ОБЯВЕН Е КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ

[kalinamalina]

Решение № 631 от 21.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 126/2002 г., I г. о., докладчик съдията Любка Богданова
Адвокатски преглед, бр. 11-12/2002 г., стр. 67
чл. 9, ал. 1,

чл. 9а ЗН

Последващ съпруг по смисъла на чл. 9а ЗН е този съпруг, чийто брак с наследодателя е сключен след включването на имота в ТКЗС. Чл. 9а ЗН има действие само за имоти, индивидуална собственост на наследодателя, и не се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик. В този случай намира приложение чл. 9, ал. 1 ЗН .
------------------------

В касационната жалба се поддържа, че в нарушение на чл. 9а ЗН е делбата е допусната с участието на А. К. Според касаторката съдът неправилно е приел, че втората съпруга на брат й наследява земеделските земи.


Според нея, след като общият наследодател починал през 1989 г., а сина му е починал в 1990 г. и към момента на смъртта му земеделските земи не са били реституирани, той не би могъл да наследи баща си, което важи и за неговата съпруга. От брака си П. и А. К. нямат деца и затова тя не наследява наследството на бащата на съпруга й. Доводите са неоснователни.


"Последващ съпруг" по смисъла на чл. 9а ЗН е съпругът на съпруга-собственик на имота, с който гражданският брак е сключен след включването на имота в ТКЗС, същият да е преживял съпруга-собственик, от брака си да нямат деца и да е починал преди възстановяване на собствеността. Понятието "последващ съпруг" законът свърза със съпруга на наследодателя, чието наследство се дели, затова и разпоредбата на чл. 9а ЗН има действие само за имоти, индивидуална собственост на наследодателя, и не се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик. В случая е изключено приложението на чл. 9а ЗН, защото П. К. съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследява идеална част от земите, а след смъртта му преживелият съпруг наследява по общите принципи за наследяване. Предмет на делбата е наследството на Г. К. П. К. е наследник на Г. К., негов син, на който А. К. е съпруга. В настоящия случай П. К. е наследник на собственика на имотите, предмет на делбата, и след неговата смърт наследниците му - съпруга и син, наследяват наследствената му квота по правилата на чл. 9, ал. 1 ЗН.


С оглед изложеното съдът в настоящия състав приеме, че атакуваното решение е постановено при точно приложение на нормата на чл. 9а ЗН и не е налице въведеното с касационната жалба основание за касирането му.

[kalinamalina]

Съгласно чл.9 съпругът Ю наследява всичко от съпругата си защото тя няма живи деца, родители, братя и сестри.!! Поради което Н има 1/2 а другите двама по 1/4.

[donna]

може би ще прозвуча грубо, но някои от нас звучат направо неприлично сигурни в отговорите си, които по моето скромно мнение са грешни. Ето поради това накрая при резултатите си мислим че всичко ни е било вярно а не са ни оценили правилно. На предишния конкурс моя роднина (много близка) стана нотариус без никакви връзки и позиции в което съм убедена. Да, казусът е убийствен, направен така че колкото и да знаеш да нямаш време да подплатиш отговорите си с практика, но ако за теб това е ежедневна работа имаш доста голям шанс. Изкоментирах казуса с 5 действащи нотариуси-всички отговаряха и мислеха денакво, никакви разминавания, никакви противоречия. Е, естествено има хора на които им е помогнато да бъдат знаещи, но истината е че ако наистина си можещ и знаещ имаш голям шанс да спечелиш този конкурс и от там нататък да се чудиш как да го работиш, защото не е лесно изобщо. Например не мога да се начудя как може да се обсъжда въпроса дали Ю-съпруг на внучката) в казуса наследява или не-естествено че наследява, това е А и Б на наследственото право, както и дали дяловете на К, Т и М са равни-разбира се че са равни и са по 1/3. Още веднъж се извинявам за грубия тон но не трябва изцяло да считаме че всичко знаем и вината е в другите че не ни оценяват правилно.

Това е много вярно . И колеги съдебна практика разна ...,хайде да изчакаме резултатите пък каквото стане ,това си е изпит ,а за изпита знаете 50% знания и още толкова късмет.

[Magnollia]

Съгласно чл.9 съпругът Ю наследява всичко от съпругата си защото тя няма живи деца, родители, братя и сестри.!! Поради което Н има 1/2 а другите двама по 1/4.

