от prim444 » 08 Яну 2015, 23:08
Мотиви по НОХ дело № 30338/2009 година по описа на Районен съд Монтана:
Подсъдимият И. М. П. , роден на xxx година в град Монтана, живущ xxx, българин, български гражданин, неработещ, неженен, средно образование, студент, неосъждан, ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 04.05.2009 година в град Монтана с цел да набави за себе си имотна облага използвал заблуждение и неосведомеността на лицето Ц. Е. Д. xxx – в качеството и на касиер на бензиностанция “Шел” – Монтана, че зареденото в лекия автомобил гориво ще бъде заплатено от водача на автомобила, като с това причинил имотна вреда на „ШЕЛ” АД град София на стойност 121,00 лева, с което е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, като се възползва от процесуалната възможност, гарантирана му от разпоредбата на чл.370 и сл. от НПК, заявявайки, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Защитникът му пледира за постановяване на присъда, при която бъде приложена разпоредбата на чл.78 А и предвиденото в закона наказание бъде заменено с административна санкция “глоба” в минимален размер.
Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и също дава съгласие предвиденото в закона наказание бъде заменено с административна санкция “глоба” в минимален размер.
По делото не е предявен граждански иск от пострадалия „ШЕЛ” АД - град София.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. М. П. не е осъждан и към този момент по делото липсват данни той да е криминално проявен. Възползвайки се от правната възможност, дадена в разпоредбата на чл.370 и сл. от НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът съобразявайки това изявление на подсъдимия възприема фактическата обстановка, такава, каквато е изложена в обвинителния акт и намира за установено, че на 04.05.2009 година в град Монтана с цел да набави за себе си имотна облага използвал заблуждение и неосведомеността на лицето Ц. Е. Д. xxx – в качеството и на касиер на бензиностанция “Шел” – Монтана, че зареденото в лекия автомобил гориво ще бъде заплатено от водача на автомобила, като с това причинил имотна вреда на „ШЕЛ” АД град София на стойност 121,00 лева.
Направеното от подсъдимия самопризнание по отношение фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт напълно се подкрепя от събраните в производството писмени и най-вече гласни доказателства.
Обвинението е предявено за извършено престъпление по чл.210, ал.2 от НК. Изпълнителното деяние на това престъпление включва следните елементи от фактическият състав:
На първо място разпоредбата изисква наличието на заблуждение у пострадалото лице или у друго лице, чието заблуждение подсъдимият да може да използва при осъществяване на изпълнителното деяние. Видно от събраните в производството писмени и най-вече гласни доказателства подсъдимият И. М. П. е изградил в съзнанието си намерението да изпълзва заблуждението на Ц. Д., като е обективирал това свое намерение с последващите си действия. Възползвайки се от доверието, което предизвикал у представителят на фирма „ШЕЛ” АД град София М. закупува единствено бутилка с минерална вода, след което побързал да се качи в автомобила и да потегли. Тези фактори доказват изначалната липса на намерение у М. да извърши плащане и съответно наличието на изградено у него желание да “измами” дружеството, като приеме горивото и не извърши плащане по сделката.
Вторият елемент от фактическия състав е и причиняването на пострадалите на имотна щета. В случая тя е в размер на 121,00 лева, което е стойността на зареденото от М. гориво.
Третият елемент е целта на извършителя – да набави за себе си или другиго имотна облага. В случая подсъдимият е осъществил състава на престъплението с цел да набави за себе си такава облага, равняваща се на сумата от 121,00 лева. Получавайки горивото М. е осъществил и този елемент от фактическия състав на престъплението измама.
От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.2 от НК, като на 04.05.2009 година в град Монтана с цел да набави за себе си имотна облага използвал заблуждение и неосведомеността на лицето Ц. Е. Д. xxx – в качеството и на касиер на бензиностанция “Шел” – Монтана, че зареденото в лекия автомобил гориво ще бъде заплатено от водача на автомобила, като с това причинил имотна вреда на „ШЕЛ” АД град София на стойност 121,00 лева, с което е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл – съзнавал е престъпния характер на същото, предвиждал е обществено-опасните последици и е искал и целял настъпването на вредоносният резултат.
Налице са комулативните предпоставки на закона за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административна санкция, тъй като:
Подсъдимият е пълнолетно физическо лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административна санкция, предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.209, ал.2 от НК е до три години лишаване от свобода, т. е. това престъпление попада в кръга на визираните в разпоредбата на чл.78А, ал.1, б. ”а” от НК хипотези. Не са налице и изключенията на чл.78А, ал.5 от НК, преграждащи възможността да се приложи тази разпоредба, тъй като от деянието са причинени имуществени вреди, но те са своевременно възстановени, не е налице усложнена престъпна дейност и деянието не е извършено в пияно състояние.
При определяне размера на глобата съдът съобрази имотното състояние на подсъдимия и тежестта на престъплението, извършено от него, затова и наложи санкцията към долния предел, предвиден в чл.78а от НК, а именно глоба в размер на 500 лева. Тази глоба съдът присъди да бъде внесена в полза на Държавата.
На следващо място по разбиране на настоящия състав не може да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” от НК - замяна на наказанието лишаване от свобода с глоба. След като са налице предпоставките за освобождаване от наказателната отговорност с налагане на административно наказание, съдът е длъжен да приложи нормата на чл.78а от НК. Този режим е по-благоприятен за подсъдимия и съдът не може да преценява дали да приложи него или да извърши замяна на наказанието лишаване от свобода с по-лекото - глоба. ( Р № 480-2001г. - ІІ н. о. на ВКС).
Предвид изхода на делото, подсъдимия следва да заплати по сметка на Районен съд гр. Монтана сумата от 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: