Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

[Melly]

.... и давността по ИЛ е изтекла,но взискателят отново образува ИД на основание същият ИЛ, то СИ не може да му откаже и трябва да го образува. - да, и си го образува.
Длъжникът няма срещу какво да възрази, понеже няма ЗИ(по стария ГПК можеше по чл.250) и не може да обжалва образуването на ИД - как да няма, нали отново ще е любезно поканен да изпълни "вече естественото" си поради покрито с давност задължение.
.... и тогава какво му остава, само иск по 124 на основание чл.439.?Чух противоречиви мнения. - няма противоречиви мнения срещу перемираното ИД, за което не е необходимо да бъде издадено нарочно Постановление от СИ за прекратяването му, което в един процес по силата на чл.154 ГПК е вложено в тежест пълно и главно да бъде доказано от стария/нов длъжник. Липсва изпълнителен титул, а от там липсва основание за принудително изпълнение на вземане, покрито с давност..

[manol0]

как да няма, нали отново ще е любезно поканен да изпълни "вече естественото" си поради покрито с давност задължение.

Да,ама по чл.414 длъжникът възразява срещу ЗИ в двуседмичен срок от връчването на заповедта,а тя му се връчва заедно с ПДИ от СИ,тъй като ИЛ е по чл.418(по ЗЗ).В общия случай,по чл.428 когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й,но в случая няма ЗИ,тъй като ИЛ е издаден по стария ГПК и тогава към ПДИ ще се приложи само копие от подлежащия на изпълнение акт-ИЛ(издаден преди 7 год. по стария ГПК).В ИП няма възможност да се възразява срещу ИЛ,а само срещу ЗИ(ако е по чл.418),така че остава единствено по чл.124......

И ако длъжникът спечели по този иски поради изтекла погасителна давност 2+3 год.,то тогава взискателят какво да предприеме?Иск с/у длъжника за неоснователно обогатяване(чл.534 ТЗ) ,а ако се окаже,че и тук е изтекла давността(3 год.),иск по чл.49 ЗЗД срещу МП и ДСИ,като трето лице за това,че не е прекратил делото след изтичане на 2 год. без ИД и с това е осуетил възможността на В да заведе ново ИД и така да прекъсне давността...

[Melly]

Правото е на страната на бдящите, а не на страната на спящите.

Не ми се впуска в подробности да коментирам последните ти разсъждения, manolo, но ми прави впечатление, и че не си усърден, разбирай работлив (сам даваш тази оценка за себе си по-горе в един от постовете ти) да ровиш и да търсиш отговори на въпросите си.
За пръв и последен път ти давам глътка въздух. Чети и дано си доволен.

......

[bird_of_paradise]

Мели, ще те помоля да възпираш стремежите си да "ръсиш" съдебни актове в общите раздели- ако колега има нужда от колегиална помощ би могъл да я получи във форум за юристи.
Намирам, че не е необходимо да оставяте и за идните поколения полезна информация.

[Melly]

Поли, напълно права си.
Наруших дадената си дума да не "ръся" дори конкретни разяснения към колеги, които чакат наготово смляна информация по зададен въпрос.
Поправих се.

[ivanov_p]

Ако се е осъществил съставът на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./, започва да тече нова погасителна давност по чл.117 ЗЗД, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство

От практическа страна това може да мине за вярно и да послужи при изчисляването на сроковете, но теоретично колегите са се оплели като млад адвокат в съдебна зала. Не започва да тече нова погасителна давност, няма осъществен юридически факт, който да я предизвика. Това заключение противоречи дори на мотивите на съда, в които се твърди, че висящноста на ИП спира давността? След като спира нещо то трябва да продължи след отпадането й, т.е. прекратяването на ИД. Да продължи, а не да започне нова.
Подаването на молбата за образуване на ИД прекъсва давността и от нея започва да тече нова давност. Тази давност се спира от ИД, което трае 2 години от последното изп. действие, а след прекратяването му, по силата на закона, започва да тече първият ден на спряната давност, която ще изтече след 5 години, но това не означава, че започва да тече нов пет годишен давностен срок.
Наистина тези разсъждения са по скоро за нас, теоретиците, с ВКС-то имам предвид, но от практическа страна трябва да се знае, че срокът в който може да заведеш ново ИД е седем годишен от последното поискано изп. действие по миналото ИД - две години спряла давност и още пет години течаща.

