Престъпление ли е лихварството?

[nikoafg]

Добър ден, драги съфорумци виждам ,че е на лице ожесточен спор.Нека вдигна малко темата с един примерен казус.Да кажем,че едно лице се занимава с покупко-продажба на МПС и наравно с тази си деиност извършва и 'банково дело' -като приема на съхранение автомобили под формата на залози.До тук всичко е ясно ,но нека развием две тези като в първата сценарият е следния. Лице продава автомобили на пазара "горубляне" и като почти всички не си плаща осигуровките закупува автомобил с пълномощно от лице с ромски произход с цел препродажба.След два дни рома отива в РУП -София и казва че е жертва на лихвар.Купувача представя пълномощното в уверение че го е закупил и талоните които се водят на рома ,но никаде не е записана сума.Но дори да е какво от това то нали ще докаже точно това ,че е учреден залог и рома е жертва заедно с показанията на двама негови приятели които били уж там?До тук маи резултата е 1-0 за рома .Във втория варянт човек изпада в нужда и потърсва услугите на познат лихвар който е уж много 'точен' и му прави направо договор за покупко-продажба за МПС на които естествено има нотариална заверка и

[chadel]

Georgiev, какво искате да кажете? Да не би заемът вече да е престъпление?

...с лихва (без нужното разрешение, за извършване на такава дейност) - да!
...а, ако имаш нужното разрешение, но лихвата е "прекомерна" (както казваш) - ще имаш сериозни проблеми!

...и ти май, ще излезеш любител на силните усещания!



...но първо, ще трябва да се научиш, кои престъпления са резултатни и кои формални!
viewtopic.php?f=13&t=41889

...залягай над книгите, момче и не се занимавай с глупости!

Георгиев, ти кой курс си викаш? Не ти отива тази арогантност на повърхностните ти познания. Я по-добре ти си прочети пак гражданските закони. А може би учиш в Симеоново? Някак си, на полицейщина лъха от тона ти. Дразниш изключително много!

[bridget]

...

+1

[studentka86]

Наредба 26/23.04.2009 на БНБ


Според наредба 26 на БНБ финансовите институции предоставящи заеми със собствени средства трябва да получат разрешение от БНБ,ако това е основната им дейност.Според чл.13 на същата наредба:
"Чл. 13. (1) Основна дейност на финансова институция е налице, когато отно-
сителният дял на дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 2, 6–8, 10–12 и по чл. 3, ал. 1, т. 2 и
3 ЗКИ е не по-малко от 50 на сто от общата дейност на юридическото лице съг-
ласно финансовите отчети.
(2) Съотношението по ал. 1 се изчислява на база нетни приходи от основна
дейност спрямо приходи от общия обем дейност или балансовата стойност на ак-
тива, съответстващ на основната дейност, спрямо общата сума на активите."

Може ли това да се тълкува,че дружество,чиято основна дейност е друга може да предоставя парични заеми без да му е нужно разрешение или това е банкова дейност и съответно престъпление?Благодаря!

[1968]

Режима е регистрационен, а не разрешителен и не се получава разрешение.

[amilo13]

Интересно , но единствения орган който издава разрешение / лиценз за банкова дейност е на мнението, че предоставянето по занятие на заеми от СОБСТВЕНИ средства НЕ Е БАНКОВА ДЕЙНОСТ!!!! Още на 6.11.2009 г. управителят на БНБ ИВАН ИСКРОВ е изпратил до главния прокурор г-н Б. Велчев и министъра на ВР - г-н Ц. Цветанов ТЪЛКУВАТЕЛНО ПИСНО , с което обяснява , че правоприлагащите органи ГРЕШАТ, като приемат, че даването на заеми от СОБСТВЕНИ средства е банкова дейност. Въпросът е - КАКВО става ?

[amilo13]

Интересно ЗАЩО всички мълчат за това писмо?!? Това становище все пак е на ЕДИНСТВЕНИЯ орган, който има право да предоставя разрешение / лиценз за банкова дейност. Според шефа на БНБ чл. 252 НК е създаден през 1998 г. срещу масово нароилите се "ПИРАМИДИ".
Други аргументи за това, че не е банкова дейност.

1. Има ли СПОР за материален наказателен закон, значи има неяснота. Има ли неяснота , значи има нужда от тълкуване. А в наказателното право БУКВАЛНИЯ текст на всяка наказателна норма може да се тълкува само СТЕСНИТЕЛНО и никога РАЗШИРИТЕЛНО. По този въпрос няма спор в учебниците. В този смисъл е най новото решение на ВКС (по въпроса за тълкуването в нак. право)
Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. :
„При принципното положение за законоустановеност на престъпленията и наказанията, тяхното разширително, стеснително или корективно тълкуване е недопустимо, защото по този начин, извън закона, се увеличава или стеснява наказателната отговорност, поради което съдържанието на чл. 78а, ал. 7 НК подлежи единствено на БУКВАЛНО граматическо и семантично изясняване….”.

2. Старият Закон за банките НЕ СЕ ПРИЛАГА за "заложните къщи" - чл. чл. 2, т. 5 от стария Закон за банките.
Вижте какъв абсурд се получава - ако едно лице даде 5 заема срещу лихва , и вземе за обезпечение 5 моб. телефона - това лице осъществява дейност на "заложна къща" поради което не върши престъпление по чл. 252 НК. Но ако това лице даде заеми при същите условия, но БЕЗ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ то това е ТЕЖКО КРИМИНАЛНО престъпление по чл. 252 НК.
Извод: Липсата на ОБЕЗПЕЧЕНИЕ при даването на заеми прави от дейността от непрестъпна в СУПЕР ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!?! Това е АБСУРД според мен.

3. Според чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.) сделките по чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) са „банкова дейност”. Според чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове И използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск”.
Съюзът който съдържа горецитираната разпоредба е „И” , а не „ИЛИ”. Т.е според БУКВАЛНОТО тълкуване на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) „банкова дейност” е само КУМУЛАТИВНОТО (едновременното) извършване на сделки по:
- Публично привличане на влогове и
- Предоставянето на кредити от публично привлечените влогове;
Следователно самостоятелната дейност по публичното привличане на влогове не е „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.). За да стане такава е необходимо от ПРИВЛЕЧЕНИТЕ средства по влоговете да са предоставени поне ТРИ кредита (тъй като става дума за търговска дейност, дейност по занятие).
Извън обхвата на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) остават кредитите от собствени на банката средства, поради което и не са „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.).
Предоставянето на кредити от привлечените влогове (само за такива говори чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.)) пък не може да се осъществи без преди това да са привлечени влогове. Следователно единствената възможност която остава да е „банкова дейност” е „предоставянето на кредити от суми , които са от публично привлечени влогове”.
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

4. Както подробно аргументирах в предходната точка „банкова дейност” е „предоставянето на кредити от суми , които са от публично привлечени влогове”. Само за тези кредити , чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.) изисква разрешение за „банкова дейност”.
Чл. 1 , ал. 1 ЗБ (отм.) не включва кредитите, които са от собствени на банките средства, които по аргумент на противното не са „банкова дейност” и за които следователно не се изисква разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.).
Ето защо считам, че дори понятията заем и кредит да са СИНОНИМИ, то не за всички кредити се изисква разрешение, а само за тези , които са от ПУБЛИЧНО привлечени средства. Кредитите от собствените на банките средства, не са „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.) , поради което за тях не се изисква разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.).
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

5. Чл. 252 НК забранява извършването „по занятие” на БАНКОВИ сделки , без „съответно разрешение”.
Т.е първият въпрос на който следва да се отговори е „Банкова сделка” ли е сделката по предоставянето на заеми от собствени средства?
Според чл. 430 ТЗ „С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата СЪОБРАЗНО УГОВОРЕНОТО и да я върне след изтичане на срока”.
Т.е за разлика от ЗАЕМА , банковия кредит се отпуска „С ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ” , а заемателя е длъжен „ ДА ПОЛЗВА СУМАТА СЪОБРАЗНО УГОВОРЕНОТО”. Освен това банковия кредит е КОНСЕНСУАЛЕН (със сключването на договора банката СЕ ЗАДЪЛЖАВА да даде) , а заема – РЕАЛЕН договор (с ДАВАНЕТО на сумата , договора е сключен). Изводът – КРЕДИТА е по тясно понятие от ЗАЕМА, т.е фактическите им състави макар и близки , са различни.
Именно с оглед на ЦЕЛТА с която се отпускат , банковите кредити са инвестиционен, потребителски, за закупуване на имот и т.н.
Следователно заемите от собствени средства не отговарят на фактическия състав на чл. 430 ТЗ (договора за банков кредит) нито на която и да е друга „банкова сделка” по глава 29 от ТЗ. От друга страна изпълват изцяло фактическия състав на заема за послужване по чл. 240 ЗЗД. Следователно заемите от собствени средства не са „банкови сделки” по см. на глава 29 от ТЗ.. Само на това основание за сключването им не се изисква разрешение за „банкова дейност”.
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

6. Понятията ЗАЕМ и БАНКОВ КРЕДИТ безспорно са правни термини с УТВЪРДЕНО правно значение, поради което според чл. 37, ал. 1 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове следва да се използват в един и същи смисъл във всички нормативни актове. А ако се налага отклонение от общоприетия смисъл , с допълнителна разпоредба се смисъла им за съответния нормативен акт – чл. 37, ал. 2 от УКАЗ № 883. Различен смисъл за тези понятия ЗБ (отм.) не е предвиден в допълнителни разпоредби, поради което следва да се приложи техния ОБЩОПРИЕТ СМИСЪЛ, според който двете понятия – ЗАЕМ и БАНКОВ КРЕДИТ не са синоними. В този смисъл са и мотивите от Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. – „Термините в нормативните актове, независимо дали са употребени в един, или в няколко различни нормативни акта, се използват с едно и също съдържание . Това решение дава нормата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г., относно употребата на думи или изрази с утвърдено правно значение. Следователно, еднаквото съдържание на понятието “ множество престъпления” в заглавието на Раздел ІV на Глава втора в Общата част на НК и в чл. 39, ал. 2 НК не може да бъде подлагано на ревизия. Ето защо, разширителното тълкуване на разглежданото понятие, с включване института и на продължаваното престъпление, противоречи на закона…”.

