конкуренция между възбрана и апортна вноска

[yullli]

Колеги, изправена съм пред следния казус:
ЧСИ налага възбрана върху недвижими имоти на длъжник през м. май; през месец април длъжника внася същите недвижими имоти като апортна вноска в дружество, което обстоятелство е вписано в търговския регистър. Вписването на извършената апортна вноска в имотния регистър е от м. юни т.е. след вписването на възбраната от ЧСИ- т.е. последователността на извършениет вписвания в съответните регистри е както следва: 1. вписване в търговския регистър на апортната вноска; 2. вписване на възбрана от ЧСИ в имотния регистър; 3. вписване на апортната вноска в имотния регистър. И сега въпроса- може ли на ЧСИ, съотвенто на взискателя да се противопостави извършването на апортната вноска? Нали идеята на имотния регистар е да се оповести прехвърлителната сделка и да може да се противопостави на трети лица. Моето мнение е, че енастъпил транластивния ефект на апротна вноска към момента на вписването в Търговски регисър и тя е действителна, и поражда действието си между вносителя и приемащото дружество, но тази апортна впоска, преди вписването и в имотния регистър е непротивопставима на трети лица( лицата извън вносителя и приемащото дружество) т.е. непротивоствавима е на ЧСИ, съотв. на взискателя. Моля за мнение и по възможност за съдебна практика.

[neutralen]

Така както описвате обстоятелствата - няма валидна апортна вноска. Транслативния ефект при апортна вноска възниква едва след вписването в Служба по вписванията при РС, по реда на чл.73 от ТЗ. Вписването в Търг. регистър има само декларативно действие. Правилно СИ е наложил възбрана.

[kalahan2008]

Така както описвате обстоятелствата - няма валидна апортна вноска. Транслативния ефект при апортна вноска възниква едва след вписването в Служба по вписванията при РС, по реда на чл.73 от ТЗ. Вписването в Търг. регистър има само декларативно действие. Правилно СИ е наложил възбрана.

Това не е точно така. Транслативният ефект е настъпил още с вписване на апорта в Търговския регистър, но апортът е противопоставим на трети лица едва след вписване в имотния регистър. Апортът е непротивопоставим на взискателя, наложил възбраната преди вписване на апорта в служба по вписванията (чл. 453, т. 1 ГПК).

[neutralen]

За горното становище липсват аргументи въз основа на какво удостоверително изявление, на кое длъжностно лице настъпва транслативния ефект.
Производството по чл.73 ал.5 от ТЗ е особен вид нотариално производство, извършвано от съдията по вписванията, в следствие на което настъпва транслативния ефект. Вписването има удостоверителен а не декларативен характер.
Вписването в Търг. регистър следва да бъде извършено след процедурата по чл.73 ал.5 от ТЗ. Това вписване има само декларативен характер.
Това е моето мнение, даже и да противоречи на някои съдебни решения, включително и на решения на ВКС.

[kalahan2008]

