начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Обратен изпълнителен лист след отменена заповед по 410/417



Re: Обратен изпълнителен лист след отменена заповед по 410/4

Мнениеот kdkrastev1234 » 03 Апр 2014, 16:23

Решения има всякакви и съдиите са хора, и те грешат или разбират нещата по различен начин.
За мен обаче, няма логика да се обезсили заповедта, след което да се даде възможност за иск по 415. Тя се обезсилва, защото не са били налице условията за издаването й. Какво ще установява иска, като така или иначе заповед не може да бъде издадена ?
Нормално, при предявяването на иск по 415, заповедта не влиза в сила, а не се обезсилва. Обезсилването става чак при евентуалното отхвърляне на иска. Обезсилването на заповедта слага край на заповедното производство.
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
kdkrastev1234
Потребител
 
Мнения: 631
Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22

Re: Обратен изпълнителен лист след отменена заповед по 410/4

Мнениеот simeonova1975 » 16 Юни 2014, 16:56

Здравейте, моля за помощ. Преди два месеца подадох молба за обратен изпълнителен лист по гр. дело водено срещу ЕВН. Докато се е точило ч.гр.дело ЧСИ е събрал доста парички от пенсията на доверителката ми. Пуснах молба за ОИЛ. След два дни върху молбата ми в левия горен ъгъл на ръка имаше отметка, че не се уважава, тъй като нямало доказателства. На следващия ден поисках удостоверение от ЧСИ-то за преведените към ЕВН суми от сметката на доверителката ми, което удостоверение представих с молба като доказателство. След два месеца чакане днес получих определение, че ми се отказва издаването на ОИЛ, тъй като имало съдебно разпореждане за отказ за издаване на ОИЛ, което не било обжалвано и същото е влезнало в сила. Въпросите ми са следните:
1. Има ли изобщо разпореждане, след като няма отделен съдебен акт, а отметка върху молбата ми с едно изречение, без да е отбелязано, защо се отказва, да се дадат оказания за изпълнения, както и възможност за обжалване.
2. Как да обжалвам разпореждане, което съм изпълнила, т.е. предоставила съм липсващите доказателства?
3. Ще бъде ли уважена жалбата ми срещу определението, като се позова на чл. 406, ал. 1 от ГПК , че при издаване на ИЛ съда следва да" удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника" и следва да даде указания за предоставяне на доказателства, а не разпореждане за отказ от издаване на ОИЛ?
simeonova1975
Младши потребител
 
Мнения: 15
Регистриран на: 12 Мар 2014, 17:54

Re: Обратен изпълнителен лист след отменена заповед по 410/4

Мнениеот kdkrastev1234 » 17 Юни 2014, 22:02

По 1. Да има. Само че, срокът за обжалване започва да тече от връчването, т.е. в твоя случай той още не е започнал.
По 2. Пускай жалбата с изложените по-горе аргументи.
По 3. Въпрос на късмет.
В тези случаи ВКС е давал указания.
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/C30350C948022C9BC2257A810054281C
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/EC09B1A6A2308BD3C22578C0003F8B4A
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/D241C02C6660CA85C2257BBB0040027A
Само че има и определения, с които направо е отказвано.
Чака се и решение по Тълкувателно дело Nr.4 / 2013 г. ОСГТК, т. 13, което може да измъдри нещо ново.
Успех!
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
kdkrastev1234
Потребител
 
Мнения: 631
Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22

Re: Обратен изпълнителен лист след отменена заповед по 410/4

Мнениеот simeonova1975 » 21 Юни 2014, 09:56

Много ти благодаря, както изглежда ще е много по добре вместо да обжалвам и да си губя времето и средствата по инстанциите да заведа дело за имуществени вреди срещу ЕВН по чл. 55 ЗЗД за неоснователно обогатяване на отпаднало основание, така ще мога да си взема и хонорар за делото, а и ще стане по-бързо като че ли, вместо да се точа по инстанциите, как мислиш, кой вариант е по-добър?
simeonova1975
Младши потребител
 
Мнения: 15
Регистриран на: 12 Мар 2014, 17:54

Re: Обратен изпълнителен лист след отменена заповед по 410/4

Мнениеот svettoslav » 27 Сеп 2016, 21:16

Хубава тема.

