И пак ще има изпити за магистрати!

[DEKAH]

С договор сключен на 23.04.1990 год. с нотариален акт №7, том II, нот. дело №540/1990 Силвия Иванова продала на Румяна Попова, по време на брака и с Ивайло Йорданов, правото на собственост върху едно магазинно и едно сладово помещение със съответните идеални части от сградата и дворното място, находящи се в гр. Варна, ул. "Хр.Самсаров" №1, подробно индивидуализирано в договора. Данъчната оценка на двата имота била общо 12 000 лв.
С влязло в сила решение на ВОС от 26.03.1991 год. по гр. дело №218/1990 Силвия Иванова била поставена под пълно запрещение, като за неин настойник бил назначен Румен Димитров. На 05.04.1999 год. Силвия Иванова, действаща чрез настойника си Р.Димитров предявила иск с/у приобретателите на имотите с правно основание чл. 31,ал.1 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
В исковата си молба твърдяла, че договора от 23.04.1990 год. е сключен от нея в състояние, при което поради вродено състояние не е могла разумно да формира воля към пораждане на правни последици на договора за покупко-продажба на недвижимите имоти.
По делото били назначени единична и тройна съдебо-психически експертизи и били събрани многобройни гласни доказателства, които били единодушни, че ищцата страда от умерена степен на олигофрения ,в следствие на вродено ендокринно разстройство. Според заключенията на вещите лица това състояние обуславя интелектуалния и дефицит – невъзможност да осъзнава жизнените си потребности и интереси, да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи и да осъзнава последиците от тях. Експертите били категорични, че в това състояние се е намирала трайно, поради заболяването си, датиращо от ранна детска възраст, включително и към 23.04.1990 год., когато е сключен процесния договор, макар че е била поставена под запрещение по-късно.
Ответниците направили следните възражения:
1. За липсата на активна материално-правна легитимация на ищцата за провеждане на иска по чл. 31 ал.1 от ЗЗД.
2. За липсата на активна легитимация и по ревандикационния иск, тъй като сделката, чрез която ищцата е придобила процесния имот се явява унищожаема насъщото основание.


ВЪПРОСИ:

1. Кой съд е родово компетентен като първа инстанция за предявените искове и защо?
2. Какъв вид е всеки от предявените искове и в какво съотношение са предявени помежду си?
3. Основателни ли са направените от ответниците възражения и защо?
4. Основателни ли са предявените искове?
5. Как се предявява процесуално унищожаемостта и какво е нейното действие?

[Mar4elo]

Kolegi, kak obosnovahte, 4e iskovete sa rodovo podsadni na Rajonen sad? I taka li e vsashtnost?

[teruy]

колеги, допустимо ли е обективното съединяване на двата иска, при положение че са подсъдни на различни съдилища?

[teruy]

Възможно ли е да публикавате цялото решение на ВКС по конкретния казус.

[hebigatsu]

За teruy ,

Виж тук:
http://lex.bg/forum/viewtopic.php?t=229 ... c&start=15

[sluncho]

Нещо замлъкнахте всички...някакви новини, коментари...всички май сме много заети...някой да пусне друг казус за обсъждане?

[Mar4elo]

АМИ, КАКВО ОСТАВА ОСВЕН ДА СИ ПОЖЕЛАЕМ УСПЕХ. Да спечелят най-добрите!

[sluncho]

Някой знае ли дали са излезли списъците с допуснатите кандидати за изпита за съдии в Окръжните съдилища?

[kiril123456]

списъка ще го публикуват в новия протокол от заседанието на ВСС.
Успех на колегите, които се явяват днес на изпита за районни съдии - гражд. отделение. Чакаме ги да напишат впечатленията си тук.

[alegrina]

малко се бави публикуването на списъка.

[andronika]

Здравейте! Върнах се от изпита - трудовоправен казус, но не мога да възпроизведа точно казуса. Ако някой колега го пейстне, ще напиша моето становище.

