Доколко е законно задържането ми?

[oberst]

Преди известно време, в събота привечер, в квартално заведение се беше събрала шумна група и виеха "на живо" по микрофона ударна чалга. Тъй като не знаех откъде се носи воят, не съм се обаждал в полицията. По-късно, излязох по работа и попътно минах покрай близко заведени, където бяха изнесли тонколоните отпред на тротоара и виеха с всичка сила. Понеже на заведението няма адрес, отидох до близкия блок да вида кой номер е и се обадих на дежурния в управлението да подам сигнал за шум. До самото заведение не съм се доближавал на по-малко от 20 метра. Докато говорих с дежурния, покрай мен мина жена, която влезе в заведението. Тогава не й обърнах особено внимание, но явно е бил сервитьорка там и минавайки покрай мен е дочула разговора. Малко след като тя влезе, от заведението излезе някакъв на моя възраст във видимо нетрезво състояние и тръгна направо към мен, докато говорех с дежурния. Започна да ми държи сметка за какво им "правя проблем", а аз му казах, че в момента говоря с полицията и да не се занимава с мен. Докато го държах под око, тай като тръгна а скъсява дистанцията, зад него изникна младеж, на когото не обърнах дължимото внимание. Както говорех с дежурния, пред очите ми присветна и усетих че падам назад. Веднага съобразих, че съм в нокдаун и се опитах да се предпазя, за да не си ударя главата падайки назад. Не се ударих и веднага се претърколих и изправих, а дежурният още беше на линия. Казах му, че току що са ме нападнали и да изпращат патрул, защото става боят. Държейки телефона, успях да се изместя към улицата, а нападателят не ме последва. За сметка на това, цялото заведение изскочи и ме замеряха с кой каквото има под ръка, а няколко се опитаха да ме ударят. Единият пиян бабаит ми ритна с отскок в лицето, след което се строполи като чувал с картофи на тротоара и за момент се притесних да не се е претрепал. Отнесох още няколко удара и след като видях, че съм в обкръжение и срещу мен са 20-30 очевидно пияни и вероятно друсани младежи, се развиках, че съм въоръжен и повече не не се опитват да ме нападат. Естествено, в суматохата никой не ми обърна внимание, а продължиха опитите да ме докопат. За да видят, че не блъфирам, вдигнах тениската си и сложих ръка на ръкохватката на пистолета, при което един от тези изключително адекватни младежи посегна към него. Извъртях се и извъдих пистолета в ръка, за да ми е под контрол. Тук вече тълпата видя, че това не е играчка и минаха на словесни заплахи. Успях отново да си извадя телефона и да се обадя втори път на дежурния да му кажа, че е имало нападение и да го питам идва ли патрулът. След като затворих, от суматохата разбрах, че е дошла патрулната кола надолу по улицата и видях фарове без сигналните сини светлини. Проправих си път на дистанция от тълпата, за да отида до полицията, като междувременно прибрах пистолета обратно в кобура. Вече бяха 4 униформени които ми се разкрещяха аз ли съм бил вадил пистолет. Казах им, че аз съм нападнатият и аз съм се обадил в полицията. Питаха ме къде е пистолетът и им го показах на колана. Поискаха да им го дам и ме питаха дали е законен. Естествено, дадох им и разрешителното с приложението, както и личната карта. Мен ме оставиха до колата и отидоха до говорят настрани с нападателите. След малко се върнаха да ме питат щом съм бил вадил пистолет. Казах им да ми погледнат лицето, че съм удрян и, че аз съм се обадил по телефона. Единият от екипа ми се затроска да не съм му бил викал. Казах му, че не викам, ами първо е шумно и второ не чувам добре, защото от първото кроше ми е заглъхнало едното ухо. Онзи съвсем се престара и каза, че нямало да се разправя с мен, при което ми сложиха белезници и ме вкараха в колата. Междувременно, в колата чувах по радиостанцията какво си говорят - младежите били празнували тихо и кротко, аз съм бил влязал в заведението и съм бил опрял пистолет в челото на абитуриента, а баща му се бил хвърлил между нас с нещо като по филмите - скъсал си ризата и извикал "ну гад, стреляй!". След час престой в колата ме откараха в районното, където ме задържаха за срок от 24 часа. Докато съставяха протоколите ми обясняваха колко съм бил загазил, как съм бил нямал право да нося оръжие и прочее дивотии и опити за психологически натиск. По едно време се усетиха, че ни им се връзвам, та вече смениха плочата - имал съм право да нося, но не и да го вадя и ме очаквала голямо глоба от КОС и прочее идиотизми. Обърнах им внимание, че пистолетът даже не е бил зареден и всички патрони са си в пълнителя. В суматохата не ми дадоха нито копие от протокола за задържане, нито от протокола за доброволно предаване на пистолета и разрешителното. Все пак извикаха бърза помощ да ме види, но лекарите констатираха, че не е нищо спешно и на следващия ден да си тръгвам по освидетелстване и медицински. По време на задържането установих, че екранът на телефона ми е спукан - явно още от първия удар докато говорех и ме свари неподготвен.

Отвисях си нощта в ареста, а на другия ден дадох показания, след което ситуацията стана "динамична". Питаха ме защо аз съм арестуваният и защо другите участници не ги били задържали, все едно имам отговор. Онези дойдоха в управлението и нещата се обърнаха - мен ме заведоха в Съдебна медицина да ме описват, после ги разпознавах онези и т.н. Подучух, че съм бил задържан погрешка. Следобяд ме освободиха. Оттогава, преписката накрая стигна в прокуратурата, но дали ще има ДП или ще я прекрати прокурорът не е ясно. Дотогава пистолетът ми е в полицията, а дали да се върне зависи от решението на прокурора. В показанията аз съм записан като свидетел, а не като потърпевш, като ми казаха, че дали ще бъда променен на потърпевш щяло да се реши при евентуално ДП.

В обобщение - обадих се да подам сигнал за силен шум, докато говорих с полицията ме нападнаха, отнесох редица удари, наложи се да извадя пистолета, но нито съм го зареждал, нито съм го насочвал към някого, накрая мен само ме арестуваха, а пистолетът така и не ми е върнат и чакам развитие по темата. За месец синините избледняха и челюстната става престана да ме боли, та един вид да съм доволен, че не са ме потрошили и не са ме съборили да ме ритат по главата.

Въпросът е дали има смисъл да се захващам със закона за отговорността на държавата за задържането ми или други подобни стъпки.

[doondie]

Винаги има смисъл, когато смяташ, че си в правото си и можеш да го докажеш.
Нападателите няма как да ги съдиш за лека телесна повреда, понеже едва ли някой ще потвърди думите ти, нито има видеозапис. Арестът обаче е факт. Ако е бил неправомерен, можеш да съдиш МВР по ЗОДОВ, но евентуалното обезщетение ще е едва няколко стотин лева, тъй като българските съдилища са пародия.

