lawyers1 написа:Защо да е все предаване на владението? Ако аз ви дам телефона си да го оставите някъде и вие го направите, дали действително съм ви предал владението върху него? За да има обсебване, трябва да съм ви предал владението на някакво правно основание ( например договор за влог), съгласно който вие се задължавате да пазите телефона и да го върнете. Но според мен, в случая за такова нещо не може да се говори. Аз ви давам една сума за да я оставите някъде, където тя да си стои. А вие впоследствие я взимате от там и се разпореждате с нея...
Военно-апелативен съд - Република България
чл.206,Решение № 36/06.03.2006 г. по НОХД № 27/2006 г. със съдия-докладчик полк. С. Александров
Съставът на чл. 206 НК предполага противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази на законно основание, тоест вещта се намира у него не противоправно, а вследствие на някакво правно действие. Щом като вещта по някакъв повод е попаднала у подсъдимия, без да му е поверена за пазене и управление в качеството му на длъжностно лице и той неправомерно се разпореди с нея в свой личен интерес, тоест противозаконно я присвои, осъществява състава на чл. 206 НК.
Неоснователни са твърденията в жалбата за несъставомерност на деянието му по чл. 206 НК, тъй като конкретната вещ не е била поверена на конкретно основание, от конкретно лице и той не е имал намерение да се разпорежда с телефона в свой интерес - не го бил предал поради здравословни проблеми, а след отнасянето му в дома си не го укрил или изключил.
Действително, съставът на чл. 206 НК предполага противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази на законно основание, тоест вещта се намира у него не противоправно, а вследствие на някакво правно действие. Най – често това е правен акт като сделка, административен акт или съдебно решение, който акт обаче няма правопрехвърлително действие, а само правоучредително такова. Предметът може да се окаже у дееца и когато той го намери и го вземе. Такова негово поведение е правнонерегулирано, макар и правнорелевантно, пораждайки задължението по чл.87 или 88 ЗС да предаде вещта на нейния собственик, на този, който я е загубил или забравил, или на местната държавна власт, ако тези лица са неизвестни. От субективна страна това престъпление се извършва с намерение за окончателно разпореждане с имуществото в свой собствен интерес.
Съдебната практика е константна, че щом като вещта по някакъв повод е попаднала у подсъдимия, без да му е поверена за пазене и управление в качеството му на длъжностно лице и той неправомерно се разпореди с нея в свой личен интерес, тоест противозаконно я присвои, осъществява състава на чл. 206 НК. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да бъде върната. Отличителният белег между кражбата и обсебването е, че при кражбата деецът не владее вещта до момента на извършването й, а при обсебването тя се намира в негова фактическа власт.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че след като Д. Б., преминавайки проверката е поставил мобилния си телефон на лентата за ръчния багаж, той реално го е предоставил във фактическата власт на подсъдимия П. - изпълняващ служебните си задължения на това място и носещ отговорност за всички преминаващи и намиращи се върху тази лента вещи. След като собственикът после е забравил да вземе телефона си от тази лента, то последният реално е останал във владението на серж. П. Дори и обстоятелството, че по време на преминаването на Д. Б., поради здравословни проблеми серж. П. е бил в тоалетната, а не на лентата за проверка на багажа както се сочи в жалбата не води до отпадане на отговорността му, тъй като след връщането си той е видял забравения върху лентата апарат. Въпреки, че е осъзнал, че апаратът е бил забравен от някой от преминалите проверката пътници, П. го взел в себе си и до излитането на самолета в 05.23 ч. не предприел никакви действия, за да се свърже със земните стюардеси или с други длъжностни лица с цел издирване на собственика и съответно връщането на мобилния му телефон. Напротив, в 05.13 ч. от него набрал и се обадил на мобилния телефон на колежката си серж. Д. При срещата помежду им извън сградата на Аерогара Варна тя видяла апарата в него и пред нея той е споделил, че го е намерил, без да уточнява къде.
Дори и да е имал някакви здравословни проблеми, П. е изпълнявал служебните си задължения до 08.00 ч., през това време апаратът се е намирал в негово владение и не е съществувала никаква пречка да докладва и да го предаде на началника на смяната си или пък в сектор „Загубени багажи” на Аерогара В. Не сторил това и след изтичане на дежурството си, а отнесъл телефона в дома си, демонстрирайки по този начин явното си намерение да се разпореди с него в свой интерес. За това сочи и обстоятелството, че на изричните запитвания при обажданията по телефона по – късно в дома му от гл.серж. Н. и началника на следващата смяна майор Я. дали знае нещо за забравен телефон на лентата за проверка на багажа на пътниците от полета за Б., той и на двамата отговорил, че нищо не знаел.
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.