начало

Адвокатите, предизвикателството „изкуствен интелект“ и насоките за използването му Адвокатите, предизвикателството „изкуствен интелект“ и насоките за използването му

Казус от изпита за младши съдии - 08.06.2007

Дискусионен форум, посветен на конкурсите за магистрати


Мнениеот portokal » 09 Юни 2007, 09:18

DEKAH написа:След като се прибрах се сетих, че съм забравил да направя едно доста важно уточнение и сега ме е яд малко.

Хихи, значи не съм само аз. Вчера умирах от яд просто (не "малко"). А казусът беше уж убийствено лесен, освен ако няма някоя скрита уловка, но къде да е тя...

1. Районен. Единият според цената на иска. Оплюйте ме, но изобщо не съм съгласна, че чл. 55, ал. 1 важи само за държавната такса. Там е уреден изобщо начинът за определяне на цена на иска.
2. Единият е конститутивен, другият е осъдителен за защита на вещно право; тук писах малко повече каквоо е ревандикационен иск, кога е допустим и т.н. и че в теорията някой (не помня кой :oops: ) го разглежда като обективно съединяване на установителен и осъдителен иск.
Обективно кумулативно съединяване, при което единият е обуславящ, а другият - обусловен.
Изобщо, ама изобщо не ми дойде наум да напиша, че има и субективно съединяване. Защо - не знам: разбрах добре, че ответниците са двама, знам и какво е другарство... Не ми дойде наум и това е.
3. Не са основателни, но тук още при писането не си харесах това, което написах. Но беше в общи линии следното:
Няма данни Силвия да е искала унищожаване на сделката, с която тя е придобила, а унищожаемите сделки до унищожаването си все пак пораждат действие. Освен това единият иск (за унищожаването) според мен може да се уважи дори и Силвия случайно да беше продала чужда вещ. Договорите за продажба на чужда вещ не са нищожни, а валидни. Отделен въпрос е, че не прехвърлят собственост. Щом поначало са валидни, значи могат и да се унищожават, ако има основание.
4. Да. Първият е погасен по давност, но няма данни да има възражение за това (абе, в реалния живот има ли длъжник, който би пропуснал да се позове на давност - не мога да си го представя).
И се обяснявах защо давността тече от сключването на договора, а не от вдигането на запрещението - защото последното се отнася за лица, които са били недееспособни при сключването, не е оправдано да смятаме, че се отнася и за впоследствие поставените под з-е, води до нестабилност и прочие глупости... Май не трябваше да го пиша, съвсем излишно е и кой знае каква реакция ще предизвика у проверяващите. :roll: Че на всичкото отгоре и се оказва, има и становище, според което "вдигането на запрещението" се отнася за лица, които не просто са били недееспособни, но не са имали настойник и до самото вдигане на запрещението нямат. Има логика, само дето не е изразена в закона. Както и да е. Да не разводнявам темата, както си разводних работата на конкурса. ;-)
5. Тука бая писах, и то всякакви подробности за действието на унищожаването. Включително и това, че на придобилите на впоследствие унищожени основания им се признават правата на добросъвестни владелци при заплащане на подобренията - подчертаното не го написах, спестих си го, щот, нали, кви други права на добросъвестни владелци, айде сега, подробности... Гледам, че в оригиналното решение се говори за придобивна давност - в казуса я няма, но предполагам, че вниманието на проверяващите несъзнателно ще е насочено към нея. И какво излиза - тъпата патка мисли, че придобилите на унищожено основание имат правото на добросъвестния владелец да придобива след кратка давност (изобщо пък не се сетих за придобиване по давност).
Иначе следвах плътно съвета, даден ми от успели на предишни конкурси: "Пишеш, каквото се сетиш, стига да има някаква връзка, защото и без това за много неща няма да се сетиш". То пак така, де. ;-)
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот gega » 09 Юни 2007, 09:47

Няма да те "оплюем", а само ще ти посоча две определения в противния смъсъл - ОВКС по ч. т. д. № 63/2004 г. ТК 5 чл. с-в, докладчик съдията Караколева; ОВКС № 128/06 г. по ч. т. д. № 87/2006 г. ТК 5 чл. с-в, докладчик съдията Т. Върбановаß В интерес на истината има противно становище, но като че ли то е преодоляно окончателно през последните 5-6 години.
gega
Потребител
 
Мнения: 585
Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18

Мнениеот titania » 09 Юни 2007, 09:54

Не знам кое е вярно колеги, някои неща съм ги писала като вас, други не, но искам да споделя, меко казано странен случай.На изпита бях седнала в крайно ляво , до прозореца. До мен седеше колега, който не носеше един закон, така и не използва нищо.След като прочетоха казуса, започна да пише много бързо, явно знаеше какво прави.Предаде в 11,00ч.Кажете ми това какво е и как да не ти руши мотивацията.А нас, "простосмъртните" ни охраняваха като животни.Една квесторка влезе да ми провери тоалетната.ПЪЛНО УНИЖЕНИЕ!
VENI,VIDI,VICI!
titania
Младши потребител
 
Мнения: 30
Регистриран на: 06 Мар 2007, 10:51
Местоположение: Sofia

Мнениеот kenn4o » 09 Юни 2007, 11:16

Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. П. Ж., И. Й. Ж., ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц., всички от гр. С., срещу въззивното Решение на С. окръжен съд, ГК, от 12.III.2001 г., постановено по гр. д. № 362/2000 г.
kenn4o
Потребител
 
Мнения: 138
Регистриран на: 05 Окт 2006, 18:18

Мнениеот shturka » 09 Юни 2007, 11:31

колеги, ето и моето мнение:
1/ Относно подсъдността- и двата иска са подсъдни на районен съд- единия е облиг. и е сцена 3000лв., а другия е вещен е винаги на районно ниво независимо от цената на иска. Това за приложимия закон към 1999г. според мен няма значение, самите съставители на казуса според мен не са обърнали внимание и не са имали предвид да направят уловка с това, защото това би била глупава уловка, още повече е ясно че на изпита няма откъде да направим справка със старите редакции на всички текстове от закона. Така че смятам че подсъдността е на районен съд. При обективно съединение на искове, се определя подсъдността на всеки един от тях на база цената им, но тя не е сбор от цената на двата иска, това има значение само за определяне на държ. такса, не и за подсъдността.
2/ Относно възраженията -и двете са неоснователни. Първото , защото правото да се иска унищожаване на договора принадлежи на страната, чието волеизявление е било опорочено, т.е. ищцата по казуса. Тука отговорът е точно както в цитираното по-горе съдебно решение. Второто възражение също е неоснователно - придобивният акт акт на ищцата, с който тя е придобила собствеността от трето лице, е действителен, тъй като няма данни тя да е провела успешно конститутивен иск за унищожаването му или да е обявен за нищожен на някакво основание.
3/ Относно вида на исковете - първия конститутивен, втория осъдителен. Предявени в условията на кумулативно обективно съединение. Съед. е кумулативно, защото от съда се иска и съда следва да разгледа и реши и двата иска.
4/ Писах, че и двата иска са основателни- първият, защото от събраните по делото доказателства безспорно и еднозначно се установява, че ищцата, макар и формално дееспособна към датата на сключване на сделката, не е могла да разбира значението на извършеното от нея, с което се явява доказано основанието за унищожаемост, визирано в чл.31 ал1 от ЗЗД.Вторият иск по чл.108 също би бил основателен, ако ответниците са във владение на имота и не направят , респ. не докажат възражения за наличие на правно основание или някякви други възражения. От дадените в казуса данни такива възражения няма. Ищцта се легитимира като собственик със своя придобивен акт тъй като сключения от нея договор за продажба е унощожен и са отпаднали с обратна сила последиците на същия.
5/ Относно петия въпрос, мисля че той е теоретичен и са го сложили просто като допълнение- аз само пропуснах да напиша, че унищ. може да се предявява освен чрез конститутивен иск, също и чрез възражение от ответника.
shturka
Младши потребител
 
Мнения: 53
Регистриран на: 21 Яну 2007, 12:48

Мнениеот shturka » 09 Юни 2007, 11:31

колеги, ето и моето мнение:
1/ Относно подсъдността- и двата иска са подсъдни на районен съд- единия е облиг. и е сцена 3000лв., а другия е вещен е винаги на районно ниво независимо от цената на иска. Това за приложимия закон към 1999г. според мен няма значение, самите съставители на казуса според мен не са обърнали внимание и не са имали предвид да направят уловка с това, защото това би била глупава уловка, още повече е ясно че на изпита няма откъде да направим справка със старите редакции на всички текстове от закона. Така че смятам че подсъдността е на районен съд. При обективно съединение на искове, се определя подсъдността на всеки един от тях на база цената им, но тя не е сбор от цената на двата иска, това има значение само за определяне на държ. такса, не и за подсъдността.
2/ Относно възраженията -и двете са неоснователни. Първото , защото правото да се иска унищожаване на договора принадлежи на страната, чието волеизявление е било опорочено, т.е. ищцата по казуса. Тука отговорът е точно както в цитираното по-горе съдебно решение. Второто възражение също е неоснователно - придобивният акт акт на ищцата, с който тя е придобила собствеността от трето лице, е действителен, тъй като няма данни тя да е провела успешно конститутивен иск за унищожаването му или да е обявен за нищожен на някакво основание.
3/ Относно вида на исковете - първия конститутивен, втория осъдителен. Предявени в условията на кумулативно обективно съединение. Съед. е кумулативно, защото от съда се иска и съда следва да разгледа и реши и двата иска.
4/ Писах, че и двата иска са основателни- първият, защото от събраните по делото доказателства безспорно и еднозначно се установява, че ищцата, макар и формално дееспособна към датата на сключване на сделката, не е могла да разбира значението на извършеното от нея, с което се явява доказано основанието за унищожаемост, визирано в чл.31 ал1 от ЗЗД.Вторият иск по чл.108 също би бил основателен, ако ответниците са във владение на имота и не направят , респ. не докажат възражения за наличие на правно основание или някякви други възражения. От дадените в казуса данни такива възражения няма. Ищцта се легитимира като собственик със своя придобивен акт тъй като сключения от нея договор за продажба е унощожен и са отпаднали с обратна сила последиците на същия.
5/ Относно петия въпрос, мисля че той е теоретичен и са го сложили просто като допълнение- аз само пропуснах да напиша, че унищ. може да се предявява освен чрез конститутивен иск, също и чрез възражение от ответника.
shturka
Младши потребител
 
Мнения: 53
Регистриран на: 21 Яну 2007, 12:48

Мнениеот shturka » 09 Юни 2007, 11:41

Колеги, направи ли ви впечатление, че съдийката, която четеше казуса, не казваше "ендокринно заболяване", а "еднокринно"? Ха-ха, много се учудих, не е необходимо да си лекар, за да знаеш че има ендокринна жлеза , а не еднокринна. Нали тази съдийка с 25 г. стаж най-малкото е прочела сигурно стотици съд. експертизи.!!!!
shturka
Младши потребител
 
Мнения: 53
Регистриран на: 21 Яну 2007, 12:48

Мнениеот GG_BG » 09 Юни 2007, 13:14

По изложеното от Portokal
Права е, че чл. 55 ал.1 се отнася за цената на иска въобще, а не само във връзка с държавната такса. По този въпрос мисля, че никога не е имало съмнения. Посочените от Gega определения касаят чл. 55 [u]ал.3 от ГПК – която разпоредба обаче касае цената на иска при съединяване на искове и тази цена е само с оглед държавната такса, не и подсъдността. Този въпрос също се решава сравнително еднозначно в практиката.
Без съмнение- ал.3 на чл. 55 определя цената на иска САМО С ОГЛЕД ДЪРЖАВНАТА ТАКСА. Ал.1 определя цената на иска както с оглед държавната такса, така и с оглед подсъдността.
Права си Portokal, по първия въпрос, и никой няма да те оплюва.
По втория и третия въпрос като цяло си права, основните неща са това. По новата практика е по исковете по 108 от ЗС да се пишат два диспозитива- установителен- „признава А за собственик…” и осъдителен „осъжда В да предаде владението…” Някои не го споделят, считат, че установяването, че ищеца е собственик трябва да се пише само в мотивите. Предвид обаче тълкувателното решение, че сила на присъдено нещо формира само диспозитива, категорично трябва да се приеме първото становище.
По четвъртия въпрос, обаче, дали иска за унищожаване е погасен по давност е спорно и не знам кое е актуално. Чл. 32 ал.2 от ЗЗД изрично казва, че давността започва да тече от момента на вдигане на запрещението. Има по стари решения на ВС, че това се отнася само в случаите, когато недееспособния няма настойник /или попечител/. Май го обосноваваха с едно по-разширително тълкуване на чл. 115 ал.1 б”е” от ЗЗД. Разумно е да е така, защото иначе много се протакат нещата и в известна степен се обезсмисля погасителната давност. Така или иначе като няма възражение за изтекла давност и въпроса е спорен май е по добре да не се засяга, освен ако не си в състояние да му направиш задълбочен всестранен анализ.

По петия въпрос При отпадане с обратна сила на придобивното основание (вкл. и унищожаване) подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелство, послужило за отпадане на основанието, и поведението му не е било причина за отпадане на придобивното му основание т.11 от пост.6/74 г.
Не разбрах становището ти за придобиването по давност, но със сигурност при унищожаване на придобивното основание не можеш да придобиеш за 5 години по давност.
Като цяло- поздравления!
GG_BG
Младши потребител
 
Мнения: 39
Регистриран на: 29 Ное 2006, 00:54

Мнениеот stanimiraa » 09 Юни 2007, 14:08

titania написа:Не знам кое е вярно колеги, някои неща съм ги писала като вас, други не, но искам да споделя, меко казано странен случай.На изпита бях седнала в крайно ляво , до прозореца. До мен седеше колега, който не носеше един закон, така и не използва нищо.След като прочетоха казуса, започна да пише много бързо, явно знаеше какво прави.Предаде в 11,00ч.Кажете ми това какво е и как да не ти руши мотивацията.А нас, "простосмъртните" ни охраняваха като животни.Една квесторка влезе да ми провери тоалетната.ПЪЛНО УНИЖЕНИЕ!


То да е само това... :?
Аз бях от другата страна, а зад мен седяха две девойчета, които решаваха казуса съвместно през цялото време. Два реда по-напред пък имаше други две, които не седяха през място, а една до друга... на тях поне се сетиха в края да им направят забележка и да ги разделят.
stanimiraa
Младши потребител
 
Мнения: 33
Регистриран на: 09 Май 2007, 15:28

Мнениеот agents_group » 09 Юни 2007, 14:55

Хайдеее, сега - един решавал казуса без закони, други пък седели заедно и си шушукали - търсим под вола теле, защото може би не сме се представили добре на изпита ? А нямаше ли зелени човечета с перки на крушовидните си глави ? :twisted:
agents_group
Младши потребител
 
Мнения: 79
Регистриран на: 29 Апр 2007, 15:40

Мнениеот shturka » 09 Юни 2007, 15:01

портокал, за какво давностно владение и за каква погасителна давност разсъждавате в случая? В казуса никъде не се говореше , че някой е правил възражения за изтекла погасителна давност или пък че е придобил имота по давност! Възраженията на ответниците бяха в съвсем друга плоскост, не можем да правим каквито и да било изводи за изтекла давност, след като никой не се е позовал на нея?
shturka
Младши потребител
 
Мнения: 53
Регистриран на: 21 Яну 2007, 12:48

Мнениеот mariam » 09 Юни 2007, 19:56

Активна легитимация означава на кого принадлежи правото на иск,нали
А щом правото на иск е погасено защо да не е основателно възражението Може и да греша Аз така отговорих,но вече не съм сигурна дали съм права Моля изкоментирайте Иначе на другите въпроси и аз в общи линии съм отговорила така
mariam
Младши потребител
 
Мнения: 23
Регистриран на: 01 Юни 2007, 09:38

Мнениеот sogio » 10 Юни 2007, 10:15

mariam написа:Активна легитимация означава на кого принадлежи правото на иск,нали
А щом правото на иск е погасено защо да не е основателно възражението Може и да греша Аз така отговорих,но вече не съм сигурна дали съм права Моля изкоментирайте Иначе на другите въпроси и аз в общи линии съм отговорила така


Възражението е за активна материално-правна легитимация - това означава, че се оспорва правото на ищцата да подава такъв иск изобщо /дори и когато не е изтекъл давностния срок/, което всъщност е неоснователно - чл.32, ал.1 ЗЗД. Що се касае до това дали е погасено по давност или не, давността не се прилага служебно от съда , а трябва ответника да се позове на нея, но не като направи възражение за липса на материално-правна легитимация, а за изтекла давност за предявяване на съответния иск.
С изтичането на давността не се погасява самото право, а само възможността да се търси неговото изпълнение принудително по съдебен ред. Затова и доброволното изпълнение след изтекла давност се смята за валидно изпълнение и не може да се иска връщане на това основание
sogio
Потребител
 
Мнения: 264
Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42

Мнениеот gega » 10 Юни 2007, 10:35

sogio написа:
mariam написа:Възражението е за активна материално-правна легитимация - това означава, че се оспорва правото на ищцата да подава такъв иск изобщо /дори и когато не е изтекъл давностния срок/, което всъщност е неоснователно - чл.32, ал.1 ЗЗД.