[Melly]

Много си зле с понятията - е`ле в правната материя.

[manol0]

Вярно не съм усърден в търсенето,но то е защото не съм пряко ангажиран,но пък ми е много интересно и за това се ровя когато имам време.Попаднах на решение на ВКС по подобен казус(ИЛ е по стария ГПК) и се озадачих... "Възражението на ответника, че непредявяването от длъжника на възражение по чл. 250 ГПК /отм./ или отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ представлява съгласие, че сумата по изпълнителния лист се дължи, е неоснователно.....тъй като признаването на вземането трябва да е изрично и ясно заявено от длъжника" ..."Извършеното по изпълнителното дело плащане също не представлява признаване на вземането по чл. 116, б. „а” ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД се отнася до случаите, когато длъжникът извърши плащане в изпълнение на свой нравствен дълг, какъвто не е настоящият случай, тъй като плащането е във връзка с предприето принудително изпълнение"..Такова тълкуване на чл. 118 ЗЗД не бях срещал....."Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че плащането на сумата по изпълнително дело № 2054/2008г. на ДСИ при РС Стара Загора е извършено на отпаднало основание – погасяване на вземането в претендирания с исковата молба размер по записите на заповед, въз основа на които е издаден на 14.11.203г. изпълнителен лист поради изтекла давност. Следователно предявеният иск по чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер" вярно,че в случая ВКС застава на страната на закъсала МБАЛ срещу "нагли" доставчици,които си търсят парите(не ги е срам),ама създава практика,която е задължителна...

[ivanov_p]

Тук става въпрос не за плащане при условията на чл. 118 ЗЗД, а за принудително събиране и последвал иск по чл. 55 ЗЗД. Ако плащането беше доброволно то щеше да е законно, но е принудителното и е извършено от ЧСИ след изтичане на давността, т.е. извършено е без правно основание. В същото време платецът не е изпълнявал свой нравствен дълг и има правото да предяви иск по 55 ЗЗД.
Друг е въпросът, че не са дадени, или аз не прочетох, мотиви относно "автоматичното" влизане в сила на давността, каквато законодателството не познава. Съдът е решил, че след като е изтекла давността ищецът е нямал право да заведе дело, нито длъжникът да плаща, което не кореспондира със законодателството и едва ли е недоглеждане. Очевидно става дума за груби грешки на адвокатите на взискателя, които въобще не са се позовали на смислени основания. Лично аз бих градил защитата си на липса на иск по 439 ГПК или съответния в стария ГПК. Длъжникът е можел да се защити с този иск и там да предяви давността.
Друг е и въпросът въобще с воденето на ИД при специалния ред за изпълнение.

[Melly]

Иванов, спри да ръсиш глупости.

Колкото до колегата manolo, откровено съм изненадана от невъзможността му да схване съдържанието на мотивите от съдебния акт - решението на ВКС. А те са твърде обстоятелствени. Не че се нуждаят Върховните магистрати от моето мнение, но ги споделям като правилни.
И двамата трябва да се ограничите да пълните страниците в този форум с мнения, от които бликат кухи мисли поради непознаване на материята.

[ivanov_p]

Мели, скъпа, по други теми си пиши, но по изпълнителното производство нямаш и повърхностни понятия или поне ги криеш много ловко.
Това не е тинейджърски форум да си даваме квалификации, като мислиш, че нещо не е правилно казваш кое е правилно или си траеш!

