Давност за предявяване на граждански иск по НП

[i_sence]

Здравейте.
Моля за малко разяснение от правно компетентни хора.

Преди 11 месеца ми беше нанесена лека телесна повреда с временно разстройство на здравето, от двама непознати, по хулигански подбуди. Беше образувано наказателно производство по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Протече продължително разследване с опити за прикриване на извършителите. Спряха производството, защото било водено срещу неизвестен извършител, при положение че единият беше направил самопризнания. Освен това очевидно прикриваше втория и лъжесвидетелстваше, че уж е бил с непознат. Накрая се оказа че вторият му е роднина, което разбрах сам случайно и подшушнах на нищо не предприелите по издирването полицаи. Разследването приключи с разпознаване на двамата извършители и с мнение за съд от полицията към прокуратурата. Тогава чак наблюдаващия прокурор, взе че си направи самоотвод. С две думи голяма борба със системата.
След консултация с адвокат разбрах, че ще мога да заведа граждански иск срещу извършителите към наказателното дело, но уви... постановлението на прокурора е: "Предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание" - чл.78 а) от НК. В това производство не е допустимо да се предявява граждански иск. Отново се консултирах с адвоката с идеята да предявя гражданския си иск по отделно гражданско дело, мислейки си че давността е 5 години. Адвокатът обаче каза, че по някакви нови указания давността е 6 месеца и то от извършването на престъплението, от което реално са изтекли вече 11 месеца. Тоест по тази логика губя правото си на обезщетение. И сега тук ми е големият въпрос, аз ли нещо не разбирам, системата ли е тотално сбъркана, адвокатът ли не е наясно. Как аз ще заведа дело в рамките на 6 месеца от престъплението, при положение че тогава не бяха известни извършителите, срещу кого да го заведа? Дори да е вярно това за 6 месеца давност, си мисля че би трябвало да текат от приключването на наказателното дело, което още не се е състояло или поне от откриването на дейците. Кое обаче ще се счита за откриването им? При разпознаването в полицията не ми казаха разпозна ги, открити са, почвай да водиш дело, а мина още месец докато пратят документите в прокуратурата. От разпознаването на първия минаха реално 4 месеца, а на втория 1. Като цяло има нещо гнило, но за съжаление не съм вещ в областта и ми е трудно да разбера, кой е верният подход и имам ли опция за получаване на обезщетение?

Благодаря предварително и се извинявам ако съм бил прекалено подробен.

[teogeo]

Здравейте.
Моля за малко разяснение от правно компетентни хора.

Преди 11 месеца ми беше нанесена лека телесна повреда с временно разстройство на здравето, от двама непознати, по хулигански подбуди. Беше образувано наказателно производство по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Протече продължително разследване с опити за прикриване на извършителите. Спряха производството, защото било водено срещу неизвестен извършител, при положение че единият беше направил самопризнания. Освен това очевидно прикриваше втория и лъжесвидетелстваше, че уж е бил с непознат. Накрая се оказа че вторият му е роднина, което разбрах сам случайно и подшушнах на нищо не предприелите по издирването полицаи. Разследването приключи с разпознаване на двамата извършители и с мнение за съд от полицията към прокуратурата. Тогава чак наблюдаващия прокурор, взе че си направи самоотвод. С две думи голяма борба със системата.
След консултация с адвокат разбрах, че ще мога да заведа граждански иск срещу извършителите към наказателното дело, но уви... постановлението на прокурора е: "Предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание" - чл.78 а) от НК. В това производство не е допустимо да се предявява граждански иск. Отново се консултирах с адвоката с идеята да предявя гражданския си иск по отделно гражданско дело, мислейки си че давността е 5 години. Адвокатът обаче каза, че по някакви нови указания давността е 6 месеца и то от извършването на престъплението, от което реално са изтекли вече 11 месеца. Тоест по тази логика губя правото си на обезщетение. И сега тук ми е големият въпрос, аз ли нещо не разбирам, системата ли е тотално сбъркана, адвокатът ли не е наясно. Как аз ще заведа дело в рамките на 6 месеца от престъплението, при положение че тогава не бяха известни извършителите, срещу кого да го заведа? Дори да е вярно това за 6 месеца давност, си мисля че би трябвало да текат от приключването на наказателното дело, което още не се е състояло или поне от откриването на дейците. Кое обаче ще се счита за откриването им? При разпознаването в полицията не ми казаха разпозна ги, открити са, почвай да водиш дело, а мина още месец докато пратят документите в прокуратурата. От разпознаването на първия минаха реално 4 месеца, а на втория 1. Като цяло има нещо гнило, но за съжаление не съм вещ в областта и ми е трудно да разбера, кой е верният подход и имам ли опция за получаване на обезщетение?

Благодаря предварително и се извинявам ако съм бил прекалено подробен.

Сменете си адвоката.

[i_sence]

Благодаря за съвета, но все пак това не дава отговор на въпросът ми, а доакто намеря подходящ адвокат времето си тече и не знам дали трябва да се притеснявам че изтичат 6 месеца а масово хората са в отпуски.

[Pause]

Правопораждащия неправомерен ЮФ, не задължително да бъде факта на престъпление за завеждане на ГИ пред граждански съд ,обратно условие без което не може е това в наказателния процес. Пет години е давността и за начало ,се приема извършването на неправомерното деяние или откриването на дееца /те както е във случая който твърдите. Липсват сериозни аргументи на „оркестрираните” правни доводи на адвоката на изложените обстоятелства в поста ви.