Едно нещо не разбирам - за какво, според особено умните полицаи, ти е законно притежавано огнестрелно оръжие, ако дори за самозащита не можеш да го използваш. А ти дори не си го използвал, а само си го... извадил. хахаха Съжалявам, но не си сдържам смеха. Това е пълен абсурд.

Относно версията за случилото се - изясниха ли се обстоятелствата? Ти казваш, че дори не си се доближавал до заведението, а според полицаите(??) си влязъл и заплашвал присъстващите с пистолет. Очевидно някой лъже. На кой телефон си звънял - 112 ли? Ако да, налице ли са записите и чул ли си ги? Да не се окаже, че са изтрити "случайно" или поради изминало някакво време, след което се унищожават. Ако ще предприемаш някакви действия - дали срещу държавата за вреди и/или срещу полицаите за лъжесвидетелстване - задължително направи доказателствено искане за тези записи, иначе съдът няма изобщо да си мръдне пръста сам да ги изиска. Аз съм се жалвал от глоба на КАТ и 2 съдебни инстанции буквално не искаха да видят видеозаписите от камерите на полицейския автомобил. Аз, разбира се, нямах адвокат, понеже глобата щеше да ми излезе златна, ако и по-скоро като загубех, поради което и бях неподготвен за частта със записите. За пръв път се сблъсквах с мафията КАТ-Прокуратура-Съд - едните лъжат (измислиха си нарушение и дори показанията им не съвпадаха), другите ги прикриват (прокуратурата 3 пъти отказа образуване на ДП за лъжесвидетелстване), а третите потвърждават лъжите без доказателства (без нито един свидетел, без да изискат видеозаписите, само въз основа на показанията на 1 от полицаите). При теб обаче няма как да се оспори задържането - то се е случило. Ако можеш да докажеш, че е било неоснователно, тогава можеш да си търсиш правата.

Успех! о/

[oberst]

Доколкото разбрах, по тях има следи от това, че са ме удряли. Тъй като днешната младеж не става за нищо и ако случайно успее да пласира кроше, едва ли не си чупи ръката - описани са и те в Съдебна медицина. Но не съм го видял с очите си, а само го дочух впоследствие.

Това, че съм бил влязал да заплашвам вътре културните деца, които са пиели тихо кола и фанта го слушах по включената радиостанция в колата докато ме държаха вътре. Това беше вечерта преди показанията на другия ден. На другия ден вече при инспекторите се разбра, че не е баш така, даже никак.

Обстоятелствата се изясниха на следващия ден, доколкото е възможно - обадих се не на 112, а не дежурния в районното, защото имам телефона записан от предишни обаждания - София си е станала пълен катун и живея до парк със заведения, където 15 минутна заря в полунощ е на нечетна дата. Който има кучета или малки деца знае за какво говоря. И двете ми обаждания са записани и са ги преслушали, доколкото разбрах. При първото ми обаждане дойде и крошето от засада, което освен че ме вкара в нокдаун, вероятно ми е и спукало дисплея на телефона.

Относно пистолета - за разлика от тези "абитуриенти" нито пия, нито се друсам, а конкретно тогава отивах към офиса си да взема пари от касата, че щях да пътувам на следващия ден за провинцията. Когато ме задържаха, при описа описаха и сумата, която имах в себе си още преди да стигна до касата. Отдавна зная, че КС е отменил текста за неизбежна самоотбрана при нападение от две и повече лица, както и онова за тъмната част от денонощието. В моя случай не бяха 2, а над 20 и си беше към 21 часа, някъде. През цялото време съм внимавал и въпреки многото възможности да вкарам ритник с пищяла в лицето на поредния оплел краката и паднал докато замахва, не го направих. Никого от тях не съм докосвал, даже. Прецених, че накрая видът на голям пистолет достатъчно ги сепна и вече не правиха реални опита да ме удрят, та не се е налагало да го зареждам камо ли да го насочвам. Смятам, че с поведението си предпазих себе си от това да ме съборят на земята и да ме ритат в главата, като предпазих и тях от същото, че после можеше и да ги хванат и да ги съдят за това, че са ме направили на зеленчук. Като ги сепнах ги предпазих да не докарат нещата дотам да избирам дали моята глава е по-ценна за мен от техните да не говоря. Накратко - всички щети по тях са или от паданията им, щото явно евтин алкохол и амфетки дават крила и се мислят, че са във филм за кунг фу, при което добре, че никой не си тресна главата в бордюра и да пукяса, пък после да доказвам, че не съм го съборил аз; щетите им бяха от това, че явно си плачат за т.нар. боксьорски фрактури и не знаят как да удрят с юмрук в главата.

Най-много му издразни от самото начало опитът за психически натиск върху мен от полицаите при задържането. Виждат ме, че съм ударен, казах им че аз съм говорил с дежурния и да го питат какво е станало, както и че със сигурност ще има запис, а те продължават да ме натискат мен. Над час ме държаха с белезници в колата, където изтезанието беше страшно - бяха оставили надуто вътре радио "Веселина", а това си е направо за съда в Страсбург. Не само че не съм оказал никаква съпротива на "органите", ами сам изтичах при тях с наивната представа, че са дошли да ме спасят от положението, след двете ми обаждания.

Първоначалното ошашавяне с твърденията докато оформяха задържането бяха в следната градация:
1. Изобщо нямам право да нося пистолета.
2. Имам право, но само като нося голяма сума пари (а аз и носих някаква така или иначе).
3. Имам право, но трябва кобурът да е вътре в панталона, а не на колана под ризата.
4. Хубаво, имам право и така, но нямам право да го вадя, за което ме очаква "много голяма глоба от КОС". Тук вече тези окончателно ми досадиха и ги затапих, че те мен с глоба от КОС не могат да ме уплашат и мога да я обжалвам, мога да я платя и не ми пука, а най-вече такова нещо изобщо няма.

От всичко видяно по време на задържането ми, мога неоснователно и спекулативно да заключа, че униформените се познаваха с тези от заведението и цял час им наливаха акъл какво да говорят срещу мен, за да ме изкарат виновен. Още по-спекулативно и неоснователно, в следващите дни останах с впечатлението, че заведението има връзка с разпространение на амфетки и т.н., за което съдържателите май са и осъждани навремето. С две думи, униформените изобщо не са им чадър и изобщо не събират от тях разни облаги. Ако не бяха записите по телефона и не беше пистолетът да ги озапти, тези щяха да ме съборят и да си ме ритат в главата на почивки, а аз после нямаше да си спомням името, камо ли какво е станало. Така че от ситуацията всички излязохме с минимални щети, но ако компенсацията за първоначалното полицейско отношение ще са в най-добрия случай няколко стотин лева и натопорчване на районното срещу мен, нещо не си струва.

