Възобновяване на дело !!!!!

[sun1515]

Може ли да се възобнови дело , след произнесена присъда от ВКС ?

[borovinka]

При най-обикновено търсене в Гугъл излизат достатъчно статии, но ако все пак ви е сложно да намерите подробна информация, ето ви сдъвкана:

Производство по възобновяване на наказателни дела

Според Конституцията у нас съдебната система е изградена от 4 звена и допуска триинстанционно съдебно разглеждане на делата. А в същото време НПК, извън тази редовна триинстанционна система на разглеждане на делата, предвижда и т.нар. извънредни способи за изменяне и отменяне на съдебните актове. Те са извънредни, поради няколко причини:
1) Не са включени в редовната триинстанционна система за разглеждане на делата, а в този смисъл те се наричат още и извънинстанционни способи.
2) Те се поставят в действие не от страна в процеса, а от оторизиран за това държавен орган.
3) По- голямата част от основанията за такова производство са основания, които се намират извън кориците на наказателното дело. В този случай неправилността на присъдата / решението идва не от събрания доказателствен материал, а от обстоятелства, които или не са били известни на органа, или даже не са били възникнали.

Има две форми на възобновяване на наказателното производство:

І. Възобновяване поради новооткрити обстоятелства.
ІІ. Случаите на задочно осъдено лице, когато не е знаело, че срещу него има водено наказателно призводство.

І. Възобновяване поради новооткрити обстоятелства:

1. Приложно поле:
1) Влезлите в сила присъди и решения – извънреден способ е, т. к. за разлика от редовните 3 инстанции, в които е налице висящност на наказателния процес, тук има влязъл в сила съдебен акт.
2) Определенията на съда, с които е одобрено споразумението.
3) Определенията на съда, с които е прекратено досъдебно производство.
4) Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното производство.
5) Особена група актове, при които наказателното производство подлежи на възобновяване, са определенията, с които съдът се произнася по молба за разглеждане на делото по искане на обвиняемия – Гл. 26.
2. Компетентни да правят исканията са окръжният или съответният военен прокурор, а за три от случаите компетентен е главният прокурор. Когато става въпрос за искане на лице, което е било осъдено при наличието на условията на чл. 78а, НК, т.е. то е следвало да бъде освободено от наказателна отговорност с прилагането на административно наказание – такова лице само може да иска възобновяване, но на едно основание.
3. Компетентен орган да разгледа искането за възобновяване е ВКС, като той го разглежда в състав от трима съдии. Искането по принцип не спира изпълнението на наказанието, като обаче такова спиране може да бъде постановено от органа, направил предложението. Когато става въпрос за екстрадиция и за решение на Европейския съд по правата на човека, спирането на изпълнението е задължително.
4. Срок, в който се прави искането. Новият НПК намалява сроковете от 1- годишни на 6-месечни. Започват да текат от момента на установяване на обстоятелствата за възобновяване. Сроковете текат само тогава, когато се иска влошаване на положението на осъденото лице или се иска отмяна на оправдателна присъда. Срокът винаги е свързан с по- неблагоприятното третиране на осъдения. Когато се иска обратното, срок няма и не може и да има.
5. Основания за възобновяване на наказателното производство: чл. 422, ал. 1, шест точки:
1) Ако някои от доказателствата, на които се основава присъдата / решението/ определението, се окажат неистински – в най-широкия смисъл на тази дума. Всякакъв вид доказателства, които имат или невярно съдържание, или не отразяват реално обективната действителност, или са подправени, подхвърлени или създадени за тази цел. Те не са доказателства в точния смисъл на думата => едва ли биха могли да послужат за разкриване на обективната истина в процеса.
2) Съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или дознател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното. производство. Когато има извършено престъпление от държавен орган, който осъществява ФРР, ще има съмнение относно обективността на взетото решение. Става въпрос за възобновяване не само на делото, по което има данни, че е извършено престъпление, а ще се иска възобновяване на всички тези дела, които са разглеждани в този период от време. Напр. ако има данни, че едно лице е взело подкуп, то ще се иска възобновяване на всички висящи в този период дела.
3) Чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането и имат съществено значение за делото. Става въпрос за обстоятелства, които съдът не е могъл обективно за установи при разглеждане на делото. Причините могат да бъдат обективни или субективни. Субективни са, когато не са изградени правилно версиите, не са събрани всички доказателства, т.е. разследването не е обективно, всестранно и пълно. Обективни са в случаите, в които тези обстоятелства не са съществували към момента на постановяване на съдебния акт. С други думи да са възникнали след постановяване на присъдата, но да имат значение за правилното решаване на делото.
По тези три обстоятелства компетентен да направи предложението е окръжния и съответно военен прокурор.
Това, че част от доказателствата са неистински или че е извършено престъпление ( т.е. обстоятелствата по т. 1 и т. 2), се установява с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда – чрез разследване. На практика ще има 2 наказателни процеса – единият е този, по който ще се иска възобновяване и вторият е този, който установява обстоятелствата, които са предпоставка за възобновяване. Сроковете започват да текат от момента на установяване на тези обстоятелства. В определени случаи е възможно да има причина, която да не даде възможност да се стигне до присъда – напр. съдебен следовател, който е водил делото е починал. В тези случаи обстоятелствата отново трябва да бъдат установени чрез разследване. То става единствено и само по реда на НПК. В случая обстоятелството, което ще е предпоставка за възобновяването, следва да бъде отразено във възможно най-крайния процесуален акт, с който с прекратено наказателно производство. Ако следователят е починал в рамките на досъдебното производство – постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство. Ако е починал в рамките на съдебното производство – определението за прекратяване на съда.

