№ R-1829 07.12.2010 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, трети граждански състав
На единадесети ноември две хиляди и десета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Н.Д.
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 2732 по описа за 2010 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Д.М. с ЕГН *********,*** срещу „А.-Т.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., к-с М. р., бл. *, вх. *, ет. *, ап. 16, представлявано заедно и поотделно от Г.Й.Г.и С.П.Б., с която се претендира установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 919/11.03.2010 г. по ч.гр.д. № 966/2010 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно сумата от 7 080 евро, представляваща платена първа вноска по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 03.09.2008 г., ведно с мораторна лихва върху горната сума за периода от 03.09.2008 г. до 15.02.2010 г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в размер на 1 240. 35 евро, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.02.2010 г. до окончателното й изплащане и направените разноски в заповедното производство в размер на 805. 79 лв. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи за съществуващо между страните облигационно правоотношение по повод на горния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2008 г. на недвижим имот, както и плащане на първата вноска по него в размер на 7 080 евро на продавача в деня на подписването му. Сочи се за развалянето на договора от страна на купувача-ищец, поради неизпълнението задължението на продавача да построи сградата и да предаде обекта в уговорения срок от 24 месеца, начинаещ от откриването на строителната площадка – 06.10.2008 г., тъй като строителството било на ниво основи от момента на откриването й, поради което се търси и връщане на платената вноска ведно с лихвите.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3-от във връзка с чл. 88, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Твърди се, че „Б. е С.” ЕООД, като изпълнител на дружеството за строежа на жилищната сграда, в която се намира и имотът предмет на договора – напуснал обекта през месец 11, 2008 г., завел иск за заплащане на парични суми срещу дружеството, по който била наложена възбрана на имота и това парирало възможността на ответника за продължаване на строителство. Искът бил отхвърлен, но независимо от това той станал причина за невъзможността на ответника да изпълни задължения си по предварителния договор, като съгласно чл. 8.2. от него следвало срока да спре да тече. Сочи за преждевременното предявяване на иска и недопустимостта му в тази връзка, а евентуално за неоснователността му. Също търси присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че страните са сключили представения предварителен договор от 03.09.2008 г., съгласно който ответникът в качеството му на продавач се е задължил да продаде, а ищецът в качеството му на купувач да купи следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, предвидена за застрояване в УПИ І-12 в кв. 39 по плана на ж.к. Меден рудник, гр. Бургас, представляващ апартамент № 10, ведно с прилежащите към него склад № 10 и съответните идеалните части от общите части на сграда и правото на строеж върху терена, във степен на завършеност, подробно описана в чл. 2 от него, за сумата от 23 602 евро. В чл. 3 от договора страните са се уговорили, че първата вноска – капаро в размер на 7 080 евро е платена при подписването на договора. Не се спори за извършеното плащане на сумата от 7080 евро от страна на купувача – ищец в полза на продавача –ответник на 03.09.2008 г.
В чл. 8.1. от договора продавачът е поел задължение да построи сградата и да предаде обекта в срок от 24 месеца от датата на откриване на строителната площадка. По делото е представено разрешение за строеж на процесната сграда от 14.08.2008 г. и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 06.10.2008 г.
В чл. 8.2. страните са уговорили, че срокът по предходния член не тече в период на природни бедствия, лоши метерологични условия или други обективни причини или фосмажорни обстоятелства, както и при спиране на строителството от държавни, административни или други контролни органи, без вина на продавача.
Не се спори също така, че към настоящия момент, сградата е на етап на
строителството – основи.
С нотариална покана, връчена на ответника на 04.06.2009 г., ищецът го уведомява за неизпълнение на задълженията му по договора в уговорените срокове и невъзможността за изпълнение на собственото му задължение за заплащане на следващата се вноска от продажната цена на кота било /акт 14/ - 05.05.2009 г., поради което търси връщане на заплатената сума от 7 080 евро в 7-дневен срок от получаването на поканата. Изложено е за съществуването на проведени между страните разговори, в които продавачът е заявил, че няма намерение да строи сградата и търси инвеститор. С писмо, изпратено до ответника с обратна разписка, получена от него на 03.02.2010 г., ищецът отново търси връщане на платената сума, поради обективната невъзможност за изпълнение на поетите задължения от страна на ответника в уговорените между страните срокове, като прави изявление за разваляне на договора. Моли се за заплащане на сумата в петдневен срок от получаването на поканата. Сочи се за разговори между двете страни и заявление на продавача за неизпълнение на задълженията му поради липсата на парични средства.
По делото е представено с решение № 73/03.05.2010 г., постановено по гр.д. № 833/2008 г. по описа на БОС, с което е отхвърлен иска на „”Билд-ек-солар” ООД срещу ответното дружество за заплащане на сумата от 25 100 лв., предявена като частичен иск от общата дължима сума от 254 425. 79 лв., представляващ стойността на изпълнени строителни работи по сключен между страните договор за строителство от 23.08.2008 г. Представена е и обезпечителна заповед, с която този иск е обезпечен, като е наложена възбрана на 1025/1325 кв.м. ид.ч. от УПИ І-12 в кв. 39 по плана на ж.к. Меден рудник, гр. Бургас.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно –икономическа експертиза, се установява, че размера на мораторната лихва върху главницата от 7 080 евро за периода от 03.09.2008 г. до 15.02.2010 г. е в размер на 1 240. 30 евро, а за периода от 04.06.2009 г. до 15.02.2010 г. е в размер на 544. 99 евро.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правната страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание е длъжен да го върне. Целта е да бъде отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. При неоснователното обогатяване е без значение по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага, т.е. без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо, т.е. виновно, затова не се говори за противоправност и вина, а само за обогатяване и липса на правно основание респ. съществуването на отпаднало основание.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване в процесния случай включва извършването на престация от страна на ищцата в полза на ответното дружество с оглед сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот и развалянето на договора от страна на купувача, поради неизпълнение на поетите от продавача задължения в уговорените между страните срокове. Престирането следва да е станало за сметка на престиращия и да е довело до получаване на имуществена придобивка от обогатилия се. Престирането следва да е извършено с оглед на наличието на основание за това, което впоследствие да е отпаднало.
В тази връзка съдът намира, че поради невъзможността на продавача да изпълни поетите с предварителния договор задължения в уговорените между страните срокове купувачът правомерно, с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, е развалил съществуващия между тях договор с нотариалната покана на 04.06.2009 г. С развалянето на договора отпада основанието за плащане на сумата от 7 080 евро и същата следва да бъде върната на купувача.
Горните изводи на съда не се променят от изложените от ответното дружество доводи за невиновно изпълнение на поетите задължения. На първо място облигационните му правоотношения с трети лица, неучастващи в спора, не го освобождават от поетите с договора задължения спрямо ищцата и съответно при тяхното неизпълнение същата може да развали договора. Тези отношения, както и наложената възбрана на имота не лишават ответника от обективната възможност да продължи строителство, поради което и не могат да бъдат приравнени на описаните хипотези в чл. 8.2 от договора, които да спират срока за изпълнение на поетите задължения.
Ето защо съдът намира, че искът за установяване дължимостта на сумата от 7 080 евро като основателен следва да бъде уважен.
По отношение на иска за мораторна лихва, съдът намира, че такава се дължи не от датата на сключване на договора, а от отпадане на основанието за получаването й – т.е .от развалянето на договора. В покана обаче ищцата е дала 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението за връщане на сумата от 7 080 евро, при което съдът приема, че от изтичането на този срок или от 12.06.2009 г. е основателна претенцията за мораторна лихва. Същата от тази дата до 15.02.2010 г. възлиза на 524 евро. При това положение искът следва да се уважи до този размер, а за горницата над уважения размер от 524 евро до пълния претендиран такъв от 1 240. 35 евро, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Основателна при този изход на спора е и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.
Недопустима е претенцията на ищцата, с която се иска установяване съществуването на вземане за направените в заповедното производство, тъй като същите не съставляват вземане по смисъла на чл. 422 от ГПК и не могат да бъде предмет на производството по този иск. Произнасяне по искането за присъждане на направените от заявителя разноски по издаване на заповедта за изпълнение се дължи в заповедното производство. Такъв иск е допустим за установяването само на вземанията, които са предмет на заповедно производство и срещу които ответникът като длъжник е предявил възражението по чл. 414 от ГПК. Отговорността за разноски е законна последица от уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С подаването на възражение срещу заповедта длъжникът превръща в спорно, претендираното със заявлението вземане в едностранното заповедно производство, което се основава на наличието на материално правоотношение между страните, като само това вземане, но не и разноските, произтичащи от развилото се процесуално правоотношение, може да бъде предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено в частта, в която се иска да бъде установено съществуването на вземането за сумата от 805. 79 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 966/2010 г. на БРС.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски частично основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и следва да се осъди ответното дружество да й заплати сумата от 850. 36 лв., а съответно ищцата да му заплати сумата от 28. 82 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
Приема за установено, че „А.-Т.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., к-с М. р., бл. *, вх. *, ет. *, ап. 16, представлявано заедно и поотделно от Г.Й.Г.и С.П.Б. дължи на В.Д.М. с ЕГН *********,***, част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 919/11.03.2010 г. по ч.гр.д. № 966/2010 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно сумата от 7 080 евро / седем хиляди и осемдесет евро/, представляваща платена първа вноска по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 03.09.2008 г., ведно с мораторна лихва върху горната сума за периода от 12.06.2009 г. до 15.02.2010 г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в размер на 524 евро /петстотин двадесет и четири евро/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.02.2010 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за мораторна лихва над уважения размер от 544 евро до пълния претендират размер от 1 240.35 евро.
Прекратява производството по искането на В.Д.М. с ЕГН *********,*** против „А.-Т.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., к-с М. р., бл. *, вх. *, ет. *, ап. 16, представлявано заедно и поотделно от Г.Й.Г.и С.П.Б. за установяване дължимостта на разноските в размер на 805. 79 лв., присъдени с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 919/11.03.2010 г. по ч.гр.д. № 966/2010 г. по описа на Бургаския районен съд.
Осъжда „А.-Т.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., к-с М. р., бл. *, вх. *, ет. *, ап. 16, представлявано заедно и поотделно от Г.Й.Г.и С.П.Б. да заплати на В.Д.М. с ЕГН *********,*** сумата от 850. 36 лв. /осемстотин и петдесет лева и 36 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда В.Д.М. с ЕГН *********,*** да заплати на „А.-Т.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., к-с М. р., бл. *, вх. *, ет. *, ап. 16, представлявано заедно и поотделно от Г.Й.Г.и С.П.Б. сумата от 28. 82 лв. /двадесет и осем лева и 82 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.