Само една корекция, активната материална лигитимация обуславя основателността на иска, а не възникването правото на иск и неговото надлежно упражняване! Или по друг начин казано, за да е активно материално легитимиран ищецът, трябва да е носител на твърдяното право, което е предявено пред съда!
gega
Потребител
 
Мнения: 585
Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18

Мнениеот shturka » 10 Юни 2007, 10:57

мисля че съставителите на казуса неправилно са посочили "матриална" легитимация, а са имали предвид вид чиста активна процесуална легитимация относно възраженията, защото тези възражения не бяха по същество, тъй като въпросът за основателността на иска беше зададен отделно.
shturka
Младши потребител
 
Мнения: 53
Регистриран на: 21 Яну 2007, 12:48

Мнениеот kolman » 10 Юни 2007, 11:30

shturka написа:мисля че съставителите на казуса неправилно са посочили "матриална" легитимация, а са имали предвид вид чиста активна процесуална легитимация относно възраженията, защото тези възражения не бяха по същество, тъй като въпросът за основателността на иска беше зададен отделно.

Мисля, че въпроса нарочно е поставен така! По-горе е посочено решението - основа на съставителите, с разлика в това, че ответниците до 98 год. са били и настойници на ищцата и така не са могли да правят възражение за давност по първия иск.
kolman
Потребител
 
Мнения: 348
Регистриран на: 07 Апр 2007, 22:38

Мнениеот sogio » 10 Юни 2007, 18:40

gega написа:Само една корекция, активната материална лигитимация обуславя основателността на иска, а не възникването правото на иск и неговото надлежно упражняване! Или по друг начин казано, за да е активно материално легитимиран ищецът, трябва да е носител на твърдяното право, което е предявено пред съда!


Основателността на иска няма нищо общо с легитимацията по един иск. Основателността на иска се доказва в процеса, а активната легитимация е предпоставка за упражняване правото на иск. Съществува активна легитимация за лица, които не са носители на материалното право, което се защитава с иска - такива са процесуалните субституенти.
sogio
Потребител
 
Мнения: 264
Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42

Мнениеот sogio » 10 Юни 2007, 18:46

Колеги, сети ли се някой да попита в какъв срок се очаква да излязат резултатите, защото аз забравих в суматохата. Ако имате информация, моля споделете, защото все пак е лято и не ми се пропуска морето заради един конкурс. :lol:
sogio
Потребител
 
Мнения: 264
Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42

Мнениеот teruy » 11 Юни 2007, 08:41

Определено родово подъден е районен съд, но тъй като от недоглеждане на чл.55 б "г" от ГПК реших че цената на иска се определя от стойността на договора, реших че е родово подсъден на окръжен съд. Според вас неправилното отговаряне на първия въпрос с коклко би намалило оценката?
teruy
Младши потребител
 
Мнения: 15
Регистриран на: 28 Май 2007, 19:13

Мнениеот portokal » 11 Юни 2007, 09:17

shturka написа:портокал, за какво давностно владение и за каква погасителна давност разсъждавате в случая?

За придобивна давност е ставало дума в истинския случай, този, по който е решението, не в изпитния. Мисълта ми беше, че проверяващите ще имат вероятно наум и реалния случай и ще сравняват, дори неволно, нашите решения с решението там. Във въпроса, който се отнасяше принципно за действието на унищожаемостта (а не само по казуса - имаше и такъв въпрос), написах нещо, което не е точно. Не го изразих точно. Съпоставката с истинския случай ще им насочи още повече вниманието върху моята неточност. Това имах предвид.

За погасителна давност пък не виждам защо да не се спомене, след като е изтекла, независимо, че възражения не са правени. :)

Колеги, направи ли ви впечатление, че съдийката, която четеше казуса, не казваше "ендокринно заболяване", а "еднокринно"?

Аха, и то много пъти. ;-)
Последна промяна portokal на 11 Юни 2007, 09:22, променена общо 1 път
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

ПредишнаСледваща

Назад към Конкурси, изпити


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 15 госта


cron