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на "Д" А., гр. С. срещу постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г. С това определение е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение от 23.10.2009 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. В., с което е отказано вписване на апортна вноска.
В частната касационна жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че вписването на Устава на дружеството по повод извършена непарична вноска по чл. 73, ал. 5 ТЗ следва да се извърши по реда на Раздел II от Правилника за вписванията при съобразяване изискванията на чл. 6 от същия. Аргументирано е становището, че доколкото в посочения нормативен акт липсва изрична уредба на вписването на Устав по чл. 73, ал. 5 ТЗ, за същото следва да са изпълнени само визираните в тази норма предпоставки. Несъгласие е изразено във връзка с приетата за дължима държавна такса, като се твърди, че същата е в размер на 10 лв. и не следва да бъде определяна на база оценката на апортирания имот, тъй като вписването на Устава представлява вписване на документ, а не на сделка с недвижим имот.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са формулирани въпросите: 1. - по какъв ред следва да бъде извършено вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ - по Раздел II или по Раздел III от Правилника за вписванията и 2. - каква е дължимата държавна такса за това вписване.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване:
Настоящият състав намира, че поставените от частния жалбоподател въпроси са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването им е обусловило отказа на съдията по вписванията да извърши исканото вписване, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Изпълнено е и допълнителното изискване, специфично за поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като от представеното по делото определение от 30.07.2008 г. по ч. гр. д. № 655/2008 г. на Софийски окръжен съд се установява, че поставените от жалбоподателя въпроси се разрешават по различен начин от въззивните съдилища. С оглед на това противоречие и предвид липсата на изрична нормативна уредба, както и на практика на Върховен касационен съд, за реда, по който следва да се извършва предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ вписване, по отношение на поставените въпроси е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По основателността на частната касационна жалба:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. В., въззивният съд е приел, че доколкото внасянето на недвижим имот в капитала на акционерно дружество представлява непарична вноска и има вещно-транслативен афект относно правото на собственост върху имота, предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ вписване на Устава следва да се извърши при спазване правилата на Раздел II от Правилника за вписванията - вписване на актове относно недвижими имоти, а не по реда на Раздел III от Правилника за впиване на искови молби и постановените по тях актове.
С оглед на това, е направен извод за задължението на съдията по вписванията да провери и всички предпоставки, визирани в чл. 6 ПВ, които в конкретния случай са: подлежи ли на вписване актът и същият отговаря ли на изискването за форма; има ли необходимото съдържание - индивидуализация на страните и имота; представена ли е скица-копие от кадастралната карта, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта. Като условие за извършване на вписването решаващият състав е посочил също внасянето на държавна такса и представянето на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Въззивният съд е преценил, че част от тези изисквания в случая не са изпълнени. По-конкретно: не са представени скица-копие от кадастралната карта относно построените сгради и техните идентификатори, декларация по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка; липсват данни, в т. ч. и след извършена служебна справка в Търговския регистър, че "Х" А., гр. В., посочено като собственик на апортирания имот в нот. акт № 1* том I, рег. № 2* дело № 138/2001 г. на нотариус Ил. М., рег. № 1* е идентично с далия съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ "Б" А. (с предишно наименование "А" АД); не е внесена дължимата за вписването държавна такса в размер на 7 791 лв., определена по реда на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху цената, по която е таксуван актът, която в случая е оценката в даденото от вносителя съгласие, доколкото същата не е по-висока от направената от вещите лица оценка на непаричната вноска.

Определението е правилно.

Настоящият състав споделя напълно становището на въззивния съд, че вписването на Устава на акционерното дружество при извършено увеличение на капитала чрез непарична вноска следва да бъде извършено по реда на Раздел II от Правилника за вписванията, т. е. при спазване на изискванията за вписване на актове за недвижими имоти, в т. ч. и изчерпателно изброените изисквания по чл. 6 от същия правилник. Въведеното в чл. 73, ал. 5 ТЗ задължение за вписване произтича от обстоятелството, че непаричната вноска представлява по своята същност акт на разпореждане на съдружника/акционера, с който се променя носителят на правото на собственост върху предмета на апорта, като същото преминава в патримониума на дружеството. Безспорно е както в правната теория, така и в съдебната практика (в т. ч. и постановена по новия процесуален ред на ГПК от 2007 г. - решение № 150 от 10.11.2009 г. по т. д. № 766/209 г. на ВКС, II т. о.), че вписването в Службата по вписванията няма транслативен ефект - този ефект е настъпил с вписването на дружеството в Търговския регистър, респ. с вписването на увеличението на капитала на същото. Вписването в Службата по вписванията има само оповестително действие и целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота, т. е. това вписване има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот - да даде гласност за извършено по отношение на имота действие.

