Чл. 18 ЗЧСИ връзка с чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК

[chadel]

Здравейте колеги.

Моля за мнение по следния въпрос: упълномощаване на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ и предприетите от последния по собствена инициатива действия по принудително изпълнение, прекъсват ли срока по чл. 433, ал. 1, т. 8?

[Гост.]

Йезуитски питаш... а фактите трябва да са конкретни.
Преди време бях на семинар по изпълнително и магистрат, когото уважавам, заяви следното: действията на ЧСИ, макар и упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ, за да породят действие за В, то последния трябва да ги потвърди. Самото потвърждаване ставало с плащането на сътветната сума за определеното действие.
Горното е съмсем принципен отговор( но на мен много ми допадна, заради ангажиране отговорността на В за действия на ЧСИ в хипотезата на нарочно овластяване по чл. 18).

п.п. няма тояга с един край- когато делегираш такава власт, то носиш ангажимент- беше интересен моментът с ангажиране отговорността на В, който възможно и да няма знание, какво върши СИ). Та, и да овластиш друг за твойта работа- трябва да го дебнеш, че да не се оплеска нещо.

[gudio]

Предполагам, че по-интересен е впросът дали длжникът може да иска прекратяване на изп. производство, поради това, че взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия повече от две години, осланяйки се на обстоятелството, че е възложил на ЧСИ сам да определя какви действия да се вършат, но пък не е внесъл такси и ЧСИ си пита ушите. Въпросът става доста актуален, доколкото се предвижда в проект за ЗИД ГПК възможност на длъжника да обжалва отказ на СИ да прекрати производството. Друг проблем - оборотен ЧСИ взима няколко хиляди дела с малък интерес на взискател - една банка, по половината от тях намира имущество, почва да събира, другите ги забравя, защото не открива нищо, с което да се захване. Периодично прави разни справки за месторабота, евентуално новопридобито имущество, но не открива нищо. Справките обаче не са изпълнителни действия и не прекъсват преклузивния срок. След две години 500-те длъжника искат перемиране, защото нище не е правено по техните дела. ЧСИ носи отговорност пред взискателя, защото е овластен по чл.18, пък е прозяпал делата, допуснал е перемирането им, междувременно (напр. делата са образувани на третата година от издаването на изп. листове, което всъщност се случва доста често) е изтекла погасителна давност. ЧСИ-ту трЕбе да плАти на банката вземанията по 500-те прозяпани дела Изобщо излиза, че трябва да се предприемат безсмислени изпълнителни действия, само и само да опазиш делото висящо. Само че никой не иска да плаща за безсмислени действия. Има виждане, че при овластяване по чл.18 ЗЧСИ, чл.433, ал.1, т.8 не се прилагал... ама знае ли човек. На мен по стария ГПК ми отмениха отказ да прекратя дело, прехвърлено от ДСИ - съдето три години взискателят всяка седмица подава молби за това и онова, а ДСИ му ги резолира "без движение / без уважение". Съдът заяви, че нямало значение кой какво иска по делото, а дали са вършени действия - щом не са - значи срокът е изтекъл и делото е прекратено по право.

[Гост.]

Не ме разбра. Като да се иска потвърждаване на изпълнителните способи, които предприемате.
Едно Р на ВКС говори за заявление, което било достатъчно да потвърди действията ви, а това, което аз чух на семинара бе в смисъл, че с неплащане на таксите, които се дължат за определеното действие, овластяването ви виси- ерго отговорността е на В, не ваша. Те тези такси нали се плащат авансово, съгласно чл. 29 от ТТСЗЧСИ...

Има виждане, че при овластяване по чл.18 ЗЧСИ, чл.433, ал.1, т.8 не се прилагал

Прилага се. според мен има и логика- овластен ЧСИ, но направил справки, установил им. състояние и ... тишина. Тази тишина не може да продължава вечно.
От друга страна- установили сте къде, какво има, но изпращате съобщение на В- плати едни пари, за да продължа, но той си пита ушите... Единственото ви решение е да самофинансирате принудителното изпълнение, но не това ви е същината на работата- да кредитирате и В.

[gudio]

... според мен има и логика- овластен ЧСИ, но направил справки, установил им. състояние и ... тишина. Тази тишина не може да продължава вечно.

Може... Типичният случай - строителен работник отнякъде си, заселил се в СФ през 2006 г., взел кредит 12 000 лв., не пребивава на постоянния си адрес, на който е бил под наем, не е и на адреса на "родния си дом" на село, няма данни да е напуснал страната, с прекъснати осигурителни права, няма имоти, коли, не работи нищо, освен банката го гонят още две други за кредитни карти + един мобилен оператор и двама лизингодатели... Какви действия да се предприемат ? Друг много чест случай са забегнали наематели, завлекли хазяите с наем, сметки за парно и вода, най-нагло при подмяната на личните документи се снабдяват с нови такива, според които продължават да живеят на адреса на взискателите но са напълно неоткриваеми.
Отдавна "се слага и битува" някакво убеждение, че чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е в защита и закрила на такива длъжници. Произходът и предназначението му са съвсем други, писал съм вече по въпроса в този форум - първа цел - да предотвратява затрупването на едновремешните единствени (Д)СИ с неизпълняеми дела. Други евентуални цели - да пресича злоупотреби с висящност на изп. дело (сложена възбрана - не се иска опис и т.н.), от каквото би имало смисъл, само ако има имущество. Като няма имущество, респ. длъжникът успешно го укрива - дайте да го почерпим с едно "перемиране"