forum.lex.bg

Въпросът е следният - едноинстанционно АХД, което не подлежи на касационно обжалване. След излизане на решението налице ли е правно основание за издаване на ИЛ след като по аргумент от чл. 296, т.1 ГПК решението е влязло в сила? Или се чака едномесечният срок по чл. 248 ГПК ако някому му хрумне да жали в частта за разноските?

Вие собствено осъден ли сте за разноски или очаквате разноски.

След като решението е необжалваемо, би следвало да няма пречка за издаване на изпълнителен лист, според мен.

nk7702n написа:След като решението е необжалваемо, би следвало да няма пречка за издаване на изпълнителен лист, според мен.

И аз така мисля. След като постановеното решение е необжалваемо, то автоматично влиза в сила на момента и става изпълнително основание, а съдебните разноски - изискуеми.

Да, ама... все някой не разбрал и все аз да попадна на този "някой"

Това, което понякога обърква е, че на интерфейса на http://legalacts.justice.bg дори решенията, които са необжалваеми, не ги изписва влезли в сила докато не мине едномесечен срок от постановяването им. Защо така - не знам. Попаднах и на едно определение, което макар и по не дотам аналогичен казус, ме пообърка. Там съдът приема частта от решението за разноските за определение:

http://www.bgbas.org/reshenie.php?aWQ9MDAwMDc5NzImaGFzaD05NWFjNzViMDFiOTdjM2RmZTNiN2M3NGFkYzYwNmE1Yw==

teogeo написа:Да, ама... все някой не разбрал и все аз да попадна на този "някой"

Явно и аз ще съм от неразбралите- като как тълкуваш чл. 248, ал.1 пр. ІІ?
Решението е необжалваемо и влиза в сила веднага от дата на постановяване, ама не така стои въпроса с разноските- последните имат още един месец живот и ако се пусне молба- ще си получи молителят определение, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на самото решение( в твоя случай е окончателно, без повече ревизии), ерго- дали 404 може да се приложи, след като съобразиш горните писания?
Нещо набързо от ВКС http://pravoto.com/site/sp/wks/sadebnap ... d--32012-g

poli_g написа:

teogeo написа:Да, ама... все някой не разбрал и все аз да попадна на този "някой"

Явно и аз ще съм от неразбралите- като как тълкуваш чл. 248, ал.1 пр. ІІ?
Решението е необжалваемо и влиза в сила веднага от дата на постановяване, ама не така стои въпроса с разноските- последните имат още един месец живот и ако се пусне молба- ще си получи молителят определение, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на самото решение( в твоя случай е окончателно, без повече ревизии), ерго- дали 404 може да се приложи, след като съобразиш горните писания?
Нещо набързо от ВКС http://pravoto.com/site/sp/wks/sadebnap ... d--32012-g

Поли, може и аз да бъркам - затова питам. Окашкавих се

Но, как ще изтълкуваш ти следното:

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/b2f69de1952fbcbac225781f003fc196?OpenDocument

Предвид това, решението на първата инстанция в часта му, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди и в частта му за разноските, е влязло в сила и докато решението на ВАС в частта му относно разноските не бъде изменено от постановилия го съд, няма основание за отказ за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски.

[url]
http://www.sac.government.bg/court22.ns ... enDocument[/url]

Решението на Върховния административен съд не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обявяването им. В случая решението на ВАС е влязло в сила на 18.06.2009 г. и следователно на тази дата влязло в сила и потвърденото с него решение на административния съд включително и за присъдените разноски.
От обстоятелството, че жалбоподателят е подал молба на 16.04.2009 г., с която на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е поискал да бъде изменено решението на административния съд в частта за разноските не следва друго. Междувременно, определението от 23.09.2009 г. на административния съд, с което е оставена без разглеждане тази молба, е било потвърдено с определение от 11.11.2009 г. по адм. д. № 14065 от 2009 г. на Върховния административен съд, което е окончателно.