[i_sence]

Благодаря @ Pause.
Приятел ми препоръча този адвокат. Имал съм всичко на всичко две срещи с него. Това, че се е представил добре в неговия случай, явно не е показател за познанията и качествата му.
И още нещо искам да попитам. Кога ще е подходящо да заведа гражданско дело, в момента, или да изчакам да приключи окончателно всичко по наказателното? Към момента, в началото на седмицата излезе постановлението на прокурора: "Предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание". Ще ми пращат ли призовка от съда и какво трябва да се случи от тук нататък, проблемът е, че не съм запознат как протича сценария, а явно не мога да имам пълно доверие на адвоката.

[Pause]

Препоръчително е ,да изчакате и нещата приемат явен образ както за вас така и за адвоката ви ,така понеже въпросите които ще се решат от гражданския съд, ще бъдат вече решени със влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд задължителни за гражданския те.е.непререшаеми. Така например при налагане на административно накзание по чл.78,а от НК , извършено ли е деянието , виновен ли е деецът и наказуемо ли е съответно значи противоправно. И сигурно ,би ви оставало само да конкретизирате размера на ГИ, за което съдът може да ползва и услугите на ВЛ когато претенцията е установена по основание и съдът прецени ,че има нужда от специални знания или умения при положително развитие на процеса. Като получите призовката там трябва да пише какво трябва да напрвите и изпълните.

[i_sence]

@Pause благодаря Ви и за тази информация.

[i_sence]

Отново моля за помощ и благодаря, че има хора като Вас, защото обикновен човек като мен, тотално се изгубва в играта на думи в сферата на правото. Последното развитие по моя случай е Разпореждане на съда, което прочетох 20-пъти и въпреки това, не мога да осмисля в моя полза ли е (като пострадал или иначе казано свидетел) или в мой ущърб и как по-точно биват ограничени процесуалните права на обвиняемите, при положение, че така или иначе се взема предвид по-тежкото деяние. Има ли опция при последващо прецизиране и внасяне от страна на порокуратурата в съда, да ме подхлъзнат и виновните да бъдат обвинени в по-лекото деяние т.е по чл.130 ал.2, вместо по чл.130 ал.1?

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № ....

X, съдия при X съд, като се запознах с материалите по .... и като обсъдих въпросите, предмет на проверка от съдията-докладчик съгласно чл.376, ал.1 от НПК, намирам, че не са налице условията за разглеждане на делото, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, тъй като на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите XX и XX. X е внесла в X съд, материали по досъдебно производство – дознание № X по описа на X на МВР, ведно с Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемите XX и XX за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК с пострадал YY (демек аз).

В обстоятелствената част на постановлението се твърди, че от заключението на СМЕ № X е било установено, че вследствие на побоя от дата .... на св.YY са били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата, лекостепенно сътресение на мозъка, контузия на носа с кръвонасядане и охлузване, кръвонасядане по клепачите на лявото око, кръвонасядания по кожата на двата горни крайника и по гръдния кош отляво. Сътресението на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/, без пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдание. Тоест така посочено иде реч за причинени две различни по характер телесни повреди, а именно по чл.130, ал.1 от НК, досежно разстройството на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в резултат на сътресението на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ и по чл.130, ал.2 от НК, досежно болката и страданието, резултат от останалите причинени травматични увреждания. И теорията и практиката са категорични, че в случаите на осъществени състави на престъпни деяния по чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, се ангажира наказателната отговорност на дееца за по-тежкия състав, а именно по чл.130, ал.1 от НК, което в конкретния казус с оглед посоченото, следва да е за причиненото разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, породено от сътресението на мозъка и прочее, като разбира се се оформя противоречие в обвинителната теза относно това кои травматични увреждания са довели до леката телесна повреда и най-вече от какъв вид се явява тя, още повече, че и наказуемостта при двата вида лека телесна повреда е различна.

Така на обвиняемите XX и XX е била ангажирана наказателната им отговорност за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, което се твърди да е обективирано, чрез разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, но също и че то е в резултат на абсолютно всички установени травматични увреждания. Това несъответствие се установява и в постановленията за привличане на всеки един от двамата обвиняеми.

Налице е неяснота в обвинителната тези относно обективни съставомерни признаци от състава на престъплението, която не може да бъде преодоляна при по-нататъшно развитие на производството, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото – върнато на X прокуратура за отстраняване на допуснатите нарушения, които по естеството си са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на обвиняемите лица, поставяйки ги в невъзможност да узнаят в какво престъпление биват обвинени. Коментираните процесуални нарушения следва да бъдат отстранени, чрез коректно формулиране на обвиненията при привличане на обвиняемите лица, което на свой ред прецизно да бъде отразено в прокурорския акт.

С оглед на горното и на основание чл.376, ал.1, вр.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.2, т.3 от НПК


Р А З П О Р Е Ж Д А М :


ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НАХД ... по описа на ...

ВРЪЩАМ ДЕЛОТО на X прокуратура за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, съобразно мотивната част на разпореждането.

Разпореждането не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му до страните по реда на Глава ХХІІ от НПК пред X съд.

Копие от разпореждането да се изпрати на обвиняемите, чрез защитника им – адв.X.

[bludniq_sin]

Накратко - съдията докладчик е преценил, че прокурорът така е написал постановлението и такива неща е написал, че те или си противоречат или са пределно неясни, което е във вреда на обвиняемите, защото няма как да се защитаваш от обвинение когато не знаеш в какво и за какво те обвиняват точно - (компютри ли съм крал или компоти примерно)? Т.е сега прокурорът трябва да си напише нещата още веднъж правилно и ясно. Постановлението вас не ви устройва, защото води до забавяне на производството.

[i_sence]

Ясно пак ще пада чакане, ужас.