[ilian_todorov]

Преди известно време, в събота привечер, в квартално заведение се беше събрала шумна група и виеха "на живо" по микрофона ударна чалга. Тъй като не знаех откъде се носи воят, не съм се обаждал в полицията. По-късно, излязох по работа и попътно минах покрай близко заведени, където бяха изнесли тонколоните отпред на тротоара и виеха с всичка сила. Понеже на заведението няма адрес, отидох до близкия блок да вида кой номер е и се обадих на дежурния в управлението да подам сигнал за шум. До самото заведение не съм се доближавал на по-малко от 20 метра. Докато говорих с дежурния, покрай мен мина жена, която влезе в заведението. Тогава не й обърнах особено внимание, но явно е бил сервитьорка там и минавайки покрай мен е дочула разговора. Малко след като тя влезе, от заведението излезе някакъв на моя възраст във видимо нетрезво състояние и тръгна направо към мен, докато говорех с дежурния. Започна да ми държи сметка за какво им "правя проблем", а аз му казах, че в момента говоря с полицията и да не се занимава с мен. Докато го държах под око, тай като тръгна а скъсява дистанцията, зад него изникна младеж, на когото не обърнах дължимото внимание. Както говорех с дежурния, пред очите ми присветна и усетих че падам назад. Веднага съобразих, че съм в нокдаун и се опитах да се предпазя, за да не си ударя главата падайки назад. Не се ударих и веднага се претърколих и изправих, а дежурният още беше на линия. Казах му, че току що са ме нападнали и да изпращат патрул, защото става боят. Държейки телефона, успях да се изместя към улицата, а нападателят не ме последва. За сметка на това, цялото заведение изскочи и ме замеряха с кой каквото има под ръка, а няколко се опитаха да ме ударят. Единият пиян бабаит ми ритна с отскок в лицето, след което се строполи като чувал с картофи на тротоара и за момент се притесних да не се е претрепал. Отнесох още няколко удара и след като видях, че съм в обкръжение и срещу мен са 20-30 очевидно пияни и вероятно друсани младежи, се развиках, че съм въоръжен и повече не не се опитват да ме нападат. Естествено, в суматохата никой не ми обърна внимание, а продължиха опитите да ме докопат. За да видят, че не блъфирам, вдигнах тениската си и сложих ръка на ръкохватката на пистолета, при което един от тези изключително адекватни младежи посегна към него. Извъртях се и извъдих пистолета в ръка, за да ми е под контрол. Тук вече тълпата видя, че това не е играчка и минаха на словесни заплахи. Успях отново да си извадя телефона и да се обадя втори път на дежурния да му кажа, че е имало нападение и да го питам идва ли патрулът. След като затворих, от суматохата разбрах, че е дошла патрулната кола надолу по улицата и видях фарове без сигналните сини светлини. Проправих си път на дистанция от тълпата, за да отида до полицията, като междувременно прибрах пистолета обратно в кобура. Вече бяха 4 униформени които ми се разкрещяха аз ли съм бил вадил пистолет. Казах им, че аз съм нападнатият и аз съм се обадил в полицията. Питаха ме къде е пистолетът и им го показах на колана. Поискаха да им го дам и ме питаха дали е законен. Естествено, дадох им и разрешителното с приложението, както и личната карта. Мен ме оставиха до колата и отидоха до говорят настрани с нападателите. След малко се върнаха да ме питат щом съм бил вадил пистолет. Казах им да ми погледнат лицето, че съм удрян и, че аз съм се обадил по телефона. Единият от екипа ми се затроска да не съм му бил викал. Казах му, че не викам, ами първо е шумно и второ не чувам добре, защото от първото кроше ми е заглъхнало едното ухо. Онзи съвсем се престара и каза, че нямало да се разправя с мен, при което ми сложиха белезници и ме вкараха в колата. Междувременно, в колата чувах по радиостанцията какво си говорят - младежите били празнували тихо и кротко, аз съм бил влязал в заведението и съм бил опрял пистолет в челото на абитуриента, а баща му се бил хвърлил между нас с нещо като по филмите - скъсал си ризата и извикал "ну гад, стреляй!". След час престой в колата ме откараха в районното, където ме задържаха за срок от 24 часа. Докато съставяха протоколите ми обясняваха колко съм бил загазил, как съм бил нямал право да нося оръжие и прочее дивотии и опити за психологически натиск. По едно време се усетиха, че ни им се връзвам, та вече смениха плочата - имал съм право да нося, но не и да го вадя и ме очаквала голямо глоба от КОС и прочее идиотизми. Обърнах им внимание, че пистолетът даже не е бил зареден и всички патрони са си в пълнителя. В суматохата не ми дадоха нито копие от протокола за задържане, нито от протокола за доброволно предаване на пистолета и разрешителното. Все пак извикаха бърза помощ да ме види, но лекарите констатираха, че не е нищо спешно и на следващия ден да си тръгвам по освидетелстване и медицински. По време на задържането установих, че екранът на телефона ми е спукан - явно още от първия удар докато говорех и ме свари неподготвен.

Отвисях си нощта в ареста, а на другия ден дадох показания, след което ситуацията стана "динамична". Питаха ме защо аз съм арестуваният и защо другите участници не ги били задържали, все едно имам отговор. Онези дойдоха в управлението и нещата се обърнаха - мен ме заведоха в Съдебна медицина да ме описват, после ги разпознавах онези и т.н. Подучух, че съм бил задържан погрешка. Следобяд ме освободиха. Оттогава, преписката накрая стигна в прокуратурата, но дали ще има ДП или ще я прекрати прокурорът не е ясно. Дотогава пистолетът ми е в полицията, а дали да се върне зависи от решението на прокурора. В показанията аз съм записан като свидетел, а не като потърпевш, като ми казаха, че дали ще бъда променен на потърпевш щяло да се реши при евентуално ДП.

В обобщение - обадих се да подам сигнал за силен шум, докато говорих с полицията ме нападнаха, отнесох редица удари, наложи се да извадя пистолета, но нито съм го зареждал, нито съм го насочвал към някого, накрая мен само ме арестуваха, а пистолетът така и не ми е върнат и чакам развитие по темата. За месец синините избледняха и челюстната става престана да ме боли, та един вид да съм доволен, че не са ме потрошили и не са ме съборили да ме ритат по главата.

Въпросът е дали има смисъл да се захващам със закона за отговорността на държавата за задържането ми или други подобни стъпки.

В България на практика е забранено използването на огнестрелно оръжие от цивилни лица. Разрешено е само в изключителни случаи, например си нападнат с подобно или по-мощно оръжие. Най-добре е да изчакаш нападателите да стрелят по тебе и ако не те убият, тогава можеш да отвърнеш на огъня. Идеалният случай е да си прострелян и то опасно, за да докажеш колко наложително е било да стреляш и ти. Ако се намираш в жилището си също е предимство, но не разчитай само на това.
Това, че си го извадил също е укоримо. Оръжие и пенис се вадят, само когато мислиш да ги използваш.
Стресирал си горките пияници и не си им дал да те наритат. Не те ли е срам!

"Не ме вади без повод, не ме връщай без чест" - пише на самурайските мечове...