За следващите три основания – компетентен е главният прокурор.

4) С решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, което има съществено значение за делото. В тези случаи гл. прокурор трябва да направи предложението в 1-месечен срок и ако решението е в полза на осъдения, да се спре изпълнението на наказанието.
5) По присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3:
- Актове, които не са преминали през касационно разглеждане. ВКС се е произнесъл с ТР 1 / 2003 г. по въпроса какво е “касационно разглеждане”. Дали става въпрос за случаите, когато по принцип подлежи на касационно разглеждане и такова не е имало или обхваща всички актове, независимо дали подлежат на касационно разглеждане или не. ВКС е възприел, че по този ред може да се иска възобновяване на всички дела, независимо дали те са обхванати и могат да преминат да пред касационно разглеждане. С това решение се гарантира равенството на гражданите дотолкова, доколкото независимо от това дали подлежи на касационно разглеждане, всяко едно наказателно дело при определени предпоставки може да стигне до висшата съдебна инстанция.
Основанията, предвидени тук са: допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3. Три са касационните основания: 1) нарушения на материалния закон ; 2) съществено нарушение на процесуалните правила и 3) явна несправедливост на наложеното наказание.
В текста на т. 5 на чл. 422, ал. 1 се говори за съществени нарушения, което трудно кореспондира с касационните основания: Излиза, че става въпрос за “съществено нарушение на материалния закон”, а не може едно нарушение на материалния закон да бъде несъществено; или излиза “ съществено съществено процесуално нарушение”.
6) Ако е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от бъларската. държава за възобновяване на наказателно дело – за престъплението, за което екстрадицията е допусната. У нас е водено задочно производство с/у лице, което се е намирало в чужбина. То е било осъдено у нас, съответно е било поискано екстрадирането му. Държавата, която го е екстрадирала, е поставила условие на нашата държава наказателното производство у нас да бъде възобновено. В този случай компетентен да направи предложение за възобновяване отново е гл. прокурор, като срокът е едноседмичен от узнаването на екстрадирането. Отново трябва да бъде спряно изтърпяването на наложеното наказание.

ІІ. Случаите на задочно осъждане – чл. 423 НПК

В случая е разгледано наказателно производство у нас при условията на задочно производство, т.е. в отсъствието на обвиняемия ВС приема, че не е налице задочно производство тогава, когато обвиняемият е бил редовно призован, но не е участвал в наказателното производство, т.е. за да е налице възобновяване, осъденото лице трябва обективно да не е знаело, че срещу него се води наказателно производство. В този случай той може в 6-месечен срок от узнаването да поиска възобновяване на делото, за което е бил осъден задочно. Това искане не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът не постанови такова спиране.
Във всички случаи искането за възобновяване поради новооткрити обстоятелства се разглежда от ВКС в състав от 3-ма съдии и участие на прокурор в открито съдебно заседание.
ВКС в случая има няколко възможности:
1) Да не уважи искането;
2) Да отмени акта, по който се иска възобновяване на делото и да го върне за ново разглеждане, като задължително посочва от кой стадий следва да започне разглеждането на делото;
3) Да отмени съответния акт, за който се иска възобновяването, да прекрати или спре наказателното производство, а когато това е възможно при установените фактически обстоятелства, да оправдае подсъдимия, когато деянието не съставлява престъпление.
4) Да измени присъдата или решението, когато това е в полза на подсъдимия. А ако става въпрос за задочно осъждане, то делото се връща на този стадий, до който той е участвал.

В това производство се прилагат субсидиарно разпоредбите на касационното производство