Без никакво съмнение и смятам напълно ясно е, че няма "последващ съпруг", както казах вече по-горе в темата.

Това е било една от малките "уловки" в казуса. Според мен не е толкова важно (не че няма значение, разбира се), дали са успели кандидатстващите (аз не съм от тях ) да определят наследяването към 1943г., а да кажат имало ли е или не "последващ съпруг". Последното води до коренна промяна в дяловете. Според мен ако някой е сгрешил при определянето към 1943г., но после правилно е определил, че няма "последващ съпрег" - това би се отразило по-добре на оценката му, отколкото, ако беше обратното.

[kalinamalina]

а някой разбра ли какво значат онези цифрички пред някои имена

[Bai_Ganjo]

а някой разбра ли какво значат онези цифрички пред някои имена

Какви цифрички и къде ?

[MONGOL]

Виждам,че в момента във форума липсват участници,интересуващи се от крайния резултат от положените от тях усилия в конкурсния изпит.Явно повечето са спокойни за успеха си и не намират за необходимо да .........................

[Bai_Ganjo]

Съгласно чл.9 съпругът Ю наследява всичко от съпругата си защото тя няма живи деца, родители, братя и сестри.!! Поради което Н има 1/2 а другите двама по 1/4.

Без никакво съмнение и смятам напълно ясно е, че няма "последващ съпруг", както казах вече по-горе в темата.

Това е било една от малките "уловки" в казуса. Според мен не е толкова важно (не че няма значение, разбира се), дали са успели кандидатстващите (аз не съм от тях ) да определят наследяването към 1943г., а да кажат имало ли е или не "последващ съпруг". Последното води до коренна промяна в дяловете. Според мен ако някой е сгрешил при определянето към 1943г., но после правилно е определил, че няма "последващ съпрег" - това би се отразило по-добре на оценката му, отколкото, ако беше обратното.

Може ли едно уточнение кой умираше без деца и жена му се омъжила втори път ?

[tarboxx]

може би ще прозвуча грубо, но някои от нас звучат направо неприлично сигурни в отговорите си, които по моето скромно мнение са грешни. Ето поради това накрая при резултатите си мислим че всичко ни е било вярно а не са ни оценили правилно. На предишния конкурс моя роднина (много близка) стана нотариус без никакви връзки и позиции в което съм убедена. Да, казусът е убийствен, направен така че колкото и да знаеш да нямаш време да подплатиш отговорите си с практика, но ако за теб това е ежедневна работа имаш доста голям шанс. Изкоментирах казуса с 5 действащи нотариуси-всички отговаряха и мислеха денакво, никакви разминавания, никакви противоречия. Е, естествено има хора на които им е помогнато да бъдат знаещи, но истината е че ако наистина си можещ и знаещ имаш голям шанс да спечелиш този конкурс и от там нататък да се чудиш как да го работиш, защото не е лесно изобщо. Например не мога да се начудя как може да се обсъжда въпроса дали Ю-съпруг на внучката) в казуса наследява или не-естествено че наследява, това е А и Б на наследственото право, както и дали дяловете на К, Т и М са равни-разбира се че са равни и са по 1/3. Още веднъж се извинявам за грубия тон но не трябва изцяло да считаме че всичко знаем и вината е в другите че не ни оценяват правилно.

Това е много вярно . И колеги съдебна практика разна ...,хайде да изчакаме резултатите пък каквото стане ,това си е изпит ,а за изпита знаете 50% знания и още толкова късмет.

Така е в сп.Собственост и право бр.10/2006г.нотариус Мариела Павлова има статия за "Документи удостоверяващи правото на собственост и други вещни права" в която се казва че въпреки че има съд.решение на ВКС № 2101/13.01.2003г. с което се казва че съдебната спогодба се ползува със сила на пресъдено нещо, то тези изводи на съда били дискусионни и според "нас" пише " не представлява самостоятелен титул за собственост" за разлика от решенията по чл.19 ал.3 ЗЗД където съдът изследва напълно собствеността. Сега кой е прав? Нали щяха да бъдат безспорни въпросите към кандитатите?

[sffera]

Е, всички се интересуват, мисля, но няма да могат скоро да получат резултатите. Всъщност вярно ли е това, че след 2 месеца чак щяло да има такива?

[ralitsa]

Ъхъ... от най- безспорните беха всички въпроси...

[MONGOL]

не мога да разбера само по каква причина така с лека ръка приехте ,че Б е придобил имота през 1939 година,като на практика за този период липсва нормативен акт,ойто да валидизира частни договори,независимо от това дали те са вписани или не???!!!Единствената последица,която е настъпила за Б,след,като е започнал да владее имота от 1939 година на базата на такъв договор е това,че по отношение на него е започнал да тече давностен срок и то краткият давностен срок - за придобиване на собственост при добросъвестно владение.Това владение по действащият тогава Закон за довността е било 10 години и след като Б е починал през 1943 година този давностен срок е продължил да тече за неговите наследници.Те са наследили единствено правото на владение,т.е. ограниченото вещно право,а не правото на собственост и когато през 1949 година този 10 годишен давностен срок е изтекъл те са придобили за себе си на оригинерно придобивно основание имота и между тях е възникнала обикновена съсобственост при равни права - по 1/3 ид.ч.

[MONGOL]

Не мога да си обясня защо така с лека ръка приехте,че Б е станал собственик на имота през 1939 година,след като за този период липсва закон,който да валидизира договори сключени в обикновена писмена форма.Законът за уреждане правата на купувачи с частни писмени договори до 1941 година урежда единствено правото на задържане на владелците,владеещи на базата на такъв договор.За Б е започнал да тече давностен срок и то кратък придобивен давностен срок,който съобразно Закона за давността е бил 10 години.След смъртта му през 1943 година този давностен срок е продължил да тече за неговите наследници и е изтекъл по отношение на тях през 1949 година,когато те вече на оригинерно придобивно основание са станали собственици на имота и помежду им е възникнала обиктновена съсобственост - при права по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.Никакво наследяване нямо по отношение на този имот,според мен,разбира се.Наследници са били само на ограниченото вещно право на владение и на нищо друго и това владение е "работило" за тях 10 години,но при придобиването те са станали собственици без оглед на евентуални наследствени права,които биха придобили от техния наследодател,ако той бе станал собственик през 1939 - 1940 година.А ако ме питате защо кратка давност ще ви отговоря,ами защото така.............Защото по принцип правната сделка е деривативно основание ,но когато формата е накърнена и не представлява такова то поради добросъвестността на нереализиралият се преобретател за него тече именно срокът за добросъвество владение.
Струва ми се и че прекалено се занимавате с въпроса за "последващият съпруг".Повече от ясно е,че Н не е последващ,защото не е съпруг на одържавения собственик,а на негов наследник,но Н не мисля,че би наследил и не заради това,че е последващ,а защото за него законът не дава право на заместване.Той не е низходящ.Ако се касаеше за имущество,което беше налично към датата на откриване на наследството - да би имало значение,но в случая всички са починали преди разодържавяването и в онзи момент собственик на имота е била Държавата и когато се е възстановило старото положение вслествие на реституцията конститутивният момент е настъпил през 1992 година с влизане на ЗВСОНИ и тогава се счита ,че се е открило и наследството и към този момент се преценяват наследсствените права на наследниците и наистина тогава единствен рестиуарен собственик би останала дъщерята М,но тя е починала година преди отписването от актовите книги.Собствеността по силата на закона е възстановена на нея,но явно единствено нейните наследници са случили и ще се радват на имота си.А по отношение на отчуждаването - чл.110 от ЗТСУ е категоричен и вещно-правният ефект по отношение на Ц е настъпил с влизане в сила на заповедта на кмета,а от там нататък при неплащане или както е в случая при неправилно плащане между него и предишните собственици на това парче земя ще възникнат само облигационни отношения и нищо друго.

[MONGOL]

Сещате ли се с какъв акт на съда се одобрява съдебна спогодба,първо и второ къде е силата на присъдено нещо и каква е връзката на такава с въпроса за обвързаността на трети лица с нея.Не мисля,че съдебната спогодба е достатъчна,за да се прехвърли имота ,защото тя е акт,обвързващ само страните в делбата и никой друг,а нотариалният акт би обвързал всички лица,така че спогодбата не е противопоставима на лица,които биха изявили самостоятелни претенции по отношение на имота и когато се прави покупко-продажба без първичен акт за собственост няма да стане ,а спогодбата не е такъв.

