- Дата и час: 19 Дек 2024, 17:00 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ОБЯВЕН Е КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ
|
|
Калина малина, пише ти Бекъм благодаря за комплиемента, ако стана нотариус ще те взема при мене. И без това ми се работи само с готини и умни дами. И това е отработено в практиката ми, като "пенкилер" адвокат. B.W. За съжаление не съм се обосновал по този начин по време на конкурса по причини, че нямах достатъчно време.
Това малко да разсеем напрежението!!!
Това малко да разсеем напрежението!!!
- beckham
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 18 Мар 2008, 23:00
Съгласно чл. 31 ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационният план има вещно действие. Но за да настъпи отчуждителното действие на дворищнорегулационния план, е необходимо по силата на чл. 114, ал. 1 ЗТСУ (отм.), във вр. с чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.) дяловете на отделните собственици в общия по регулация парцел да се уравнят в пари по реда на чл. 279 и сл. ППЗТСУ (отм.), респ. да се заплати обезщетение на собственика на имота, от който се придава определена част. Ако не е изплатено обезщетение от съсобственика с по-малко имотно участие на този с по-голямо такова, респ. от собственика на имота, към който се придава определена част от съседен имот (парцел), с обратна сила се възстановява положението между имотите, които са били самостоятелни. Следователно, докато дворищнорегулационният план не е приложен чрез изравняване на дяловете в общия по регулация парцел, респ. чрез "уреждане на сметките по регулация", имотите, за които е отреден парцелът, запазват своята правна индивидуалност. До уреждане на регулационните сметки с останалите съсобственици на парцела собственикът на имота може да го държи, както и да защитава правото си на собственост с ревандикационен иск. С приемането на ЗУТ законодателят премахна вещното действие на дворищнорегулационните планове, като предвиди единствена възможност за промяна на границите на съседните урегулирани поземлени имоти да се допуска само чрез свободно договаряне между собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи – чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Но в ПР на ЗУТ - § 8, ал. 1, във вр. с § 6, ал. 2 ЗУТ законодателят предвиди т. нар. преживяване на закона, като регламентира 6 месечен преклузивен срок от влизане на закона в сила (31.03.2001 г.) за прилагане на дворищнорегулационния план, като при изтичането на този срок (31.09.2001 г.) отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели се прекратява.
- Pink_Floyd
- Потребител
- Мнения: 238
- Регистриран на: 09 Яну 2008, 09:58
Колеги ето как съм се обосновал относно съдебната спогодба. Съдебната спогодба одобрена от съда и вписана действително е титул за собственост. Тя като съдебен акт притажава Сила на пресъдено нещо. Тази СПН е по силна от доказателствената сила на нотариалния акт, но ............. тази сила има относително действие само между страните, в производството по делбата. По отношение на останалите тя е непротивопоставима, за разлика от доказателствената сила на нотариалния акт, която е абсолютна и се пристира спрямо всички. Затова не е достатъчно само съдебното решение трябва и още нещо и това е нотариалния акт за собственост на имота който се е поделил. При наличието на нотариален акт може да се извърши последваща сделка или да се издаде констативен нотариален акт т.е. се установи собствеността.
- beckham
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 18 Мар 2008, 23:00
Бекам, аз нали ще се опитвам да се докопам до работно място при тебб та да се покажа знаеща-съдебната спогодба е документ за собственост поради факта, че съда за да допусне до делба определени имоти проверява на кого и при какви квоти те са собственост.
- kalinamalina
- Младши потребител
- Мнения: 72
- Регистриран на: 21 Май 2008, 16:57
kalinamalina написа:Колеги, искам да ви попитам за вашето мнение-ако в дадения казус регулацията не е приложена, защото не е платено на когото трябва обезщетението (то трябва да се плати не на общината а на собствениците) на кого става собственост гаража, изграден в тези 150 кв.м. остава ли си на Ц (който го е придобил по давност защото давност за право на строеж може, не може за придаваемите места) или става собственост на Т и К които са собственици на имота от които 150.те кв.м. се придават.