[manol0]

Така е,явно не мога да ги схвана мотивите. ....По чл.55 Който е получил нещо .... на отпаднало основание, е длъжен да го върне.Да де,ама погасено по давност вземане не означава,че основанието е отпаднало,нали.Мутафчиев – „изпълнителната, както и погасителната давност въобще, не погасява субективното право, не заличава самото вземане, а само отнема възможността на кредитора да иска принудително реализиране на притезанието.”...проф.В.Таджер заключава, че се погасява НЕ самото право на кредитора, а правото му на исск, правото да се търси защита на нарушеното субективно материално право.Така че основанието не е отпаднало и "длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичането на давността, като той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла".Текста "макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла" изключва възможността текста да е в смисъл,че Д е изпълнил свой "нравствен" дълг,явно е платил,защото не е знаел,че може и да не го изпълни като се позове на изтекла давност или поне такава хипотеза не се изключва,според текста.

За мен беше интересно да намеря решение на ВКС в което да е определено с кои действия на В се прекъсва давността в ИП.Намерих 2,които са противоположни.
Някой може ли да постне решение № 1416 по гр.д. № 884/1969 г., І г.о., ВС ,че не мога да го открия,а там има нещо интересно за давността в ИП.
Повече няма да пиша,щом Melly се дразни....

[Melly]

Мели, скъпа, по други теми си пиши, но по изпълнителното производство нямаш и повърхностни понятия или поне ги криеш много ловко.

Но тук си прав - само второто ти предположение е вярно.

Това не е тинейджърски форум да си даваме квалификации, като мислиш, че нещо не е правилно казваш кое е правилно или си траеш!

Не си сханал тънката ми мисъл, ivanov_p.
Не се чувствам задължена да се аргументирам и да казвам кое е правилното. Достатъчно е, че казвам че "нещото" е неправилно.
Този форум не е място за изнасяне на лекции.
А колкото до конструктивните дискусии, да, те са нещо друго и мястото им е във "форум за юристи". Капиш?

[Melly]

Някой може ли да постне решение № 1416 по гр.д. № 884/1969 г., І г.о., ВС ,че не мога да го открия,а там има нещо интересно за давността в ИП.

Когато си включиш ЛС, ще ти го пратя.

[ivanov_p]

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че плащането на сумата по изпълнително дело № 2054/2008г. на ДСИ при РС Стара Загора е извършено на отпаднало основание – погасяване на вземането в претендирания с исковата молба размер по записите на заповед, въз основа на които е издаден на 14.11.203г. изпълнителен лист поради изтекла давност.

Покъртително!

[nikonikov]

Интересна дискусия се е заформила.Тези последните решения наистина ме впечатлиха.Уважават иск по чл.55 ЗЗД,защото плащането не било по нравствен дълг Айде туй дето е за плащане към Топлофикация Сливен иди дойди,ами онуй дето е по ЗЗ,нали Кредиторът може да заведе иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ Значи основанието не е отпаднало въпреки,че възможността за изпълнение е погасена по давност.Ако забелязвате всички тези решения са по искове срещу топлофикации и ЕРПта и срещу бюджетни предприятия.Така за да угоди на политиката ВКС създава практика,която после влияе върху гражданско-правните отношения.
Има погасителна давност по ИП,давност на вземането,а защо няма давност за иска по чл.55 ЗЗД или за иск по чл.439 ГПК?Както разбирам от manol0,иска по чл.439 ГПК е подаден/ще се подаде 6/7 год. след като изпълнението е прекратено ex lege и взиск. е загубил правото си изобщо на изпълнение поради изтекла давност и на ИЛ.Ако длъж. се беше сетил да поиска прекратяване на ИП по-рано,както е по чл.424(2) ГПК,то кред. би имал възможност да поднови ИП.Явно има неравнопоставеност на кредитора и длъжника.

[gkamenov]

Вместо да се дърлите изчакайте да излезе решението по ТД 2/2013 г.на ОСГТК.Лично аз намирам опора в задължителната ни съдебна практика по чл.290 от ГПК,а именно:

1.Съгласно ППлВС №3/ 1980 г. всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД.

2.Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК,изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателя не поиска да се извърши ново изпълнително действие.Според задължителната съдебна практика, в хипотезата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК,респ.чл.330 от ГПК-отм.прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона,а постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на основанието за прекратяване, то има единствено декларативно, а не конститутивно действие.