[lawchoice]

Преди известно време, в събота привечер, в квартално заведение се беше събрала шумна група и виеха "на живо" по микрофона ударна чалга. Тъй като не знаех откъде се носи воят, не съм се обаждал в полицията. По-късно, излязох по работа и попътно минах покрай близко заведени, където бяха изнесли тонколоните отпред на тротоара и виеха с всичка сила. Понеже на заведението няма адрес, отидох до близкия блок да вида кой номер е и се обадих на дежурния в управлението да подам сигнал за шум. До самото заведение не съм се доближавал на по-малко от 20 метра. Докато говорих с дежурния, покрай мен мина жена, която влезе в заведението. Тогава не й обърнах особено внимание, но явно е бил сервитьорка там и минавайки покрай мен е дочула разговора. Малко след като тя влезе, от заведението излезе някакъв на моя възраст във видимо нетрезво състояние и тръгна направо към мен, докато говорех с дежурния. Започна да ми държи сметка за какво им "правя проблем", а аз му казах, че в момента говоря с полицията и да не се занимава с мен. Докато го държах под око, тай като тръгна а скъсява дистанцията, зад него изникна младеж, на когото не обърнах дължимото внимание. Както говорех с дежурния, пред очите ми присветна и усетих че падам назад. Веднага съобразих, че съм в нокдаун и се опитах да се предпазя, за да не си ударя главата падайки назад. Не се ударих и веднага се претърколих и изправих, а дежурният още беше на линия. Казах му, че току що са ме нападнали и да изпращат патрул, защото става боят. Държейки телефона, успях да се изместя към улицата, а нападателят не ме последва. За сметка на това, цялото заведение изскочи и ме замеряха с кой каквото има под ръка, а няколко се опитаха да ме ударят. Единият пиян бабаит ми ритна с отскок в лицето, след което се строполи като чувал с картофи на тротоара и за момент се притесних да не се е претрепал. Отнесох още няколко удара и след като видях, че съм в обкръжение и срещу мен са 20-30 очевидно пияни и вероятно друсани младежи, се развиках, че съм въоръжен и повече не не се опитват да ме нападат. Естествено, в суматохата никой не ми обърна внимание, а продължиха опитите да ме докопат. За да видят, че не блъфирам, вдигнах тениската си и сложих ръка на ръкохватката на пистолета, при което един от тези изключително адекватни младежи посегна към него. Извъртях се и извъдих пистолета в ръка, за да ми е под контрол. Тук вече тълпата видя, че това не е играчка и минаха на словесни заплахи. Успях отново да си извадя телефона и да се обадя втори път на дежурния да му кажа, че е имало нападение и да го питам идва ли патрулът. След като затворих, от суматохата разбрах, че е дошла патрулната кола надолу по улицата и видях фарове без сигналните сини светлини. Проправих си път на дистанция от тълпата, за да отида до полицията, като междувременно прибрах пистолета обратно в кобура. Вече бяха 4 униформени които ми се разкрещяха аз ли съм бил вадил пистолет. Казах им, че аз съм нападнатият и аз съм се обадил в полицията. Питаха ме къде е пистолетът и им го показах на колана. Поискаха да им го дам и ме питаха дали е законен. Естествено, дадох им и разрешителното с приложението, както и личната карта. Мен ме оставиха до колата и отидоха до говорят настрани с нападателите. След малко се върнаха да ме питат щом съм бил вадил пистолет. Казах им да ми погледнат лицето, че съм удрян и, че аз съм се обадил по телефона. Единият от екипа ми се затроска да не съм му бил викал. Казах му, че не викам, ами първо е шумно и второ не чувам добре, защото от първото кроше ми е заглъхнало едното ухо. Онзи съвсем се престара и каза, че нямало да се разправя с мен, при което ми сложиха белезници и ме вкараха в колата. Междувременно, в колата чувах по радиостанцията какво си говорят - младежите били празнували тихо и кротко, аз съм бил влязал в заведението и съм бил опрял пистолет в челото на абитуриента, а баща му се бил хвърлил между нас с нещо като по филмите - скъсал си ризата и извикал "ну гад, стреляй!". След час престой в колата ме откараха в районното, където ме задържаха за срок от 24 часа. Докато съставяха протоколите ми обясняваха колко съм бил загазил, как съм бил нямал право да нося оръжие и прочее дивотии и опити за психологически натиск. По едно време се усетиха, че ни им се връзвам, та вече смениха плочата - имал съм право да нося, но не и да го вадя и ме очаквала голямо глоба от КОС и прочее идиотизми. Обърнах им внимание, че пистолетът даже не е бил зареден и всички патрони са си в пълнителя. В суматохата не ми дадоха нито копие от протокола за задържане, нито от протокола за доброволно предаване на пистолета и разрешителното. Все пак извикаха бърза помощ да ме види, но лекарите констатираха, че не е нищо спешно и на следващия ден да си тръгвам по освидетелстване и медицински. По време на задържането установих, че екранът на телефона ми е спукан - явно още от първия удар докато говорех и ме свари неподготвен.

Отвисях си нощта в ареста, а на другия ден дадох показания, след което ситуацията стана "динамична". Питаха ме защо аз съм арестуваният и защо другите участници не ги били задържали, все едно имам отговор. Онези дойдоха в управлението и нещата се обърнаха - мен ме заведоха в Съдебна медицина да ме описват, после ги разпознавах онези и т.н. Подучух, че съм бил задържан погрешка. Следобяд ме освободиха. Оттогава, преписката накрая стигна в прокуратурата, но дали ще има ДП или ще я прекрати прокурорът не е ясно. Дотогава пистолетът ми е в полицията, а дали да се върне зависи от решението на прокурора. В показанията аз съм записан като свидетел, а не като потърпевш, като ми казаха, че дали ще бъда променен на потърпевш щяло да се реши при евентуално ДП.

В обобщение - обадих се да подам сигнал за силен шум, докато говорих с полицията ме нападнаха, отнесох редица удари, наложи се да извадя пистолета, но нито съм го зареждал, нито съм го насочвал към някого, накрая мен само ме арестуваха, а пистолетът така и не ми е върнат и чакам развитие по темата. За месец синините избледняха и челюстната става престана да ме боли, та един вид да съм доволен, че не са ме потрошили и не са ме съборили да ме ритат по главата.

Въпросът е дали има смисъл да се захващам със закона за отговорността на държавата за задържането ми или други подобни стъпки.

На поставеният въпрос, отговор може да даде единствено и само правоспособен юрист след лична среща и представени докумените, с които разполате. В случая, Вие надценявате възможностите, които може да предложи дистанционната консултация. С други думи, никой уважаващ себе си и професията, която упражнява, юрист не би дал отговор въз основа на преразказ по картинка, нарисувана във Вашето съзнание.

[oberst]

С никакви документи не разполагам. Копие от протокола за задържането не са ми дали, а само в последствие ми снимаха протокола за т.нар. доброволно предаване на пистолета и разрешителното. Оказа се, че те разрешителното изобщо са нямали право да ми го взимат, защото в него има вписани и други неща, а само да го копират, но и това са оплели.