7. За да е осъществен състава на чл. 252 НК не е достатъчно извършването на БАНКОВИ сделки. Необходимо е още тези сделки да са под РАЗРЕШИТЕЛЕН, а не под някакъв друг, например РЕГИСТРАЦИОНЕН режим.
Според действащия в момента Закон за кредитните институции , предоставянето на заеми от собствени средства е дейност на ФИНАНСОВА (а не на КРЕДИТНА) институция и тази дейност е под РЕГИСТРАЦИОНЕН, а не под РАЗРЕШИТЕЛЕН режим.
Ако едно лице се РЕГИСТРИРА като ФИНАНСОВА институция и дава заеми от СОБСТВЕНИ средства - всичко е ОК. Ако обаче не се РЕГИСТРИРА и върши такава - това не е престъпление по чл. 252 НК защото за тази дейност режима е РЕГИСТРАЦИОНЕН, а не РАЗРЕШИТЕЛЕН, както изисква изрично чл. 252 НК.

8. Всяко престъпление трябва да е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО деяние. Ако деянието не е общественоопасно, дори дееца формално да е осъществил конкретен фактически състав от НК , деянието не би било престъпление – чл. 9, ал. 2 НК.
Забраната на чл. 252 НК , както и разрешението за банкова дейност цели защита интересите на ВЛОЖИТЕЛИТЕ , а не на кредитополучателите. Това следва от чл. 65, ал. 1, т. 7 ЗБ (в сила през 2001 г.) и чл. 1, ал. 1, чл. 103, ал. 1, т. 7 от Закона за кредитните институции. Смисълът от разрешението за банкова дейност според мен е именно да се представят ДОСТАТЪЧНИ ГАРАНЦИИ, че банката която публично привлича влогове няма да ФАЛИРА и вложителите да загубят парите си. Както това се е случвало масово с т. н. ПИРАМИДИ, през който период е приет и чл. 252 НК.
За издаването на разрешението не се изисква нищо , което да е с оглед защита интересите на кредитополучателите, но се изискват множество гаранции, че банката няма да фалира.
Законодателят приемайки чл. 252 НК е имал предвид обществената опасност на инкриминираното деяние, изразяваща се в това да не може всеки субект да ПРИВЛИЧА ПУБЛИЧНО парични влогове, без предварително , чрез разрешението за „банкова дейност” да са взети мерки за ПРЕДПАЗВАНЕ от ФАЛИТ. Чл. 252 НК е приет с оглед масово нароилите се през този период „БАНКИ – ПИРАМИДИ” , които след като ПУБЛИЧНО ПРИВЛЕКАТ суми от гражданите да предизвикат УМИШЛЕН (или непредпазлив) ФАЛИТ , като по този начин ПРИСВОЯВАТ парите на вложителите. Именно тази обществена опасност има предвид чл. 252 НК (отм.) според мен тъй като по този начин се поставят в опасност влоговете на вложителите , които могат да ги загубят , ако банката фалира. А ако банката има разрешение за публично привличане на влогове , то за да го получи е спазила всички нормативни изисквания и е създала множество ГАРАНЦИИ , че вероятността от фалит е ограничена до минимум.

9. Становището, че обществената опасност при прест. по чл. 252 НК е да не се конкурират банките според мен е неправилно. Извършването на конкурентна дейност на МОНОПОЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ никога не съставлява деяние с толкова ВИСОКА СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ, че да се наказва с минимално наказание – лишаване от свобода от три години нагоре. Електроснабдяването, водоснабдяването, предоставянето на пощенски , телефонни и мобилни (GSM) услуги са все монополни дейности, но упражняването им от други лица без лиценз може да е най много адм. нарушение и никога престъпление. Все пак в условията на пазарна икономика конкуренцията трябва да се поощрява, а не да се забранява.

10. Едва ли някой ще оспори , че публичното привличане на влогове от лице без лиценз е деяние с изключително висока степен на обществена опасност тъй като е налице опасност от ФАЛИТ на банката и това гражданите да загубят влоговете си е огромна. А дейността по предоставянето на заеми, като вид конкуренция на банките е деяние, което не е въобще общественоопасно или с минимална степен на обществена опасност. Никой не се кара насила да взема заем, ако условията са изгодни - вземаш, ако не - бягаш. Считам, че няма как законодателят да наказва по един и същ начин деяния с такава разлика в обществената опасност – публичното привличане на влогове и даването на заеми.

11. Огромна е разлика в ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ на деянията в следните хипотези. Едно лице даде ДВА заема с/у лихва. След като заемите са само ДВА, то липсва системност т.е деянието не е престъпление. Станат ли обаче ТРИ тези заеми, налице е СИСТЕМНОСТ и поради това обществената опасност РЯЗКО нараства и деянието се превръща в МНОГО ТЕЖКО КРИМИНАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ с минимално наказание от ТРИ години лишаване от свобода. Очевидно е , че няма логика - наказанието е като при непредпазливо убийство.

12. Разрешението за банкова дейност по никакъв начин не влияе в/у условията по предоставяните от банката кредити. С или без лиценз банката може да определя условия по кредитите по своя преценка и единствено от кредитополучателите зависи дали ще се съгласят на тези условия. Т.е с или без лиценз банката не може да злоупотреби с интереса кредитополучателите тъй като ако лихвите и са високи, просто няма да има клиенти.
Не е така обаче при привличането на влогове. Разрешението за банкова дейност гарантира ЛИКВИДНОСТ на банката, създава предостатъчно гаранции , че банката няма да фалира. Затова има ОГРОМНО значение дали гражданите ще влагат парите си в банка С ЛИЦЕНЗ, който ГАРАНТИРА , че вероятността банката да фалира са нищожна. Или в банка БЕЗ ЛИЦЕНЗ в която не са предприети никакви действия за ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ФАЛИТ и риска от фалит поради което е ОГРОМЕН.

Колеги, моля оборете ме. Аз ли нещо не разсъждавам правилно и в България се случват ЧУДЕСА....

[1968]

С такова тълкуване отдавна прекратявам дела, но за жалост в цяла България сме много малко прокурорите, които смеем да го направим.Повечето гледат да прекарат рома със споразумение, ако адвоката му не е наясно с материята.Още от началото на темата твърдя, че не е престъпление, но един колега ми цитираше практика на ВС и то за деяния преди 01.01.2007 г..

[amilo13]

Интересно , но единствения орган който издава разрешение / лиценз за банкова дейност е на мнението, че предоставянето по занятие на заеми от СОБСТВЕНИ средства НЕ Е БАНКОВА ДЕЙНОСТ!!!! Още на 6.11.2009 г. управителят на БНБ ИВАН ИСКРОВ е изпратил до главния прокурор г-н Б. Велчев и министъра на ВР - г-н Ц. Цветанов ТЪЛКУВАТЕЛНО ПИСНО , с което обяснява , че правоприлагащите органи ГРЕШАТ, като приемат, че даването на заеми от СОБСТВЕНИ средства е банкова дейност. Въпросът е - КАКВО става ?
Интересно ЗАЩО всички мълчат за това писмо?!? Това становище все пак е на ЕДИНСТВЕНИЯ орган, който има право да предоставя разрешение / лиценз за банкова дейност. Според шефа на БНБ чл. 252 НК е създаден през 1998 г. срещу масово нароилите се "ПИРАМИДИ".
Други аргументи за това, че не е банкова дейност.

1. Има ли СПОР за материален наказателен закон, значи има неяснота. Има ли неяснота , значи има нужда от тълкуване. А в наказателното право БУКВАЛНИЯ текст на всяка наказателна норма може да се тълкува само СТЕСНИТЕЛНО и никога РАЗШИРИТЕЛНО. По този въпрос няма спор в учебниците. В този смисъл е най новото решение на ВКС (по въпроса за тълкуването в нак. право)
Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. :
„При принципното положение за законоустановеност на престъпленията и наказанията, тяхното разширително, стеснително или корективно тълкуване е недопустимо, защото по този начин, извън закона, се увеличава или стеснява наказателната отговорност, поради което съдържанието на чл. 78а, ал. 7 НК подлежи единствено на БУКВАЛНО граматическо и семантично изясняване….”.

2. Старият Закон за банките НЕ СЕ ПРИЛАГА за "заложните къщи" - чл. чл. 2, т. 5 от стария Закон за банките.
Вижте какъв абсурд се получава - ако едно лице даде 5 заема срещу лихва , и вземе за обезпечение 5 моб. телефона - това лице осъществява дейност на "заложна къща" поради което не върши престъпление по чл. 252 НК. Но ако това лице даде заеми при същите условия, но БЕЗ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ то това е ТЕЖКО КРИМИНАЛНО престъпление по чл. 252 НК.
Извод: Липсата на ОБЕЗПЕЧЕНИЕ при даването на заеми прави от дейността от непрестъпна в СУПЕР ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!?! Това е АБСУРД според мен.

