forum.lex.bg

Здравейте! Не веднъж сте ми помагали в този форум, за това отново ще ви помоля за помощ. Моя приятелка преди години е теглила кредит от Кеш кредит. Онзи ден е получила обаждане + писмо от ЕОС Матрикс, че ще я съдят, ако не се издължи.
Информацията, която ми даде е, че кредита е теглен през март 2013 година, за период от 7 месеца. Първите 4 ги е върнала, но са и останали 3 вноски. Последното и плащане е било през август 2014 г. на някаква дребна сума, не цяла вноска.
Тя си мисли, че е изтекло по давност до някаква степен. Ако заведат дело, може ил да се позове на изтекла давност?

Не, няма да може.
Давността за периодични пращания е 3-годишна- и започва да тече в случая от последното направено плащане- значи изтича лятото на 2017г.
Очевидно, че също са усетили,че давността изтича скоро и затова я притесняват.
Друг е въпроса дали наистина ще заведат дело. И кой ще го заведе- дали ЕОС, или първоначалния кредитор? Акое ЕОС- дали ЕОС е станал кредитор на базата на цесия , или не.

Сега ми диктува по телефона и ви пиша, какво пише в писмото и.

На 22.12.2015г е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ м/у Кеш кредит и цесионера ЕОС, в следствие на който Кеш кредит в качеството си на продавач прехвърли на ЕОС всички вземания към ВАС., произтичащи от договор за кредит №........Вземанията са прехвърлени на ЕОС заедно с произтичащи по договора лихви, обезпечения и привилегии и считано от 22.12.2015 г ЕОС замени напълно Кеш кр. като ваш кредитор.

Давността е 5 години и най-добре да платите.

Аз поддържам, че е 3 год. давността:
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 3/2011 г.
гр.София, 18 май 2012 г.
В чл.111 ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението.
След като разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително. Тя трябва да се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите. Последните са по правило парични задължения.
Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. Не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания, поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни. Законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД - вземанията за наем и лихви.
В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД
По изложените съображения, Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия на Върховния касационен съд



Р Е Ш И :

Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В случая обаче няма значение дали е 3-год. или 5-год....з-то не е изтекла нито едната , нито другата.
А и цесията Ви е съобщена !
Това значи че мърдане няма много-освен ако не са надписани лихви или др. такси....
Кредиторът Ви е ЕОС, а те водят дела.
Оттук нататък или трябва наистина да платите, или......

Да попитам и аз тук, за да не пускам нова тема за подобно питане.Предварително благодаря за отговорите.
27.01.2011 тегля кредит от Уникредит Булбанк.По кредита не плащам нито една вноска(за което имаше причина, не е от лигавщини)
04.12.2012 год. Уникредит го цедират на Макроадванс(чл. 99 от ЗЗД)
23.12.2014 год. Макроадванс ме уведомяват за извършената цесия(чл. 99, ал.3 от ЗЗД)
26.07.2016 год. след пореден телефонен разговор с Макроадванс им казах да ме хванат за ***,защото според мене задължението е погасено по давност.Защо смятам така:

Чл. 110 от ЗЗД. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Чл. 114 от ЗЗД. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.
(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

Преди малко ходих до Булбанк и тяхна служителка ми каза, че кредити при тях се смятат за изискуеми при 180 дена забава.Тоест, кредита ми е станал изискуем на 27.05.2011 и 5 годишната погасителна давност по чл. 114 от ЗЗД е настъпила на 27.05.2016 год.Правилно ли ги тълкувам нещата?

ah14881488 написа:27.01.2011 тегля кредит

ah14881488 написа:изискуеми при 180 дена забава.Тоест, кредита ми е станал изискуем на 27.05.2011 и 5 годишната погасителна давност по чл. 114 от ЗЗД е настъпила на 27.05.2016 год.Правилно ли ги тълкувам нещата?

Според мен са сбъркани сметките.
Отделно, си погледни договора какво пише, щото те може да ти говорят, каквото си искат и тогава ще можеш да търсиш погасяване по давност. Може да имат задължение да уведомяват, когато кредита стане предсрочно изискуем.
Поне, плащане по лихви и неустойки може да избегнеш, ако не цялото задължение.

llumar, вноските по договорът за кредит не са периодични плащания по смисъла на тълкувателното решение. Това, че кредиторът се е съгласил да получи дадената сума на месечни вноски не променя характерът на задължението - то е единно - просто кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части (виж Р № 261-2011-IV г.о., ГК на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, което има задължителен характер съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Та давността е 5 г. за главницата по въпросния кредит - за такси и лихви си е 3 г. От кога точно почва да тече .. трябва повече инфо.

Кога е падежът на последната погасителна вноска?

lawyer2016 написа:Кога е падежът на последната погасителна вноска?