Знам номера на преписката и, че вече уж е предадена в прокуратурата за отказ или за образуване на ДП.

Чакам да видя прокурорът какво ще измисли. Ако междувременно тръгна да искам копия и не знам си какво на всичко с което разполагат, ще вдигна излишен шум, което е напълно контрапродуктивно ако изобщо не си струва да се разправям с бити каузи, от които мога да изляза само морален победител и обезщетение колкото да се почерпя, но пък да поема риска да ми вдигнат мерника "институциите", че клатя лодката и вдигам джангър.

По друг казус по търговско право потроших сума време, пари и нерви да се сдобия с всички материали, за да го представя на редица уважаващи себе си и професията юристи, които след дълго умуване даже не благоволиха да кажат "не се занимавай", ами просто започнаха "да дават заето". Сам трябваше да стигна до извода, че е защото законодателят е измислил едни закони, по които после разни комисии са написали едни наредби, според които монополистът може да прави каквото си иска, а когато по някакво чудо все пак някой се пребори с него, методиката за изчисляване на обезщетението е такава, че независимо какви стойности се вкарат във формулата, накрая все излиза стотина кинта, образно казано, пък аз вече предварително съм направил сума разходи по експертни оценки, счетоводни истории и т.н., които съдът така или иначе няма да ми признае. Та, от серия челен опит, уважаващите се адвокати се хващат ако има материална файда, а не за чест и слава, пък и аз споделям това им виждане.

Иначе, това което е "в моето съзнание" е същото каквото е и в показанията ми и разни обективни обстоятелства "леко го потвърждават". Е, жалко, че нямах bodycam като американските полицаи и всичко да е записано, подпечатано и удостоверено, но от друга страна може пък и да е все тая - "Москва не врява на сълзи", а също и на каквото и да било друго, което не й отърва. То малко ли записи от сертифицирани системи за видеонаблюдение отидоха в коша, защото "експертизата" не могла еднозначно да потвърди, че лицето, заело половината кадър е точно онова, а не е негов отдавна изгубен еднояйчен близнак, пък и разделителната способност на камерите била 2К, а не 8К и кодекът на компресията бил този, а не онзи. Приказката "на съда всичко е ясно, да влезе убитият" не съм я измислил аз.

[lawchoice]

С никакви документи не разполагам. Копие от протокола за задържането не са ми дали, а само в последствие ми снимаха протокола за т.нар. доброволно предаване на пистолета и разрешителното. Оказа се, че те разрешителното изобщо са нямали право да ми го взимат, защото в него има вписани и други неща, а само да го копират, но и това са оплели...

Липсата на документи, установяващи задържането, е допълнителен аргумент да потърсите консултация от адвокат в живия живот. На таки консултация, адвокатът би могъл и да ви разясни, че предмет на преценка за законосъобразност е фактическото задържане и че тежестта да докаже, че то действително се е случило носи шщецът/жалбоподателят. Дали последният има шанс да стори това е въпрос на преценка също по конкретни осъществили се в действителността факти, т.е. такива, които реално могат да бъдат доказани чрез допустими от закона способи и средства. Също така, ако не можете да докажете реално настъпили вреди от отнемането на разрешението по зобввпи/не е ясно кое/ твърдението, че то е отнето незаконосъобразно не може да доведе до резултата /имащ материален израз/, който бихте очаквали, с неговото въвеждане.

П.П.
Не бъдете толкова тънкообидни, това замъглява преценката ви! Търсете адвокат!

[doondie]

ако компенсацията за първоначалното полицейско отношение ще са в най-добрия случай няколко стотин лева и натопорчване на районното срещу мен, нещо не си струва.

За 1 нощ в ареста 500 лв би било "справедливо" обезщетение според съда. Интересно колко ще претендира един съдия в твоето положение. Те за обида си присъждат едни на други десетки хиляди, понеже магистратите били по-чувствителни към накърняване на достойнството. С други думи магистратите не са обикновени хора, разбираш ли. В този смисъл на простолюдието всичко му е прекалено. Затова ако си претендирал да речем 1000 лв и си платил на адвокат 500 да те представлява, а съдията оцени уроненият престиж, физическото и психическото ти страдание на 500 лв, това значи, че реално твоето обезщетение ще е 250 лв, тъй като само половината от разходите ти ще бъдат поети от ответната страна (500 е половината от 1000; ако си искал 2к, тогава става още по-зле). Ако последната пък също е ползвала правна помощ, то може да се окаже, че не само нищо няма да получиш, а и ще имаш да даваш за "удоволствието" да си защитиш правата.

Полицаите разчитат точно на това - че няма да ти се занимава. Те са покрили техните хора и това е - свършили са си работата, която очевидно не включва да защитят обществения интерес, в т.ч. и твоя, а личния си. За съжаление, ако не можеш да докажеш едва ли не психично разстройство, съдът много трудно ще ти присъди неимуществени вреди, защото съдиите са на принципа "на чужд гръб и 100 тояги са малко". А ако имаш епикризи и свидетелски показания за разстройство на здравето, ще ти определят някаква смешна сума. Примерно искал си 5000 лв, но те преценят, че и 1000 ти стигат за стреса, унижението и физическото страдание. Плюс това ответникът ще поеме само 1/5 от разходите ти за делото. Ако пък си искал 500, те няма да ти дадат повече, понеже ужким не можели. Напротив - ще напишат след дъжд - качулка, че е трябвало да искаш повече, просто за да те е яд, тъй като нямаш абсолютно никаква сигурност те какво ще преценят, че е "справедливо".

Ако можеш да съдиш нападателите, съди ги. Ако можеш да съдиш държавата, съди я. За малки суми, но въпросът е принципен. Адвокатът ще води делата - за това му плащаш. Съответно и жалба до прокуратурата можеш да пуснеш за лъжесвидетелстване, ако има доказателства за това. Не очаквам някой да ти обърне внимание, ако нямаш връзки или не разгласиш случая, както направи един потърпевш във Варна, когато полицаи излъгаха, че ги обиждал, след като искали да го глобят за неправилно паркиране, поради което го арестували - ако не бяха някогашните "Господари на ефира", местната прокуратура щеше да замете случая, но се принудиха за пред хората да ги обвинят. И ги и осъдиха на по 6-9 месеца условно. Делото се влачи над 4 години.

Най-добре е да изчакаш нападателите да стрелят по тебе и ако не те убият, тогава можеш да отвърнеш на огъня.

хахаха Щеше да е забавно, ако не беше трагично.

Липсата на документи, установяващи задържането, е допълнителен аргумент да потърсите консултация от адвокат в живия живот.

Едва ли не арест, който не е документиран, все едно не се е случил, така ли? Моля за извинение, но това просто е несериозно. Човекът е арестуван пред свидетели, отведен в РУП, където е прекарал нощта против волята си, за което могат да свидетелстват редица служители и видеозаписи. И в крайна сметка по негови думи се оказва, че арестът е неоснователен. Ясно, че няма как да получи безплатен професионален съвет тук, но потребителите обикновено пишат за насоки и лично мнение, не за квалифицирана правна помощ. Всеки знае, че е най-добре да си плати на адвокат евентуално за компетентен съвет, но това не пречи да потърси "второ мнение" от други хора, някои от които юристи. Иначе да слагат един надпис "НАЕМЕТЕ СИ АДВОКАТ" и да закриват форума.

[oberst]

Това с размера на претендирания материален интерес, държавната такса върху него, хонорарите и т.н. го знам, особено как се признават пропорционално разходите спрямо уважения размер, затова ако ще претендирам нещо, да е консервативно около 26,80 лв., че да няма вариант да ми го уважат само на 16,10 лв. и да изгоря с 40% от признатите разходи. Те хората са си го измислили отдавна - свивай си претенциите до минимум, че после да не се окаже, че като теглиш чертата имаш да плащаш повече разходи, отколкото да получаваш обезщетение. Естествено, така често се стига до закономерния извод, че не си струва заниманието. Единственото, което си струва е за морално удовлетворение, но тогава рискът е да си "развалим отношенията" с полицейското управление за бъдеще, а от донкихотовщини нямам нужда напоследък.

Това че в момента нямам протокол от задържането, не значи че не мога да получа копие, но така или иначе в момента прокурорът мисли дали да образува ДП или да го прекрати като "пиянско сбиване" по логиката "какво са няколко тупаника между приятели".

Никакво разстройство на здравето нямам от престоя, даже ми беше интересно да видя как е отвътре, защото не съм имал никакво по-близко вземане-даване с полицията, освен за административни услуги. Даже срещу подпис даваха кроасани и вода, та може да го броя почерпка - ха, ха. Доста неща ми се изясниха и доста илюзии ми се изпариха от въпросното преживяване.

От отговорите си затвъждавам мнението, че с полицията по-добре да не се разправям, защото в много отношения в тях е и ножът, и хлябът. Ако реша в частно дело да съдя нападателите и там кой знае каква буря в чаша вода ще е, защото освен малко охлузвания, кръвонасядания и "лицева асиметрия", друго нямаше. Ако ми бяха счупили я челюст, я зъб, друго щеше да е.

Явно всичко клони към максимата "битият - бит и т.н.", а онези абитуриентите да дадат един курбан, че са живи и здрави.

[lawchoice]

...

Липсата на документи, установяващи задържането, е допълнителен аргумент да потърсите консултация от адвокат в живия живот.

Едва ли не арест, който не е документиран, все едно не се е случил, така ли? Моля за извинение, но това просто е несериозно. Човекът е арестуван пред свидетели, отведен в РУП, където е прекарал нощта против волята си, за което могат да свидетелстват редица служители и видеозаписи. И в крайна сметка по негови думи се оказва, че арестът е неоснователен. Ясно, че няма как да получи безплатен професионален съвет тук, но потребителите обикновено пишат за насоки и лично мнение, не за квалифицирана правна помощ. Всеки знае, че е най-добре да си плати на адвокат евентуално за компетентен съвет, но това не пречи да потърси "второ мнение" от други хора, някои от които юристи. Иначе да слагат един надпис "НАЕМЕТЕ СИ АДВОКАТ" и да закриват форума.

За мен пък е несериозно да се коментират изказвания, без да се вникне в техният смисъл. Бил ли се свидетел, че коментираш с такава убеденост, какво се е случило?

Сочиш какви са полицаите, прокурорите и съдиите, пропуснал си обаче други, които би трябва да познаваш най-добре - тези самоуките "прависти". Тези, дето като са прочели няколко книги - закони, посетили са няколко пъти съдебна сграда, били са страни по някое съдебно дело, прочели са някои журналистически писания, си въобразяват, че са придобили достатъчно правни знания, за да си позволяват второ мнение по казуси, които не познават. Нормално е впоследствие точно тези да са недоволни от крайният резултат на инициираната от тях или по техен съвет съдебна "битка". После точно тези плачат в Интернет за неблагоприятен за тях правен резултат. Те очакват, че полицията, прокуратурата и съда следва да дадат вяра на твърденията им само защото са ги сътворили в тяхната глава. Те са тези, които ронят крокодилски сълзи ако това не се случи, пък същевременно се възмущават, че не е важно какво твърдиш, а е важно какво можеш да докажеш.

Тия сравнения, които правиш, с други производства, можеш да ги запазиш за процес в държава, възприела прицедентната правна система. Тук те не вършат работа, където се работи по общоизвестни унифицирани правила.

[ilian_todorov]

Това с размера на претендирания материален интерес, държавната такса върху него, хонорарите и т.н. го знам, особено как се признават пропорционално разходите спрямо уважения размер, затова ако ще претендирам нещо, да е консервативно около 26,80 лв., че да няма вариант да ми го уважат само на 16,10 лв. и да изгоря с 40% от признатите разходи. Те хората са си го измислили отдавна - свивай си претенциите до минимум, че после да не се окаже, че като теглиш чертата имаш да плащаш повече разходи, отколкото да получаваш обезщетение. Естествено, така често се стига до закономерния извод, че не си струва заниманието. Единственото, което си струва е за морално удовлетворение, но тогава рискът е да си "развалим отношенията" с полицейското управление за бъдеще, а от донкихотовщини нямам нужда напоследък.

Това че в момента нямам протокол от задържането, не значи че не мога да получа копие, но така или иначе в момента прокурорът мисли дали да образува ДП или да го прекрати като "пиянско сбиване" по логиката "какво са няколко тупаника между приятели".

Никакво разстройство на здравето нямам от престоя, даже ми беше интересно да видя как е отвътре, защото не съм имал никакво по-близко вземане-даване с полицията, освен за административни услуги. Даже срещу подпис даваха кроасани и вода, та може да го броя почерпка - ха, ха. Доста неща ми се изясниха и доста илюзии ми се изпариха от въпросното преживяване.

От отговорите си затвъждавам мнението, че с полицията по-добре да не се разправям, защото в много отношения в тях е и ножът, и хлябът. Ако реша в частно дело да съдя нападателите и там кой знае каква буря в чаша вода ще е, защото освен малко охлузвания, кръвонасядания и "лицева асиметрия", друго нямаше. Ако ми бяха счупили я челюст, я зъб, друго щеше да е.

Явно всичко клони към максимата "битият - бит и т.н.", а онези абитуриентите да дадат един курбан, че са живи и здрави.

Не се оправдавай, виновен си.
Първо, вместо да си стоиш вечер вкъщи, се разкарваш въоръжен по улиците.
Второ, обадил си се да топиш хората на полицията и после се сърдиш, че си ял бой. Малко ти е било, порта такава.
Трето, вече ти обясних, вадиш оръжие и стресираш биячите си, вместо да легнеш по корем и ги оставиш да те наритат едно хубаво.