3. Според чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.) сделките по чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) са „банкова дейност”. Според чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове И използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск”.
Съюзът който съдържа горецитираната разпоредба е „И” , а не „ИЛИ”. Т.е според БУКВАЛНОТО тълкуване на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) „банкова дейност” е само КУМУЛАТИВНОТО (едновременното) извършване на сделки по:
- Публично привличане на влогове и
- Предоставянето на кредити от публично привлечените влогове;
Следователно самостоятелната дейност по публичното привличане на влогове не е „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.). За да стане такава е необходимо от ПРИВЛЕЧЕНИТЕ средства по влоговете да са предоставени поне ТРИ кредита (тъй като става дума за търговска дейност, дейност по занятие).
Извън обхвата на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) остават кредитите от собствени на банката средства, поради което и не са „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.).
Предоставянето на кредити от привлечените влогове (само за такива говори чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.)) пък не може да се осъществи без преди това да са привлечени влогове. Следователно единствената възможност която остава да е „банкова дейност” е „предоставянето на кредити от суми , които са от публично привлечени влогове”.
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

4. Както подробно аргументирах в предходната точка „банкова дейност” е „предоставянето на кредити от суми , които са от публично привлечени влогове”. Само за тези кредити , чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.) изисква разрешение за „банкова дейност”.
Чл. 1 , ал. 1 ЗБ (отм.) не включва кредитите, които са от собствени на банките средства, които по аргумент на противното не са „банкова дейност” и за които следователно не се изисква разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.).
Ето защо считам, че дори понятията заем и кредит да са СИНОНИМИ, то не за всички кредити се изисква разрешение, а само за тези , които са от ПУБЛИЧНО привлечени средства. Кредитите от собствените на банките средства, не са „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.) , поради което за тях не се изисква разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.).
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

5. Чл. 252 НК забранява извършването „по занятие” на БАНКОВИ сделки , без „съответно разрешение”.
Т.е първият въпрос на който следва да се отговори е „Банкова сделка” ли е сделката по предоставянето на заеми от собствени средства?
Според чл. 430 ТЗ „С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата СЪОБРАЗНО УГОВОРЕНОТО и да я върне след изтичане на срока”.
Т.е за разлика от ЗАЕМА , банковия кредит се отпуска „С ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ” , а заемателя е длъжен „ ДА ПОЛЗВА СУМАТА СЪОБРАЗНО УГОВОРЕНОТО”. Освен това банковия кредит е КОНСЕНСУАЛЕН (със сключването на договора банката СЕ ЗАДЪЛЖАВА да даде) , а заема – РЕАЛЕН договор (с ДАВАНЕТО на сумата , договора е сключен). Изводът – КРЕДИТА е по тясно понятие от ЗАЕМА, т.е фактическите им състави макар и близки , са различни.
Именно с оглед на ЦЕЛТА с която се отпускат , банковите кредити са инвестиционен, потребителски, за закупуване на имот и т.н.
Следователно заемите от собствени средства не отговарят на фактическия състав на чл. 430 ТЗ (договора за банков кредит) нито на която и да е друга „банкова сделка” по глава 29 от ТЗ. От друга страна изпълват изцяло фактическия състав на заема за послужване по чл. 240 ЗЗД. Следователно заемите от собствени средства не са „банкови сделки” по см. на глава 29 от ТЗ.. Само на това основание за сключването им не се изисква разрешение за „банкова дейност”.
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

6. Понятията ЗАЕМ и БАНКОВ КРЕДИТ безспорно са правни термини с УТВЪРДЕНО правно значение, поради което според чл. 37, ал. 1 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове следва да се използват в един и същи смисъл във всички нормативни актове. А ако се налага отклонение от общоприетия смисъл , с допълнителна разпоредба се смисъла им за съответния нормативен акт – чл. 37, ал. 2 от УКАЗ № 883. Различен смисъл за тези понятия ЗБ (отм.) не е предвиден в допълнителни разпоредби, поради което следва да се приложи техния ОБЩОПРИЕТ СМИСЪЛ, според който двете понятия – ЗАЕМ и БАНКОВ КРЕДИТ не са синоними. В този смисъл са и мотивите от Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. – „Термините в нормативните актове, независимо дали са употребени в един, или в няколко различни нормативни акта, се използват с едно и също съдържание . Това решение дава нормата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г., относно употребата на думи или изрази с утвърдено правно значение. Следователно, еднаквото съдържание на понятието “ множество престъпления” в заглавието на Раздел ІV на Глава втора в Общата част на НК и в чл. 39, ал. 2 НК не може да бъде подлагано на ревизия. Ето защо, разширителното тълкуване на разглежданото понятие, с включване института и на продължаваното престъпление, противоречи на закона…”.

7. За да е осъществен състава на чл. 252 НК не е достатъчно извършването на БАНКОВИ сделки. Необходимо е още тези сделки да са под РАЗРЕШИТЕЛЕН, а не под някакъв друг, например РЕГИСТРАЦИОНЕН режим.
Според действащия в момента Закон за кредитните институции , предоставянето на заеми от собствени средства е дейност на ФИНАНСОВА (а не на КРЕДИТНА) институция и тази дейност е под РЕГИСТРАЦИОНЕН, а не под РАЗРЕШИТЕЛЕН режим.
Ако едно лице се РЕГИСТРИРА като ФИНАНСОВА институция и дава заеми от СОБСТВЕНИ средства - всичко е ОК. Ако обаче не се РЕГИСТРИРА и върши такава - това не е престъпление по чл. 252 НК защото за тази дейност режима е РЕГИСТРАЦИОНЕН, а не РАЗРЕШИТЕЛЕН, както изисква изрично чл. 252 НК.

8. Всяко престъпление трябва да е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО деяние. Ако деянието не е общественоопасно, дори дееца формално да е осъществил конкретен фактически състав от НК , деянието не би било престъпление – чл. 9, ал. 2 НК.
Забраната на чл. 252 НК , както и разрешението за банкова дейност цели защита интересите на ВЛОЖИТЕЛИТЕ , а не на кредитополучателите. Това следва от чл. 65, ал. 1, т. 7 ЗБ (в сила през 2001 г.) и чл. 1, ал. 1, чл. 103, ал. 1, т. 7 от Закона за кредитните институции. Смисълът от разрешението за банкова дейност според мен е именно да се представят ДОСТАТЪЧНИ ГАРАНЦИИ, че банката която публично привлича влогове няма да ФАЛИРА и вложителите да загубят парите си. Както това се е случвало масово с т. н. ПИРАМИДИ, през който период е приет и чл. 252 НК.
За издаването на разрешението не се изисква нищо , което да е с оглед защита интересите на кредитополучателите, но се изискват множество гаранции, че банката няма да фалира.
Законодателят приемайки чл. 252 НК е имал предвид обществената опасност на инкриминираното деяние, изразяваща се в това да не може всеки субект да ПРИВЛИЧА ПУБЛИЧНО парични влогове, без предварително , чрез разрешението за „банкова дейност” да са взети мерки за ПРЕДПАЗВАНЕ от ФАЛИТ. Чл. 252 НК е приет с оглед масово нароилите се през този период „БАНКИ – ПИРАМИДИ” , които след като ПУБЛИЧНО ПРИВЛЕКАТ суми от гражданите да предизвикат УМИШЛЕН (или непредпазлив) ФАЛИТ , като по този начин ПРИСВОЯВАТ парите на вложителите. Именно тази обществена опасност има предвид чл. 252 НК (отм.) според мен тъй като по този начин се поставят в опасност влоговете на вложителите , които могат да ги загубят , ако банката фалира. А ако банката има разрешение за публично привличане на влогове , то за да го получи е спазила всички нормативни изисквания и е създала множество ГАРАНЦИИ , че вероятността от фалит е ограничена до минимум.

9. Становището, че обществената опасност при прест. по чл. 252 НК е да не се конкурират банките според мен е неправилно. Извършването на конкурентна дейност на МОНОПОЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ никога не съставлява деяние с толкова ВИСОКА СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ, че да се наказва с минимално наказание – лишаване от свобода от три години нагоре. Електроснабдяването, водоснабдяването, предоставянето на пощенски , телефонни и мобилни (GSM) услуги са все монополни дейности, но упражняването им от други лица без лиценз може да е най много адм. нарушение и никога престъпление. Все пак в условията на пазарна икономика конкуренцията трябва да се поощрява, а не да се забранява.

10. Едва ли някой ще оспори , че публичното привличане на влогове от лице без лиценз е деяние с изключително висока степен на обществена опасност тъй като е налице опасност от ФАЛИТ на банката и това гражданите да загубят влоговете си е огромна. А дейността по предоставянето на заеми, като вид конкуренция на банките е деяние, което не е въобще общественоопасно или с минимална степен на обществена опасност. Никой не се кара насила да взема заем, ако условията са изгодни - вземаш, ако не - бягаш. Считам, че няма как законодателят да наказва по един и същ начин деяния с такава разлика в обществената опасност – публичното привличане на влогове и даването на заеми.

11. Огромна е разлика в ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ на деянията в следните хипотези. Едно лице даде ДВА заема с/у лихва. След като заемите са само ДВА, то липсва системност т.е деянието не е престъпление. Станат ли обаче ТРИ тези заеми, налице е СИСТЕМНОСТ и поради това обществената опасност РЯЗКО нараства и деянието се превръща в МНОГО ТЕЖКО КРИМИНАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ с минимално наказание от ТРИ години лишаване от свобода. Очевидно е , че няма логика - наказанието е като при непредпазливо убийство.

12. Разрешението за банкова дейност по никакъв начин не влияе в/у условията по предоставяните от банката кредити. С или без лиценз банката може да определя условия по кредитите по своя преценка и единствено от кредитополучателите зависи дали ще се съгласят на тези условия. Т.е с или без лиценз банката не може да злоупотреби с интереса кредитополучателите тъй като ако лихвите и са високи, просто няма да има клиенти.
Не е така обаче при привличането на влогове. Разрешението за банкова дейност гарантира ЛИКВИДНОСТ на банката, създава предостатъчно гаранции , че банката няма да фалира. Затова има ОГРОМНО значение дали гражданите ще влагат парите си в банка С ЛИЦЕНЗ, който ГАРАНТИРА , че вероятността банката да фалира са нищожна. Или в банка БЕЗ ЛИЦЕНЗ в която не са предприети никакви действия за ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ФАЛИТ и риска от фалит поради което е ОГРОМЕН.

Колеги, моля оборете ме. Аз ли нещо не разсъждавам правилно и в България се случват ЧУДЕСА....

[amilo13]

Интересно , но единствения орган който издава разрешение / лиценз за банкова дейност е на мнението, че предоставянето по занятие на заеми от СОБСТВЕНИ средства НЕ Е БАНКОВА ДЕЙНОСТ!!!! Още на 6.11.2009 г. управителят на БНБ ИВАН ИСКРОВ е изпратил до главния прокурор г-н Б. Велчев и министъра на ВР - г-н Ц. Цветанов ТЪЛКУВАТЕЛНО ПИСНО , с което обяснява , че правоприлагащите органи ГРЕШАТ, като приемат, че даването на заеми от СОБСТВЕНИ средства е банкова дейност. Въпросът е - КАКВО става ?
Интересно ЗАЩО всички мълчат за това писмо?!? Това становище все пак е на ЕДИНСТВЕНИЯ орган, който има право да предоставя разрешение / лиценз за банкова дейност. Според шефа на БНБ чл. 252 НК е създаден през 1998 г. срещу масово нароилите се "ПИРАМИДИ".
Други аргументи за това, че не е банкова дейност.

1. Има ли СПОР за материален наказателен закон, значи има неяснота. Има ли неяснота , значи има нужда от тълкуване. А в наказателното право БУКВАЛНИЯ текст на всяка наказателна норма може да се тълкува само СТЕСНИТЕЛНО и никога РАЗШИРИТЕЛНО. По този въпрос няма спор в учебниците. В този смисъл е най новото решение на ВКС (по въпроса за тълкуването в нак. право)
Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. :
„При принципното положение за законоустановеност на престъпленията и наказанията, тяхното разширително, стеснително или корективно тълкуване е недопустимо, защото по този начин, извън закона, се увеличава или стеснява наказателната отговорност, поради което съдържанието на чл. 78а, ал. 7 НК подлежи единствено на БУКВАЛНО граматическо и семантично изясняване….”.

2. Старият Закон за банките НЕ СЕ ПРИЛАГА за "заложните къщи" - чл. чл. 2, т. 5 от стария Закон за банките.
Вижте какъв абсурд се получава - ако едно лице даде 5 заема срещу лихва , и вземе за обезпечение 5 моб. телефона - това лице осъществява дейност на "заложна къща" поради което не върши престъпление по чл. 252 НК. Но ако това лице даде заеми при същите условия, но БЕЗ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ то това е ТЕЖКО КРИМИНАЛНО престъпление по чл. 252 НК.
Извод: Липсата на ОБЕЗПЕЧЕНИЕ при даването на заеми прави от дейността от непрестъпна в СУПЕР ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!?! Това е АБСУРД според мен.

3. Според чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.) сделките по чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) са „банкова дейност”. Според чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове И използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск”.
Съюзът който съдържа горецитираната разпоредба е „И” , а не „ИЛИ”. Т.е според БУКВАЛНОТО тълкуване на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) „банкова дейност” е само КУМУЛАТИВНОТО (едновременното) извършване на сделки по:
- Публично привличане на влогове и
- Предоставянето на кредити от публично привлечените влогове;
Следователно самостоятелната дейност по публичното привличане на влогове не е „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.). За да стане такава е необходимо от ПРИВЛЕЧЕНИТЕ средства по влоговете да са предоставени поне ТРИ кредита (тъй като става дума за търговска дейност, дейност по занятие).
Извън обхвата на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.) остават кредитите от собствени на банката средства, поради което и не са „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.).
Предоставянето на кредити от привлечените влогове (само за такива говори чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.)) пък не може да се осъществи без преди това да са привлечени влогове. Следователно единствената възможност която остава да е „банкова дейност” е „предоставянето на кредити от суми , които са от публично привлечени влогове”.
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

4. Както подробно аргументирах в предходната точка „банкова дейност” е „предоставянето на кредити от суми , които са от публично привлечени влогове”. Само за тези кредити , чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.) изисква разрешение за „банкова дейност”.
Чл. 1 , ал. 1 ЗБ (отм.) не включва кредитите, които са от собствени на банките средства, които по аргумент на противното не са „банкова дейност” и за които следователно не се изисква разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.).
Ето защо считам, че дори понятията заем и кредит да са СИНОНИМИ, то не за всички кредити се изисква разрешение, а само за тези , които са от ПУБЛИЧНО привлечени средства. Кредитите от собствените на банките средства, не са „банкова дейност” по см. на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.) , поради което за тях не се изисква разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ (отм.).
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

5. Чл. 252 НК забранява извършването „по занятие” на БАНКОВИ сделки , без „съответно разрешение”.
Т.е първият въпрос на който следва да се отговори е „Банкова сделка” ли е сделката по предоставянето на заеми от собствени средства?
Според чл. 430 ТЗ „С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата СЪОБРАЗНО УГОВОРЕНОТО и да я върне след изтичане на срока”.
Т.е за разлика от ЗАЕМА , банковия кредит се отпуска „С ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ” , а заемателя е длъжен „ ДА ПОЛЗВА СУМАТА СЪОБРАЗНО УГОВОРЕНОТО”. Освен това банковия кредит е КОНСЕНСУАЛЕН (със сключването на договора банката СЕ ЗАДЪЛЖАВА да даде) , а заема – РЕАЛЕН договор (с ДАВАНЕТО на сумата , договора е сключен). Изводът – КРЕДИТА е по тясно понятие от ЗАЕМА, т.е фактическите им състави макар и близки , са различни.
Именно с оглед на ЦЕЛТА с която се отпускат , банковите кредити са инвестиционен, потребителски, за закупуване на имот и т.н.
Следователно заемите от собствени средства не отговарят на фактическия състав на чл. 430 ТЗ (договора за банков кредит) нито на която и да е друга „банкова сделка” по глава 29 от ТЗ. От друга страна изпълват изцяло фактическия състав на заема за послужване по чл. 240 ЗЗД. Следователно заемите от собствени средства не са „банкови сделки” по см. на глава 29 от ТЗ.. Само на това основание за сключването им не се изисква разрешение за „банкова дейност”.
Горното тълкуване е БУКВАЛНО. Само РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване или правоприлагане по АНАЛОГИЯ би довело до други резултати, което е изрично забранено за обосноваване на наказателна отговорност.

6. Понятията ЗАЕМ и БАНКОВ КРЕДИТ безспорно са правни термини с УТВЪРДЕНО правно значение, поради което според чл. 37, ал. 1 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове следва да се използват в един и същи смисъл във всички нормативни актове. А ако се налага отклонение от общоприетия смисъл , с допълнителна разпоредба се смисъла им за съответния нормативен акт – чл. 37, ал. 2 от УКАЗ № 883. Различен смисъл за тези понятия ЗБ (отм.) не е предвиден в допълнителни разпоредби, поради което следва да се приложи техния ОБЩОПРИЕТ СМИСЪЛ, според който двете понятия – ЗАЕМ и БАНКОВ КРЕДИТ не са синоними. В този смисъл са и мотивите от Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. – „Термините в нормативните актове, независимо дали са употребени в един, или в няколко различни нормативни акта, се използват с едно и също съдържание . Това решение дава нормата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г., относно употребата на думи или изрази с утвърдено правно значение. Следователно, еднаквото съдържание на понятието “ множество престъпления” в заглавието на Раздел ІV на Глава втора в Общата част на НК и в чл. 39, ал. 2 НК не може да бъде подлагано на ревизия. Ето защо, разширителното тълкуване на разглежданото понятие, с включване института и на продължаваното престъпление, противоречи на закона…”.

7. За да е осъществен състава на чл. 252 НК не е достатъчно извършването на БАНКОВИ сделки. Необходимо е още тези сделки да са под РАЗРЕШИТЕЛЕН, а не под някакъв друг, например РЕГИСТРАЦИОНЕН режим.
Според действащия в момента Закон за кредитните институции , предоставянето на заеми от собствени средства е дейност на ФИНАНСОВА (а не на КРЕДИТНА) институция и тази дейност е под РЕГИСТРАЦИОНЕН, а не под РАЗРЕШИТЕЛЕН режим.
Ако едно лице се РЕГИСТРИРА като ФИНАНСОВА институция и дава заеми от СОБСТВЕНИ средства - всичко е ОК. Ако обаче не се РЕГИСТРИРА и върши такава - това не е престъпление по чл. 252 НК защото за тази дейност режима е РЕГИСТРАЦИОНЕН, а не РАЗРЕШИТЕЛЕН, както изисква изрично чл. 252 НК.

8. Всяко престъпление трябва да е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО деяние. Ако деянието не е общественоопасно, дори дееца формално да е осъществил конкретен фактически състав от НК , деянието не би било престъпление – чл. 9, ал. 2 НК.
Забраната на чл. 252 НК , както и разрешението за банкова дейност цели защита интересите на ВЛОЖИТЕЛИТЕ , а не на кредитополучателите. Това следва от чл. 65, ал. 1, т. 7 ЗБ (в сила през 2001 г.) и чл. 1, ал. 1, чл. 103, ал. 1, т. 7 от Закона за кредитните институции. Смисълът от разрешението за банкова дейност според мен е именно да се представят ДОСТАТЪЧНИ ГАРАНЦИИ, че банката която публично привлича влогове няма да ФАЛИРА и вложителите да загубят парите си. Както това се е случвало масово с т. н. ПИРАМИДИ, през който период е приет и чл. 252 НК.
За издаването на разрешението не се изисква нищо , което да е с оглед защита интересите на кредитополучателите, но се изискват множество гаранции, че банката няма да фалира.
Законодателят приемайки чл. 252 НК е имал предвид обществената опасност на инкриминираното деяние, изразяваща се в това да не може всеки субект да ПРИВЛИЧА ПУБЛИЧНО парични влогове, без предварително , чрез разрешението за „банкова дейност” да са взети мерки за ПРЕДПАЗВАНЕ от ФАЛИТ. Чл. 252 НК е приет с оглед масово нароилите се през този период „БАНКИ – ПИРАМИДИ” , които след като ПУБЛИЧНО ПРИВЛЕКАТ суми от гражданите да предизвикат УМИШЛЕН (или непредпазлив) ФАЛИТ , като по този начин ПРИСВОЯВАТ парите на вложителите. Именно тази обществена опасност има предвид чл. 252 НК (отм.) според мен тъй като по този начин се поставят в опасност влоговете на вложителите , които могат да ги загубят , ако банката фалира. А ако банката има разрешение за публично привличане на влогове , то за да го получи е спазила всички нормативни изисквания и е създала множество ГАРАНЦИИ , че вероятността от фалит е ограничена до минимум.

9. Становището, че обществената опасност при прест. по чл. 252 НК е да не се конкурират банките според мен е неправилно. Извършването на конкурентна дейност на МОНОПОЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ никога не съставлява деяние с толкова ВИСОКА СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ, че да се наказва с минимално наказание – лишаване от свобода от три години нагоре. Електроснабдяването, водоснабдяването, предоставянето на пощенски , телефонни и мобилни (GSM) услуги са все монополни дейности, но упражняването им от други лица без лиценз може да е най много адм. нарушение и никога престъпление. Все пак в условията на пазарна икономика конкуренцията трябва да се поощрява, а не да се забранява.

10. Едва ли някой ще оспори , че публичното привличане на влогове от лице без лиценз е деяние с изключително висока степен на обществена опасност тъй като е налице опасност от ФАЛИТ на банката и това гражданите да загубят влоговете си е огромна. А дейността по предоставянето на заеми, като вид конкуренция на банките е деяние, което не е въобще общественоопасно или с минимална степен на обществена опасност. Никой не се кара насила да взема заем, ако условията са изгодни - вземаш, ако не - бягаш. Считам, че няма как законодателят да наказва по един и същ начин деяния с такава разлика в обществената опасност – публичното привличане на влогове и даването на заеми.

11. Огромна е разлика в ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ на деянията в следните хипотези. Едно лице даде ДВА заема с/у лихва. След като заемите са само ДВА, то липсва системност т.е деянието не е престъпление. Станат ли обаче ТРИ тези заеми, налице е СИСТЕМНОСТ и поради това обществената опасност РЯЗКО нараства и деянието се превръща в МНОГО ТЕЖКО КРИМИНАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ с минимално наказание от ТРИ години лишаване от свобода. Очевидно е , че няма логика - наказанието е като при непредпазливо убийство.

12. Разрешението за банкова дейност по никакъв начин не влияе в/у условията по предоставяните от банката кредити. С или без лиценз банката може да определя условия по кредитите по своя преценка и единствено от кредитополучателите зависи дали ще се съгласят на тези условия. Т.е с или без лиценз банката не може да злоупотреби с интереса кредитополучателите тъй като ако лихвите и са високи, просто няма да има клиенти.
Не е така обаче при привличането на влогове. Разрешението за банкова дейност гарантира ЛИКВИДНОСТ на банката, създава предостатъчно гаранции , че банката няма да фалира. Затова има ОГРОМНО значение дали гражданите ще влагат парите си в банка С ЛИЦЕНЗ, който ГАРАНТИРА , че вероятността банката да фалира са нищожна. Или в банка БЕЗ ЛИЦЕНЗ в която не са предприети никакви действия за ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ФАЛИТ и риска от фалит поради което е ОГРОМЕН.

Колеги, моля оборете ме. Аз ли нещо не разсъждавам правилно и в България се случват ЧУДЕСА....

[vassilev]

Съгласен изцяло с 1968 !

Банковата дейност най-общо включва 2 вида операции-пасивни (по привличане на ресурс) и активни (по предоставянето). Липсата на едната операция изключва банкова дейност и като логика и като понятие.

Предоставянето на лични средства под формата на договор за заем-независимо от обезпечението, не преставлява и "финансова сделка" по смисъла на чл.252 НК, затова и уредбата и последиците на този договор се регламентирате от гражданското и търговско право.
Друг е въпорса, ако е налице принуда или насилие за изпълнение по такъв договор.

[kpavlova]

но за жалост в цяла България сме много малко прокурорите, които смеем да го направим

Да подложим и съдийско рамо - не е акт по същество, а МН, но пак е нещо.
Спец.полиц.акция "Лихварите", може би част І, от пролетта .

След съвещание СЪДЪТ приема искането по чл. 64, ал. 1 от НПК за неоснователно по отношение на всичките осем обвиняеми, за които е внесено. И за осемте обвиняеми не е налице нито една от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК.

Спрямо всички обвиняеми по делото са повдигнати обвинения в престъпления по чл. 321, ал. 2, вр.чл. 321, ал. 1 от НК за това, че са участвали в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 214, чл. 339, чл. 252 „и други” от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години, като сдружението е без наличие на формално разпределение на функциите на участниците, продължителност на участието или развита структура. Срещу трима от обвиняемите – Г. Ф. В., В. И. В. и Л. А. Л. са повдигнати обвинения и за престъпления по чл.252, ал. 1, пр. 1 от НК за това, че без съответно разрешение са осъществявали по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение по закон – чл. 1, ал. 2 от ЗКИ, чл. 2, ал. 1, както и чл.13 от същия закон.

Част от събраните по делото доказателства и доказателствени средства са предоставени на разположение на съда при произнасянето му в настоящото производство. Друга част от доказателствата – в частност веществените доказателства, иззети при извършените по делото множество претърсвания и изземвания, не са предоставени на съда, въпреки изричното му настояване пред внеслия предложението по чл. 64 ал. 1 от НПК прокурор, поради което съдът е принуден да решава делото единствено въз основа на предоставените му доказателства.

По делото са налице следните доказателства и доказателствени средства: като писмени доказателствени средства по делото са приложени протоколите за извършени претърсвания и изземвания, част от които разрешени предварително от съда, и друга част – одобрени в последствие. В приложените по делото протоколи за претърсване и изземване са описани иззетите при извършването на тези процесуално-следствени действия веществени доказателства, сред които множество документи – в това число записи на заповед, нотариални актове, скици, договори, удостоверения и други. В протоколите тези документи не са описани достатъчно подробно, за да може съдът да изгради своите доказателствени изводи единствено и въз основа на така даденото тяхно описание, без да се запознае непосредствено със съдържанието на самите документи при положение, че тези документи, както е в настоящия случай, не са предоставени на съда. Така например не са описани част от реквизитите на иззетите записи на заповед. За някои от тях не става ясно кога са издадени, за какви суми са издадени, от кого са подписани и чие вземане обезпечават. При това положение само фактът, че някакви записи на заповед се държат и съхраняват от определени лица не може да представлява доказателство, че тези лица са извършили престъпление.

По делото като гласни доказателствени средства са приложени протоколите за разпит на следните свидетели: М. Н. /М./, разпитан три пъти от водещия разследването, като един от разпитите е проведен пред съдия от СГС (в протоколите за проведените разпити свидетелят е посочен с двете фамилии – Н. и М.); Е. Й. Н. – майка на първия свидетел, Б. К. Н. – сестра на първия свидетел; Д. А. Д. – Р. – управител във ЕТ, собственост на първия свидетел, както и анонимни свидетели с идентификационни номера от 1 до 3.

По делото са приложени и изготвени веществени доказателствени средства, получени при използването на СРС.

По обвинението срещу К. М., М. А., Р. Д. и Р. Д. в престъпления по чл. 321, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК:

В показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели, включително и тези със запазена в тайна самоличност, не се сочат обвиняемите М., А., Р. Д. и Р. Д.. В подкрепа на обвинението срещу тези обвиняеми няма никакви други доказателства, извън тези, евентуално съдържащи се в приложените по делото ВДС. Доколкото според разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от НПК обвинението не може да се основава само на данните от СРС, съдът не коментира тези доказателства.

По обвинението на И. М. в престъпление по чл. 321, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК:

В показанията си свидетелите с тайна самоличност с №№ 2 и 3 говорят за лице със собствено име И. и с прякор „И. врабеца”, без за съда да става ясно по несъмнен начин, доколкото свидетелите не сочат трите имена на лицето, за което говорят, и доколкото по делото не е извършено разпознаване, че техните показания се отнасят именно за обвиняемия И. З. М.. В показанията си свидетелите обясняват, че знаят, че „врабецът” се занимава с разпространение на наркотици и че са били карани от него също да разпространяват наркотици. По делото обаче не е повдигнато обвинение за престъпление, квалифицирано във връзка с чл. 354а от НК, може би защото освен показанията на посочените анонимни свидетели, други доказателства в подкрепа на такова едно обвинение също няма. В показанията си анонимен свидетел № 2 посочва собствените имена и на други лица, но нито едно от тях не съвпада със собственото име на който и да е от останалите обвиняеми. При това положение показанията на свидетели №№ 2 и 3 не могат да представляват източници на доказателства, че Иво „врабецът” е И. М. и че същият се познава с някои от останалите обвиняеми, още по-малко, че с някои от тях участва в организирана престъпна група според дефиницията за такава, съдържаща се в разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК.

Поради изложеното съдът приема, че по делото не е налице обосновано предположение, основано на доказателствата по делото, предоставени на съда, че обвиняемите И. М., К. М., М. А., Р. Д. и Р. Д. са извършили престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност – такива по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, или други престъпления, които се наказват с „лишаване от свобода” или друго, по–тежко наказание. По отношение на посочените пет обвиняеми не са налице и останалите предпоставки по чл. 63 ал.1 от НК. И петимата са с установена самоличност, с постоянно местоживеене, не са осъждани, поради което съдът приема, че не съществува нито реална опасност да извършат престъпление, нито реална опасност да се укрият – по делото липсват доказателства да са правили опити в тази насока. Тежестта на престъпленията, в които са обвинени М., М., А., Ру. Д. и Р. Д. (за същите законът предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода) в случая не би могла да надделее над другите данни за личността на обвиняемите, в това число и характеристичните такива, при преценката относно наличието на реална опасност да извършат престъпление.

По обвинението срещу Г. В., В. В. и Л. Л. в престъпления по чл. 321, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК:

В показанията си анонимен свидетел № 1 заявява, че познава лице с имената Г. В., като може да се предположи, че визира обвиняемия Г. Ф. В.. Свидетелят твърди, че е взел пари назаем от Г. В., като се е задължил да ги върне с лихва, уговорена при предоставянето на заема и че е подписал разписка за сума, която не уточнява. Свидетелят твърди също така, че знае, без да посочва откъде, че Г. В. дава пари срещу лихва на различни лица и че когато тези лица не се издължат навреме, започва изнудване и саморазправа с неизправните длъжници. Във връзка с тези свои твърдения свидетелят не излага конкретни факти, възприети от него лично или станали му известни от твърденията на други лица, чиито имена да сочи. В показанията си същият свидетел посочва и лице, което нарича „В. малкия”, за когото твърди, че знае, че се занимава с изнудване на хората срещу откуп за откраднати коли, че има преписка в 04 РПУ за откраднат автомобил и откуп, която била прекратена, че някой го бил прострелял. В показанията си свидетелят твърди също така, че В. Малкия се познава с Г. В., за когото разказва и че го заплашвал през лятото на 2009г., че лично го е пребивал няколко пъти в офиса си в кв. Надежда и че многократно го е заплашвал, че ще го гръмне, ако не му се издължи.

В показанията си свидетелят Н. твърди, че дължи пари на В., Г. и Л., като от описанието, което дава на тези лица, може да се предположи че визира обвиняемите Г. В., В. В. и Л. Л.. Твърди също така, че В. и Л. са близки приятели и че двамата дават пари назаем срещу големи лихви, без да сочи обаче конкретни лица, взели пари назаем от тях.

В показанията си свидетелката Д. А. Г. – Р. твърди, че е взела пари назаем от друго лице – Л., който ги бил взел от В., и че изпадайки в невъзможност да връща взетите назаем пари е решила да вземе и е взела още пари и от Л., когото твърди, че познавала.

Така направеният от съда анализ на посочените свидетелски показания не дава основание да се приеме, че същите съдържат доказателства в подкрепа на обвинението по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и срещу тези трима обвиняеми и не налагат на съда извод за наличието на обосновано предположение по смисъла на чл. 63 ал. 1 от НК, че посочените трима обвиняеми са участвали в организирана престъпна група.

По обвинението срещу Г. В., В. В. и Л. Л. в престъпления по чл. 252, ал. 1, пр. 1 от НК:

Съдът приема, че деянията, в които са обвинени, квалифицирани като престъпления по посочения текст от закона, са несъставомерни от обективна страна. Предоставяйки един или повече пъти назаем пари на едно или максимум две лица, в каквато насока са обвиненията срещу тях, обвиняемите не са извършвали по занятие банкови сделки, в което са обвинени. В основата на банковата дейност, за която се изисква лиценз, обозначавана и като „изключителна банкова дейност” защото не може да бъде извършвана от лица, които не са банки, стои публичното привличане на влогове и използването на привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции. В този смисъл банков лиценз (разрешителен режим) се изисква само за такъв вид кредитиране (разбирано също и като предоставяне на заеми)q извършвано по занятие, за което се използват парични средства, набирани чрез публично привличане на влогове. До този извод съдът стига по тълкувателен път, базирайки се на текстовете, съдържащи се в разпоредбите на чл. 2, ал. 1във вр. с ал. 5 и чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитни институции. Съгласно последната от цитираните разпоредби отпускането на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, извършвано като основна дейност, характеризира извършващия го като финансова институция и затова за неговата дейност не е необходим банков лиценз, а е въведен регистрационен режим. Инцидентното предоставяне на заеми на едно или две лица, което не е извършвано по занятие, не характеризира заемодателите дори и като финансови институции и не определя дейността им като банкова по своя смисъл. Безспорно е, че предоставянето на пари на заем е част от гражданския оборот, регулиран от Закона за задълженията и договорите, когато договорните отношения са възникнали между физически лица. Принципно положение е и свободата на договарянето, в частност и на размера на дължимите лихви, независимо, че последният би могъл да бъде намаляван от съда в рамките на едно исково гражданско производство.
Съдът излага тези свои съображения тъй като е запознат с практиката на ВКС и в частност с Решение № 66 от 10.08.2009 г. по НД № 9/09 г. на НК, ІІ НО. Случаят, разгледан от ВКС по посоченото дело обаче е по-различен, доколкото по това дело е установено от фактическа страна, че при условията на продължавано престъпление, в период от близо четири години и половина, обвиняемият по делото е предоставил повече от сто кредита на множество физически лица.
При това положение въз основа на наличните по настоящото дело доказателства не може да се приеме, че обвиняемите В., В. и Л. са предоставяли заеми по занятие, доколкото В. е обвинен в предоставяне на няколко заема на едно и също лице, а В. и Л. – в предоставянето на по един заем на по едно лице.

По доказателствата в подкрепа на тези обвинения:

Преценявайки достоверността на показанията на свидетелите Н. и Р. , върху които основно се крепят обвиненията по чл. 252, ал. 1, пр. 1 от НК срещу тримата обвиняеми, съдът не може да не отчете обстоятелството, че тези свидетели са неизправни длъжници, не погасили и до сега своите гражданско-прави задължения към лицата, предоставили им пари назаем, и в този смисъл биха могли да бъдат считани за заинтересовани лица, доколкото продължават да дължат пари на обвиняемите. Освен това при преценка надеждността на свидетеля Н. не може да бъде отминато без внимание и неговото твърдение, че не знае колко точно пари и кога ги е взел от лицата, за които твърди , че са негови заемодатели. Ако човек възнамерява да върне парите, които е взел назаем, най-малкото е необходимо да знае поне точно колко пари е взел и колко дължи – противното сочи изначална недобросъвестност. При това положение дори и да се приеме, че деянията на тримата обвиняеми са съставомерни по чл. 252, ал. 1, пр. 1 от НК, не може да се приеме, че по делото са налице надеждни доказателства, основаващи наличието на обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемите са извършили престъпления по посочения текст от НК.

По отношение и на тези трима обвиняеми не са налице и останалите предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК. Същите са с установена самоличност, с постоянно местоживеене, не са осъждани, като обвиняемият В. е реабилитиран за престъпление, извършено от него от преди повече от 20 години. При това положение съдът приема, че не е налице нито реална опасност който и да е от тримата обвиняеми да извърши престъпление, нито реална опасност да се укрие – по делото липсват доказателства и тези обвиняеми да са правили опити в тази насока. Тежестта на престъпленията, в които са обвинени В., В. и Л. (за престъпленията по чл. 321, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК законът предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода, а престъплението по чл. 252, ал. 1, пр. 1 от НК дори не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК) в случая не би могла да надделее над другите данни за личността и на тези обвиняеми, в това число и характеристичните такива, при преценката относно наличието на реална опасност да извършат престъпление.

С оглед всичко гореизложено съдът приема, че искането на СГП по чл. 64 от НПК за вземане на мерки за неотклонение задържане под стража спрямо и осемте обвиняеми следва да бъде оставено без уважение, а на същите да бъдат взети мерки за неотклонение „ подписки”.

[vassilev]

Още на 6.11.2009 г. управителят на БНБ ИВАН ИСКРОВ е изпратил до главния прокурор г-н Б. Велчев и министъра на ВР - г-н Ц. Цветанов ТЪЛКУВАТЕЛНО ПИСНО , с което обяснява , че правоприлагащите органи ГРЕШАТ, като приемат, че даването на заеми от СОБСТВЕНИ средства е банкова дейност.

Къде можем да го прочетем това писмо ?

[amilo13]

Ако проявяваш интерес отиди на место в БНБ и поискай копие точно по този номер - дано да ти го дадат. Със сигурност ще ти кажат , че смисъла е този който ти казах, но проблема е че може да се притеснят да ти дадат копие тъй като е кореспонденция м/у БНБ и МВР / прокуратура. Т.с ти си трето за кореспонденцията лице. Но ако се поиска по конкретно дело - със сигурност ще го предоставят. Всъщност както казах писмото го има и при главния прокурор и при министъра на ВР и може да поиска и оттам, но ....

[amilo13]

Още нещо. Престъплението по чл. 252 НК е УМИШЛЕНО. Т.е дееца трябва да СЪЗНАВА обществената опасност на деянието и въпреки това да реши да го извърши. Забелязвам че мн. често се бърка НЕЗНАНИЕТО, че едно деяние е престъпление , (несъзнаваната противоправност) което е ирелевантно за ангажиране на нак. отговорност. И несъзнаването от дееца на ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ на деянието, което в превод е ЛИПСА НА УМИСЪЛ. Още по преведено , дееца трябва да съзнава , че върши нещо ЛОШО и въпреки това да реши да го извърши - само тогава има умисъл за обективно осъщественото.
Защо Ви казвам това? Кажете ми кой "лихвар" давайки заем СЪЗНАВА , че върши нещо лошо ако дава заеми от собствени средства? Със сигурност всеки си мисли , че извършва най обикновена търговска дейност и че дължи данък печалба от тази дейност. В превод - дееца не съзнава , че върши нещо ЛОШО, нещо НЕРЕДНО давайки заеми. Т.е липсва УМИСЪЛ за обективно осъщественото, налице е т.н СУБЕКТИВНА несъставомерност , тъй като престъплението по чл . 252 е само УМИШЛЕНО Т.е деянието НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Например дееца наръга някой с нож, НЕВЪЗМОЖНО е да не съзнава обществената опасност на деянието , т.е умисъла е доказан автоматично.
Но ако давайки заеми си мислиш че вършиш най обикновена търговска дейност (което е напълно нормално) , то тогава не съзнаваш ОБЩ. ОПАСНОСТ, т.е няма умисъл.
Моля Ви поправете ме , ако не разсъждавам правилно.

[amilo13]

Нека не забравяме какъв е смисъла на наказателното право. Не осъждане на всеки , който ФОРМАЛНО осъществи състав на престъпление. Смисълът е да се накаже дееца за ПОВЕДЕНИЕТО, за ВИНАТА му , за това че ПРЕДИ и ПО ВРЕМЕ на извършване на деянието СЪЗНАВА, че върши нещо "ЛОШО" (в превод общественоопасно) и въпреки това го върши.
Ако дееца СЛЕД като е извършил деянието разбере, че извършеното от него е нещо "ЛОШО", той също няма да е виновен. Защото отношението му към деянието СЛЕД извършването е ирелевантно. Важно е отношението на дееца към деянието ПРЕДИ и ПО ВРЕМЕ на извършването му.
Това именно поведение наказателното право цели да накаже. Това е ВИНАТА (умисъла). Поради това , ако дееца не съзнава че това което върши е "ЛОШО" (общественоопасно) , въпреки че ФОРМАЛНО осъществи състав на престъпление той няма да бъде наказан поради СУБЕКТИВНА несъставомерност. Защото в противен случай се обезсмислят ЧАСТНАТА и ГЕНЕРАЛНАТА превенции - наказват се лица , които въобще не съзнават че направеното от тях е нещо "ЛОШО" и въобще не разбират защо ги наказват. Затова и е безсмислено да се наказват невменяемите, колкото и да са опасни - те не разбират какво са направили и защо са наказани и наказанието няма да коригира ПОВЕДЕНИЕТО им. Това е СМИСЪЛА - НАКАЗАНИЕТО цели да коригира ВИНОВНОТО , ОСЪЗНАТОТО вършене на престъпления.
Затова несъзнаването на наказателната противоправност (че деянието е престъпление) на деянието е ирелевантно за ангажиране на отговорността му. А несъзнаването на ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ изключва умисъла и дееца се наказва , ако състава на престъплението предвижда и НЕПРЕДПАЗЛИВОСТТА, като форма на вина.

Подобен е и настоящия случай. Едва ли някой от "лихварите" преди 2 - 3 години (когато нямаше шум по въпроса) е СЪЗНАВАЛ , че раздавайки заеми върши нещо "лошо", нещо общественоопасно. Убеден съм , пък и е напълно нормално всеки от тях (пък и от нас) да е мислил че върши някаква най обикновена търговска дейност. Сигурен съм , че и всички ние преди година сме разсъждавали по същия начин.
Т.е дори лихварство да е престъпление , то никой "лихвар" давайки заеми , не е съзнавал , че върши нещо ЛОШО. Нещо , което догодина щу му коства мин. 3 г. лишаване от свобода. С две думи - "лихварите" дори да са осъществявали състава на чл. 252 НК са вършили това по НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ, а не умишлено. А това е пречка да се ангажира наказателната им отговорност.

Друг е въпроса, че "лихварството" е толкова общественоопасно, колкото и банковия кредит. Кажете ми кое е различното при заем от "лихвар" и банков кредит при същите условия. С какво банковия заем е по "безопасен" от "лихварския". Защо първият е нещо нормално , а втория - ТЕЖКО престъпление. Очевидно е , че няма никаква разлика в обществената им опасност.

Съвсем друго е при влогонабирането. Да вложиш парите си в банка с лиценз е едно. И съвсем друго в банка без лиценз, като например в познатите ни от 1998 г. ПИРАМИДИ. Е тук вече обществената опасност на влогонабирането "С / БЕЗ ЛИЦЕНЗ" е РЕАЛНА и очевидна.

В заключение. Вярно е , че по принцип "лихварите" винаги са били мразени. Но ние сме юристи и трябва да следваме смисъла и духа на ЗАКОНА, а не да го "ЗУБРИМ" и прилагаме чисто ФОРМАЛНО. В противен случай.... бог да ни е на помощ.....

Прав ли съм или греша, моля за мнението Ви.

[amilo13]

Знам, че се чудите от къде имам информация за това ТЪЛКУВАТЕЛНО писмо и за становището на БНБ. Е, ще Ви кажа. Написах писмо до БНБ за становище по въпроса във вр. с мой клиент. БНБ ми отговориха в горния смисъл. Не ми пратиха копие от тълкувателното писмо, но "при поискване от разследващ орган" заявиха че ще го предоставят.

[amilo13]

Така , че който има нужда от такова по конкретно дело - пишете до БНБ.

[kpavlova]

Не стига само писмото обаче, и вътрешно убеждение на съда си трябва , в разрез с "трайната практика на ВКС"

Производство по чл.243, ал.4 и сл. от НПК.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.05.2010 г. по досъдебно производство №28/2009 г. по описа на ОСлО – В.Т., прокурорска преписка с В.№ 1499/2009 г. ,Окръжна прокуратура В. Т. е прекратила частично наказателното производство, образувано и водено срещу А. И. Б. от гр.В.Т. за извършено престъпление по чл. 252 ал. 1 от НК, поради липса на извършено престъпно деяние в частта касаеща този текст и изпратила материалите по делото на ВТРП по компетентност за продължаване разследването по друг член от НК,а именно – чл.209 и следващите.
Против това постановление е постъпила жалба от А. П. П. от ГАК, в качеството му на пълномощник на О. В. С.,П. И. К.,Е. Г. У. и Н. В. С.. В жалбата си той твърди, че доверителите му не са съгласни с така постановеният прокурорски акт,че извършеното от Б. съставлява престъпление именно по чл.252 ал.1 от НК поради което молят да бъде отменен и делото върнато на прокурора със задължителни указания за точното и правилно прилагане на закона. Излагат се подробни мотиви, както и се сочи съдебна практика по повод на такива наказателни производства.
Като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съобрази практиката на съдилищата и ВКС и взе предвид направените оплаквания в жалбата, Великотърновският окръжен съд приема за установено следното:
Постановлението за прекратяване на наказателно производство от 14.05.2010 г. е изпратено на лицата А.П. П.,С. Х. Н.,А. И. Б. и ТД на К. гр.В.Т.. От тях жалба е подал единствено адвокат П. в качеството му на пълномощник на О. В. С.,П. И. К.,Е. Г. У. и Н. В. С. .Същият го е получил на 17.05.2010 г., видно от известието за доставка, приложено към преписката. Жалбата е подадена с В. № 1499/09 – на 18.05.2010 г. Видно от делото именно А.П. е подал сигнала в прокуратурата,от името на пострадалите лица.Следователно, той е активно легитимиран да подава жалба против това постановление, която жалба е подал в срок и същата е допустима за разглеждане от състав на Великотърновски окръжен съд. По своята същност същата е и основателна.
Видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото,същото е било образувано с Постановление на 22.10.2009 г. от прокурора при В.,Х. Х. срещу А. И. Б. затова ,че през периода месец октомври 2007 г. – края на 2008 г. в гр.В.Т.,без съответно разрешение извършвала по занятие банкови сделки за които се изисква такова разрешение,което съставлявало престъпление по чл.252 ал.1 от НК.В последствие с акт на наблюдаващия прокурор под № 1499/07.12.2009 г. към материалите по делото били приобщени и тези съдържащи се в преписка № 2277/2009 г.по описа на ВТРП касаещи проверката по сигнала подаден тогава от А.П. П. срещу И. за нови банкови сделки извършени без разрешение и по занятие от нея.Било разпоредено да се проведе разследване и по тези случаи.В тази връзка следователя разпитал като свидетели и доверителите на жалбоподателя, О. В. С.,П. И. К.,Е. Г. У. и Н. В. С..В хода на производство били проведени разпити на свидетели,както и назначена криминалистическа експертиза .Следователят приключил разследването с постановление на 20.04.2010 г. като изпратил материалите по ДП №28/2009 г. в Окръжна прокуратура гр.В.Т. с мнение за прекратяване на производството поради това,че деянието било несъставомерно по чл.252 ал.1 от НК.Изводите си разследващият направил изхождайки от писмото на Директора на БНБ от 06.11.2009 г. в което се извършвало тълкуване на Закона по въпроса за банковото кредитиране. От своя страна решаващия прокурор с атакуваното постановление ,приел че са били събрани доказателства, че действително А. Б. е предоставяла заеми на С. Х. Н., а и не само на нея, но и на други физически лица, срещу лихва, както и че такава дейност – предоставяне на кредити е извършвала и М. В, поради което разследването продължило и в тази посока. Установило се е, че Б. е била страна - поемател по многобройни запис на заповеди, чрез които реално са били обезпечавани, дадени от нея кредити към различни физически лица. Подобни сделки – запис на заповеди, е извършвала и М. В отново с цел обезпечаване на дадени кредити на физически лица. В преобладаващите случаи В и Б. въпреки, че кредитополучателите добросъвестно са заплащали вноските по кредитите и реално им се издължавали, са предявявали допълнително тези запис на заповед пред ВТРС срещу лицата.
От събраните доказателства се установява и поведение на Б. и В за системно заемане на парични средства на широк кръг лица срещу насрещна материална облага, както и дейност, насочена към обезпечаване на този вид кредитиране чрез способ по Търговския закон. Това тяхно поведение обаче прокуратурата приела че е несъставомерно по чл.252 ал.1 от НК като се мотивирала с изложеното вече в становището на г-н И от БНБ.
Настоящият състав на ВТОС счита,че направените правни изводи от прокуратурата за несъставомерност на извършеното деяние от последственото лице по чл.252 ал.1 от НК,са неправилни.Същите не почиват на точния смисъл на закона и не отговарят на конкретните факти по делото,а и не са съобразени с трайната съдебна практика на съдилищата и ВКС по този въпрос.
Първоначално, както Закона за банките/отм./ така и сега действащия Закон за кредитните институции изброяват точно субектите които могат да осъществяват съответни банкови операции,разделяйки ги на две основни категории-кредитни институции и финансови институции.Правната норма на чл.3 от ЗКИ на която всъщност са се позовали всички произнасящи се до сега по делото магистрати,има отношение само към финансовите институции и ограничението което законът им поставя при извършването на банкови операции,включени в предмета им на дейност.Само и единствено банките могат да предоставят кредити като използват за това парични средства чрез влогонабиране,а за финансовите институции е въведено изключението да правят това – да предоставят кредити но само от собствени парични средства.Дори те нямат право да извършват влогонабиране.Като се съобрази и проследи по нататък закона,че финансова институция е само юридическо лице,то изводът който се налага е че физически лица изобщо не могат да извършват банкови сделки свързани с кредитирането,предоставянето на парични средства още повече да правят това по занятие .Само при потребителският кредит-разсроченото плащане ,кредитор може да бъде всяко физическо лице или юридическо такова,което предоставя паричната сума в рамките на осъществяваната от него професионална или търговска дейност ,но само при условие предоставяните кредити да са улесняващи основната професионална или търговска дейност на съответното лице.Когато обаче предоставянето на кредити е основната търговска дейност то не може да се твърди че има предоставяне на потребителски кредит.Тогава тези лица действат като банка осъществявайки типичната банкова сделка-предоставяне на кредити.Това може обаче да го прави само финансова институция а не и физическо лице.Нито Законът за банките/отм./ е давал правото,нито такава възможност е изрично регламентирана в сега действащия нов закон-ЗКИ да се извършват банкови сделки от обикновено физическо лице.Поради тази причина и разпоредбите от специалния закон не изключват последствените лица по настоящото дело,да са субекти на престъплението по чл.252 ал.1 от НК.Липсват по досъдебното производство данни тези лица да са имали административно разрешение от БНБ да осъществяват банкова дейност,което Закона за банките е изисквал по време на деянията осъществявани през 2006 г.,а и те са действали като физически лица.Вярно е,че след поредица от законодателни промени,към настоящия момент е предвидена възможност и други лица да предоставят кредити,като финансовите институции,което обаче не означава че кредитирането е престанало да бъде монопол на банките.Отпускането на кредити продължава да си е дейност извършвана от тях,освен в законово предвидените случаи,при съблюдаване на конкретните правила.В този смисъл е и трайната съдебна практика на съдилищата и ВКС – Решения с №№ 560/21.06.2005 г.І Н.О.,472/17.12.2009 г.ІІ Н.О.,122/30.04.2009 г.ІІІ Н.О.,66/10.08.2009 г.ІІ Н.О. В тази връзка е необходимо обжалваното постановление да се отмени като незаконосъобразно поради неправилното правно тълкуване на събраните доказателства и разследването да продължи за изясняването в цялост на обективната истина и с оглед на извършено престъпление по чл.252 ал.1 от НК.Освен това видно от материалите,са били събрани и данни и установени факти за използване при осъществяването на кредитирането, на неистински документи и употреба на заплаха,което говори за извършване и на други престъпления – документни,изнудване и пр.освен основното по повод, на което е било образувано и делото.Следва да се положат усилия и в тази насока при установяването на фактическата обстановка и изясняване на обективната истина.
Водим от изложеното и на основание чл.243, ал.5,т3 от НПК съдът


О П Р Е Д Е Л И:



ОТМЕНЯ постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 14.05.2010 г. по досъдебно производство №28/2009г. по описа на ОСлО – В.Т. и прокурорска преписка с В. № 1499/2009 г., вместо което постановява:
ВРЪЩА делото на В. за доразследване, чрез изпълнение на указанията относно прилагането на закона за събиране на доказателства и в тази насока.
Определението може да се обжалва и протестира пред ВТАС в 7-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението от страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

В случая- малко встрани от темата - престъплението по чл.252, ал.1 според мен следва да е на просто извършване.Така че жалбоподателите се явяват пострадали/ в съставомерния смисъл/ само с оглед твърденията за изнудване или каквото е обвинително твърдение за престъпление против собствеността или личността им, не са пострадали от 252, ал.1 .Друг е въпросът , че съдът проверява законосъоБразността на прекр.постановление, вкл. и на непосочени основания, но за сметка на това- в обжалваната му част, както и без да напуска мястото си на арбитър.
Успех , споделям написаното от Вас, с леки колебания за субективната страна- но при обективна несъставомерност разсъждението за нея просто е излишно.
Религиозните, моралните, поетичните измерения на темата за Шейлок са вън от 252.

[amilo13]

Всъщност за обективната страна - всички се разпростират надълго и нашироко да тълкуват, а е толкова просто. Състава на чл. 252 НК включва следните кумулативни признаци - "по занятие", "банкови СДЕЛКИ", "разрешение".
1. Какво е "по занятие" е ясно - повече от 3 сделки.
2. Какво е "банкова сделка" го пише в ТЗ - глава 29 "Банкови сделки". "Банков кредит" е вид "банкова сделка", след като се намира в тази глава - това е систематическо тълкуване. А "банков кредит" е "заем, отпуснат "ЗА ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ" - чл. 430, ал.1 ТЗ. Ако заема е БЕЗ 'определена цел" - това е обикновен заем по ЗЗД. Ако заема се отпуска ЗА ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ , това е БАНКОВ КРЕДИТ и следователно БАНКОВА СДЕЛКА по см. на чл. 252 НК.
Така , че ако "лихвар" отпуска заем (без значение , дали средствата са от влогонабиране или не, тук ни интересува само дали е банкова сделка по см. на ТЗ), БЕЗ ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ, това не е "банкова сделка" по см. на чл. 252 НК.

Това е така тъй като според чл. 36 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове - "Думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. (2) Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт.

След като в НК няма легално определение за понятието "банкови сделки", в което да се влага РАЗЛИЧЕН от общоприетия смисъл, то за това понятие следва да се прилага "общоприетия смисъл" - по чл. 430 и сл. от ТЗ.

Извод - заемите по занятие (независимо дали са от собствени средства , или публично привлечени) не са БАНКОВА СДЕЛКА по см. на чл. 252 НК. Т.е трябва да спрем дотук - дори да се изисква за тях разрешение от БНБ , те НЕ СА БАНКОВИ СДЕЛКИ, т.е не е налице ОБЕКТИВЕН ФАКТ от състава на чл. 252 НК , а именно нямаме "БАНКОВИ СДЕЛКИ".

Т.е дори "лихваря" да е давал заеми от публично привлечени средства , то това не са "БАНКОВИ СДЕЛКИ" , тъй като не са отпуснати с ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ.

3. Но нека отидем по нататък - необходимо ли е РАЗРЕШЕНИЕ. Според чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции гласи - "Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал. 2, т. 3 и 4 може да извършва само:1. лице, което е получило лиценз за банка от БНБ".

По аргумент от противното предоставянето за БАНКОВИ КРЕДИТИ (т.е ЗАЕМИ с ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ) не се изисква РАЗРЕШЕНИЕ. В противен случай чл. 2, ал. 5 ЗКИ би бил "Публично привличане на влогове или други възстановими средства, предоставянето на БАНКОВИ КРЕДИТИ както и услугите по ал. 2, т. 3 и 4 може да извършва само...".

Нещо повече. Чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ ИЗРИЧНО предвижда, че заемите от собствени средства по занятие е дейност под РЕГИСТРАЦИОНЕН , а не РАЗРЕШИТЕЛЕН режим. За този РЕГИСТРАЦИОНЕН режим дори има отделна наредба - НАРЕДБА № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции.
Извод - не е налице и втория обективен признак на чл. 252 НК - РАЗРЕШИТЕЛЕН режим.

4. Да се приеме , че заемите по занятие от собствени средства са БАНКОВИ СДЕЛКИ или пък , че режима е РАЗРЕШИТЕЛЕН означава само едно - РАЗШИРИТЕЛНО ТЪЛКУВАНЕ, а то е забранено за обосноваване на наказателна отговорност. Щом материалната норма е НАКАЗАТЕЛНА , тълкуването може да е само БУКВАЛНО - виж в стр. на ВКС - Тълкувателно решение № 2/ 2010 г.по тълкувателно дело № 2/ 2010 г. на ВКС, гр. София, 21.10.2010 г. :
„При принципното положение за законоустановеност на престъпленията и наказанията, тяхното разширително, стеснително или корективно тълкуване е недопустимо, защото по този начин, извън закона, се увеличава или стеснява наказателната отговорност, поради което съдържанието на чл. 78а, ал. 7 НК подлежи единствено на БУКВАЛНО граматическо и семантично изясняване….”.

Този извод на ВКС е безупречен, но интересно защо не го прилага в практиката си по чл. 252 НК.

Вярно е , че в случая се тълкуват норми от ТЗ и ЗКИ, но в конкретния случай те са част от ЕДНА материална наказателна забрана, след като чл. 252 НК препраща именно към тях. Именно тяхното РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване води до ангажирането на наказателна отговорност, до разширяване на ОБЕКТИВНИТЕ признаци на чл. 252 НК. А ако се тълкуват БУКВАЛНО , наказателна отговорност не може да се ангажира.

5. Мотивите в решенията на ВКС са , че банката дава кредити не само от привлечени средства , но и от СОБСТВЕНИ такива, като това били типичните банкови сделки, чийто монопол е само за банките.
Ама разбира се , че е така и никой не спори че е така. Само че , нас ни интересува , не дали и кои са основните, типичните банкови сделки , които банките извършват и дали имат или не МОНОПОЛ в/у тях. А дали е осъществен състава на чл. 252 НК. А както обосновах по горе - НЕ Е. Нито заемите по занятие (пак подчертавам, незавизимо дали са от собствени или публично привлечени средства) са БАНКОВИ СДЕЛКИ, нито режима им е РАЗРЕШИТЕЛЕН.
Извод - за да се "покрие" състава на чл. 252 НК са необходими КУМУЛАТИВНО още 2 обективни признака - повече от 3 заема отпуснати ЗА ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ (другите заеми, ако ги има и дори да са 100 са ирелевантни за състава на 252 НК). И второ - поне по 3 от средствата по заемите да са ПУБЛИЧНО привлечени.
Само ако горните обективни признаци са налице КУМУЛАТИВНО , се осъществява състава на чл. 252 НК. Еднин от тях ако липсва - ОБЕКТИВНА несъставомерност.

Така , че проблема според мен е че ВКС се отклонява ненужно в ИРЕЛЕВАНТНА насока - каква е типичната дейност на банките (което разбира се е така), монополна ли е и т.н. Вместо просто да провери ЕДИНСТВЕНОТО което е ВАЖНО - изпълнен ли е ОБЕКТИВНИЯ състав на чл. 252 НК или не.

6. Проблема в нашето право е че се изучават всякакви блудкави и излишни предмети, а се пропуска НАЙ ВАЖНИЯ - ТЪЛКУВАНЕТО на правото. Това е въпрос от всеки правен клон , който повечо студенти "пропускат" като маловажен. Тълкуването не е ХАОТИЧНА и СУБЕКТИВНА дейност , а строго НОРМИРАНА - ЗАКОН за нормативните актове и УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Чл. 46 , ал. 3 ЗНА изрично забранява АНАЛОГИЯ и РАЗШИРИТЕЛНО тълкуване за обосноваване на наказателна отговорност.

Принципа на ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ не е просто абстракция. Смисълът му е , че наказателния закон трябва да е ЯСЕН , а не ДВУСМИСЛЕН. Ако закона е НЕЯСЕН и ДВУСМИСЛЕН това значи , че субектите не могат да го разберат за да го СПАЗВАТ. Как да спазват конкретна забрана , когато тя е НЕЯСНА и ДВУСМИСЛЕНА. Т.е престъплението не е ЗАКОНОУСТАНОВЕНО и само на това основание дееца следва да се оправдае. Сигурен признак за НЕЯСНОТА и ДВУСМИСЛИЕ е ПРОТИВОРЕЧИВАТА съдебна практика - щом ЮРИСТИ не могат да тълкуват по един и същ начин закона , какво остава за обикновените граждани.

Колеги , търпя критика , моля коментирайте....