teogeo, аз лично споделям доводите от тази част от цитираното от теб Определение на ВАС :
"Предвид това, решението на първата инстанция в часта му, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди и в частта му за разноските, е влязло в сила и докато решението на ВАС в частта му относно разноските не бъде изменено от постановилия го съд, няма основание за отказ за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски".
С други думи, докато не бъде подадена молба по чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение в едномесечния срок и тази молба не бъде уважена, не би следвало да има пречки за издаване на изпълнителен лист. Необжалваемостта, според мен, означава, че решението е влязло в законна сила , а способът за изменение в частта за разноските, предвиден в чл. 248 от ГПК е извънреден и не създава някакъв задължителен период от време, който следва да изтече, за да считаме, че решението е влязло в сила и една тогава да имаме право да се позовем на чл. чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК за и да искаме издаване на ИЛ/ както е при обжалваемите решения до изтичане на срока за обжалването им/

Добре, че не претендираш за автентично тълкуване
По решението- два пъти го четох, за да схвана, какво точно е станало. Е, влязох и в кориците на самото дело, че да видя кой, какво е искал ( погледни и ти жалбата на СДВР, после самото Решение № 12835 .
Мисля няма да спорим по въпроса дали щеше да има такъв диспозитив определението, което цитираш, ако месечния срок не бе изтекъл ( защото твърдението, че видиш ли няма пречка е несъстоятелно), ама на- времето е сторило нужното:

Впрочем, искането за изменение на решението на ВАС в частта за разноските е обвързано от преклузивен срок, който вече е изтекъл.

Е, това е същината ( останалото е по-засукано и от моите писания ).

По въпроса: Надявам се няма спор ( ако има- не участвам), че Р в частта на разноските е с характер на О *.
Ако чл. 248, ал.1 ГПК позволява това О да бъде ревизирано от постановилия го състав чрез изменение/допълване по почин молба на страната, то преди изтичане на указания месечен срок е ли влязло в сила, респективно подлежи ли на принудително изпълнение по реда на чл. 404, ал.1 пр. ІІ? ( отварям поредна скоба- правя уговорка, че коментирам фактите по конкретния казус, изложен от теб, защото има и изключения, неотносими към тази конкретика).

п.п. * ако се налага, вярвам няма да се, но ако- мога да изпратя поне дузина О на ВКС по този въпрос.

Не съм запозната с конкретния казус, обаче една дузина определения на ВКС може и да ме убедят в противното.

Поли,

чел съм ги тези решения на ВКС (макар, може би, не и цялата дузина), едно от тях е и цитирано в решението по-горе. Съгласен съм с това, съгласен съм, че и тълкувайки нормите се стига именно до този извод, но все пак ВАС казва съвсем друго. Даже никак засукано не го казва, ами много еднозначно. И nk7702n , четейки това решение (има и други в този стил), стига до абсолютно същия извод, до който би стигнал всеки друг. Скромният ми опит показва, че административните съдилища споделят това мнение на ВАС - ИЛ се издават без да е минал едномесечният срок. Но, има и изключения. Кой крив, кой прав - не коментирам.

Оттеглям се от спора

teogeo написа:..... Съгласен съм с това, съгласен съм, че и тълкувайки нормите се стига именно до този извод, но все пак ВАС казва съвсем друго. ......

Не се оттегляй, тъкмо стана интересно ( пък и наоколо научават нещо). ВАС е казал, онова което е написал, така щото преклузивния срок по чл. 248 е изтекъл - ей, това е същината. Ако не бе, при съответна жалба срещу постановения отказ за издаване на ИЛ нямаше да четеш такова О.
Не, че е важно за дискусията, но разноските не са били спорни в нито един момент от делото, отделно, че искът е частично уважен (той и така е предявен, според мен- прочети сканираните документи).