[tarboxx]

Сещате ли се с какъв акт на съда се одобрява съдебна спогодба,първо и второ къде е силата на присъдено нещо и каква е връзката на такава с въпроса за обвързаността на трети лица с нея.Не мисля,че съдебната спогодба е достатъчна,за да се прехвърли имота ,защото тя е акт,обвързващ само страните в делбата и никой друг,а нотариалният акт би обвързал всички лица,така че спогодбата не е противопоставима на лица,които биха изявили самостоятелни претенции по отношение на имота и когато се прави покупко-продажба без първичен акт за собственост няма да стане ,а спогодбата не е такъв.

За това и аз мисля че не са безспорно поднесени въпросите, никъде не можах да намеря убедително че този частен писмен акт от 1939г. е годен документ за собственост пък дори и със последваща записка по последващи закони от 1940 те, но така както аз разбрах текста от казуса е че впоследствие те имат съдебна спогодба и годините не се засичат за изтекла придобивна давност, която към тези години е била 20 години, за добросъвестностно не знам дали тогава е била 10г. но мисля че не цитираха година за съдебната делба. За реституцията - не съм съгласна с Вас, за спогодбата - да.

[donna]

ЕХ ТИЯ ПИСМЕНИ ДОГОВОРИ-ЗПИ не ви ли стига,ето ви и чл.219 от отм ЗЗД

Решение № 111 от 18.XI.1985 г. по гр. д. № 85/85 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1985 г., С,. Наука и изкуство, 1986 г.
чл. 26, ал. 2 ЗЗД
Нищожни са договорите, сключени при неспазване на предписаната по време на сключването им форма, освен ако не се признае тяхната действителност с последващ закон, който с изрична разпоредба придаде обратна сила на новопредписана форма.
----------------------------

Решението е постановено в нарушение на чл. 219 ЗЗД (отм.), според който договорите за прехвърляне на вещно право върху недвижими имоти трябва да стават под страх на недействителност с нотариален акт.


В случая ищците основават своето вещно право на придобиването му с частен писмен договор от 10.IХ.1937 г., без да поддържат, че наследодателят им е бил снабден с нотариален акт или пък че предварителният договор е бил обявен за окончателен по един или по друг начин. Учредяването на вещно право върху недвижим имот е могло да стане освен с нотариален акт още и с частен писмен акт, но до 31.VIII.1910 г., след която дата чл. 219 ЗЗД (отм.) е изменен и валидността на договори за придобиване право на собственост и на други вещни права върху недвижими имоти се признава само при наличието на спазена нотариална форма. След това със Закон за урегулиране неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти (ДВ, бр. 85/20 г.) покупко-продажбите на недвижими имоти, станали до 1.I.1919 г. и неоформени дотогава с нотариални актове, се обявяват за действителни от деня на сключването им при определени условия. След 16 декември 1951 г. договорите от този вид по отношение на имоти, които са държавна собственост, са действителни при спазване само на писмена ферма по силата на чл. 18 ЗС. В случая обаче договорът е сключен на 10.IХ.1937 г., т.е. след 1.I.1919 г. и преди 16.ХII.1951 г., а за действителността му е необходимо спазването на предписаната от закона форма по време на сключването му. Законът за собствеността не придава обратна сила на разпоредбата на чл. 18.


Не е основателен доводът, че със Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни писмени договори до 1.IV.1941 г. (ДВ, бр. 90/41 г.) се обявява действителността на договорите, несключени с нотариален акт, когато те имат за предмет право на собственост или на друго вещно право. Специалният закон урежда защита на владеещите приобретатели по частни писмени договори, като им признава правото на задържане срещу собствениците до връщане на заплатената цена, на обезщетения, разноски и др. Самото обстоятелство, че се признава право на задържане, което отпада след изпълнение на задълженията от страна на прехвърлителя, означава, че законът не признава валидността на сключените договори.


Не е основателен също така доводът, че с § 3 и 6 от Преходните правила към Закона за собствеността се обявява или признава действителността на договорите, сключени в писмена, но не нотариална форма. Според първата разпоредба придобитото до влизане на закона вещно право се запазва. Това означава, че законът признава валидно придобитото право, но не и недействителното или пък че признава за действително придобито полученото по недействителен договор. Според втората разпоредба гражданите, на които е признато право на строеж върху урегулирани държавни дворни места, отстъпени или заети от тях до 15 декември 1951 г. и застроени до 1.IХ.1956 г., имат право при прехвърляне или отчуждаване на имотите да получат пълната цена на правото на строеж. Това означава, на първо място, че се касае до валидно признато право на строеж и, на второ място, че титуляра на действително признатото право получава пълната му цена, но не и запазване на самото право.