[onakilev]

А. работил като продавач в "Т."АД, клон Бургас по безсрочен трудов договор, сключен между него и директора на "Т."АД, клон Бургас, когато съвета на директорите взел решение да се съкрати 1 от 10-те щатни бройки за длъжността продавач, заемана от А., считано от 01.06.2000 г. Било изготвено ново щатно разписание, утвърдено на 31.05.2000 г., където били предвидени 9 щатни бр. и било променено наименованието на длъжността от продавач на асистент - консултант. Лично на А. било връчено предизвестие на 01.06.2000 г., че трудовият му договор с "Т."АД, клон Бургас се прекратява, считано от 01.07.2000 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. II от КТ - съкращаване на щата. Ангелов излязъл в отпуск по болест до 05.07.2000 г. След завръщането му на 05.07.2000 г. на А. му била връчена заповедза прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. II от КТ. На А. били изплатени обезщетения по чл. 222, ал. 1 и 224, ал. 1 от КТ. На 01.04.2000 г. между "Т."АД, клон Бургас и КТ Подкрепа бил сключен колективен трудов договор, според който било предвидено задължение за работодателя преди да пристъпи към прекратяване на трудово правоотношение по негова инициатива за работници и сл. - синдикални членове да бъде взето съгласие от съответния синдикален орган. На 01.05.2000 г. А. се присъединил с писмена молба - заявление до Работодателя и до синдикалната организация към сключения КТдоговор. А. предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 с/у "Т."АД и "Т."АД, клон Бургас и посочил следните основания за незаконосъобразно уволнение:
-липса на извършен подбор по чл 329 от КТ м/у всички заемащи длъжността продавач.
-като синдикален член на КТ Подкрепа се ползвал с закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ тъй като според КТД Работодателят е следвало да вземе разрешение от КТ Подкрепа.
- от 25.06.2000 г. е бил в отпуск по болест и преди да му връчи заповедта на 05.07.2000 г. Работодателят е следвало да вземе разрешение от инспекцията по труда според чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.

"Т."АД, клон Бургас е оспорил исковете, като е твърдял, че той не е пасивно легитимиран да отговаря по тях, а "Т" АД. Твърдял, че не е било длъжно дяа извършва подбор, тъй като това е право, а не заадължение на Работодателя и е въпрос на целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол. Възразил е, че А. не е синдикален член на КТ Подкрепа, а присъединил се към КТД и спямо него не се прилага сключения КТД. Не е спорил, че не е взел съгласие от КТ Подкрепа преди да пристъпи към уволнение и не е взел разрешение от инспекцията по труда. Направил е възражение за прихващане за изплатените суми по чл. 222, ал. 1 и 224, ал. 1 от КТ при евентуално уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3. Направил е възражение за погасяване по давност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, тъй като иск. молба на А. е подадена след сроковете по 358 КТ.
1. Кой е пасивно легитимиран по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3?
Допустимо ли е изявлението за погасяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1,2,3 по давност?
Кой е моментът на прекратяване на тр. правоотношение м/у страните?
2. Ползва ли се А. от закрилата на 333, ал. 1, т. 4 КТ?
3. Бил ли е длъжен Работодателя да извърши подбор по чл 329 от КТ и подборът подлежи ли на съдебен контрол?
4.Ползва ли се А. от закрилата на 333, ал. 4 КТ? Приложима ли е предвидената закрила спрямо вс. видове уволнения? Следва ли съдът да увжи възражението за прихващане?

[andronika]

1. Кой е пасивно легитимиран по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3?
Допустимо ли е изявлението за погасяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1,2,3 по давност?
Кой е моментът на прекратяване на тр. правоотношение м/у страните?
2. Ползва ли се А. от закрилата на 333, ал. 1, т. 4 КТ?
3. Бил ли е длъжен Работодателя да извърши подбор по чл 329 от КТ и подборът подлежи ли на съдебен контрол?
4.Ползва ли се А. от закрилата на 333, ал. 4 КТ? Приложима ли е предвидената закрила спрямо вс. видове уволнения? Следва ли съдът да увжи възражението за прихващане?

