за послужване, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта на правно основание.
Именно затова се нарича посредствено извършителство, защото фактическото осъществяване на изпълнителното деяние не се извършва от дееца.
- Гост
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта