forum.lex.bg

Здравейте!

Кратко въведение: бих казал, че в повечето отношения съм общо-взето идеалист и човек с умерена вяра във властта и системата. Дотук, да речем добре...
Но, през последната седмица, четейки доста (и тук във форума, и другаде) във връзка със сегашната ми ситуация - насрочен в скоро време (от предпазливост няма да споменавам конкретни дати!) опис, се натъкнах на доста интересни (и фрапиращи за мен) изказвания относно анти/предатиране или замяна на документи, както и др. подобни действия от страна на ЧСИ-та, как по различни поводи на едни им е отказван достъп до дела на техни клиенти (т.е. действия, оставящи съмнения за нарушения) или други, които впоследствие направо са видяли новопоявили се документи в тях и т.н, все неща, които за мен, бидейки далеч от и несблъсквайки се доскоро със системата, не бяха дори и подозирани!

Е, след размишления в/у прочетеното, както и след като се присетих, и проанализирах ситуацията описана по-долу, бих казал, че отношението ми се промени (респективно гореспоменатата ми вяра намаля), може би аналогично на това как, да речем вярваш на половинката, докато не разбереш (заподозреш), че (може и да) те мами...

Та, вследствие на горенаписаното, реших да отворя тази тема, а ситуацията е следната: от средата на лятото ’22 г. имам наложен запор по сметка без движение (взискател е един от монополистите, сумата е малко над 2000 лв).
Оттогава просто чаках да изминат двете години и евентуално да се позова на перемпцията, па после каквото сабя покаже. През пролетта т.г. отидох в кантората на въпросния ЧСИ да си прегледам делото и да преценя как да постъпя с оглед наближаването и след евентуалното изтичане на двете години без предприети други изпълнителни действия. Донесе ми го служител (бих предположил някой помощник) и докато го преглеждах (да поясня, че гледах основно за документи относно последните извършени изпълнителни действия), видях заповед (или там както беше наименуван въпросният документ, не съм запомнил) за неосъществен опис на движимите ми вещи, който бил насрочен за началото на т.г. (т.е. три месеца преди момента на посещението ми в кантората).
Спомних си, че когато го попитах каква е тази заповед* и как така не съм бил уведомен по какъвто и да е начин (нещо, в което мога да се закълна) за този насрочен и неосъществен опис, той за момент се поколеба и после каза нещо от рода на: „ааа, не е важно; без/не е от значение” (сякаш подразбирайки се, че едва ли не това е вече нещо минало или, че този документ е нещо само за тяхна си вътрешна употреба, напълно ирелевантен по отношение на моето дело, с една дума – „не му обръщайте внимание, давайте нататък”... , нещо, което поради незнание в онзи момент пренебрегнах.
В документацията по делото ми, единствената молба за изпълнение от страна на взискателя, ведно с изпълнителния лист беше тази откъм средата на '22 г, вследствие на която е бил наложен запорът. Спомням си само, че в папката имаше запорно съобщение, за разните поискани проверки, дори не помня да видях копия от известия до мен за предприетите до онзи момент изпълнителни действия.
Та, накратко - сега като си възстановявам случилото се, бих казал, че онази заповед за изпълнение е била самоинциирана от страна на ЧСИ-то или за да поддържа давността, или вече подсетил и изчаквайки за молбата за изпълнение от страна на взискателя, хипотези бол...
Е, с оглед на гореописаното и всичко прясно прочетено в това отношение, в момента имам съмнения (поне докато не отида да проверя дали наистина е така) доколко, както онази заповед*, така и сегашната за насрочения ми в скоро време опис са изрядни и той е бил/ще е законосъобразен! Разбира се, тогава ще е много възможно документално всичко да си е наред, дори и да си има надлежно заведена молбата за изпълнение, че и да си ѝ е платена таксата.
Но, няма да се давам - 2032 не е толкова далече... Tempus fugit, хе, хе
Такава е ситуацията, поне от моята почти лаишка гледна точка.