1. Ищецът има право на избор срещу кого да предяви исковете си, като законът му дава възможност да предяви срещу клона, тъй като спорът е възникнал от преки отношения. В случая обаче ИМ е нередовна и трябва да се остави без дв-ние като се укаже на ищеца да уточни срещу кого предявява иска. Изявлението за погасяване по давност е недопустимо, защото е следвало да се предяви в първо по делото заседание, докато сега възможността е преклудирана. Моментът на прекратяване е изтичането на срока на предизвестие - интересно е че според моите изчисления това е 04.07, т.е. срокът на предизвестието не е спазен.
2. А не се ползва от закрилата по 333 ал 1 т. 4 защото към момента на връчване на заповедта не е бил вече в отпуск по болест .
3. Работодателят е бил длъжен да извърши подбора, още повече че в редакцията от 2000 г. е имало задължение да бъдят уволнявани първо хората в предпенсионна възраст, освен това да се преценява материалното и здравословно състояние на кандидата за уволнение. Поради което имаме съдебен контрол за законосъобразност.
4. Да, ползва се от закрила по 333 ал. 4, защото отново момента се преценява към връчване на заповедта за уволнение, а тогава е бил присъединен къв КТД.
5. Писала съм че е недопустимо да се направи изявление за прихващане, защото вземането на изявителя още не изискуемо и ликвидно и че има възможност впоследствие да предяви иск по 55 ЗЗД, тъй като основанието е отпаднало. Но май практиката е на напълно противоположно становище .

[Mar4elo]

ne sam se 4uvstval po-glupavo otdavna, prosto ne sam 4el trudovo ot zavarshvaneto

[andronika]

Аз никога не съм се занимавала с ТП, за изпита дори не съм отворила КТ, това което написах го мъдрих на момента , оставя и поне част от него да е вярно

[Mar4elo]

Niakoi ne izdiri li sad.praktika - niamam APIS pod raka.

[portokal]

Аз никога не съм се занимавала с ТП, за изпита дори не съм отворила КТ, това което написах го мъдрих на момента , оставя и поне част от него да е вярно

И аз много от нещата ги мъдрих на момента, и щях да получа припадък после, като щракнах на препратките в Сиела към чл. 329. Аз изплясках, че подборът е ПРАВО на работодателя (ми така пише!), следователно той има право да не го направи, а преценката му е по целесъобразност (ми така, де, един работодател най-добре знае хората му какво могат) и подлежи на съдебен контрол само доколкото работодателят излезе от рамките на правото си; и че на всичкото отгоре не се отнася за случая на Ангелов, защото при него се съкращава една от 10 еднакви длъжности, а чл. 329 урежда само случая, когато работодателят иска да запази работници, чиито длъжности се съкращават, а да уволни такива, чиито не се.
Съдебната практика е обилна и напоителна и в пълно противоречие с това, което написах. Ама кажете - не звучи ли точно така в сегашния си вид тоя текст, да му ... Е, вече ще знам.
Даже ме светнаха, че се събирала комисия, тя определяла критериите за подбора и отразявала резултатите в протокол.
1. Клонът е работодател, субект на работодателските права и задължения (нищо, че не е ЮЛ - §1 от ДР на КТ), следователно е и ответник.
Онова за преките отношения се отнася за искове срещу търговеца, но по седалището на клона. Тоест за местната подсъдност (това е към отговора на Андроника, не към въпроса).
Възражението за погасяване по давност е допустимо и може да се прави до края на устните състезания във втората инстанция.
2. Не се ползва, защото ОЩЕ не е бил в отпуск по болест. Под "заповед за уволнение" се има предвид предизвестието. Затова и давността изтича на 01.09. Оная втората заповед е без правно значение - с изтичане на предизвестието тр. правоотн. се прекратява по право. Иначе тоя тип заповеди при изтекли срокове на предизвестия и срочни договори са много любими на счетоводителите, щот сичко трябва да е писмено .
3. Да се смея ли, да плача ли...
4. Не се ползва. Не е синдикалист (иначе защо ще се присъединява специално към КТД), а в КТД е уговорено, че защитата се отнася за синдикалните членове. Ако приемем, че КТД в тази си част е недействителен като дискриминиращ не-синдикалистите (чл. 8, ал. 3 от КТ) - пак не се ползва, защото би следвало цялата клауза да е недействителна.
На въпроса за всички уволнения ли се отнася защитата в КТД - не, чл. 333, ал. 4 от КТ го допуска изрично за съкращаване в щата и намаляване на обема на работата, по аргумент от противното - за другите не може да се уговаря.
5. Писах, че трябва да се уважат и двете. Идеята ми беше, че все едно не е уволняван човеко - отпаднало основание. Според две решения в Сиела обаче обезщетението по 224(1) не подлежи на връщане, понеже действието на отмяната на уволнението не се отнасяло до него. Моя приятелка съдийка ми каза, че е срещала и двете мнения, иначе на нея самата трудовото право не и е много любимо.

[shturka]

като се замисля, казусът не беше много труден, но лошото е че аз /и сигурно 90% от участващите/ не са чели трудово право от следването и просто не са имали възможност да мислят по тези въпроси. Наложи се да четем и тълкуваме разни разпоредби от КТ за пръв път по време на изпита!!! Така проверяващите ще трябва да четат най-разнообразни интерпретации по въпроси, по които има толкова богата практика и точно от това ще определят оценките - как тълкуваме законовите разпоредби на прима виста т.е. на първо четене. Предполагам / и силно се надявам/, че са много малко тези, които са чели теория и практика по въпросите на колективните трудови договори, правото на подбор и т.н. А относно отговорите, ето и моите:
1 Пасивно легитимиран е клона, защото той е работодател по см. на ДР на КТ.
2. Не е необходимо разрешение на Инспекцията по труда, защото въпреки че договора се счита прекратен с изтичане на срока на предизвестието, към момента на връчването му работникът не е бил в отпуск
3. След като се е присъединил към КТД по предвидения в закона ред, то КТД ще има сила и за присъединилия се работник, като това става по силата на самия закон.
4 Правото на подбор е само една възможност дадена на работодателя и е в негов интерес и неупражняването на това право не води до незаконност на уволнението . Неизвършването на подбор не подлежи на съдебен контрол.
5 Възражение за давност може да се прави във всяко положение на делото до приключване на устните съзтезания.
6. възражението за прихващане не съм много сигурна, но писах че може да стане прихващане, а дали е така.....незнам

[shturka]

като се замисля, казусът не беше много труден, но лошото е че аз /и сигурно 90% от участващите/ не са чели трудово право от следването и просто не са имали възможност да мислят по тези въпроси. Наложи се да четем и тълкуваме разни разпоредби от КТ за пръв път по време на изпита!!! Така проверяващите ще трябва да четат най-разнообразни интерпретации по въпроси, по които има толкова богата практика и точно от това ще определят оценките - как тълкуваме законовите разпоредби на прима виста т.е. на първо четене. Предполагам / и силно се надявам/, че са много малко тези, които са чели теория и практика по въпросите на колективните трудови договори, правото на подбор и т.н. А относно отговорите, ето и моите:
1 Пасивно легитимиран е клона, защото той е работодател по см. на ДР на КТ.
2. Не е необходимо разрешение на Инспекцията по труда, защото въпреки че договора се счита прекратен с изтичане на срока на предизвестието, към момента на връчването му работникът не е бил в отпуск
3. След като се е присъединил към КТД по предвидения в закона ред, то КТД ще има сила и за присъединилия се работник, като това става по силата на самия закон.
4 Правото на подбор е само една възможност дадена на работодателя и е в негов интерес и неупражняването на това право не води до незаконност на уволнението . Неизвършването на подбор не подлежи на съдебен контрол.
5 Възражение за давност може да се прави във всяко положение на делото до приключване на устните съзтезания.
6. възражението за прихващане не съм много сигурна, но писах че може да стане прихващане, а дали е така.....незнам

[ednaotvsicki]

За спорта и след ровкане по практика това мисля (или по скоро част от ВКС мисли така, чиито решения са публикувани и намирам в Сиелата )
1.1. Клонът-чл.328 от КТ вр.§ 1 ДР-пасивно легитимиран е работодателят, в случая клонът на ТД, който попада под дефиницията за работодател по §1, т.1 от ДРКТ (в този смисъл и решение № 483 ОТ 18.05.2005 Г. ПО ГР. Д. № 31/2003 Г., III Г. О. НА ВКС, цитирам относима част от него „.. Оплакването за недопустимост на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на чл. 25, ал. 1 ГПК, е неоснователно. Като ответник в производството по трудовия спор е конституиран работодателя АД "П.", клон П., който като организационно и икономически обособено образувание, съгласно чл. 357 КТ вр. с § 1 от ДР на КТ разполага със специална правосубектност по трудови спорове, а постановеното решение срещу клона работодател, обвързва юридическото лице, в чиято структура е клона. Уредената в чл. 357 КТ вр. с § 1 от ДР на КТ подсъдност по трудови спорове изключва подсъдността по чл. 20 ТЗ - искът относно възникване, съществуване, изпълнение и прекратяване на трудово правоотношение се предявява срещу и по местонахождение на работодателя, какъвто е всяка икономически и организационно обособена структура, наемаща самостоятелно работници по трудово правоотношение, разполагаща със специална процесуална правоспособност по силата на § 1 ДРКТ....”).
1.2.Допустимо е, защо да не е допустимо, може да се прави включително и пред въззивната инстанция, това си е отбранително средство на ответника срещу иска, тъй като давността не се прилага служебно и за да я вземе предвид съда, следва да е направено възражение. Друг е въпросът, че ако исковете са погасени по давност, то съдът ще ги отхвърли като неоснователни (има и други мнения по въпроса -ЖС, но това е др.тема)
1.3. Изтичане на срока на предизвестието - чл.335, ал.2, т.1 КТ изрично.
2. А не се ползва от закрилата на 333, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото както към правнозначимия за преценката на закрилата момент на предизвестието, така и към връчване на заповедта /завръщането му на 05.07, дори да е вкл., щом се е завърнал не го ползва реално/, не е в отпуск по болест. В тази насока решение 961/1991 ВКС„ ....Особената закрила при уволнението по чл.333, ал.2 КТ се отнася само за работниците, които са били в разрешен отпуск в деня на връчването на заповедта или предизвестието..............”и по нататък.”.....самото прекратяване на трудовия договор се извършва с писмено съобщаване на работника на волеизявлението на предприятието и с изтичането на срока на предизвестие, като единство на два елемента от сложния фактически състав.....”, също и част от друго решение 206/2000г. на ВКС ІІІ О.... Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника е потестативно по своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата. С отправяне на предизвестието от 06.06.1994 г. работодателят е упражнил това свое право и това е правнорелевантния момент, към който следва да се преценява валидността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. Към 06.06.1994 г. ищцата не е ползвала отпуск по болест, поради което работодателят не е имал задължение да получи разрешение от инспекцията по труда предвид закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. В чл. 335, ал. 1, т. 2 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. Към този момент промяната в правната сфера на насрещния субект на правоотношението вече е настъпила, поради което актът на работодателя от 7.07.1994 г. има само констативен характер.....”
3.Бил е длъжен да извърши подбор и подборът подлежи на съдебен контрол (според мен дали е извършен, а не и как конкретно, което си е целесъобразност), предвид действието на старата редакцията на 329 КТ към уволнението и тълкуването в съдебната практика на извършването на подбор като задължение, а не право, когато работодателят съкращава част от бройките (когато са повече бройки) за една и съща длъжност – както е в случая. Из някои решения на ВКС по старите редакции на 329 „.....В случаите на задължителен подбор при съкращаване на няколко бройки от всички заемащи еднаква или сходна длъжност работници или служители работодателят прилага чл. 329 КТ в определена технологична последователност. На първо място и в изпълнение на чл. 329, ал. 3 КТ работодателят уволнява работниците или служителите, придобили право на пълна пенсия за изслужено време и старост /чл. 329, ал. 3 КТ/. По отношение на останалите работници или служители работодателят извършва подбор по икономическите критерии на ал. 1 на чл. 329 КТ. При равни показатели по икономическите критерии на сравняваните работници или служители работодателят извършва между тях подбор и по социалните критерии на ал. 2 на чл. 329 КТ.........”; също и „..............”Извършването на подбор е задължение за работодателя, когато за една и съща длъжност по щата съществуват 6 бройки, от които следва да отпаднат поради съкращаване в щата 2 бройки /както е в конкретния случай/. Когато извършването на подбора е задължително за работодателя и не се направи, или се направи, но не по законово определените критерии, уволнението е незаконосъобразно Тъй като се касае за въпрос по приложението на закона извършването /неизвършването/ на подбора подлежи на съдебен контрол.....” Решение 1845/99 ВКС, както и обобщението в решение 939/98 г.„........... ПРИ СЪКРАЩАВАНЕ НА ЩАТА НА ЕДНА ОТ СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ НЯКОЛКО ЩАТНИ БРОЙКИ ЗА СЪЩАТА ДЛЪЖНОСТ, ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПОДБОР Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. АКО ТАКЪВ ПОДБОР НЕ Е ИЗВЪРШЕН, УВОЛНЕНИЕТО Е НЕЗАКОННО....”
