Закон за Административната Процедура

[novae1]

Ето фрагмент от нещо ново:
Закон за Административната Процедура
В сила от 12.07.2017 г.
Обн. ДВ. бр.... 07 Юли 2017 г
Дял първи
Глава първа
Основни Принципи
Законосъобразност
Чл. 1 (1) Административните органи действат в рамките на пълномощията си делегирани с този закон.
(2) Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, предвидени в този закон.
(3) Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на Републиката и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.
Прилагане на нормативен акт от по-висша степен
Чл.2 (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висша степен, се прилага по-висшия по степен акт.
(2) Когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор.
Съразмерност
Чл.3 (1) Административните органи упражняват пълномощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е изден прилагания закон.
(3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за републиката и обществото.
(5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно неадекватни на законовата цел.
Истинност и достоверност
Чл. 4 (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.
(2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.
(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този закон.
Равенство
Чл.5 (1) Всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този закон, имат равни процедурни възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.
(2) В пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.
Служебно начало
Чл. 6 (1) При условията, посочени в този закон, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното процедура, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка.
(2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.
(3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства.
(4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на процедурата, включително със споразумение.
Самостоятелност и безпристрастност
Чл.7 (1) Административният орган осъществява процедурата самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон.
(2) Не може да участва в процедурата длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено.
Бързина и процесуална икономия
Чл. 8 Процедурните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт.
Достъпност, публичност и прозрачност
Чл. 9 (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административната процедура.
(2) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в процедурата по реда на този закон, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(3) По производствата по този закон не се събират републикански такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този закон.
Последователност и предвидимост
Чл. 10 Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.
Комплексно административно обслужване
Чл. 11 Административните органи прилагат комплексно административно обслужване при предоставяне на административни услуги.
Език
Чл. 12 (1) Процедурата по този закон се извършва по правилата на писмения и говорим български език.
(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач.
(3) Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.
(4) Разноските за преводача са за сметка на лицето, което не владее български език, ако административното процедура е започнало по негово искане, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.
(5) Когато страна или друг участник в процедурата е глухоням, глух, ням или сляп, се назначава тълковник по негово искане или ако без това процедурните действия ще бъдат затруднени или не могат да бъдат извършени.
Глава втора
Предмет, Обхват и Действие
Предмет
Чл. 1 Този закон има за задача да уреди:
1. -издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове;
2.- разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите;
3.- процедурата за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица;
4.- разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие;
5.- дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела;
6.- изпълнението на административните и на съдебните актове по административни дела;
7.-извършването на комплексно административно обслужване;
8.- споразумението и административния договор.
Обхват и действие по място
Чл. 2 (1) Законът се прилага за административните дела извършени от всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго.
(2) Разпоредбите на закона не се прилагат за актове:
1.- на Народното събрание и на Президента на Републиката;
2.- с които се упражнява законодателна инициатива;
3.- с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.
Действие спрямо лицата
Чл. 3 Спрямо чужденците, които пребивават в Република България или са участници в административни дела пред български орган извън нея, законът се прилага, доколкото Конституцията и законите не изискват българско гражданство.
Глава трета.
СТРАНИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
Страни в административната процедура
Чл. 1 (1) Страни в административната процедура могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения.
(2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес.
Участие на прокурора в административната процедура
Чл. 2 (1) Прокурорът следи за спазване на законността в административната процедура, като:
1.- предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове;
2-. в предвидените в този закон или в друг закон случаи участва в административни дела;
3.- започва или встъпва във вече образувани по този закон дела и когато прецени, че това се налага поради важен обществен или държавен интерес.
(2) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно с правилата, установени за страните по делото.
(3) При участието си в административни дела прокурорът дава заключение.

Представителство на административните органи
Чл. 3 (1) Колективните административни органи се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа.
(2) Едноличните административни органи действат лично или се представляват от овластени от тях заместници.
(3) Пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Закон за Гражданската Процедура.

Представителство на граждани и организации
Чл. 4 (1) Гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Закон за Гражданската Процедура.
(2) Пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.
Дял втори.
Процедура пред администравните органи
Глава четвърта
Встъпителни Разпоредби
Спорове за компетентност
Чл. 1 (1) Споровете за компетентност между административни органи се решават от общия им по-горен административен орган. Когато няма такъв, спорът се решава с определение от съответния административен съд, а ако органите са от различни съдебни райони - от Административния съд - град София.
(2) Актовете по ал. 1 не подлежат на обжалване.
Определение на административен договор
Чл. 2 (1) В процедура пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон.
(2) Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации.
(3) Административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон.
Правила за сключване на административния договор
Чл. 2 (1) В процедурата по сключване на административния договор се прилагат разпоредбите на Глава пета, раздел I, с изключение на чл. 21, 26, 32, 35, 58, 59, 61, 63 и 64, доколкото не е предвидено друго в специален закон.
(2) Административният договор се сключва в сроковете по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 - 9, доколкото не е предвидено друго в специален закон.
(3) Ако за сключването на административния договор в специален закон се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма.
(4) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53.
(5) Когато неотложно трябва да се сключи административен договор за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят разпоредбите на глава пета, раздел I относно събирането на документи от неучастващи в процедурата лица, поясненията на страна в процедурата, разходите на страната и неучаствалото в процедурата лице и срока за сключването на договора по чл. 57.
Действие на административния договор
Чл. 3 Административен договор, който засяга права или законни интереси на трето лице, поражда действие за него след писменото съгласие на това лице.
Предварително изпълнение на административнен договор
Чл. 4 (1) В защита на обществения интерес административният орган може да предвиди клауза за допускане на предварително изпълнение на договора.
(2) Допуснатото предварително изпълнение може да се обжалва чрез административния орган пред съда в сроковете и по реда на чл. 60 от този закон.
(3) В случай че договорът не съдържа клауза за предварително изпълнение, всяка страна може да поиска от съда такова при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Искането се разглежда в закрито заседание, като съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му. В този случай съдът може да изиска съответна гаранция в определен от него размер.
Изменение и прекратяване на административния договор
Чл. 5 (1) Ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. Когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може да прекрати договора.
(2) Административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.
Недействителност на административния договор
Чл. 6 (1) Административният договор е недействителен при наличие на основанията по чл. 146.
(2) Когато недействителността засяга само част от договора, която е несъществена за обществения интерес, договорът произвежда действие, ако може да се приеме, че би се сключил и без недействителната част.
Ред за оспорване на административния договор
Чл. 7 (1) Административният договор може да се оспори пред съда по реда на Глава десета, раздел I.
(2) Оспорването на договора не спира изпълнението му.
(3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в двумесечен срок от постъпването му, доколкото друго не е предвидено в специален закон.
Споразумение
Чл. 8 (1) В процедура пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона.
(2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в процедурата или само между страните в процедурата. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението.
(3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд.
(4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2 административният акт се обезсилва.
(5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице.
(6) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде дадено.
(7) Ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено от него писмено. Писменото одобрение става неразделна част от споразумението.
(8) Споразумението замества административния акт.
Глава пета.
Издаване на административни актове
Раздел I.
Индивидуални административни актове
Определение на индивидуален административен акт
Чл. 1 (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения.
(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
(5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.
Неприложимост на процедурата
Чл. 2 Процедурата по този раздел не се прилага за:
1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално процедура с оглед на естеството им;
2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет.
Обща компетентност
Чл. 3 (1) Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - от кмета на кметството или на района съобразно пълномощията им.
(2) В случаите по ал. 1 актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.
Инициатива за започване на процедурата
Чл.4 (1) Процедурата по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.
(2) Процедурата по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт.
Дата на започване
Чл. 5 (1) Датата на започване на процедурата е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.
(2) Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде индивидуален административен акт или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на процедурата е датата на възникване на задължението, освен ако в този закон е предвидено друго.
(3) Извън предвидените в ал. 1 и 2 случаи, датата на започване на процедурата по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него.
Задължение за уведомяване
Чл.6 (1) За започване на процедурата се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на процедурата е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден акт.
(2) Ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3.
Допустимост на искането и страни в процедурата
Чл.7 (1) С подаването на искането за започване или за участие в процедурата или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в процедурата по издаване на индивидуалния административен акт.