3.По същество прекратяването на изпълнителното производство не води до заличаване с обратна сила на ефекта на прекъсването на давността, настъпило с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело,нито на спирането й за времетраенето на висящия изпълнителен процес, тъй като законодателят не е предвидил това, а нормата на чл. 116, буква "б" ЗЗД не може да се тълкува разширително и спрямо другите основания за прекъсване .Но прекратяването на изпълнителното дело слага началото на нов давностен срок,който започва да тече именно от този момент, а не от момента на издаване постановлението на съдебния изпълнител.Тук следва да се посочи и това,че ако се е осъществил съставът на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./, респ.чл.433 ал.1,т.8 от ГПК започва да тече нова погасителна давност по чл.117 ЗЗД, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство.
--------------
За коректност следва да посоча,че това не са мои съждения или изводи,а на почитаемия ВКС по чл.290 ГПК.Решенията не съм ги посочил,но всеки колега би имал възможност да си ги намери.

[gkamenov]

Има погасителна давност по ИП,давност на вземането,а защо няма давност за иска по чл.55 ЗЗД или за иск по чл.439 ГПК?Както разбирам от manol0,иска по чл.439 ГПК е подаден/ще се подаде 6/7 год. след като изпълнението е прекратено ex lege и взиск. е загубил правото си изобщо на изпълнение поради изтекла давност и на ИЛ.Ако длъж. се беше сетил да поиска прекратяване на ИП по-рано,както е по чл.424(2) ГПК,то кред. би имал възможност да поднови ИП.Явно има неравнопоставеност на кредитора и длъжника.

Взискателят не губи право на изпълнение,дори вземането да е погасено по давност.Съдебният изпълнител нявма компетентност и правомощия да се произнася в тази насока.Носиш му ИЛ-образува дело.Длъжникът ако счита,че вземането е погасено по давност следва да се обърне към компетентния съд и да заваде нарочне за тази цел иск.това е

[ivanov_p]

Решението е правилно, но не е мотивирано точно.
Парите са платени без правно основание не защото ИЛ е погасен по давност, а защото изпълнението по него трябва да е по друго производство, специалното по ГПК. Цялото производство при ДСИ е незаконно, тук ИЛ няма отношение.
Мотивира се изтичането на давността по ИЛ, стига се до ИП и нещата запецват. От една страна, ИП се коментира от ВКС все едно е редовен начин за прибиране на пари от държавни учреждения, от което следва, че длъжникът е трябвало да си търси правата по 439 ГПК, съответно по стария член, защото давността не се прилага служебно и платеното след изтичането й е законно. От друга страна се твърди, че искът по чл. 55 ЗЗД е редовен, защото парите са платени не доброволно, а по изпълнителен ред, което не трябвало да се образува заради погасения по давност ИЛ.
Решението, съобразено с мотивите, е трябвало да има следния вид:

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че плащането на сумата по изпълнително дело № 2054/2008г. на ДСИ при РС Стара Загора е извършено без правно основание - погасяването е извършено не по предвидените в ГПК начини за принудително изпълнение срещу държавни, общински и еди какви си учреждения...... (на отпаднало основание – погасяване на вземането в претендирания с исковата молба размер по записите на заповед, въз основа на които е издаден на 14.11.203г. изпълнителен лист поради изтекла давност).

Така отпада чуденето за какво служи чл.439 и какво търси в ГПК, защо в печатниците се допуска системна грешка да се печата, че давността се прилага с възражение и т.н.

И отделно трява да се има предвид, че съдът решава според наведените доводи в касационната жалба.

[neutralen]

Иска по чл.55 от ЗЗД е основателен, щото не е налице "доброволно плащане" от страна на длъжника, а незаконно принудително изпълнение по несъществуващо изпълнително производство, тъй като с изтичането на 2 годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на изпълнителното производство е настъпило ex lege(по силата на закона), поради което СИ не е имал правото да извършва принудителни изпълнителни действия спрямо длъжника, тъй като няма образувано НОВО изпълнително дело.