[oberst]

Което си е така, така си е и затова казах, че преживяването си струваше, защото се отърсих от доста заблуди. Изтрил съм телефона на районното и повече с полиция не се занимавам по никакъв повод. Занапред или отивам на крайна саморазправа, като внимавам да не ме хванат или си налягам парцалите и се вливам в народния стереотип за преклонената главица. Халал да са им на милиционерите двата милиарда годишно от бюджета - като ми е толкова акълът да плащам преки и косвени данъци, ще ги храня, за да ме хапят, доближа ли се до тях.

Повдигнах темата, за да видя дали все пак не бъркам, че не съм предприел повече никакви стъпки срещу това, че задържаха потърпевшия, който нищо не беше направил, а нападателите - не. Явно не съм сбъркал и "станалото - станало", "тука е така" и прочее български "мъдрости".

Естествено, извън майтапите с родната действителност, мен и преди години ме нападнаха абсолютно без повод презобили и предрусали младежи, обаче бяха само двама и нещо силно се надцениха, та тогава поведох в резултата. Сега явно изравниха за 1:1, когато бяха 20 и кусур срещу мен, но проблемът е, че Каскета днес каза, че от 15 000 катастрофи за годината, в 10 000 от тях е имало употреба на наркотици. Онези моите също на око бяха на по една шепа коктейл от седитативи, стимуланти, халюциногени и каквото още са докопали, та не знам ако бяха започнали да ме ритат, какъв щеше да е шансът да не ми скачат по главата, каквито случаи има около дискотеките немалко, често завършващи доста зле за бития.

Накратко, "Здравейте мишоци, вече съм един от вас" - ха, ха.

[lawchoice]

Което си е така, така си е и затова казах, че преживяването си струваше, защото се отърсих от доста заблуди. Изтрил съм телефона на районното и повече с полиция не се занимавам по никакъв повод. Занапред или отивам на крайна саморазправа, като внимавам да не ме хванат или си налягам парцалите и се вливам в народния стереотип за преклонената главица. Халал да са им на милиционерите двата милиарда годишно от бюджета - като ми е толкова акълът да плащам преки и косвени данъци, ще ги храня, за да ме хапят, доближа ли се до тях.

Повдигнах темата, за да видя дали все пак не бъркам, че не съм предприел повече никакви стъпки срещу това, че задържаха потърпевшия, който нищо не беше направил, а нападателите - не. Явно не съм сбъркал и "станалото - станало", "тука е така" и прочее български "мъдрости".

Естествено, извън майтапите с родната действителност, мен и преди години ме нападнаха абсолютно без повод презобили и предрусали младежи, обаче бяха само двама и нещо силно се надцениха, та тогава поведох в резултата. Сега явно изравниха за 1:1, когато бяха 20 и кусур срещу мен, но проблемът е, че Каскета днес каза, че от 15 000 катастрофи за годината, в 10 000 от тях е имало употреба на наркотици. Онези моите също на око бяха на по една шепа коктейл от седитативи, стимуланти, халюциногени и каквото още са докопали, та не знам ако бяха започнали да ме ритат, какъв щеше да е шансът да не ми скачат по главата, каквито случаи има около дискотеките немалко, често завършващи доста зле за бития.

Накратко, здравейте мишоци, вече съм един от вас - ха, ха.

Само едно не разбрах, не сте уточнили кое е това РУ на МВР, което издава безпроблемно разрешения за КНО на непораснали момчета? Питам не заради друго, а защото и у мен момчето заговори. Дайте координати...

[oberst]

Хвърлете един поглед на ЗКВВООБ по въпроса - иска се биологична възраст, а не емоционална и т.н., така че намеците за инфантилност не са законова пречка. На психотеста се интересуваха дали съм злоупотребявал с наркотици и алкохол, а аз не поглеждам нито едното.

По въпроса за координатите - в КОС към всяко РУ би следвало по закон да дават разрешителни, стига кандидатът формално да е пълнолетен и да няма за него "лоша дума" от съда, НСлС и психодиспансера, а доколко бил непораснало момче няма отношение и това не е основание за отказ. Също трябва да сте наясно, че документи се подават към КОС по постоянен адрес, а не по препоръки от форуми.

Руски форум - питаш и теб те питат; американски - питаш и ти отговарят; български - питаш и ти обясняват колко си тъп.

[lawchoice]

Хвърлете един поглед на ЗКВВООБ по въпроса - иска се биологична възраст, а не емоционална и т.н., така че намеците за инфантилност не са законова пречка. На психотеста се интересуваха дали съм злоупотребявал с наркотици и алкохол, а аз не поглеждам нито едното.

По въпроса за координатите - в КОС към всяко РУ би следвало по закон да дават разрешителни, стига кандидатът формално да е пълнолетен и да няма за него "лоша дума" от съда, НСлС и психодиспансера, а доколко бил непораснало момче няма отношение и това не е основание за отказ. Също трябва да сте наясно, че документи се подават към КОС по постоянен адрес, а не по препоръки от форуми.

Руски форум - питаш и теб те питат; американски - питаш и ти отговарят; български - питаш и ти обясняват колко си тъп.

Не сте ме разбрали. Коментарът ми е игра на думи. Предполага се, че мъжете са пораснали момчета. Нормално е точно тези, пораснали момчета, да се възмущават от изпълнението на желанията на другите.

[oberst]

Хе, хе, прокурорът е прекратил НП, което се оказва, че е било образувано срещу мен. Показанията на нападателите не са кредитирани, моите са кредитирани и се потвърждават от обстоятелствата и медицинските експертизи, а аз съм бил действал в условията на неизбежна отбрана за да отблъсна започнало и неприключило нападение. Особеността е, че аз нищо не съм направил - нито съм зареждал пистолета, нито съм го насочвал към някого, нито съм ги заплашвал, камо ли да съм теглил по един ритник в муцуните на пияните нападатели, докато се редуваха да падат и да се въргалят пред мен.

Въпросът е друг - срещу нападателите явно нищо не е предприето. С две думи - аз се обаждам основателно за пиянски шум на улицата и това е потвърдено както от дошлите полицаи, така и от самите "празнуващи". На мен ми вкарват кроше от засада (това го има записано на дежурния телефон), после всички отгоре ми, аз не наранявам никого, мен ме арестуват, на мен ми прибират за сума време пистолета и накрая аз съм прав според прокурора, онези са криви, обаче - едно голямо нищо. Битият - бит, задържан и т.н., а нападателите - рахат.

[lawchoice]

Хе, хе, прокурорът е прекратил НП, което се оказва, че е било образувано срещу мен. Показанията на нападателите не са кредитирани, моите са кредитирани и се потвърждават от обстоятелствата и медицинските експертизи, а аз съм бил действал в условията на неизбежна отбрана за да отблъсна започнало и неприключило нападение. Особеността е, че аз нищо не съм направил - нито съм зареждал пистолета, нито съм го насочвал към някого, нито съм ги заплашвал, камо ли да съм теглил по един ритник в муцуните на пияните нападатели, докато се редуваха да падат и да се въргалят пред мен.