(2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в процедурата по издаването на индивидуалния административен акт:
1. -липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
2.- липса на висящо административно процедура със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване;
3.- наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;
4.- дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
5.- наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;
6. -наличие на други специални изисквания, установени със закон.
Съдействие и информация от административните органи
Чл.8 (1) При упражняване на своите пълномощия административните органи:
1.- осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им;
2. -осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им;
3.- предоставят пълна информация за сроковете, приложими в процедурата, и за дължимите такси;
4.- осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност - и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това;
5.- организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересованите граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена;
6.- осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време.
(2) Административните органи обявяват информацията по ал. 1, както и информация за възможностите за подаване или получаване на документи по електронен път в Интернет страницата си, на официалното си табло за обявления, в брошури, с които всеки заинтересован може да се сдобие, чрез разяснения на длъжностните лица, приемащи исканията, или по друг подходящ начин.
(3) За неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 съответните длъжностни лица носят административнонаказателна отговорност по реда на този закон, без това да се отразява на действителността на административния акт.
Форма на искането за откриване на процедурата
Чл. 9 (1) Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване.
(2) Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон.
(3) Длъжностното лице, приело искането, потвърждава с писмено отбелязване внасянето му.
(4) Съобразно наличните технически възможности писменото искане и приложенията към него могат да се подадат по електронен път, лицензиран пощенски оператор, факс или по друг начин, оповестен от органа като технически възможен.
(5) Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило.
(6) Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания - в рамките на работното си време. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. В последния случай сроковете за вземане на решение от административния орган започват да се броят от следващия работен ден.
Отстраняване на недостатъци в искането
Чл. 10 (1) Когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок процедурата се прекратява.
(2) Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на процедурата.
(3) Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
Препращане на компетентния орган
Чл.11 (1) Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.
(2) Когато органът, започнал процедурата, установи, че индивидуален административен акт подлежи да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало процедурата, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации.
(3) Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок.
(4) Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя.
(5) Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува процедура за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган. В тези случаи се прилага ал. 3.
(6) Когато искането се отнася за комплексно административно обслужване, то може да бъде подадено до всеки административен орган, който участва в него. (7)Административният орган, пред който е подаден иск, образува процедура. Взаимодействието с другите административни органи се осъществява по реда на наредбата по чл. 5а, ал. 1 от Закона за администрацията.
Свързани производства
Чл. 12 По производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе една процедура, засягаща повече от една страна.
Отвод
Чл. 13 (1) Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2, длъжностното лице се отстранява от участие в процедурата по свой почин или по искане на участник в процедурата.
(2) Искането за отвод се отправя незабавно след узнаване на основанието за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация.
(3) Спорове по ал. 2 се решават от непосредствено по-горестоящия орган, ако има такъв.
Участие на страните в процедурата
Чл. 14 (1) Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка.
(2) При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически възможности.
(3) Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
(4) Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3.
Изясняване на фактите и обстоятелствата
Чл. 15 Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
Събиране на доказателства
Чл.16 (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този закон или в специален закон случаи.
(2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.
(3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.
(4) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях или при друг орган, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответната процедура.
Доказателства
Чл. 17 (1) Доказателства в процедурата по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този закон.
(2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване.
Зачитане на тайната на страните
Чл. 18 Страните в процедурата имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи.
Доказателствени средства
Чл. 19 (1) Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този закон, или по реда, предвиден в специалните закони.
Писмени доказателства
Чл. 20 (1) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за процедурата.
(2) Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.
(3) Административният орган преценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на процедурата.
Събиране на документи от страните и от неучастващи в процедурата лица
Чл. 21 (1) При и по повод висяща процедура всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в процедурата да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
(2) При и по повод висящо процедура всяка страна може да иска чрез административния орган от неучастващи в процедурата граждани и организации да представят в тридневен срок от поискването заверени от тях копия от намиращи се в тези граждани и организации собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
