И сега не знаем дали да продължим с него и изобщо има ли смисъл да продължаваме - абе, изобщо нямаме никаква яснота.Ще се опитам по-накратко да обясня.
Моите родители са разведени. Баща ни беше алкохолик, който биеше майка ни и при развода тя се отказа от всякакъв имот, само да не ни разделят със сестра ми. През всичките 25 години от тогава той не се е интересувал от нас, не ни е поздравявал по улиците и ние не сме и мислили, че някой ден ще имаме нещо общо с апартамента му. Но баба ми почива, години след това и дядо ми. Приживе и двамата са направили договор за прехвърляне на апартамента на баща ми чрез гледане. Това го разбрахме на погребението. Ние и двете със сестра ми вече сме много далеч от С - аз на 400 км, тя -горе-долу същите. Обаждат ни се, че дядо ни е починал преди месец, а сега и баща ни е починал и стринка ни щяла да го погребва на същия ден. Ние, естествено се възпротивихме, защото каквото и да е - той ни е баща и ние сме длъжни да го погребем. Истината е, че като дядо е починал, баща ни е рухнал, че е останал сам и е получил кръвоизлив на мозъка. Паднал е, а стринка ни е влязла в апартамента и е разбила раклата на дядо ни, в която си е бил заделил 1000 лв за собственото си погребение.
Изнесла е всички електро-уреди пред очите на баща ни, който от това получава втори кръвоизлив на мозъка и почива. Отиваме на погребението и се разбира, че всичко това е с цел да по-нататъшното дело. Тя прави и погребението на баща ни, всичко е планирала. Баща ни е нямал завещание, апартамента е негов след смъртта на баща ни и ние сме законните наследници и собственици на имота. Последваха спорове и стринка ни каза, че ще ни съди. Естествено не тя, а нашите първи братовчедки. Тъй като чичо също е починал, искаха да развалят договора за гледане и така да се дели апартамента на 4. Последваха дела, районен, окръжен, в които ние печелим. Техните свидетели буквално се излагат, ние прилагаме бележки, които са си оставяли баща и син постоянно кой къде отива и защо, които показват, че двамата са се разбирали и гледали. Преди две години подават жалба и делото се праща във Върховен съд. Чакаме 2 години да се насрочи и датата е за 8-ми март. Минава датата и дни след това в сайта на Върховния съд виждам, че делото е отложено за 19-ти април. А междувременно нашият адвокат казва, че няма никакъв смисъл да ходим на делото въ върховен съд, нито той щял да иде, защото нямало смисъл. Щели сме само да му плащаме разноски - пътни, хотелски, а нямало смисъл, защото нямало нужда да ходим. Тогава ми стана странно, но лошото е, че сме много далече от С. Упълномощили сме майка си напълно за всичко, най-лошото може би е, че упълномощихме и адвоката си за всичко и така ние не получаваме вече призовки и всякакви документи към делата. Когато отложиха делото също се учудих, защото има някаква причина да се отложи. Адвокатът получава призовка за новата дата, но също да не се притесняваме, просто на 8-ми не се е гледало и сега сменят датата. И резултатът .... В името на народа и т.н Върховният съд решава, че отменя решението от предишната инстанция и разваля договора между дядо и баща ни и ищците имат право на 1/2 идеална част.......Плащаме разноски по делото....то не подлежи на обжалване.... Просто не мога да проумея как е възможно....Яд ме е...Защото изрично в решението пише, че ответниците не сме дали писмен отговор на жалбата и не сме взели становище и затова жалбата е допустима....Ей това не мога да проумея...Една допустима жалба, двама свидетели, които казват, че не татко, а дядо го бил гледал през последните две години. И баща ни не бил направил погребението на дядо, както пишело в договора, а всъщност той е умирал и не е бил в състояние. И всичко това може би защото ние не сме присъствали на това дело. И са повярвали на това.....защото е нямало свидетели от наша страна, които да кажат и своята гледна точка и тогава съдът да реши.Не е присъствал и адвоката ни. НЕ мога да си обясня как той допуска такова нещо.
Не знам какво да правим от тук нататък.
Въпросът ми е защо след като не подлежи на обжалване се връща на окръжен съд?
Имаме ли някакъв шанс за нещо...?
И тази половин идеална част ако решим да им я платим
по пазарна или по данъчна оценка ще е?И друго - в началото той казваше, че всъщност при най-лошия случай можело да ни вземат само 1/3. Какво е имал предвид? Аз си мисля за 1/4 - защото всъщност баба ми има половината дял и тя почива, но нейният договор не го оспорват. Тогава би трябвало само половината на дядо да се дели на 2 и така да е 1/4 за тях...
Ние ще се виждаме с адвоката ни, но просто вече едва ли има някакъв смисъл, но поне да го попитаме защо не сме дали писмен отговор и не сме взели становище. За да го пише в решението на Върховен съд значи е важно...
Моля ви, дано някой ми внесе някаква яснота.....
Благодаря предварително!