Тази правна характеристика на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ предопределя и реда, по който същото следва да бъде извършено. Това е редът за вписване на актове относно недвижими имоти, установен в Раздел II на Правилника за вписванията. Доколкото не е сред конкретно посочените в чл. 4 ПВ актове, подлежащи на вписване, Уставът на дружеството следва да се причисли към категорията "други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване" по смисъла на препращането в чл. 4, б. "и" ПВ. Оттук и изводът, че по отношение на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ, освен специалните изисквания, съдържащи се в тази норма, трябва да са изпълнени и всички общи изисквания по чл. 6 ПВ. Поради това, дължима за вписването се явява и държавната такса, предвидена в чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху цената, по която е таксуван актът, определена на база оценката на непаричната вноска по чл. 72, ал. 2 и 3 ТЗ, а не минималната държавна такса от 10 лв., дължима за вписване на акт.
С оглед изложеното и в съответствие с правомощията си по чл. 291, ал. 1 ГПК настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г., предмет на частната касационна жалба, а не практиката, обективирана в приложеното определение от 30.07.2008 г. по ч. гр. д. № 655/208 г. на Софийски окръжен съд, имащо за предмет аналогичен случай - вписване на акт по чл. 263и, ал. 6 ТЗ (удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ за извършено преобразуване/, в хипотезата на вливане, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот.
Преценено в съответствие с горните изводи, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неизпълнението на част от задължителните за вписването нормативни изисквания, изразяващо се в непредставяне на скица-копие от кадастралната карта, касаеща построените сгради и техните идентификатори, на декларация по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка, както и невнасянето на определената в съответствие с чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху оценката на непаричната вноска по чл. 72, ал. 3 ТЗ - обосновава законосъобразността на постановения от съдията по вписванията отказ да впише представения Устав по чл. 73, ал. 5 ТЗ. Единствено неправилно е приетото от въззивния съд по отношение липсата на идентичност между собственика на апортирания имот "Х" А., гр. В., посочен в нот. акт № 1* том I, рег. № 2* дело № 138/2001 г. на нотариус Ил. М., рег. № 1* и далия съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ "Б" А. (с предишно наименование "А" АД). Идентичността на посочените правни субекти се установява от представеното с частната касационна жалба решение № 4* от 4.07.2006 г. по ф. д. № 1163/2004 г. на Варненски окръжен съд. Само по себе си, обаче, това обстоятелство обаче не може да промени направения извод за законосъобразност на отказа като цяло.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 577 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г. на Варненски окръжен съд.

[karanedeff]

В тази тема от форума на съдиите по вписванията още практика на ВКС

[neutralen]

Цитираното Опред. ми е известно. Точно цитирания в "болт" текст е грешния извод на съда - че извършената от от Съдията по вписванията процедура по чл.73 ал.5 от ТЗ не поражда транслативен ефект.
Като е известно при нотариалното производство, за да се прехвърли правото на собственост в/у един недвижим имот от едно лице на друго, прехвърлителя и приобретателя отиват при нотариус, пред който прехвърлителят представя, документите, удостоверяващи правото му на собственост, скица и дан.оценка на имота, декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК, както и документ за платена нотариална такса.
Видно е от цитираното О, Съдията по вписванията извършва абсолютно същите действия в производството по чл.73 ал.5 от ТЗ.
Каква е разликата между двете производства - нотариалното производство завършва с издаването на НА, който след това се вписва в имотния регистър , докато производството по чл.73 ал.5 от ТЗ, пред Съдията по вписването завършва с ВПИСВАНЕ в имотния регистър относно направения апорт - транслативния ефект настъпва в момента на вписването, за разлика от произв. пред нотариуса при което транслативния ефект настъпва със съставянето на НА.

[inspectora]

Неутрален, явно си от "новото поколение" юристи, които са си вкарали филма, че вписванията в имотния регистър имат вещнотранслативен ефект ... Не знам от къде ги учите и извеждате тези неща, но няма как едно вписване в регистър /с малки изключения може би .../ да ти прави прехвърлянето - ефектите застъпват със сключване на сделката в съответната форма, респективно със завършване на фактическия състав. В случая /а и в масата от случаите, при които необяснимо за мен защо много колеги се бъркат/ вписването в имотния регистър не е част от фактическия състав на сделката. А тези глупости за "особения вид нотариално производство" можеш да ги издадеш в книга ...

П.П.1: За мен дори е малко спорен въпросът дали транслативният ефект настъпва с вписването в ТР, или в по-ранен момент, но не за това е темата ... аз мисля дори, че вписването в ТР не е с конститутивен ефект, но там си има и други особености и не ми се обяснява тази теза в момента ...

П.П.2:

Вписването в Търг. регистър има само декларативно действие.