Въпросът е друг - срещу нападателите явно нищо не е предприето. С две думи - аз се обаждам основателно за пиянски шум на улицата и това е потвърдено както от дошлите полицаи, така и от самите "празнуващи". На мен ми вкарват кроше от засада (това го има записано на дежурния телефон), после всички отгоре ми, аз не наранявам никого, мен ме арестуват, на мен ми прибират за сума време пистолета и накрая аз съм прав според прокурора, онези са криви, обаче - едно голямо нищо. Битият - бит, задържан и т.н., а нападателите - рахат.

Хаха, от кого очаквате да предприеме "нещо"? Вие трябва да сте активната страна в случая. Имате повече от една възможност. Кои са тези възможности е добре да ви разясни вашият адвокат и то след като се запознае с действителните обстоятелства от извора /от документите/

При всички положения обаче не е допустимо да се вживявате в ролята на "местния шериф" и да размахвате огнестрелно оръжие на публично място за да респектирате младежите.

[oberst]

Хаха, от кого очаквате да предприеме "нещо"? Вие трябва да сте активната страна в случая. Имате повече от една възможност. Кои са тези възможности е добре да ви разясни вашият адвокат и то след като се запознае с действителните обстоятелства от извора /от документите/

При всички положения обаче не е допустимо да се вживявате в ролята на "местния шериф" и да размахвате огнестрелно оръжие на публично място за да респектирате младежите.

Глупавите ти подмятания за разни шерифи не заслужават даже да ги коментирам.

[lawchoice]

Хаха, от кого очаквате да предприеме "нещо"? Вие трябва да сте активната страна в случая. Имате повече от една възможност. Кои са тези възможности е добре да ви разясни вашият адвокат и то след като се запознае с действителните обстоятелства от извора /от документите/

При всички положения обаче не е допустимо да се вживявате в ролята на "местния шериф" и да размахвате огнестрелно оръжие на публично място за да респектирате младежите.

Глупавите ти подмятания за разни шерифи не заслужават даже да ги коментирам.

Сладур /не харесвам мъже/, ама ме кефи, че се взимаш насериозно. Познаваме ли се, че не спазваш етикета или не си придобил знания за него овреме? Ако се познаваме - извини ме / не помня/, ако не въпросът е от компетентността на служба КОС при съответното РУ ня МВР / с оглед фактологията описана по- горе - вероятно 04 РУ на МВР София. Глей са, аз съм потребител на този форум в лично качество /като останалите потребители/. В това ми качество изобщо не ме интересува каква е оценката ти по повод на заявеното от мен. С други думи - твърденията ти имат отношение към доказване на твоите щения в живия живот пред компетентния държавен орган. Затова един добронамерен съвет - смири се! Никой от участниците в този форум не ти е длъжен с нищо...
Наздраве!

[pvassilev]

Колега, приеми че си се натресъл по ирония на съдбата на голям кутсуз (лош късмет). И аз съм бил в подобни ситуации, а оръжие също нося от 11-12 години. И под моите прозорци има кръчма, на 10 м от блока е в трафопост. Над 20 г откак живея там, не бяха дискотеки, оркестри с жива музика, скандали, псувни, викове, смях и говорене на висок глас до късно през нощта, фойерверки.
На такива дрогирани и пияни полицията на масто като дойде най-много да предупреди управителя, а ако звъннеш 3-4 пъти и продължава чалгата, по принцип могат да ги задържат в районното, но това рядко се прави ... зависи от дежурния, от началника на РУ, пък и от личния състав, който могат да изпратят там - това са 20 души все пак.
При наличие на толкова много кошаревски свидетели смятам, че е завършило добре за теб, че прокурорът е отказал НП. И да наистина, става "битият - бит, ...". Добре, че не си пострадал повече.
Лошо е, че си паднал на земята и не си могъл да се отървеш от двамата нападатели, и да избягаш, докато е време, и са дошли и другите "кошаревци".
От моята случка съм си направил изводи за в бъдеще и оттогава не съм имал проблеми в подобни конфликти - тъй като ги решавам без бой, вадене на оръжия и пр.
Първо гледам да няма свидетели наоколо, също така и камери, ако има такива краката помагат.
Второ, не допускам никой с видимо враждебни намерения или с готвещ се на първо време само вербално да ме нападне, да ме приближи на една ръка разстояние. Приготвям се и давам се разбере, че ако ме доближи нищо хубаво не го чака. Работи в над 50% от случаите.
Пистолет не вадя, по причина пак на кошаревците. Принципно от повечето полицаи, съдии и прокурори се приема презумпцията, че който носи огнестрелно оръжие, а и някакво друго, нож например, е виновен винаги. А използва ли го, даже при крайна необходимост, се прави всичко възможно да се изкара виновен. Навремето един прокурор като коментирахме случая на Лисичков в Бургас "Ти кво си мислиш, ако почнем да оправдаваме всеки, който е убил даже наистина при неизбежна отбрана, ще почнат масови убийства".
За ареста, той по-скоро е задържане, имал си право да го обжалваш в тридневен срок. Първо някоий от тези полицаите от автопатрула веднага като са те закарали в РУ, е трябвало да напише заповед за задържане за 24 часа, мотивите за това, по кой член на ЗМВР си задържан, после да ти даде декларация, че желаеш/нежелаеш телефонен разговор, желаеш или не медицинска помощ и още няколко неща, които не си спомням. Протокола за доброволно предаване на пистолета по кой член беше? Правиха ли ти личен обиск? Защо го предаде доброволно, а не изчака да видиш дали ще се стигне до изземване? Като те пуснаха, какви документи ти дадоха, поне копие от протокола за обиск получи ли заедно с личните си вещи?
Не е правилно, че мислиш , че не имало смисъл да искаш документите за задържането, за да не вдигаш излишен шум. Като е в прокурора преписката полицията е свършила квото е могла и повече няма какво да ти направят, дори и да искат. Първо трябва да се види какво пише в заповедта за задържане, оттам мисля, че поради изключително ниската правна подготовка на редовите полицаи, пък и на някои офицери ще даде достатъчно основания за предприемане на действия. Над теб е осъществен тормоз, заплахи, опит да се попречи на правото ти на защита, и т.н. Има за какво да се помисли да съдиш и МВР, и нападателите, но трябва и обективно да прецениш вероятността за успех.
А кроасаните и водата се полагат на всеки задържан. Не се притеснявай, акоте задържат по-нататък, вече ще имаш опит, ще знаеш, че не е толкова страшно, искаш си веднага, копие от документите. Като те пуснат ги преглеждаш, прочиташ законите, консултираш се с адвокат или просто юрист, и обжалваш.
По повод коментара на един от колегите за местния шериф и размахване на оръжие на публично място, смятам, че е неоснователен. От написаното в никакъв случай не може да се формулира такъв извод.