Колежке,
Мисля си, че след като регулацията не е приложена, то собственика на гаража следва да е на собственика на имота, от който са били взети тези 150 кв.м., по силата на чл.92 от ЗС. В този ред на мисли смятам, че облигационни отношения между страните би имало, само ако гаража нямаше самостоятелен характер (например ако беше построена лятна кухня). В конкретния случай гаража може да бъде самостоятелен обект на разпоредителни сделки и затова действа чл.92 ЗС.
А това, че регулацията за тези 150 кв.м. не е настъпила е ясно, мисля поради следното:
Параграф №8 от ПР на ЗУТ:
"§ 8. (1) След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 (6 мес. от влизането на ЗУТ в сила - бел. моя) отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
(2) Собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да:
1. приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма;
2. поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон;
3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.
(3) Договорите с държавата или с общината по ал. 2, т. 1 се сключват във формата, при условията и по реда на чл. 15, ал. 4 и 5 и чл. 17, ал. 4 и 5.
(4) Изменението на дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 се одобрява със заповед на кмета на общината. Кметът на общината издава заповед за отказ по исканото изменение на плана, когато не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 или 4, налице са хипотезите на ал. 6 или 7 или ако изменението предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход по чл. 14, ал. 4. Заповедите по изречение първо и второ се обявяват само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти, а жалбите срещу тях не спират изпълнението им.
(5) Строителство в урегулирани поземлени имоти по ал. 1 не се разрешава до реализиране на една от възможностите по ал. 2. Строителство в урегулирани поземлени имоти по ал. 1 не се разрешава и когато в резултат на изменение на дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 планът за застрояване за съответните урегулирани поземлени имоти е влязъл в противоречие с действащите устройствени правила и норми.
(6) Започнатите производства по прилагане на дворищнорегулационни планове се довършват по досегашния ред. За започнато производство се смята денят на подаване на искането за оценка в общинската администрация в срока по § 6, ал. 2 и 4.
(7) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост."
Поправете ме ако бъркам.
Понякога истината може да ни избоде очите ....
-
Magnollia - Потребител
- Мнения: 307
- Регистриран на: 08 Окт 2007, 10:28
Съдебната спогодба е, както знаете, акт на разпореждане, а когата, предмет на спогодбата е вещ при съдебната делба, има и вещно-транслативен ефект. Това че върху частноправния акт - спогодбата, се "наслагва" един публичноправен (одобряването й от съда с определение) не я превръща в нещо по-различно от извънсъдебната спогодба. Да, наистина има един процесуален ефект - между същите страни не може да се пререшава решения със съдебната спогодба спор. Но като титул за собственост тя е идентична с договора, обективиращ доброволната делба, поради което не е необходимо да се издава констативен НА по чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) - не зная настоящия номер на тази разпоредба. Ако ли пък се състави подобен констативен НА при оспорването на удостовереното в него ("в признаването на собствеността"), за да се легитимира като собственик съделителят трябва да докаже, че е постигната действителна спогодба (доброволна делба или съдебна делба, приключваща със съдебна спогодба), т. е. безсмислено е да се съставя констативка, защото и другите документи са титули за собственост.
- Pink_Floyd
- Потребител
- Мнения: 238
- Регистриран на: 09 Яну 2008, 09:58
До Pink_Floyd:
Не бях видяла твоя пост, преди да напиша моя, но напълно съм съгласна!
Поздрави
Не бях видяла твоя пост, преди да напиша моя, но напълно съм съгласна!
Поздрави
Понякога истината може да ни избоде очите ....
-
Magnollia - Потребител
- Мнения: 307
- Регистриран на: 08 Окт 2007, 10:28
Колеги, това е решението за отлагателното действие на договора за издръжка и гледане, което обещах да намеря и поместя
РЕШЕНИЕ № 942 ОТ 7.IV.1978 Г. ПО ГР. Д. № 2668/77 Г., I Г. О.
С НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ МОЖЕ ДА СЕ УГОВОРИ СОБСТВЕНОСТТА ДА ПРЕМИНЕ ВЪРХУ ПРИОБРЕТАТЕЛЯ В ПО-КЪСЕН МОМЕНТ ОТ ДАТАТА НА АКТА.