И какво "декларира" по-точно това вписване, ако нямаме "събитие", което да бъде декларирано - транслацията? Декларира, че нещо е започнало да се случва ли - фактически състав на сделката, за да знаят хората и да внимават, та да не вземе да стане някакво прехвърляне междувремено? /по същество и аз мисля, че действието на това вписване е по-скоро декларативно, но то декларира вече осъществената транслация/

[n_ikito]

Напълно споделям мнението на Калахан. НО ... Имотен регистър в БГ няма. Вписването в АВ, понякога има конститутивно действие - всички обезпечения. Това с оповестителното действие е наистина трудно смилаемо. Нали с изповядването на сделка пред нотариус, вещно - правния ефект настъпва. Защо и как, ако аз купя от 'бившия' собственик (от горната сделка продавача) и впиша първи пИчеля. Купил съм от несобственик, какво придобивам? Тук влиза интересното и наложено обяснение с непротивопоставимостта, вместо по-простото и ясно, че вписването трябва да е част от ФС (особено при въведен ИР). Апорта на недвижим имот е леко сбъркан...какво става ако апортирания имот не е собственост на апортиращия? ДЛР тата не проверяват права. Това е единственият случай в който частен субект може да се разпореди с имота си с обикновен договор (ако не трябва да бъде вписан)....

Съжелявам са спама....

[yullli]

аз смятам, че и двете становища са правилни - транслативният ефетк наспътва с вписването на апортната вноска в ТР; но това вписване не е противопоставимо на трети лица, преди да се впише в имотния регистър т.е. преди да се оповести - а ако се върнем на темата-апортаната вноскае непротивопоставима на наложена възбрана

[karanedeff]

За действието на вписването на актове относно недвижими имоти - масово в практиката се твърди и прилага определението дадено в чл. 1 на Правилника за вписванията, но кой да чете проф. Венедиков и Закона за собствеността
В ЗС има предвидено различно действие на вписването за различните актове.
чл. 113 - противопоставимост - какво значи това - четем проф. Венедиков;
чл. 114, ал. 1, б. "а", абзац второи, предл. последно - гласност;
чл. 114, ал. 1, б. "б" абзац втори, предл. първо - противопоставимост;
чл. 114, ал. 1, б."в" - противопоставимост;
чл. 114, ал. 2 - процесуалноправен характер на вписването на ИМ - има вече и ТР на ВКС;
чл. 115, ал. 2 предл. последно - загуба на действие на вписването;
чл. 115 ал. 4 - действие на решението спрямо трети лица по невписана ИМ.

За ипотеките и възбраните няма да говорим - за тях се знае, че пораждат действие едва след вписването им

Отделно, че в ЗС законовата делегация предвидена в чл. 116 е за уреждане на подробностите относно начина на вписването и относна таксите, коите се събират при вписването в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.
Не е предвидено МС да дава дафиниция за действието на вписването, каквото той (МС) си е позволил да направи в чл. 1 на ПВп.
Това зоконодателят е сторил в замия закон, като е дефиренцирал действието на вписания акт според вида му.
Но МС е пропуснал да определи таксите за вписване именно в ПВп, каквото задължение му е вменено да направи, именно в този поднормативен акт.
И не ни питайте в някои случаи как и каква такса да определяме и по чия сметка да бъде внесена - на АВ или на РС

[kalahan2008]

Точно цитирания в "болт" текст е грешния извод на съда

Не се наемам да коментирам дали определението на ВКС е "грешно" или не, но същото е постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което има характер на задължителна практика. Идеята на съда е, че транслативният ефект настъпва със завършване на фактическия състав на апорта, като вписването в служба по вписванията не е част от този фактически състав. Всъщност, има много други актове за собственост, при които транслативният ефект не настъпва с вписването им, а в един по-ранен момент - напр. актовете за държавна/общинска собственост, решенията на поземлените комисии, дори и постановленията за възлагане - съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК транслативният ефект настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане (посл. изм. ДВ, бр. 49 от 2012г.), а не с вписването му. Действително при вписването на апорта съдията по вписванията проверява правата на вносителя (чл. 73, ал. 5 ТЗ), но той може да постанови отказ само при липсата на някое от изискванията по чл. 6, ал. 1-3 от Правилника за вписванията. Парадоксално, съдията по вписванията проверява собствеността, но дори да установи, че имотът не е бил на праводателя, не може да постанови отказ за вписване (или ако постанови такъв, същият ще бъде атакуван и отменен). По същия начин например съдията няма право да откаже вписване на възбрана върху имот, който не е на длъжника, дори и да вижда това. Знам, че Каранедев не е съгласен с тази теза, но освен него друг почти никой съдия по вписванията не би постановил отказ за вписване на такава възбрана.