(3) Неучастващият гражданин или организация, които неоснователно не представят искания документ, отговарят пред страната за причинените вреди.
Удостоверение за снабдяване с документи от държавни органи
Чл. 22 По искане на страна органът, водещ процедурата, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да я снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на правата и задълженията ?. Удостоверението от органа, водещ процедурата, се издава в тридневен срок от датата на поискване, а удостоверението и документите, издавани от другите органи - в 5-дневен срок от датата на поискване.
Писмени декларации
Чл. 23 Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи.
Сведения от неучастващи в процедурата лица
Чл.24 (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в процедурата лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за процедурата и те не могат да бъдат установени по друг начин.
(2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.
(3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето.
(4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.
(5) Страните в процедурата имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения.
Пояснения на страна
Чл.25 (1) Административният орган може да призове страна в процедурата да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това.
(2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в процедурата. Страните в процедурата могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ процедурата.
Особен ред за извършване на някои процедурни действия
Чл. 26 (1) Административният орган може да поиска от съответния териториален административен орган да призове лице, което има адрес, съответно седалище или адрес на управление в друга община, да даде сведения, обяснения, пояснения или да извърши други действия, свързани с текущото процедура. Органът, пред който се развива процедурата, определя обстоятелствата, които са предмет на сведенията, обясненията, поясненията или действията, които трябва да бъдат извършени. В случай че в съответната община няма териториален административен орган със същата компетентност, административният орган може да се обърне към съответната община или кметство.
(2) При устното изслушване по ал. 1 се съставя протокол, който съдържа името на лицето, дало сведения, обяснения или пояснения, съществената за случая информация, подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и дата на съставяне.
(3) Административният орган може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава.
Съдържание на призовката и разходи за призоваване
Чл. 27 (1) Призовката съдържа:
1. -наименование и адрес на административния орган;
2.- име, адрес, съответно седалище или адрес на управление, на призованото лице;
3.- по кое процедура, в какво качество лицето се призовава и за извършването на какви процедурни действия;
4.- дали лицето трябва да се яви лично или може да бъде представлявано от пълномощник, или да даде сведения, обяснения или пояснения писмено;
5.- срока, в който лицето следва да се яви, или ден, час и място на явяване на лицето или на неговия пълномощник;
6.- правните последици при неявяване.
(2) На лице по чл. 44, ал. 3, което има адрес в друга община и се е явило лично по призовка извън случаите по чл. 46, ал. 1, се признават пътни и други разходи. Същите разходи се признават и при личното явяване на страна, когато процедурата е открито по искане на друга страна или по служебен път. Искането за признаване на разходите се отправя до органа, водещ процедурата, преди издаване на акта. Разходите се признават по нормативи, определени от министъра на финансите.
Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения
Чл. 28 (1) Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само:
1. -роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в процедурата, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен;
2. -лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
(2) Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в процедурата, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество.
(3) Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон.
Експертиза
Чл. 29 (1) Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма.
(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.
(3) Административният орган, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и наличието на основание за отвод. Основанията за отвод на вещото лице са същите като при отвод на административен орган.
(4) Всички органи, граждани или организации, у които се намират материали, необходими за експертизата, осигуряват достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава.
(5) Вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.
Освобождаване на вещото лице
Чл. 30 Вещото лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или липса на квалификация в съответната област или други основателни причини. То може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от даване на сведения от трето лице.
Заключение на вещо лице
Чл.31 (1) Вещото лице извършва експертизата в определения срок.
(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания вещото лице съставя писмено заключение.
(3) Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.
(4) Вещото лице представя на съответния орган писменото си заключение с преписи за страните и то се прилага към преписката по процедурата.
(5) Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на процедурата.
(6) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът е длъжен да иложи мотивите си към акта.
Оглед
Чл. 32 (1) Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства.
(2) По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него.
Съгласие или мнение на друг орган
Чл. 33 (1) Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ процедурата, търси незабавно съдействието на този орган.
(2) Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия процедурата орган, но не по-дълъг от 14 дни.
(3) Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна.
(4) Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него.
https://www.facebook.com/IusRespondendi

[neutralen]

[novae1]

:roll:

Какво се пулиш. Не виждаш ли, че става въпрос за нова законодателна техника.Кажи на другите, че са зомбирани...

[neutralen]

Много си прост ! Май наистина се вземаш насериозно.

[novae1]

Миличка, ще любя майка ти!