Решение № 409 от 13.10.2005 г. на РС - Смолян по гр. д. № 288/2005 г., докладчик съдията Райна Русева
чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ

чл. 142 ГПК


чл. 219 ЗЗД от 1892 г. (отм.)


Закон за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия от 1911 г.

------------------------

Производството е по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ.


Ищецът З. С. К. в исковата си молба твърди, че заедно с Ф. М. К., З. С. К., Ш. А. К., Х. А. К. и К. Я. К., са наследници на А. К. К. (А. К. К.), починал на 8.10.1982 г. Твърди, че дядо им е притежавал в собственост следните имоти: 1. Пусто - самозалесена гора - 5.100 дка в местността "Х."; 2. Пусто - самозалесена гора - 1.200 дка в м."С."; 3. Пусто самозалесена гора - 3.900 дка в м. "К."; 4. пусто - самозалесена гора - 2.400 дка в м. "А."; 5. Гора - 10.500 дка в м."С. Ч."; 6. Гора - 60.000 дка, всички в землището на с. К., Община С., и 7. Паша - 1.000 дка в м. "Ч."; 8. Паша - 1.000 дка в м. "Г."; 9. Паша - 1.000 дка в м. "П."; 10. Паша - 1.000 дка в м. "Г."; 11. Гора - 2.000 дка в м. "М."; 12. Храсти - самозалесена гора - 0.200 дка в м. "М."; 13. Нива - към настоящия момент самозалесена гора - 1.900 дка в м. "Г." всички в землището на с. В., Общ. С. Или, общо горски и самозалесени имоти в двете посочени землища 91.200 дка гори. Ищецът твърди, че след изтичане на срока, установен от ЗВСГЗГФ открили и допълнителни документи, установяващи правото на собственост на техния баща, поради което гореописаните имоти не са заявявани от тях пред ОС "ЗГ" - С. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ОСЗГ - гр. С., че наследниците на А. К. К. (А. К. К.) З. С. К., Ф. М. К., З. С. К., Ш. А. К., Х. А. К. и К. Я. К., имат право да им бъде възстановена собствеността върху горите в горския фонд, описани по-горе.


В съдебно заседание пред СРС искът се поддържа от пълномощника на ищеца адв. М.


Ответната ОСЗГ - С. не изпраща свой представител в съдебно заседание.


Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и като обсъди представените по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената СЛТЕ, направи следните фактически и правни изводи:


От представеното по делото удостоверение за наследници с № 33 от 28.02.2005 г., издадено от кметство с. К., Община С., се установява, че З. С. К. е сред наследниците на А. К. К., последният бивш жител на с. К. В., Община С., починал на 8.10.1982 г.


Според удостоверение за идентичност на лице с различни имена с № 34/2.03.2005 г., издадено от кметство с. К. А. К. К. (роден на 10.04.1876 г., и А. К. К. (регистър на населението) са имена на едно и също лице.


В удостоверение с изх. № 00-665/14.03.2005 г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори С., се сочи, че към 10.03.2005 г. в Общинска служба по земеделие и гори на името на А. К. К., няма подадено заявление за възстановяване на гори и земи от ГФ по ЗВСГЗГФ.


Ведно с исковата си молба ищецът представя препис - извлечение № 13/03.02.2005 г., издадено от Община С., от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от 1929 - 1935 г., партида № 5, том 27, населено място с. К. с декларатор А. И. К., в което са записани претендираните имоти по исковата молба - пустеещи земи в местностите "Х." с площ от 5.1 дка, "С." - 1.2 дка, "К." - 3.9 дка, както и гора с площ от 10.5 дка в м. "С. ч.".


В препис извлечение № 115/21.03.2005 г., издадено от кметство с. М., Община С., от емлячен регистър за покрити и непокрити имоти от 1949 г., стр. 85, том 3 с. В., Общ. С., с декларатор А. И. К., са записани част от описаните в исковата молба имоти - паша в м."Ч." с площ от 1 дка, паша в м. "Г." с площ от 1 дка, паши в м. "П." с площ от 1 дка и в м. "Г." от 1 дка, както и гора в м. "М." от 2 дка.