Напълно споделям мнението на Калахан. НО ... Имотен регистър в БГ няма.

Приемам забележката, макар че аз използвам това понятие (имотен регистър) не в буквалния смисъл на думата, а по инерция, за да отгранича регистрите, водени от службите по вписванията, от другите регистри към Агенция по вписванията - Търговски регистър, БУЛСТАТ и РИОС.

За ипотеките и възбраните няма да говорим - за тях се знае, че пораждат действие едва след вписването им

Ние може и да го знаем, но някои от НАП не го знаят и си мислят, че постановлението за налагане на възбраната поражда действие от издаването му...Това между другото е интересен парадокс, защото в службата по вписванията може да се впише и постановление за възбрана по ДОПК, което още не е влязло в сила (и подлежи на атакуване по чл. 197 ДОПК), но пък съгласно чл. 197, ал. 6 ДОПК обжалването не спира изпълнението му...
Извинявам се за лекото отклонение от темата.

[karanedeff]

Знам, че Каранедев не е съгласен с тази теза, но освен него друг почти никой съдия по вписванията не би постановил отказ за вписване на такава възбрана.

Колега, Калахан не съм постановявал НИКОГА такъв отказ - използвам правилата на телефонното право - дори и с вашата кантора сме имали такъв случай - възбраната върху чужд имот, нека го кажа простичко - е безсмислена, и само ще доведе до завъртане на съдебната машина на празни обороти.
И с вашата кантора и с други колеги при такива случаи сме намирали подходящо решение за да се обезпечи изпълнителното производство.
Постановявал съм отказ при наличие на вече вписана възбрана за вписване на акт на разпореждане с възбранения имот, постановявал съм и спиране на вписването до приключване на изпълнителното производство, но както ти отбеляза в една друга тема догматичното мислене, респективно практика изостава от реалностите на живота и горко им на кредиторите.

[neutralen]

Харесва ми дискусията, точно заради факта че изразените мнения отразяват различните разбирания на участниците във Форума.Предварително направих уговорката, че моето мнение е различно от това на някои съдебни решения, вкл. на ВКС, поради което се подразбира, че предмет на спора не е задължителния характер на ТР, а тяхната правилност.Основния спорен въпрос все още е дали вписването по реда на чл.73 от ТЗ е елемент от фактическия с
ъстав на апорта, пораждащ т.н. транслативен ефект - момента на прехвърляне правото на собственост.
Нещата се свеждат до това как всеки от нас тълкува и разбира относимите към случая правни норми. Колегите обръщат внимание в/у значението на вписването спроред ЗС и Пр.вп. Моят подход е малко по-различен. Разсъжденията са ми в посока как настъпва транслативния ефект - необходими са волеизявленията на прехвърлителя и приобретателя и волеизявлението на едно дл.лице, което удостоверява прехвърлянето на собствеността. При нотариалното производство това е удостоверителното волеизявление на нотариуса, обективирано в НА. При апортната вноска, това е удостоверителното волеизявление на Съдията по вписванията, обективирано в направеното вписване.
Посочихме значението на вписването според ЗС и Пр.вп. Но вписването не е регламентирано само там а и в ТЗ и в частност в цитирания чл.73 от ТЗ, където на вписването се предава друг смисъл, различен от този на ЗС. ТЗ е СПЕЦИАЛЕН по отношение на ЗС. Когато има два закона, уреждащи една и съща материя, единия от които общ/ЗС/ а другия специален/ТЗ/, се прилагат разпоредбите на специалния закон. За това вписването по чл.73 от ТЗ е удостоверително волеизявление на дл.лице/Съдия по вписв./ за направения апорт, поради което вписването се явява елемент от фактическия състав на апорта. Обратната теза, че апорта настъпва със сключването на Учредителния договор, според мен е несъстоятелна, тъй като при нея липсва един от съществените елементи на състава - удостоверително волеизявление на някое дл.лице, че прехвърлянето на собств. действ. е извършено.