Няма да споменавам директно имена, но както прочетох в други теми, явно се оказва, че конкретният ЧСИ е един голеМите... (апропо, кантората е недалеч от Съдебната палата), ако че е не както би я описал поетът: „Не толко бяла и горе-долу спретната канторка, но без липи отпред”.

Насрочените, но неизвършени действия по изпълнението не са пречка да настъпи перемцията. Има практика в тази посока. Логиката е, че насрочването на действие по изпълнението не е равнозначно на извършването му.

Няма защо да чакате 2032, наемете си адвокат.

Имате два варианта да действате - искате прекратяване, или чакате още три години и стъпвате на общата погасителна давност.

Ако се извърши действие по изпълнението пък преди да изтекат 5те години, тогава ги натискате по линия на перемцията. Според вашето конкренто положение следва да се реши какъв да бъде пътят на действие.

Съгласно последното ТР Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. - да го имате предвид и да го съобразите.

Перемцията не ви ползва , взискателят ще си вземе ИЛ и ще поиска образуването на ново ИД, единствено ще отпадна наложени запори и възбрани, но доколкото чета, реално няма нищо, което да Ви е запорирано. Следете си давността. Взискателят може да е възложил на ЧСИ да предприема изпълнителни действия, но и в този случай те следва реално да са извършени, както и следва да са заплатени таксите за това.

Здравейте,
Моето включване няма да е в отговор на питащия, а лек „спам” с поставяне на въпрос, за което моля за извинение!:
hristev напса:

Насрочените, но неизвършени действия по изпълнението не са пречка да настъпи перемцията. Има практика в тази посока. Логиката е, че насрочването на действие по изпълнението не е равнозначно на извършването му.

Това изведе въпрос, интересуващ ме пряко, дали е валидно и относно прекъсване на давността?
Последното ТР, отвори доста въпроси, отколкото даде отговори… Там е застъпено, че предприемането на всяко действие по удовлетворяване на вземане, прекъсва давността…

Симулирали са дейност ЧСИ и ако е МVБV е обяснимо - те поемат много дела и нямат "капацитет". Има перемция, защото не е проведен опис.

Същото е и като - се откажат от описа самоволно. Или ако не са платили таксите.

Случаят е сложен, защото - трябва да мине съда.

Ако описа не е извършен не по вина на взискателя, например длъжника не е открит да му се връчи призовка, то действието е валидно. Същото е ако взискателят е поискал запор на заплата, но при справката е установено, че длъжникът не работи. Не може да се вменява на взискателя вина за обстоятелства, които не зависят от него. Всичко това го пише в ТР, ама трябва да се чете внимателно. Отделно повечето взискатели възлагат на ЧСИ по чл.18.

Зависи как се отнесе конкретният съдия. Като адвокат съм имал много "щастливци", които минават "капките", ако обаче съдията е "мнителен", нищо не помага.

Неслучайно е почти религиозен спорът относно перемцията. Така е и с други текстове на закони.

ludi написа:Ако описа не е извършен не по вина на взискателя, например длъжника не е открит да му се връчи призовка, то действието е валидно.

Аз не считам, че молбата да се извърши действие по изпълнението представлява валидно действие по изпълнението. Не считам за възможно неизвършено действие да представлява валидно извършено действие.

Още повече, като не може да му се връчи съобщение за изпълнително действие, то следва да му се назначи особен представител.

nikodim77 написа:Последното ТР, отвори доста въпроси, отколкото даде отговори… Там е застъпено, че предприемането на всяко действие по удовлетворяване на вземане, прекъсва давността…

Действията по изпълнението в изпълнителния процес извършва ЧСИ. Взискателят не извършва действия по изпълнението, а отправя молби за извършването на такива. Това е моето мнение.

То хубаво имаш мнение, но основанието за прекратяване на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е "ВЗИСКАТЕЛЯТ не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години". Разпоредбата е санкция за бездействието на взискателя, а презумпцията е, че той се е дезентирисирал и не желае повече да си търси вземането. Няма как взискателя да търпи санкция за недобросъвестното поведение на длъжника.