В препис извлечение № 117/21.03.2005 г., също издадено от кметство с. М., Община С., от емлячен регистър за покрити и непокрити имоти от 1929 - 1935 г., стр. 326, партида 251 с. В., с декларатор А. К. К., са записани нива в м. "Г." с площ от 1.9 дка и "храсте" в м. "М." от 0.2 дка.


Съгласно заключението по назначената СЛТЕ имотите по точки от № 7 до т. 13 попадат в землището на с. К., представляват самозалесени гори и попадат в части от гори, собственост на МЗГ. От заключението по назначената СЛТЕ се установява, че претендирания имот в м. "Г.", посочен под № 8 от исковата молба/-паша с площ от 1 дка е вече заявен и възстановен по реда на ЗСПЗЗ на М. А. К. (син на наследодателя). В заключението си вещото лице сочи, че след направена справка в ОС "ЗГ" - С. е установило, че посочените в исковата молба имоти не са заявявани от наследници на А. К. К. и А. И. (Ю.) К. по реда на ЗВСГЗГФ , като сочи единствено заявяване на имота в м. "Г." по реда на ЗСПЗЗ. Допълнително вещото лице дава заключение, че имотите по исковата молба в местностите "Х.", "С.", "К." и "А.", в землището на с. К., са самозалесени. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че посочените в исковата молба имоти не са заявявани от наследници на А. К. К. и А. И. (Ю.) К.


В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Потвърждава, че само един имот от тези по исковата молба - в м."Г." е заявен и възстановен. Сочи, че за всеки един от изброените в исковата молба имоти е извършвал проверка, няма заявяване, освен за посочения имот.


Предявен е иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ . Последната разпоредба дава възможност на лицата, пропуснали да подадат заявление за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд в определения в същия закон срок, да установят с иск срещу съответната Общинска служба по земеделие и гори по местонахождението на имота правото да възстановят собствеността си. В удостоверението, посочено по-горе от 14.03.2005 г., издадено от ОСЗГ - С. се сочи, че на името на А. К. К. няма подадено заявление за възстановяване на гори и земи от ГФ по ЗВСГЗГФ . Съдът е възложил на вещото лице извършването на проверка за заявяване на имотите по реда на ЗВСГЗГФ пред ОСЗГ - С. и на името на А. К. К. и А. И. К. от неговите наследници. Според заключението по назначената СЛТЕ претендираните имоти не са заявявани за възстановяване по ЗВСГЗГФ от наследниците на А. К. К. и А. И. (Ю.) К. Съдът е поставил задача на вещото лице и за извършване на проверка в ОСЗГ - С. дали имотите извън посочените като гори, са заявявани по реда на ЗСПЗЗ . В тази връзка, вещото лице е констатирало, че по реда на ЗСПЗЗ е заявен само имота в местността "Г." и същият е възстановен. Вещото лице сочи, че е извършило проверка за всеки един от имотите. С оглед удостоверението на ОСЗГ - С. и заключението на вещото лице относно заявяване на имотите, съдът намира, че подлежи на разглеждане с изключение на претендирания имот в местността "Г.", за който се установи, че не е налице пропускане на срока за заявяването му пред административния орган - същият е заявен и възстановен. Иска в посочената част относно имота - паша в местността "Г." с площ от 1.000 дка в землището на с. В. (според заключението попадащ в землището на с. К.), следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази част - прекратено с оглед липсата на процесуалната предпоставка на закона за разглеждането му - пропускането на срока за заявяването му за възстановяване. Иска в останалата му част е частично основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-поземлената собственост, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. По делото се представят препис-извлечения от емлячни регистри, както и от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти. Цитираната по-горе разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ допуска правото на собственост да бъде установявано с емлячни регистри. Относно извлечението от декларация - доколкото в нея се сочи партида и том, съдът приема, че същата е подредена в емлячен регистър, поради което също е годно писмено доказателство. С оглед посоченото, за имотите, за които се черпят права от емлячен регистър, следва да бъде признато правото за възстановяването им, като при постановяване на решението се съобрази и заключението на вещото лице по назначената СЛТЕ относно техния вид и землището, в което се намират.