[karanedeff]

Посочихме значението на вписването според ЗС и Пр.вп. Но вписването не е регламентирано само там а и в ТЗ и в частност в цитирания чл.73 от ТЗ, където на вписването се предава друг смисъл, различен от този на ЗС. ТЗ е СПЕЦИАЛЕН по отношение на ЗС. Когато има два закона, уреждащи една и съща материя, единия от които общ/ЗС/ а другия специален/ТЗ/, се прилагат разпоредбите на специалния закон. За това вписването по чл.73 от ТЗ е удостоверително волеизявление на дл.лице/Съдия по вписв./ за направения апорт, поради което вписването се явява елемент от фактическия състав на апорта. Обратната теза, че апорта настъпва със сключването на Учредителния договор, според мен е несъстоятелна, тъй като при нея липсва един от съществените елементи на състава - удостоверително волеизявление на някое дл.лице, че прехвърлянето на собств. действ. е извършено.

харесват ми твоите разсъждения и ако някой ден станеш окръжен или върховен съдия дано да промениш догматичното мислене и практика
и за да не преразказвам отново колегата Калахан ето поста му, на който се позовах по горе

Наскоро с учудване разбрах от една колежка, която беше първи курс в НБУ, че при тях по ОТП не се преподава темата "Тълкуване в правото". Поради моите специфични интереси към херменевтиката навремето по ОТП писах курсова работа именно за тълкуването, а впоследствие попаднах и на една малко по-философска статия за юридическата херменевтика в едно издание именно на НБУ...уви, темата за тълкуването се избягва като че ли от преподавателите - просто заради все още живия догматичен стил на преподаване в родните ни университети, съгласно който истина е само това, което ти се преподава гуруто от високата катедра. Липсва комуникация и размяна на идеи между студенти и преподаватели не само на лекции, но и на упражнения. В малкото предмети, по които са се опитвали да ни накаратда мислим (Конституционно, Вещно, Облигационно, гр. процес) пак в крайна сметка е имало лек догматичен привкус и решението на казуса е било това, което асистентът счита за верен. Същото се наблюдава не само в легислатурата, но и в практиката. Резултат на натрапван с векове в българското общество авторитарен стил на лидерство и общуване.

[yullli]

колеги, може ли да посочите пратктика, която е различна от цитираната, която се явява задължителна- моля

[stoyan_stavru]

Здравейте,

Темата е изключително интересна и спорна от доста време

Ще си позволя да копирам част от една моя статия по въпроса, писана през 2006 г.:

"По-сложен е въпросът относно момента на прехвърляне на собствеността. По силата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. При апорта, обаче, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 73, ал. 5 ТЗ, според която, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството представя за вписване в службата по вписванията нотариално заверено извлечение от дружествения договор (при учредителен апорт), а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя (при последващ апорт), като при вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
Тъй като апортът се извършва чрез последователност от отделни писмени волеизявления на вносителя (молба предложение, оценка и пр.) и на дружеството (решение за приемане на апорта и за изменение на дружествения договор), без да съществува законово изискване за съставянето на единен нотариално изповядан акт, при последващ апорт на вещно право върху недвижим имот следва изрично да се предвиди, че настъпването на вещно прехвърлителния ефект следва вписването от съответния съдия по вписванията на нотариално завереното съгласие на вносителя, придружено от нотариално заверено извлечение от решението на дружеството за съответно изменение на дружествения договор."

Статията е „Относно правната същност на апорта на вещно право в търговско дружество”, сп. “Пазар и право”, кн. 11, 2006, стр. 5-12.

Становището се споделя и от Стоянов, В., Непарични вноски. С., 2005, с. 88-89.