ДОГОВОРЪТ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ НЕ СЕ ПРЕКРАТЯВА ПО ПРАВО СЪС СМЪРТТА НА ПРИОБРЕТАТЕЛЯ
ЗЗДЧл. 18, 24, 25, ал. 1
ЗЗДЧл. 87, ал. 3, 269, 287
За да отхвърли иска, районният съд е установил, че въз основа нотариален акт за собственост ищцата е собственик на процесния имот. Това й право не се оспорва от ответниците. Те обаче не се намират в имота без основание, а на основание договора, сключен с нотариален акт № 30, т. III, д. № 222/1970 г. между ищцата и наследодателя на ответниците. Същото разбиране е изразено и в отменителното решение на Върховния съд. Настоящият състав не намира основание да отстъпи от това разбиране, поради което решението трябва да се остави в сила.
Тезата за нищожност на договора е неоснователна. Съгласно чл. 24 33Д прехвърлянето на правото на собственост или вещно право върху определена вещ настъпва по силата на договора, т. е. според уговореното. Нотариалната форма е изискване за действителността на сделката по силата на чл. 18 ЗЗД. Чл. 25, ал. 1 ЗЗД позволява действието на договора да може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Наследодателят на ответниците и ищцата са се договорили правото на собственост да премине върху приобретателя при смъртта на праводателката. Настъпването на това събитие не е определено по време. С неговото настъпване ще се постави и действието на договора за прехвърляне правото на собственост върху имота. Това отлагане на прехвърлянето, макар че престирането на уговорената цена е започнало преди сключването на сделката и ще продължи до смъртта на праводателката, не е противозаконно, тъй като самият закон го допуска.
Неоснователна е и тезата, че тъй като договорът бил сключен с оглед на личността на приобретателя, който е давал и обещал да дава издръжка и гледане на праводателката, то договорът бил развален с неговата смърт. При алеаторните договори за издръжка и гледане сделката не може да се третира като такава, сключена с оглед личността на поелия задължението за издръжка, грижи и гледане по характера си или по силата на закона, както е при изработката - чл. 269 ЗЗД, поръчката - чл. 287 ЗЗД. Правата и задълженията по нотариалния акт преминават върху наследниците заедно с цялата наследствена маса. Доколкото е налице уговорка с оглед на личността на приобретателя, е въпрос на доказване. Това не е било необходимо да се установява в настоящото производство, тъй като се касае до договор за прехвърляне на вещни права - право на собственост върху недвижимия имот независимо от момента на прехвърлянето, развалянето на договора не може да стане автоматично с настъпване факта на смъртта на приобретателя, а е необходимо разваляне на договора по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
РЕШЕНИЕ № 942 ОТ 7.IV.1978 Г. ПО ГР. Д. № 2668/77 Г., I Г. О.
С НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ МОЖЕ ДА СЕ УГОВОРИ СОБСТВЕНОСТТА ДА ПРЕМИНЕ ВЪРХУ ПРИОБРЕТАТЕЛЯ В ПО-КЪСЕН МОМЕНТ ОТ ДАТАТА НА АКТА.
ДОГОВОРЪТ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ НЕ СЕ ПРЕКРАТЯВА ПО ПРАВО СЪС СМЪРТТА НА ПРИОБРЕТАТЕЛЯ
ЗЗДЧл. 18, 24, 25, ал. 1
ЗЗДЧл. 87, ал. 3, 269, 287
За да отхвърли иска, районният съд е установил, че въз основа нотариален акт за собственост ищцата е собственик на процесния имот. Това й право не се оспорва от ответниците. Те обаче не се намират в имота без основание, а на основание договора, сключен с нотариален акт № 30, т. III, д. № 222/1970 г. между ищцата и наследодателя на ответниците. Същото разбиране е изразено и в отменителното решение на Върховния съд. Настоящият състав не намира основание да отстъпи от това разбиране, поради което решението трябва да се остави в сила.
Тезата за нищожност на договора е неоснователна. Съгласно чл. 24 33Д прехвърлянето на правото на собственост или вещно право върху определена вещ настъпва по силата на договора, т. е. според уговореното. Нотариалната форма е изискване за действителността на сделката по силата на чл. 18 ЗЗД. Чл. 25, ал. 1 ЗЗД позволява действието на договора да може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Наследодателят на ответниците и ищцата са се договорили правото на собственост да премине върху приобретателя при смъртта на праводателката. Настъпването на това събитие не е определено по време. С неговото настъпване ще се постави и действието на договора за прехвърляне правото на собственост върху имота. Това отлагане на прехвърлянето, макар че престирането на уговорената цена е започнало преди сключването на сделката и ще продължи до смъртта на праводателката, не е противозаконно, тъй като самият закон го допуска.