Предвидената закрила на 333, ал.4 е приложима при съкращаване в щата и намаляване в обема на работата-изрично в текста на разпоредбата, вижте и обосновката в решение 632/98 ВКС: „.......В чл. 50, ал. 1 КТ законодателят определя кръга от въпроси, които могат да се уреждат с КТД. Това са въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Не са повелителни разпоредбите, правилото за поведение в които дава възможност на страните да се отклоняват от него. Повелителни са тези разпоредби на закона, в които точно и изчерпателно е определен обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните по трудовото правоотношение и те не могат да се отклоняват от тях. Разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ установява предварителна закрила при уволнение, ако такава е предвидена в КТД. Тази закрила обаче, съгласно чл. 333, ал. 4 КТ се прилага само при уволнение на две основания: съкращаване в щата и намаляване обема на работата. От изричния и изчерпателен начин на изброяване на основанията за уволнение в разпоредбата следва, че закрилата по този текст не се прилага при други основания за уволнение. Следователно касае се до повелителна разпоредба на закона, която следва да бъде съобразена при колективното договаряне по силата на чл. 50, ал. 1 КТ.....”
4. Не-не е синдикален член. Би се ползвал, щом се е присъединил към КТД преди предизвестието и той действа за него, но и при условие, че има точно такава клауза за закрила и на присъединили се към КТД нечленове на СО, а в случая изричните данни са, че закрилата е за синдикални членове, а той не е.
5.Според съдебната практика, която намирам съдът при уважаване на исковете следва да уважи възраженията за прихващане на присъденото обезщетение по 344, ал.1, т.3 с изплатената сума по чл. 222, ал. 1 (за оставането без работа), не и с обезщетението по чл.224, ал. 1 от КТ(за неползвания отпуск). Вижте какво казва в този смисъл Решение 623 /2002 на ВКС „.......Възражението за прихващане в гражданския процес, когато то е извършено своевременно (виж т. 6 ТР № 1/2000 година ОСГК на ВКС), е допустимо и за неликвидни вземания. Особеното в него е, че съдебното прихващане настъпва в един по-късен момент ­ след установяване съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост със съдебното решение. От влизането му в сила на тези задължения се придава качеството "ликвидност"....Безусловно подлежат на връщане, респ. на прихващане, само обезщетенията при уволнение за неспазено предизвестие (чл. 220, ал. 1 КТ) и поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни (чл. 222, ал. 1 КТ). Това е така, защото те са в зависимост от наличието на законно уволнение, при това във втората хипотеза ­ осъществено на посочените основания и ако работникът или служителят е останал без работа за срок от един месец. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ не може да се кумулира с обезщетението за незаконно уволнение още на едно основание ­ защото "покриват" една и съща обезвреда ­ оставането без работа след уволнението. По друг начин стоят нещата при останалите две обезщетения ­ чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ. Обезщетението при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 222, ал. 3 КТ), което по своята правна същност е гратификация, не зависи от основанието за прекратяване на трудовия договор, но изисква освен отмяната на незаконното уволнение още и реалното връщане на работника или служителя на работа. Това означава, че към момента на постановяване на съдебното решение, дори и при уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, ако такъв е предявен, все още фактическият състав не е завършен. Той ще зависи от това дали в 2-седмичния срок от съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ работникът или служителят ще се яви на работа, за да заеме длъжността, на която е възстановен. Ако не се възползва от правото си трудово-правната връзка ще се прекрати на основание чл. 325, т. 2 КТ. Още по-сериозно стои въпросът с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск чл. 224, ал. 1 КТ. То безусловно се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или служителят вече не може да се претендира реалното ползване на отпуска. Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им към един предходен момент, т. е. въпросът за отпадането на правото не стои.