По този въпрос са мислели и Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 221 и сл., както и Диков, Л., Курс по търговско право. С., 1935, с. 206.

В този смисъл споделям, че при апорта по подходящо би било разрешението, дадено при обезпеченията - конститутивно действие на вписването в имотния регистър и "изнесена" проверка на собствеността при съдията по вписванията, но за съжаление de lege lata ВКС има пълното право да постанови подобна задължителна практика. При липса на изрична разпоредба, която да изключва действието на вписването по чл. 113 ЗС, петата алинея на чл. 73 ТЗ само подсказва какво би трябвало да е правилното разрешение, но за съжаление не прави пълната крачка до него...

За мен би било изключително интересно да разбера защо Калахан смята, че съдията по вписванията не може да откаже вписване, ако проверката на собствеността по чл. 73, ал. 5 ТЗ доведе до извода, че апортиращият съдружник всъщност не е собственик на имота. Наистина това разрешение е парадоксално и въпросът при възприемането му е какъв е изобщо смисълът на последното изречение на ал. 5 на чл. 73 ТЗ?+!

[neutralen]

В стария ТЗ няма аналог на разпоредбата на чл.73 ал.5 от сега действащия ТЗ.
Според проф. К. Кацаров при апорта има 2 фази - внасяне на апорта и изпълнение на апорта.Прехвърлянето на собствеността /изпълнението на апорта/ настъпва "с висването на устава в търговския регистър и обнародването му."
Горното становище се подържа и от колегата Калахан.
При това положение остава открит въпроса - какво е правното значение на цитирания чл.73, ал.5 от ТЗ.
Според мен, производството по вписване по реда на горната разпоредба представлява особено нотариално производство, развиващо се пред съдията по вписванията, чието удостоверително волеизявление представлява самото вписване с което се удостоверява, че апортирания имот е станал собственост на съответното дружество.
Затова Съдията по вписванията има право да откаже вписване, ако установи, че имота не е собственост на прехвърлителя/апортьора/, или не са налице предпоставките като за едно нотариално производство - док. за собственост, скица на имота, оценка на имота, платена ДТ за прехвърлянето, декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК.
Следователно - вписването по реда на чл.73 ал.5 от ТЗ е елемент от фактическия състав на апорта - няма ли вписване, няма прехвърляне на собствеността/няма апорт/.

[kalahan2008]

За мен би било изключително интересно да разбера защо Калахан смята, че съдията по вписванията не може да откаже вписване, ако проверката на собствеността по чл. 73, ал. 5 ТЗ доведе до извода, че апортиращият съдружник всъщност не е собственик на имота. Наистина това разрешение е парадоксално и въпросът при възприемането му е какъв е изобщо смисълът на последното изречение на ал. 5 на чл. 73 ТЗ?+!

Моето мнение е, че към настоящия момент последното изречение на чл. 73, ал. 5 ТЗ няма особен смисъл, поради факта, че тази норма не делегира на съдията по вписванията правомощията да извършва нотариални действия. Нотариални действия могат да се извършват единствено от нотариуса (чл. 2, ал. 1 ЗННД), като с такива правомощия съдията по вписванията разполага само в случаите на чл. 48 ЗННД. Извън чл. 48 ЗННД съдията по вписванията разполага само с правомощията, посочени в Правилника за вписванията. В този смисъл е следното определение:

Правилен и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВп съдията по вписванията следи за спазването само на установените в този нормативен акт изисквания. Осъществяването на контрол върху спазване изискването на § 8 ПР на ЗУТ обаче не е в рамките на правомощията на съдията по вписванията. Преценката дали дворищнорегулационният план по отношение на имота, предмет на разпореждането, е приложен и със същия може да бъде извършена сделка на разпореждане, се извършва от изповядващия тази сделка нотариус. В представения за вписване акт обаче имотът следва да бъде надлежно индивидуализиран и то с оглед на неговия актуален регулационен статут, в който смисъл са и предвидените в чл. 6 от Правилника за вписванията изисквания, на които трябва да отговаря подлежащият на вписване акт.