Неоснователна е и тезата, че тъй като договорът бил сключен с оглед на личността на приобретателя, който е давал и обещал да дава издръжка и гледане на праводателката, то договорът бил развален с неговата смърт. При алеаторните договори за издръжка и гледане сделката не може да се третира като такава, сключена с оглед личността на поелия задължението за издръжка, грижи и гледане по характера си или по силата на закона, както е при изработката - чл. 269 ЗЗД, поръчката - чл. 287 ЗЗД. Правата и задълженията по нотариалния акт преминават върху наследниците заедно с цялата наследствена маса. Доколкото е налице уговорка с оглед на личността на приобретателя, е въпрос на доказване. Това не е било необходимо да се установява в настоящото производство, тъй като се касае до договор за прехвърляне на вещни права - право на собственост върху недвижимия имот независимо от момента на прехвърлянето, развалянето на договора не може да стане автоматично с настъпване факта на смъртта на приобретателя, а е необходимо разваляне на договора по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
- rosi_ros
- Младши потребител
- Мнения: 37
- Регистриран на: 22 Май 2008, 08:12
А не мислите ли че вземането за придадените 150 кв.м е погасено по давност като всяко облигационно вземане.С влизане в сила на ДРП Ц. е станал собственик на тези 150 кв.м. Заплащането на обезщетението има отношение само към законното завземане на имота.така че мисля, че по силата на чл.92 ЗС е станал собственик и на гаража
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
ДИГ под условие
да това решение е ок, но ако условието е допустимо- т е допустимо и действително отлагателно условие. Уговорката с оглед на смърт обаче първо не е отлагателно условие и второ е нищожна. В решението пише- по- късно, не след смъртта
- rujena1
- Младши потребител
- Мнения: 18
- Регистриран на: 21 Май 2008, 22:56
kalinamalina написа:Бекам, аз нали ще се опитвам да се докопам до работно място при тебб та да се покажа знаеща-съдебната спогодба е документ за собственост поради факта, че съда за да допусне до делба определени имоти проверява на кого и при какви квоти те са собственост.
Съдебната спогодба се вписва , вписаната съдебна спогодба ви играе роля на НА ...
Почудих се ,защо толкова е коментирате ,но си спомних какво съм виждала -невписана съдебна спогодба и на базата на нея издадена констативка ...айде бягай да я впишеш ,защото ако не я впишеш попадаш под ударите на един друг член от ЗС ... /това случайно по дело /
На базата на такава спогодба ,банката е отпускала кредит с оглед да заплатим на др. страна /е в случай че ще се наплаща дял /.
За пореден път се убеждавам ,че казусът е практически /въпроса е елементарен ,но ако не си работил с теория само може и да пропуснеш нещо /
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
katy_ib написа:А не мислите ли че вземането за придадените 150 кв.м е погасено по давност като всяко облигационно вземане.С влизане в сила на ДРП Ц. е станал собственик на тези 150 кв.м. Заплащането на обезщетението има отношение само към законното завземане на имота.така че мисля, че по силата на чл.92 ЗС е станал собственик и на гаража
Да и аз мисля ,че е така и аз така писах
- rujena1
- Младши потребител
- Мнения: 18
- Регистриран на: 21 Май 2008, 22:56
В т. нар. "законно завземане" се изразява вещно-транслативния ефект, т. е. докато придаваемата част не бъде "законно завзета", няма да се прехвърли правото на собственост върху придаваемата част. А кои са предпоставките за "законното завземане", вече ги описах. А по отношение на погасяването на облигационното задължение по сметните отношения - не трябва да се забравя, че покритото с давност задължение е естествено задължение, т. е. не е прекратено, но не може да бъде принудително изпълнено.
