forum.lex.bg

Оказва се че по ДОПК публичният взискател няма процесуална възможност да оспорва отказът на публичният изпълнител да образува изпълнително производство по ДОПК. Такава възможност има в принудителното изпълнение по ГПК и дори по АПК, но не и по ДОПК! Вероятно законодателят си е мислил че разграничението на публични и частни държавни вземания е ясно за всички. Да, ама не! При спор кое държавно вземане е публично и кое частно би следвало да има процесуална възможност да се стигне до съд. В НАП просто отказват да разглеждат такива жалби поради липса на правно основание. Сега е на ход административният съд, но е чудно що за дело ще е това - предметът не е искане за издаване на индивидуален административен акт, нито е срещу бездействие на орган в административно производство /изпълнителното основание е осъдителна присъда по НПК въз основа на която е издаден изпълнителен лист за разноски, поети от бюджета на орган от досъдебното производство - чрез този орган държавата е осъществила публични функии по разследване в досъдебната фаза на процеса/.

Нищо не можах да разбера - срещу кого е издаден ИЛ, кой е взискателя, кой прави "отказ" от образуване на Изп.произв. За писмен отказ ли става дума, или за бездействие. Кой до кого подава жалба и по какъв ред.

iva_sh написа:Такава възможност има в принудителното изпълнение по ГПК и дори по АПК, но не и по ДОПК!

И къде точно в АПК е предвидена такава възможност? А за ГПК вероятно говорите за чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК?
Не съм много убеден дали може да се обжалва по този ред, но да речем, че може и да може.

iva_sh написа:При спор кое държавно вземане е публично и кое частно би следвало да има процесуална възможност да се стигне до съд. В НАП просто отказват да разглеждат такива жалби поради липса на правно основание.

Има едно указание на АДВ, мисля, че е от 2006 г., съгласно което разноските в наказателното производство не били публични задължения, а частни, и следвало да се събират по реда на ГПК.
Мисля, че следва да се повдигне спор за подведомственост по реда на чл. 130 АПК, доколкото се спори дали един адм. орган (НАП) е компетентен или е друг орган (ЧСИ/ДСИ).
А Вие защо просто не си образувате изп. дело при ЧСИ на осн. чл. 2, ал. 2 и 3 ЗЧСИ, вместо да се главоболите с НАП?

neutralen написа:Нищо не можах да разбера - срещу кого е издаден ИЛ, кой е взискателя, кой прави "отказ" от образуване на Изп.произв. За писмен отказ ли става дума, или за бездействие. Кой до кого подава жалба и по какъв ред.

Странно. Аз пък разбрах абсолютно всичко. Публичният взискател иска да си образува изп. дело в НАП въз основа на ИЛ за разноски в нак. производство, но от НАП са им върнали преписката с писмен отговор, че не могат да образуват изп. дело, защото разноските по НПК не били публични вземания. И сега взискателят е в чудо как да си ги събере и затова пуска жалба в адм. съд. Какво неясно има в цялата история?

Няма нищо странно - това което пишеш е ясно и на мен, но то не е отговор на поставените от мен въпроси към ИВА, на които ако тя си отговори, ще намери решението на казуса - ИЛ е издаден срещу обвиняем/частно лице/, Взискателят е Съдът, вземането е ЧАСТНО /чл.162 ал.4 от ДОПК/и се събира по общия ред /по реда на ГПК/ - чл.163, а 3 от ДОПК.
Въпросите ми бяха само насочващи.

В горното има няколко неточности. Първо, взискател очевидно не е съдът, а органът на досъдебното производство, съдът само е издал ИЛ; а въпросът

neutralen написа:кой прави "отказ" от образуване на Изп.произв

- еми ясно е, че е НАП; както и да е.
Не е чак толкова ясно, че разноските в нак. производство били частни вземания, доколкото в чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК се говори за вземания "по влезли в сила присъди на съдилищата". Тълкуването на ИД на АДВ не помня на какво се базираше, но общо взето - не им се занимаваше да събират и тези вземания. Явно НАП продължават с инерцията от АДВ.
Затова - пак казвам - събирайте си ги чрез ЧСИ (или ако са частни - може и с ДСИ). Хич не се занимавайте с администрация, която гледа да се отърве от малко работа.

разноските са поети от бюджета на структура на МВР - чл. 187 от НПК. Когато съдът постанови осъдителна присъда има ангажимента да реши въпроса за разноските. До преди около 3 г. съдът масово присъждаше разноските по сметка на бюджета на съдебната власт, игнорирайки обстоятелството че част от тях са поети от друг бюджет - на изпълнителната власт /към която принадлежат разследващите полицаи от МВР/. Така от известно време съдилищата започнаха да издават изпълнителни листи за тези разноски на структурите на МВР от където са направени. Това съвсем не е масова практика, а внякои области изобщо не се прилага. До скоро нямаше проблем тези разноски да се събират по ДОПК.Тази година обаче ги събрали в НАП на някакво обучение и им казали нещо различно. В наказателния процес обаче държавата не участва пряко, а чрез своите органи - разследващи полицаи, следователи, прокурори и съдии /според фазата/. Сега излизат с номера, че ако разноските са направени от съда, покуратурата и дори следствето, то те ще се събират по ДОПК, а тези от МВР да ходят при ЧСИ. Това обаче не са разноски които прави страна в един наказателен съдебен процес - МВР по никакъв начин не участва в съдебната му фаза, за да знае дори дали и кога е постановена осъдителна присъда. Ако не се стигне до такава присъда в НПК пише че разноските остават за сметка на държавата - в случая за сметка на съответния бюджет, който пак е различен. Иначе съм съгласна че разноските които страната би направила в други хипотези в съда са частни вземания. Но тук не са - помислете дали ако прокурора счита че трябва да се направят 10 броя експертизи, разследващия полицай може да му откаже. Още по-малко директора на структура на МВР може да се меси в работата по разследване и да казва че няма пари за тези 10 броя експертизи. Проблемът при ЧСИ е че те искат взискателя авансово да внесе разноски за изпълнението. Такива изпълнителни листи са за малки суми, но са стотици на брой. Откъде пари за авансови разноски. При ДОПК не е така. В крайна сметка и аз си мисля че е спор за компетентност, но дали тук изобщо има административно отношение за да е компетентен адм. съд. Дори съм мислила за иска по чл. 128, ал.2 от АПК.