Това пък защо ??? Каква последна вноска, какъв погасителен план - щом кредита е станал предсрочно изискуем, погасителния план е само за спомен.
Кога обаче е станало това - подлежи на уточняване.
Ето нещо по-прясно - Тълкувателно решение №4/2013 г. от 22.05.2014 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС)

18. Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
18. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на 55 обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Има едно тълкуване (теоретично, но то лесно става практично), за 3-годишната погасителна давност на банковите кредити. Както и да е. Интересна е темата. Според мен - не е 3-годишна, но е добре застъпена теоретично - има статия по въпроса, някъде я четох, но нямам линк. В "Труд и право", сега се сетих. Въпрос на застъпване е - по-скоро, не трябва да се прибързва с такива аргументации, доколкото, трябва да се изчака, да се види как вървят нещата и да се плъзне аргументът.
Давността не е единственият лек за кредиторите. Има превенция, доста работи могат да се случат, но аз вече започвам да заеквам, като давам консултации, така - на промоция. По-скоро има доста други разработени методи.

Не виждам да има информация по конкретния казус, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем от кредитора, а при това положение важи погасителният план, затова и попитах за падежа на последната погасителна вноска... Колкото до статията в ИК "Труд и право", за която говори колегата, интересна е и заслужава да се прочете, а ето и линк към нея: http://www.trudipravo.bg/component/cont ... =2379:koya

Давността за банковите кредити е 5/Пет/ години - чл.110, чл.114, ал.1 и 2 ЗЗД. Критерият за това е че банковия кредит не се отпуска на периодични плащания а се дава наведнъж на Длъжника. Това че в договора за кредит се уговаря погасяването да става на частични плащания не означава че става въпрос за "периодични" плащания" по смисъла на чл.111, буква "в" ЗЗД. Определящ в случая е момента на възникване на задължението - чл.114, ал.1 и 2 ЗЗД. При банковия кредит задължението възниква в момента когато кредита е получен от Длъжника. От този момент почва да тече 5 годишна давност, а за лихвите по кредита - 3-годишна давност.

,,Приложимата погасителна давност при договора за банков кредит е кратката тригодишна. Към настоящия момент обаче този извод може да бъде възприет трудно в рамките на висящо съдебно производство предвид неправилната съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е задължителна за съдилищата. Тя обаче може да бъде преодоляна с аргументация, основаваща се на понятието „периодични плащания“ в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, за което бяха дадени солидни аргументи.''

Ивайло ВАСИЛЕВ, юрист
Главен секретар на Управителния съвет на Дружеството на Съюза на юристите в България - Пловдив

Източник:
http://www.trudipravo.bg/component/cont ... =2379:koya
''

Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Егати глупостите!

Пластичен взрив, защо да са глупости, толкова хора се хващат за сламка, така че няма проблеми. Статията е много задълбочена и е полезна, разбира се, чисти експерименти ще бъдат трудни за приложение - всякакви такива екзотики си имат време и място.

Аз бих прокарал такава акция, разбира се - навреме и намясто.

защо да са глупости

Нали сте адвокати, отговорете си сами! Упълномощавам Мели да ви каже, ако не знае ще ви светна.

ivanov_p написа:

защо да са глупости

Нали сте адвокати, отговорете си сами! Упълномощавам Мели да ви каже, ако не знае ще ви светна.

Лелеееееееееее, Пейчо, ти ме разсмя бре, човече....
Мели няма време за раздумки. Моята сцена не тази тук.
Само от време на време се обаждам, за да направя опит да влея малко разум в главите на самодейците. И не ме интересува кой какво е разбрал. Пиша кратко.
Колкото до другата тема по повод Решението на ВАС във връзка с апела ти, трябва да си се научил да тълкуваш мотиви на какъвто и да е съдебен акт. Ако не ти достига пипе, следиш и ще се ориентираш по диспозитивите на решенията по "твоите" дела.
Айде, със здраве. Работната ми година завърши преди два дни - с богата "реколта". Сега е време за ооо`тмор.
И наесен - с песен.

Скъпа, дори решението ми е дълго за четене, мотиви да четат новобранците.

Иначе по темата! Така даденото определение напълно покрива банковия кредит, точка по точка и затова написаното в статията се основава на това решение (не я четох, предполагам). Пропусната е основната характеристика на периодичното плащане,задължението за него да възникне през периода за който се плаща!
Не падежът на това задължение да настъпва през предварително определени периоди, което навежда и на плащане на вноски, а самото задължение по което настъпва падеж да възникне в определения период.
Това е разликата между доставката на вода и ток и банковият кредит. От тук следва, че банковият кредит може да се обяви за предсрочно изискуем, а наемите по договора за наем не могат.