- Pink_Floyd
- Потребител
- Мнения: 238
- Регистриран на: 09 Яну 2008, 09:58
rosi_ros написа:Колеги, това е решението за отлагателното действие на договора за издръжка и гледане, което обещах да намеря и поместя
РЕШЕНИЕ № 942 ОТ 7.IV.1978 Г. ПО ГР. Д. № 2668/77 Г., I Г. О.
С НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ МОЖЕ ДА СЕ УГОВОРИ СОБСТВЕНОСТТА ДА ПРЕМИНЕ ВЪРХУ ПРИОБРЕТАТЕЛЯ В ПО-КЪСЕН МОМЕНТ ОТ ДАТАТА НА АКТА.
ДОГОВОРЪТ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ НЕ СЕ ПРЕКРАТЯВА ПО ПРАВО СЪС СМЪРТТА НА ПРИОБРЕТАТЕЛЯ
ЗЗДЧл. 18, 24, 25, ал. 1
ЗЗДЧл. 87, ал. 3, 269, 287
За да отхвърли иска, районният съд е установил, че въз основа нотариален акт за собственост ищцата е собственик на процесния имот. Това й право не се оспорва от ответниците. Те обаче не се намират в имота без основание, а на основание договора, сключен с нотариален акт № 30, т. III, д. № 222/1970 г. между ищцата и наследодателя на ответниците. Същото разбиране е изразено и в отменителното решение на Върховния съд. Настоящият състав не намира основание да отстъпи от това разбиране, поради което решението трябва да се остави в сила.
Тезата за нищожност на договора е неоснователна. Съгласно чл. 24 33Д прехвърлянето на правото на собственост или вещно право върху определена вещ настъпва по силата на договора, т. е. според уговореното. Нотариалната форма е изискване за действителността на сделката по силата на чл. 18 ЗЗД. Чл. 25, ал. 1 ЗЗД позволява действието на договора да може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Наследодателят на ответниците и ищцата са се договорили правото на собственост да премине върху приобретателя при смъртта на праводателката. Настъпването на това събитие не е определено по време. С неговото настъпване ще се постави и действието на договора за прехвърляне правото на собственост върху имота. Това отлагане на прехвърлянето, макар че престирането на уговорената цена е започнало преди сключването на сделката и ще продължи до смъртта на праводателката, не е противозаконно, тъй като самият закон го допуска.
Неоснователна е и тезата, че тъй като договорът бил сключен с оглед на личността на приобретателя, който е давал и обещал да дава издръжка и гледане на праводателката, то договорът бил развален с неговата смърт. При алеаторните договори за издръжка и гледане сделката не може да се третира като такава, сключена с оглед личността на поелия задължението за издръжка, грижи и гледане по характера си или по силата на закона, както е при изработката - чл. 269 ЗЗД, поръчката - чл. 287 ЗЗД. Правата и задълженията по нотариалния акт преминават върху наследниците заедно с цялата наследствена маса. Доколкото е налице уговорка с оглед на личността на приобретателя, е въпрос на доказване. Това не е било необходимо да се установява в настоящото производство, тъй като се касае до договор за прехвърляне на вещни права - право на собственост върху недвижимия имот независимо от момента на прехвърлянето, развалянето на договора не може да стане автоматично с настъпване факта на смъртта на приобретателя, а е необходимо разваляне на договора по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Това решение на ВС изобщо не е вярно, защото смърта е бъдещо сигурно събитие , а не несигурно. И освен това не е задължително при прилагането на закона, защото е обикновено съдебно решение
- rujena1
- Младши потребител
- Мнения: 18
- Регистриран на: 21 Май 2008, 22:56
Pink_Floyd написа:В т. нар. "законно завземане" се изразява вещно-транслативния ефект, т. е. докато придаваемата част не бъде "законно завзета", няма да се прехвърли правото на собственост върху придаваемата част. А кои са предпоставките за "законното завземане", вече ги описах. А по отношение на погасяването на облигационното задължение по сметните отношения - не трябва да се забравя, че покритото с давност задължение е естествено задължение, т. е. не е прекратено, но не може да бъде принудително изпълнено.
Айде стига бе!Доколкото аз съм чела навсякъде заплащането на обезщетението като част от фактическия състав за вещно-транслативния ефект на отчуждаването се дава като основна разлика между ЗТСУ и ЗУТ ??????
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 22 госта