И макар и две ТР по заповедното вече,няма дума за аналогията по 422 ал.3 ГПК при обезсилване на ЗИ и ИЛ. Явно си остава въпрос на преценка във всеки отделен случай.Но си има място за аналогия на закона.
law_master написа:Едно Определение от мен по въпроса с разноските

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание от 16.01.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ ч.т.дело № 1499 описа на ПАС за 2012 г., установи следното:
Производство по чл. 274 от ГПК.
Причина за започването му е изходяща от С. Г. В и В. Ц. В. частна жалба против постановеното по т. дело № 10/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК са осъдени В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** следните суми:
- 82 498.82 лв., ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.,
- 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.,
- 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г.,
като е посочено, че всички законни лихви се начисляват до изплащане на главниците, представляващи събраните от дружеството в хода на започнало въз основа издаден изпълнител лист по ч.гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС VІІІ гр. с. по Заповед № 6949 за изпълнение на парично задължение от 15.10.2009 г., принудително изпълнение по изп.д. № 20098200400722 по описа на ЧСИ Т. Л. с рег. № 820 суми и подлежащи на връщане поради отричане на вземането с влязло в сила на 15.02.2012 г. Решение № 205 от 27.05.2010 г. на ПОС по т.д. № 10/2010 г. и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на молителя за горните суми.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, поискана е отмяната му и постановяване на друго за оставяне на искането по чл. 245, ал. 3 от ГПК без уважение.
От въззиваемата страна първоначално становище по частната жалба не е изразено, като препис от същата, ведно с приложенията е връчено на адв. Д,. която е била пълномощник на дружеството в производството по чл. 422 от ГПК.
Въззивната инстанция в определение от 11.12.2012 г. е констатирала, че молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 от ГПК не е подадена и подписана от адв. Д,. а от адв. Д.Д. в качеството му на пълномощник и, че към същата няма приложено пълномощно. Това е дало основание производството да се остави без движение за отстраняване на тази нередовност и е разпоредено изпращане препис от частната жалба до адвоката подал молбата станала причина за постановяване на обжалваното определение.
В срок е представено пълномощното и е постъпил отговор, в който са изразени съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата т.е. не е налице пречка за разглеждане на жалбата.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 02.10.2009 г. С. Г. В и В. Ц. В. са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение пред ПРС, по което е образувано ч. гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС.
Предмет на заявлението са вземания за главници по договор за аренда в размер на 5 316 лв. за стопанските 2007 г., 2008 г. и 2009 г., и неустойка от 74 321.54 лв. Изчисляване на главницата е направено върху 88 607 дка, а на неустойката - за 760 дни забава. Издадена е заповед за изпълнение № 6949 от 15.10.2009 г. за пълния заявен размер, а на 16.10.2009 г. въз основа на нея е издаден и изпълнителен лист.
На 17.11.2009 г. от ответника е подадено възражение за недължимост на сумите. Въз основа представени от него писмени документи и искане, с Определение от 23.11.2009 г. ПРС е спряло предварителното изпълнение на издадената заповед по отношение на главница от 1 772.14 лв. за 2007 г. и неустойка от 35 693.90 лв. за периода 01.09.2007 г. - 31.08.2008 г. Издаденият изпълнителен лист по заповедта за изпълнение е станал повод за образуване на изп. д. № 20098200400722/2009 г. на ЧСИ Т. Л.
С оглед подаденото от страна на ответника възражения за недължимост на сумите С. Г. В. и В. Ц. В. на основание чл. 421 от ГПК са предявили пред ПОС иск да се признае за установено по отношение на "Д." Е. с. Р., че им дължи въз основа Договор за аренда от 09.05.2006 г., сключен между тях, с нотариална заверка на подписите, вписан в С. вписвания към ПРС, сумите от по 1 772 лв. за 2008 г. и за 2009 г., общо 3 544 лв., представляващи възнаграждение по договора от по 20 лв. на декар за стопанска година, дължимо до 31 август на съответната година, договорна неустойка за забавено плащане на възнаграждението от по 50 евро на ден забава за 395 дена за периода от 01.09.2008 г. до 30.09.2009 г. включително, в размер на 38 627.64 лв.
По повод на tака предявения иск по т. дело № 10 от 2010 г. Пловдивския окръжен съд е постановил решение, с което така предявеният иск е бил отхвърлен. Това решение от своя страна е било потвърдено от ПАС с решение по в. т. дело № 740 от 2010 г., като касационното обжалване на същото не е допуснато видно от т. дело № 361/2011 г. по описа на ВКС.
На 02.12.2012 г. в Пловдивски районен съд по гр. д. № 11819/2009 г. образувано във връзка с издаването на споменатата заповед за изпълнение е постъпила изходяща от адв. Д.Д. в качеството му на пълномощник на "Д." ООД молба за издаване на основание чл. 422, ал. 3 от ГПК във вр с чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК на обратен изпълнителен лист за събраните по образуването на основание издадения на основание заповедта за изпълнение изп. лист суми, както следва:
- 82 498.82 лв., ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.;
- 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.;
- 1 890.83 лв., ведно със законна лихва от 28.07.2010 г.;
- 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г., както е поискано всички законни лихви да се присъдят за времето до изплащане на главниците, върху които се начисляват.
Пловдивският районен съд е приел, че не е компетентен да разгледа молбата и е изпратил по компетентност на ПОС - съдът отхвърлил иска дал основание за издаване на листа с влязло в сила решение.
