Здравейе отново,
Ооо не! Много съм далече от това, да се включват медии, и каквакто и да е публичност, - не!
Под „4-та инстанция” визирам „Европейския съд по правата на човека”
НО! Нека това не Ви дава празни надежди, защото това е някакъв краен вариант (свтлина от свещ в тунела), който вариант е след изчерпване на всички правни опции у нас – България.
И колегата
dimist, (който е с в пъти по-голям юридически опит от мен) е прав, и посочил, че наистина, съдебен път за разрешаване на казуса е почти невъзможен. Споменах „почти” защото, както в предходния ми пост посочих, у мен имa някаква наченка на концепция, но бих я споделил след дълбоко обмисляне и обсъждане с колеги с опит и познания на които се осланям и доверявам. В крайна сметка не би било коректно, а и в разрез с морала предвид същината на казуса Ви, да Ви подхвъля идеи, които да Ви вкарат в правното небитие.
Dimist, е навел довод за делба, който Вие отхвълихте, но ето една тема, която уви, не се е развила, но частично е в релация с Вашия казус, а видно (
мое предположение, е поставена от юрист).:
viewtopic.php?t=67763Ще се върна отново на опцията - ЕСПЧ, при която опция ако въобще се/ще се/ стига до такава, няма да Ви е необходим адвокат, специализиран конкретрно в правата на детето, а такъв, познаващ в детайли европейското право, и всяка норма на същото, която да е от полза при сезиране на този съд.
Остава и вариантът – чакане…! 16 години ще минат неусетно, когато едно дете расте годините минават неусетно… Тогава то ще е на 18 – пълнолетно и само ще реши, дали да упражни правата, дадени му от СК. Животът е „атрактивен” и не едни дава златна съдина, а на други, бой по гърбина… Помислете и за възможността на това дете да случи в бъдеще много добър човек в лицето на следващия избраник на своята майка. Ако то израсте щастливо, обичано и дори се стигне до онзи момент да го нарече „татко”, нима всяко дете не заслужава това. Тук разбира се Вие познавате майката на внучето Ви най-добре, дали ще направи нов избор, дали този избор ще е удачният и ще случи на човека, за когото намекнах преди малко, - това е работа на Природата, (Бог, съдба или който както приема…)
Нито съм във Вашите обувки, нито зад Вашите очи и разум, но когато става дума за дете/ца/ следва да се обмилят всички доводи, преди да се предрприемат каквито и да било действия и да се изключи категорично всяко едно съмнение, че би се навредило на това дете/ца/ в чисто емоционален и психически план. И ако желанието Ви е основано само на това, детето да не бъде с "Баща неизвестен", то съветвам Ви да обмислите всичко, да претеглите – „за” и „против”…, и да проведете дълбок, и смислен разговор с неговата майка.