Факт е, че може да се издаде ИЛ в твоя случай и без да е изчакан месечния срок, но е факт, че може и да не се. Ако се случи второто, при това с аргументите, с които са ти отказали - отказът би бил правилен според мен ( няма да споменавам, че по това дело и не подлежи на обжалване, ерго.... зависим си и ще съобразиш).

poli_g написа:

teogeo написа:..... Съгласен съм с това, съгласен съм, че и тълкувайки нормите се стига именно до този извод, но все пак ВАС казва съвсем друго. ......

Не се оттегляй, тъкмо стана интересно ( пък и наоколо научават нещо). ВАС е казал, онова което е написал, така щото преклузивния срок по чл. 248 е изтекъл - ей, това е същината. Ако не бе, при съответна жалба срещу постановения отказ за издаване на ИЛ нямаше да четеш такова О.
Не, че е важно за дискусията, но разноските не са били спорни в нито един момент от делото, отделно, че искът е частично уважен (той и така е предявен, според мен- прочети сканираните документи).

Факт е, че може да се издаде ИЛ в твоя случай и без да е изчакан месечния срок, но е факт, че може и да не се. Ако се случи второто, при това с аргументите, с които са ти отказали - отказът би бил правилен според мен ( няма да споменавам, че по това дело и не подлежи на обжалване, ерго.... зависим си и ще съобразиш).

"Предвид това, решението на първата инстанция в часта му, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди и в частта му за разноските, е влязло в сила и докато решението на ВАС в частта му относно разноските не бъде изменено от постановилия го съд, няма основание за отказ за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски".

Да тълкуваме

"и докато решението на ВАС в частта му относно разноските не бъде изменено от постановилия го съд"

Значи, все още не е преклудиран онзи едномесечен срок за изменение в частта за разноските. Ако беше изтекъл, то ВАС нямаше да напише: "докато... ... не бъде изменено". Иначе при влизане в сила след този едномесечен срок - НА КАКВО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ще измени каквото и да е по решението ???

"няма основание за отказ за издаване на ИЛ ..." Т.е. преди преклузията на този едномесечен срок имаме правно основание за издаване на ИЛ.

Не навлизам в спора дали е правилно или не. Пак казвам - логически погледнато не трябва да е така. Но четейки тези решения на ВАС, просто няма как да се стигне до друг извод.

P.S. Да, знам че в случая не може да се обжалва до ВАС тъй като и самото Р не подлежи на обжалване. Но, да предположим, че можеше. Издава ми първоинстанционния съд ИЛ (както ти каза - може и да реши да ми издаде - в него и хляба, и ножа), загубилата страна тича да жали това разпореждане във ВАС. И какво казва ВАС ???

Всичко ,казват, зависи от конкретиката.
Не отричам принципната възможност за изчакване срока по чл 248, ал.1 ГПК във вр. с чл.404, т.1 ГПК за издаване на ИЛ на влязло в сила Р в частта му за разноски (с х-р на Определение), но бих изразила следното съображение: Ако до приключване на устните състезания страна по делото не е направила възражение за прекомерност на сторените от другата страна деловодни разноски (адв.хонорар), то подалата в срока по 248, ал.1 ГПК молба/ЧЖ страна е лишена от правен интерес да оспорва осъдителния диспозитив за разноски в прогласения за окончателен съд.акт -арг. чл.78, ал.5, така както същата страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноски, ако не е представила списък по чл.80 ГПК.

teogeo написа:P.S. Да, знам че в случая не може да се обжалва до ВАС тъй като и самото Р не подлежи на обжалване. Но, да предположим, че можеше. Издава ми първоинстанционния съд ИЛ (както ти каза - може и да реши да ми издаде - в него и хляба, и ножа), загубилата страна тича да жали това разпореждане във ВАС. И какво казва ВАС ???