Пловдивския окръжен съд на първо место в определението си е приел, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 3 и чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Изразил е и становище, че той е компетентен да разгледа искането, защото той е първоинстанционният съд, който с влязло в сила решение е отрекъл съществуването на вземането, за което ищците са се снабдили с изпълнителен лист и са провели принудително изпълнение против ответника.
По същество на спора на база удостоверение на ЧСИ Т. Л. е констатирано, че по образуваното пред него изп. дело № 20098200400722 против "Д." ООД са проведени действия по принудителни събирания на суми по няколко изпълнителни основания, между които и ИЛ от 16.10.2009 г. по ч.гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС VІІІ гр. с.
Направен е и извод, че от събраните и разпределени суми предмет на този лист са:
82 498.82 лв., преведена за плащане на 01.12.2009 г., за погасяване на главницата;
2 727.57 лв., преведена за плащане на 04.12.2009 г. и представляваща плащане по сметка 1785 на ЧСИ за такси и услуги по изпълнението;
6 лв., преведена за плащане на 29.06.2010 г. и представляваща платени от взискателя такси по изпълнението;
1 982 лв., преведена за плащане на 29.06.2010 г. и представляваща такси по Тарифата на ЧСИ.
На тази база е направено и заключение, че за тях следва да се издаде обратен изпълнителен лист на длъжника против взискателите, защото със СПН е отречено основанието за получаването им и оттук необходимостта да се плащат и разходите по събирането им и съответно да се начисли законна лихва до изплащането им.
За посочената в молбата на "Д." ООД сума от 1 890.83 лв. е прието, че няма данни да е събрани във връзка с изпълнението по първоначално издадения изпълнителен лист и е отказано издаването на обратен такъв.
Недоволен от определението в частта уважаваща искането за издаване на ОИЛ са останали С. Г. В. и В. Ц. В.
В частната си жалба те излагат съображения за недопустимост на определението поради издаването му от некомпетентен съд, като се излагат съображения, че това следва да бъде съдът издал изпълнителния лист т.е. Пловдивския районен съд. На второ место, като съображение за недопустимост се сочи и факта, че е налице влезнал в сила предходен акт отказващ издаването на обратен изпълнителен лист.
Изложени са и съображения за неправилност на определението. Те са свързани с твърдението, че в случая не са налице предпоставките на чл. 245, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като първоначалният такъв не бил на основание осъдително решение и допуснато предварително изпълнение на същото.
На второ место се твърди, че на връщане подлежат сумите, които пряко са получени от взискателя по ИЛ, а не тези представляващи платени на ЧСИ такси. Твърди се и, че в сумата от 82 498,82 лв., за която първоначално е посочено в удостоверението на ЧСИ, че е получена от жалбоподателите са включени(видно от приложеното към жалбата ново удостоверение на ЧСИ) и 31 622,34 лв. представляващи необходими разноски за запазване на вещта предмет на принудителното изпълнение, които биха били направени и от самия длъжник по изпълнителното дело.
По повод на така подадената жалба съставът на ПАС намира за нужно да посочи, че според чл. 422, ал. 3 от ГПК ако искът за съществуване на вземането бъде отхвърлен с влязло в сила решение изпълнението се прекратява и се прилага разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК. В нея от страна на законодателя е предвидена възможност съдът постановил решението да издаде изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. С това препращане реално законодателят приравнява предпоставките за издаване на изпълнителен лист в заповедното производство с тези по чл. 242 от ГПК и направените възражения в частната жалба за липса на осъдително решение и допуснато предварително изпълнение на същото т.е. буквално на основанията на чл. 245, ал. 3 от ГПК са напълно необосновани.
От друга страна в чл. 245, ал. 3, изр.2 от ГПК се говори, че обратния ИЛ се издава от съдът постановил решението, а съдът издал заповедта за изпълнение безспорно не постановява такъв съдебен акт. Това води до извод, че издател на ИЛ на основание чл. 245, ал. 3, изр.2 от ГПК следва да е съдът разгледал искът по чл. 422 ГПК, а в случая това е ПОС. Казаното пък прави неоснователни и изложените в жалбата съображения за липса на компетентност и недопустимост на обжалваното определение по тези съображения. От друга страна дори да се приеме, че компетентен да се произнесе по искането е съдът разпоредил издаването на ИЛ т.е. заповедният съд то в случая са налице предпоставките на чл. 270, ал. 4 от ГПК и отново не може да се говори за недопустимост на определението на ПОС.
Не е налице и недопустимост поради факта, че по искане на това основание веднъж е постановен отказ по простата причина, че според чл. 299 от ГПК забраната за пререшаване касае влезли в сила решения, а в случая видно от приложената на стр. 7 от настоящето дело молба се касае за разпореждане на Пловдивския районен съд от 05.03.2012 г.
Изложеното от своя страна е основание да се извърши преценка за правилността на определението по същество.
От описаното по-горе съдържание на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК за състава на ПАС следва извод, че целта на законодателя е да се възстанови имущественото състояние на длъжника във вид преди предприемане на действията по принудително изпълнение по силата на ИЛ, чието основание за издаване е отпаднало. Това води до извод, че на възстановяване от страна на взискателя подлежат всички суми и вещи излезли от патримониума на длъжника, като пряка и непосредствена последица на предприетото принудително изпълнение. Това прави логичен извода, че на такова възстановяване подлежат и платените такси на ЧСИ, при условие, че причина за извършването му е единствено факта на образуване на изп. дело и предприемане на действия по принудително изпълнение.