С исковата молба под т. 6 се претендира и гора с площ от 60.000 дка в землището на с. К. (не се сочи местност). Видно от приложените ведно с исковата молба доказателства, явно ищецът претендира права на собственост от приложеното по делото копие от списък от 1936 г. с изх. № 37/25.01.2005 г. ДА - С. за събиране на петите по Т. план, К. ревир в К. землище, в който срещу името на А. К. се сочат 60 дка гори, както и платените до 1935 г. и следващите се за плащане суми в лева. Приложено е и копие от списък на жителите от с. К. за внесени с вносен лист от 9.02.1935 г. част от стойността на горите си, като в него срещу името на А. К. са отразени 10 дка, както и сумата 110. Така представените списъци съдът не цени като писмено доказателство за установяване на собственически права по отношение на процесните гори с площ от 60 дка. В тях се съдържат данни за внесени суми за петинки от притежателите, сред които и от А. К. (К.) относно гори. Вземайки предвид датата на съставяне на горния списък, следва да се съобрази нормативната уредба, действала към този момент и с оглед това да се прецени дали същият представлява доказателство, годно да удостовери собственически права върху претендираните имоти гори. В случая, съдът намира, че с така представените списъци не се прехвърля право на собственост върху процесните гори. Внасяне на суми за петинки е предвиждал Закон за продаване на някои държавни гори в С. околия относно гори, останали извън границите на тези, задържани за държавно горски стопанство по определени за извършване на продажбите цени. Представеният списък сочи на извода, че евентуално са били налице условията наследодателят на ищеца да се снабди с нотариален акт за въпросните имоти в случай, че се касае за окончателно изплатени суми за петинки. Както Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия от 1911 г. с последвалите негови изменения и допълнения от 1923 г.,

1927 г. и 1931 г. (В случая се касае за списък, съставен през 1936 г., като се сочат внесени през 1935 г. и до тази година суми), така и разпоредбата на чл. 219 от действалия тогава ЗЗД (отменен) са изисквали прехвърлянето на правото на собственост да бъде извършвано с крепостни актове, съответно нотариални актове. Вярно е, че с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ се допуска при липса на посочените в нея доказателства, правото на собственост да се доказва и с "други писмени доказателства, допустими по ГПК ". След като тази разпоредба дава възможност за установяване право на собственост с други извън изброените доказателство, като отбелязва да са "допустими по ГПК ", то следва да се съобрази правната норма на чл. 142 ГПК, според която силата на писмените доказателства се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото на съставянето им. Предвид последната разпоредба и посоченото по-горе съдът намира, че представения по делото списък не установява наследодателят на ищеца да е станал собственик на процесните гори.

По изложените съображения, ще следва иска да бъде отхвърлен в частта му относно гора с площ от 60.000 дка в землището на с. К.


По изложените съображения, съдът


РЕШИ


Признава за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори - гр. С., че наследниците на А. И. К., имат право да им бъде възстановена собствеността върху самозалесили се земи при условията на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ в следните местности: "Х." с площ от 5,1 дка, "С." от 1.2 дка, "К." с площ от 3.9 дка, "А." с площ от 2.4 дка и гора в м. "С. ч." с площ от 10.5 дка всички в землището на с. К., както и върху самозалесили се гори при условията на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ в следните местности: "Ч." с площ от 1 дка, "П." с площ от 1 дка, "Г." с площ от 1 дка, "М." с площ от 0.2 дка, "Г." с площ от 1.9 дка и гора в местността "М." от 2 дка в землището на с. К.


Оставя без разглеждане предявения от З. С. К., с ЕГН ....., от гр. С., ул. "А. К." х, в частта му да бъде признато за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори - С., че наследниците на А. К. К. (А. Ю. К.) имат право да им бъде възстановена собствеността върху паша с площ от 1.000 дка в местността "Г.", землището на с. В., и


Прекратява производството в частта по предявения иск да бъде признато за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори - С., че наследниците на А. К. К. имат право да им бъде възстановена собствеността върху паша с площ от 1.000 дка в местността "Г.", землището на с. В.


Отхвърля предявения от З. С. К., с ЕГН ....., от гр. С., ул. "А. К." х, в частта му да бъде признато за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори - С., че наследниците на А. К. К. (А. Ю. К.) имат право да им бъде възстановена собствеността върху гори с площ от 60.000 дка в землището на с. К.


Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.





Забележка: Решението е оставено в сила от ОС - С. в отхвърлителната му част. В останалите необжалвани части решението е влязло в сила.

СЕГА И ТОВА

Решение № 657 от 19.04.1955 г. на ВС по гр. д. № 1989/55 г., IV г. о.
чл. 25 Закон против спекулата с недвижими имоти,

чл. 1 Закон за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с


частни договори

------------------------

Вписването, направено по чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти, важи и за вписване по чл. 1 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори, когато са налице условията на чл. 12 от последния закон.


Върховният съд на НРБ счита, че така поставеното решение на окръжния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Ищците по делото са се позовали за установяване правото си на собственост на един частен писмен акт, вписан по реда на чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките, каквото вписване се предвиждаше както по чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти, така и по чл. 1 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори. Решението, което ответната страна противопоставя на този договор, е влязло в сила преди Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори. Окръжният съд не съобразил решението си с разпоредбите на чл. 12 от споменатия закон, според който такива договори запазват своята сила и могат да бъдат вписани въпреки наличието на влезли в сила решения по направени от купувачите искания или възражения за връщане на цената, плащане на вредите и загубите и направените подобрения и задържане на имота. Следователно в случая решението, на което ответната страна се е позовала, е било без значение за правата на ищците, стига този писмен акт, на който ищците се позовават, да отговаря на условията на чл. 1 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори. Обстоятелството, че вписването на договора е станало още на основание чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти, е без значение за случая поради това, че второто вписване на същия договор, което следва да стане пак по същия ред, е било вече излишно.


И СЕПИТА КЪДЕ Е ЗАЙЧЕТО ...НЯКОЙ ДА ДАЕ ОТГОВОР

[tarboxx]

Донна права сте че трябва да изчакаме, взе да ми писва и на мен отвреме на време да се сещам за някои моменти, като например, че след съдебната спогодба двуетажната къща с магазините остава на М и Т, а другия имот с къщата на друг. Тогава от кого реституират магазините??? А квотите? и т.н Да не говоря че никой в детайли не се сеща с точност как бяха зададени въпросите. Ако публикуват казуса тогава да да сравним мнения, но сега ми се струва излишно.Ако е след два месеца...да мислим за море е по рационално

[kalinamalina]

аз утреще взема казуса-един колега го е скатал и не са му го взели като си е предавал работата, та го има точно и конкретно. та ще го препиша тук във форума

[donna]

И КЪМ ПОСЛЕДНОТО РЕШЕНИЕ ДЕТО ПЕЙСНАХ ЕТО И ТОВА

ЗАКОН против спекулата с недвижими имоти
Обн., ДВ, бр. 13 от 13.02.1942 г., изм., бр. 75 от 10.04.1942 г., бр. 164 от 28.07.1942 г., бр. 174 от 14.08.1942 г., бр. 220 от 1.10.1942 г., бр. 244 от 30.10.1942 г., бр. 296 от 30.12.1942 г., бр. 9 от 14.01.1943 г., бр. 79 от 9.04.1943 г., бр. 289 от 21.12.1943 г., бр. 227 от 16.10.1944 г., бр. 41 от 20.02.1945 г., отм., Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 16.12.1951 г.

Чл. 25. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Частните писмени договори за продажба или обещание за продажба на недвижим имот, сключени до 6 декември 1941 г., прехвърлят правото на собственост от момента на вписването им по реда на чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките , ако при влизане на настоящия закон в сила купувачът се намира във владение на имота въз основа на договора и ако в тримесечен срок от тази дата поиска вписването. Този срок е шестмесечен за лица, намиращи се в чужбина при влизане на настоящия закон в сила.

[rosi_ros]

Колеги , объркахме се тотално.След отчуждаването останалата част от имота е разделен на две- един с едноетажната къща и друг незастроен.По-горе някъде четох, че " низходящ оставил съпруга от втори брак".Май става нещо като играта на счупен телефон или по-точно като онзи виц от едно време за износа на България в бившия СССР, дето не бил от компютри, а от компоти и не бил точно износ, а върнат брак.
Ще се радвам ако успее някой да се докопа до казуса или ако някой го е стенографирал, тъй като за перписване не остана никакво време , а и нямаше да ни позволят.