Какво ли? Освен да създаваме излишна работа на магистратите от една страна, а от друга - да прилагаме до откат принципа "Я не сакам на мене да ми е добре, а сакам на Вуте да му е зле", не виждам друга причина, т.к. за логика изобщо не става въпрос.

Този извод да се вземе предвид дали страната е представила списък разноски и дали е направила възражение за прекомерност по чл. 78 ал.5 в хода на производството донякъде би могъл да ограничи споровете. Все пак, по - убедително ми звучи цитираната част от решението на ВАС. Практически по административни дела никога не съм чакала едномесечния срок и са ми издавали ИЛ. Ако има противоречия в тълкуването и прилагането на тази норма от административните и гражданските съдилища, както стана ясно от Определенията на ВКС и ВАС, значи въпросът е спорен. Няма " по - правилно" мнение.
На мен лично това изчакване дали ще подаде ответната страна молба за изменение в частта за разноските или не, ми звучи като да решим да изчакваме да изтече тримесечният срок за отмяна. Вярно, че се касае във втория случай за отмяна на Р. по същество, а в първия- за атакуване на определение в частта за разноските, но общото между двете е, че страната може и да го направи, но по - голяма е вероятността да не подаде молба, още повече, ако е била пасивна в хода на самото производство.

Melly написа:Всичко ,казват, зависи от конкретиката.
Не отричам принципната възможност за изчакване срока по чл 248, ал.1 ГПК във вр. с чл.404, т.1 ГПК за издаване на ИЛ на влязло в сила Р в частта му за разноски (с х-р на Определение), но бих изразила следното съображение: Ако до приключване на устните състезания страна по делото не е направила възражение за прекомерност на сторените от другата страна деловодни разноски (адв.хонорар), то подалата в срока по 248, ал.1 ГПК молба/ЧЖ страна е лишена от правен интерес да оспорва осъдителния диспозитив за разноски в прогласения за окончателен съд.акт -арг. чл.78, ал.5, така както същата страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноски, ако не е представила списък по чл.80 ГПК.

Конкретиката - сиреч благоразположението на съдията? Въпреки горното (което е безспорно), все пак умни глави разумни са го заложили един технически срок от един месец (което не пречи на всяка от страните да пусне жалба, пък съдът ще прецени дали е основателна или - не, на базата на горенаписаното).

Но against all odds ВАС си държи на тезата и това. Ето пак:

Решението на Върховния административен съд не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обявяването им. В случая решението на ВАС е влязло в сила на 18.06.2009 г. и следователно на тази дата влязло в сила и потвърденото с него решение на административния съд включително и за присъдените разноски.
От обстоятелството, че жалбоподателят е подал молба на 16.04.2009 г., с която на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е поискал да бъде изменено решението на административния съд в частта за разноските не следва друго.

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/846c2f60ca894277c22576900049e522?OpenDocument

Не споря. Аз също считам, че разумът и правната логика накланят везните натам, че при подадено искане за издаване на ИЛ за разноски, същото да бъде уважено преди изтичане срока по чл.248, ал.1 ГПК във вр. с чл.144 АПК.

nk7702n написа:Този извод да се вземе предвид дали страната е представила списък разноски и дали е направила възражение за прекомерност по чл. 78 ал.5 в хода на производството донякъде би могъл да ограничи споровете. Все пак, по - убедително ми звучи цитираната част от решението на ВАС. Практически по административни дела никога не съм чакала едномесечния срок и са ми издавали ИЛ. Ако има противоречия в тълкуването и прилагането на тази норма от административните и гражданските съдилища, както стана ясно от Определенията на ВКС и ВАС, значи въпросът е спорен. Няма " по - правилно" мнение.
На мен лично това изчакване дали ще подаде ответната страна молба за изменение в частта за разноските или не, ми звучи като да решим да изчакваме да изтече тримесечният срок за отмяна. Вярно, че се касае във втория случай за отмяна на Р. по същество, а в първия- за атакуване на определение в частта за разноските, но общото между двете е, че страната може и да го направи, но по - голяма е вероятността да не подаде молба, още повече, ако е била пасивна в хода на самото производство.