От представеното с настоящата частна жалба удостоверение от ЧСИ Т. Л. е видно, че причина за образуване на изп. дело № 20098200400722 от ЧСИ Т. Л. е единствено ИЛ за вземането, което с решението по чл. 422 от ГПК споменато по- горе е прието за несъществуващо. Това води и до логичния извод, че всички платени такси и разноски по делото на основание тарифата на ЧСИ са пряка и непосредствена последица от принудителното изпълнение на вземането (задължението), което е признато за несъществуващо и подлежат на възстановяване. Сумите от 2 727,57 лв. и 1982,55 лв. от такъв тип и за тях следва да се издаде ИЛ на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
На пръв поглед следва да се издаде и ОИЛ за сумата от 82 498, 82 лв., която в изпълнителното производство е платена на самия взискател. От разбивката направена в удостоверението на ЧСИ представено с частната жалба обаче е видно, че същата е сбор от суми платени на взискателите по изпълнителното дело на различни основания, както следва:
- 1941,12 лв. платени такси по изпълнителното дело,
- 31 622,34 лв. платени разноски от взискателя по изпълнителното дело,
- 3 200 лв. платен от взискателя хонорар за процеусално представителство,
- 45 735,36 лв., погасяване задължението на длъжника по изпълнителния лист от 16.10.2009 г.
Това съотнесено с изложеното по-горе води до логичен извод, че предмет на ОИЛ несъмнено следва да бъде сумата от 45 735,36 лв. и плащанията за такси и адв. хонорар по причина, че последните не биха били направени от взискателите, а и никога нямаше да бъдат събрани от длъжника на основание чл. 79 от ГПК ако не бе образувано изпълнителното дело.
По интересно стоят нещата за платената от длъжника на взискателя сума от 31 622,34 лв.
В удостоверението приложено към частната жалба ЧСИ е посочил, че това са платени разноски от взискателя по ИЛ. Те съобразно доказателства приложени към същата съставляват сбор от платени от взискателя в хода на изпълнителното производство суми за жътвата, транспорта и съхранението на вещта предмет на принудителното изпълнение (оризово зърно). С оглед характера на тези плащания съставът на ПАС счита, че не може да се говори, че причина за извършването им е единствено образуваното изпълнително дело и предприетите по него действия по принудително изпълнение. Това е така по простата причина, че всяка една селскостопанска реколта подлежи на прибиране от полето и е логично това да се извърши от съответния селскостопански производител (в случая "Д." ООД). По тази причина за ПАС разноските за прибиране на процесния ориз(жътвата на същия), както и тези за транспорт и съхранението му по правилата на Закона за съхранение и търговия със зърно при липсата на представени с отговора доказателства за противното биха били направени от страна на "Д." ООД дори и да не бе образувано изп. дело т.е. не е налице основание за възстановяването им на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
От изложеното следва извод, че на основание, чл. 245, ал. 3 изр. 2 от ГПК С. Г. ВСИЛЕВА и В. Ц. В. следва да бъдат осъдени да възстановят на "Д." ООД платените по изп. дело № 20098200400722 от ЧСИ Т. Л. суми, както следва:
- Платените на 01.12.2009 г. 50876,48 лв. ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.,
- Платените на 04.12.2009 г., 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.,
- Платените на 29.06.2010 г., 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- платените на 29.06.2010 г., 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г.
Не точно в този смисъл е първоинстанционното определение, тъй като с него е постановено във връзка с плащането на 01.12.2009 г. де се върне сумата от 82 498,82 лв. вместо реално дължимите 50 876,48 лв. По тази причина решението следва да се отмени в частта присъждаща плащането над реално дължимата сума, като вместо това молбата се отхвърли в тази й част, а в останала му част то следва да бъде потвърдено.
Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА движението по ч. т. дело № 1499/2012 г. по описа на ПАС.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 10/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК са осъдени В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** следните суми:
- 50876, 48 лв., ведно със законна лихва върху нея от 01.12.2009 г.,
- 2 727.57 лв., ведно със законна лихва от 04.12.2009 г.,
- 6 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г. и
- 1 982.55 лв., ведно със законна лихва от 29.06.2010 г.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 10/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК са осъдени В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** сумата от 31 622,34 лв. ведно със законната лихва от 01.12.2009 г., явяваща се разлика между присъдените с първоинстанционното определение 82 498,82 лв. и реално дължимите 50876,48 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК за издаване на изпълнителен лист на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** срещу В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** за сумата от 31 622, 34 лв. получена по образуваното на основание издаден ИЛ по ч.гр. д. № 11819/2009 г. на ПРС VІІІ гр. с., изп. дело № 20098200400722 от ЧСИ Т. Л. вземането, по който в последствие е отречено с влязло в сила решение.
ОБЕЗСИЛВА издаденият на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК изпълнителен лист в частта осъждаща В. Ц. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на "Д." ООД, гр. П., ЕИК ********** сумата от 31 622, 34 лв. ведно със законната лихва от 01.12.2009 г.
Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок пред ВКС.