Основанията, на базата на които съдията по вписванията може да постанови отказ, са изчерпателно изброени в следното определение на ВКС:

Според разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. С приложеното към изложението на касатора определение от 09.02.2009 г. по ч. гр. д. № 49/2009 г. по описа на Добрички окръжен съд, е прието, че в производството по вписване, съдията по вписванията следва да извърши единствено преценката за това: подлежи ли на вписване актът съгласно чл. 4 от Правилника за вписванията и специалните норми и сключен ли е в съответната, предвидена от закона форма, но не би могъл да определи действителността на акта, който е заявен за вписване, тъй като това дали поражда права или не, не може да бъде проверявано в едно охранително производство по инициатива на съдията по вписване.
При тези данни касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е противоречиво решаван правен въпрос относно обхвата на компетентността на съдията по вписванията, свързано с възможността за преценка относно същността и съдържанието на сделката, обективирана в акта, подлежащ на вписване.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
В Правилника за вписванията, раздел втори-Вписване на актове относно недвижими имоти-член 4 и сл. от същия, очертава кръга на актовете, подлежащи на вписване, тези които не подлежат на вписване, както и съдържанието на подлежащите на вписване актове и процедурата по вписване, а също и действията на съдията по вписванията, които последният осъществява в тази връзка. От съдържанието на тези норми следва извода, че когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1. ако актът не подлежи на вписване, 2. ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията-официален документ или частен документ във формата на нотариален акт с нотариална заверка на подписите, 3. ако актът няма необходимото съдържание-индивидуализация на страните и на имота/ако се отнася до конкретен имот/, 4. ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5. ако не е внесена необходимата държавна такса по вписването/ако се дължи такава/. На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.

Какво би се случило, ако апортиращият се легитимира като собственик на имота на базата на един акт за собственост, а трето лице се легитимира на базата на друг акт? Следва ли съдията по вписванията да преценява кой е собственикът на имота? Не и при липсата на единен имотен регистър (както посочи n_ikito), въз основа на който съдията по вписванията да обоснове своя отказ.

[stoyan_stavru]

При тълкуването на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ лично аз изхождам от тълкувателното правило, според което ако една правна норма може да се тълкува по два различни начини - един, при който няма смисъл (съдията по вписванията прави проверка, но нищо не може да направи, ако установи, че апортиращият не е собственик), втори, при който има (съдията по вписванията прави проверка и ако установи, че апортиращият не е собственик, постановява отказ за вписване), трябва да се предпочете вторият. Още повече, текстът е изричен и съдържа в себе си възлагане на конкретна проверка, която следва да бъде извършена от съдията по вписванията.

Според мен в хипотезата на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ не става въпрос за възлагане на нотариални правомощия на съдията по вписванията, а за възлагане на допълнителна проверка, която трябва да бъде осъществена от него в производството по вписване. Тя не превръща съдията по вписванията в нотариус, нито производството - в такова за изповядване на нотариална сделка: страните веча са направили валидни волеизявления и не се изповядва нотариален акт. Тя обаче дава специално основание за отказ за вписване - когато проверката достигне до извода, че имотът не е притежание на апортиращия.

Разпоредбата на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ е един от малкото случаи, в които законът явно гласува доверие на съдията по вписванията, като му възлага функции по охрана на гражданския оборот и излиза от наложилия се напоследък образ на съдията по вписванията като технически регистратор на представяни пред него актове (материализиращи гражданскоправни сделки). Струва ми се, че не само на буквата, но и на точния смисъл на закона, ще противоречи простото игнориране на чл. 73, ал. 5, изр. 3 ТЗ и разглеждането му единствено като "празнонормословие".

От друга страна обаче, възлагането на подобна проверка на собствеността в тежест на съдията по вписванията само по себе си не променя правното действие на извършеното след такава проверка вписване в имотния регистър (ще използвам този термин, въпреки че имотния регистър все още не се е родил, макар и да има частично "разкритие" в определени райони на страната ). Правното действие на вписването остава такова, каквото е предвидено в чл. 113 ЗС, и при липса на изрична, предвиждаща друго разпоредба, разглеждането на апорта като динамичен фактически състав, включващ в себе си и вписване в имотния регистър има характера по-скоро на предложение de lege ferenda.