Да, но представи си, че на следващия ден от издаване на решението пускаш молба за ИЛ. Съдът ти я уважава и ти издава ИЛ за сумата от Х (примерно 500лв). Ти, щастлива, грабваш листа и хукваш да образуваш ИД. В този момент, загубилата страна пуска в срок молба за изменение на Р в частта за разноските и... съдът вземе, че я уважи и промени разноските на ... 300лв. Е... този твой ИЛ после какво го правим?

Иначе, ако съдът произнасяше решение/определя според това дали една вероятност нещо да се случи е по-голяма/по-малка... да ме пази Господ от юрисдикцията на такъв съд. Не се сърди, не споделям никак това с "вероятността"

Аз не смея да кажа кое е правилно и кое - не. Преценката си ще правя според теорията за субективния личен интерес

Melly написа:Не споря. Аз също считам, че разумът и правната логика накланят везните натам, че при подадено искане за издаване на ИЛ за разноски, същото да бъде уважено преди изтичане срока по чл.248, ал.1 ГПК във вр. с чл.144 АПК.

На мен здравият разум ми говори точно обратното, т.е. това мнение, което сподели poli_g.
Но практиката на ВАС, пък, е изцяло в полза на написаното от теб.

Спорът се изчерпа

teogeo написа:

nk7702n написа:Този извод да се вземе предвид дали страната е представила списък разноски и дали е направила възражение за прекомерност по чл. 78 ал.5 в хода на производството донякъде би могъл да ограничи споровете. Все пак, по - убедително ми звучи цитираната част от решението на ВАС. Практически по административни дела никога не съм чакала едномесечния срок и са ми издавали ИЛ. Ако има противоречия в тълкуването и прилагането на тази норма от административните и гражданските съдилища, както стана ясно от Определенията на ВКС и ВАС, значи въпросът е спорен. Няма " по - правилно" мнение.
На мен лично това изчакване дали ще подаде ответната страна молба за изменение в частта за разноските или не, ми звучи като да решим да изчакваме да изтече тримесечният срок за отмяна. Вярно, че се касае във втория случай за отмяна на Р. по същество, а в първия- за атакуване на определение в частта за разноските, но общото между двете е, че страната може и да го направи, но по - голяма е вероятността да не подаде молба, още повече, ако е била пасивна в хода на самото производство.

Да, но представи си, че на следващия ден от издаване на решението пускаш молба за ИЛ. Съдът ти я уважава и ти издава ИЛ за сумата от Х (примерно 500лв). Ти, щастлива, грабваш листа и хукваш да образуваш ИД. В този момент, загубилата страна пуска в срок молба за изменение на Р в частта за разноските и... съдът вземе, че я уважи и промени разноските на ... 300лв. Е... този твой ИЛ после какво го правим?

Иначе, ако съдът произнасяше решение/определя според това дали една вероятност нещо да се случи е по-голяма/по-малка... да ме пази Господ от юрисдикцията на такъв съд. Не се сърди, не споделям никак това с "вероятността"

Аз не смея да кажа кое е правилно и кое - не. Преценката си ще правя според теорията за субективния личен интерес

Всеки има право на мнение и на избор. Но докато има противоречива практика, ще има и различни мнения. Това, което казваш от гледна точка на издаването на ИЛ и впоследствие уважаването на молба за изменение в частта за разноските, е вероятно. Не съм казала, че съдът би следвало да се произнася от гледна точка на вероятностите, а да вземе предвид активността на страната в хода на производството по отношение на оспорване по чл. 78 ал.5 с оглед очакването на оспорване или не в този едномесечен срок, съответно да се предвиди доколко би било допустимо и основателно едно такова оспорване.
Както и да е, ти си решаваш ,казусът си е твой. Приятен ден!