Въпрос е за пазноските,направени от Дл.в изпълнителното,не толкова от взискателя. То е ясно,че щом са от последния и възложени на Дл. то това,като излязло от него,му се дължи обратно.

Ще си се води отделно дело.По-скоро по чл.45 ЗЗД. Какво друго да е?
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Обратен изпълнителен лист след отменена заповед по 410/4

Мнениеот svettoslav » 27 Сеп 2016, 21:25

kdkrastev1234 написа:Ако някой може, да помогне малко.
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и образувано изпълнително дело. На страната на длъжника съм. Обезсилих заповедта и изпълнителния лист по реда на чл. 423, ал. 3 от ГПК, тъй като клиента ми не живее в страната. Изпълнителното дело беше прекратено. По него не бяха събрани суми, но имаше доста изпълнителни действия. Изискваше се актива адвокатска защита, с пълномощно и хонорар. При прекратяването поисках, ЧСИ да ни присъди адвокатския хонорар, но той отказа и не обжалвах.
Подадох молба до съда за издаване на обратен изпълнителен лист за хонорара /тук, по-нагоре има практика в този смисъл/. Сега получих определение с отказ, с мотив че ЧСИ е следвало да присъди такъв. Естествено ще обжалвам.
Някой има ли практика, че дори при прекратяване на изпълнително дело, поради обезсилване на ИЛ, ЧСИ не може да присъжда хонорар в полза на длъжника?


Неоснователно обогатяване на върви,тъй като си платил на адвокат,не да отишли в другата страна.
ДСИ / ЧСИ все още не са присъждали на Дл.

За деликтно не става точно като че ли. По-скоро си има едно законово задължение за поемане съгласно чл.79 ал.1 т.1 ГПК.
Специално основание си има.Осъдителен иск в отделно производство.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Обратен изпълнителен лист след отменена заповед по 410/4

Мнениеот svettoslav » 27 Сеп 2016, 22:17

Я ! Логиката тържествува!
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 7F002B110F

Както казва един колега тук,каквито и анализи да им правиш в жалбите си до ВКС(пък и като цяло на съда),ако не си подкрепен с практика,не се знае знае ли се....

Тук конкретно ВКС неправилно не допуска,въпреки че правилно "разрешава". Явно са намерили за безсмислено да се нарсочва с.з. и за това. Просто Опр.,на което се позовават, не се занимава с въпросния случай,а с друга работа. :)
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Обратен изпълнителен лист след отменена заповед по 410/4

Мнениеот kdkrastev1234 » 07 Дек 2016, 20:39

svettoslav написа:....ДСИ / ЧСИ все още не са присъждали на Дл.....

Не е вярно. Вече има доста решения за присъдени разноски в полза на длъжника. Питането беше от преди две години, практиката вече е почти константна.
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
kdkrastev1234
Потребител
 
Мнения: 631
Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22

Предишна

Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта


cron