Преклудиране на разноските за обезпечаване на бъдещ иск ?!?

[gunio_advokatina]

Здравейте колеги,

Мисля, че няма процесуална пречка направените от молителя разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск да бъдат предявени в отделен процес, след влизане в сила на решението по обезпечения иск. Днес обаче попаднах на следната практика:

"... възможността да се претендират разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство, се преклудира с приключването му, а тези,направени във връзка с обезпечаването на предявения отрицателен установителен иск - 300 лв. за адвокатско възнаграждение, съответно до приключване на производството по неговото разглеждане. Тези разноски не биха могли да бъдат претендирани в друг процес. Присъждането на разноските е последица и е в зависимост от разрешаването на спора по делото, затова въпросът за тяхната дължимост следва да бъде решен в производството, където те са направени, и от съда, разглеждащ спора по делото. Признаване на възможността да се предяви отделен иск за присъждане на направени разноски на всяка страна, пропуснала да заяви искане за това своевременно в производството по разглеждане на делото, означава да бъдат обезсмислени правилата и сроковете, предвидени в чл. 64 ГПК." - РЕШЕНИЕ ОТ 07.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1942/2010 Г. НА СГС, II-a въззивен с-в.

Споделяте ли изложената теза за преклудиране на иска за разноските? Ще бъда благодарен, ако някой разполага с практика.

[Гост.]

Здравейте колеги,

Мисля, че няма процесуална пречка направените от молителя разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск да бъдат предявени в отделен процес, след влизане в сила на решението по обезпечения иск. Днес обаче попаднах на следната практика:
.....
Споделяте ли изложената теза за преклудиране на иска за разноските? Ще бъда благодарен, ако някой разполага с практика.

Прочетох решението, част от което бяхте пейстнал.
Постановеното кореспондира с О № 173/15.03.2010г. ГД№ 749/2009г. ГК., ІV Г. О. НА ВКС ( съзнавам, че не е съвсем по темата, но на мен такова ми е било нужно)

Разноските, които са присъдени с атакувания акт, са сторени в производството по обжалване на определение по чл. 389 ГПК - обезпечение на иск по висящо дело. Отговорността за тях се определя едва с крайния акт, с който се решава материално правния спор или евентуално се туря край на исковото производство и зависи именно от резултата по тях според правилата на чл. 78 ГПК.
Вярно е, че обезпечителното производство е самостоятелно съдебно производство, различно от исковото. В същото време, неговата цел е да осигури предприетата или очаквана защита на правото, което то предстои да получи чрез исковия или изпълнителния процес. Обезпечителното производство е една от трите основни форми, чрез които гражданският процес се противопоставя на незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения, а именно на поведението, насочено към осуетяване на защитата на нуждаещото се от такава право.
Обезпечителният процес, както исковия, и изпълнителния процес, могат да се противопоставят на правонарушението, според проявната му форма поотделно, но ако нуждаещото се от защита право е едновременно и спорно, и заплашено, ще влязат в действие защитата и санкцията на исковия и обезпечителния процес, както е и в случая. В тази хипотеза обезпечителното производство съществува, доколкото съществува исковото производство и е зависимо от резултата по него. Законът предпоставя съществуването на обезпечаваното спорно материално право, като условие за законосъобразността на обезпечителната мярка.
По тази причина, в хипотезата на чл. 398 ГПК не се събира държавна такса от молителя за произнасяне по молбата за обезпечение, която се разглежда в рамките на висящото исково производство, за разлика от производството по обезпечаване на бъдещ иск.
Обжалването е вторично производство, обезпечаващо законосъобразното развитие на съответното гражданско производство. То е момент от развитието на гражданския процес. Ето защо и разноските, сторени при обжалването са възлагат в тежест на страната отново според решението по материалноправния спор. Актът, който е изменен по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК не дава разрешение по материалноправния спор, за да се прилага и нормата на чл. 81 ГПК.
Само в изрично изброените от законодателя хипотези, в които случаят не попада, тежестта за разноските се определя не според изхода по спора. /напр. ищецът винаги отговаря, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска; отговорността за разноските се възлагат винаги на страната, която стане причина за отлагане на делото с неоснователни искания, независимо от крайния резултат; специални правила за разпределение на разноските в някои особени производство - брачен, делбен процес/.
В заключение, определението на апелативния съд се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Разноските, сторени от страните по ч. гр. д. № 2029/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд следва да бъдат възложени със съдебното решение според изхода по материалноправния спор.

[gunio_advokatina]

ОК, в производството по обезпечаване на предявен иск нещата са ясни - още с ИМ ще си предявя и иска за разноските по налагането на обезп. мярка (без да посочвам размера им). Съдът ще се произнесе по обезпечението и ще остави ИМ б. дв. за посочване на размера на претендираните разноски. В срока по 129 ал. 2 ГПК ЧСИ ще наложи обезп. запори /примерно/, ще изготви сметка за направените разноски, която ще представя с 1 молба за отстраняване на нередовностите. Аналогично стоят нещата и в производството по обезпечаване на бъдещ иск. В срока по 390 ал. 3 ГПК ищецът ще е наясно с пълния размер на направените разноски, съответно може да ги предяви с ИМ.

Преклудирането на разноските обаче е прекалено. Какъв е проблемът да се съберат в отделен процес след влизане в сила на решението по материалния спор? Непредявените разноски не се преклудират от СПН на влязлото в сила решение, защото не са предявени (арг. от чл. 298 ал. 1 ГПК).

П.С.
От прибързване пропуснах да ги предявя с ИМ. Май ми остава само възможността да пусна 1 „уточняваща” молба, с която да конкретизирам претенцията за разноски – включително и тези по обезп. производство.

[Гост.]

Колега, за разноски сторени в изп. производство не мога да дам съвет(защото до сега все така са се развивали нещата, че не се е стигало до съдебна претенция за размерът им).

Що се отнася до разноските в обезпечителното производство- не знам дали ще помогне, но мога да ви посъветвам едно- често съставите не ги присъждат дори да са описани в списък по чл.80 към който са приложени фотокопия на преводните нареждания- трябва да имате И нарочно искане за приобщаване на ч.гр.д. по молбата за обезпечителни мерки.

Не съм съвсем убедена, че ви е преклудирано правото да искате присъждането им- вярно, не сте ги конкретизирал по размер, но простото"моля да ми бъдат присъдени сторените по настоящето дело съдебно-деловодни разноски, вкл. и адв. възнаграждение, е достатъчно, защото ч.гр.д. и изп.д. са неразделна част от исковото.
Опитайте с допълнителна молба или най-късно до първо с.з. Това не е изменение на иска допълвам- по основание.

[gunio_advokatina]

Благодаря за помощта! О за допускане на обезпечението е влязло в сила (не е жалено). Ще взема от ЧСИ заверен препис от запорното съобщение и си пускам молбата; ще се позова и на 97 ал. 2 т. 1 ПАРОАВАС.

Според мен налагането на запора е част от обезпечителния, а не на изпълнителния процес, съответно и направените разноски са в обезпечителния процес, защото обезп. заповед не представлява титул, даващ право на взискателя да осъществи правата си принудително. Следователно направените разноски за налагане на обезп. мярка (таксите на ЧСИ) не попадат под хипотезата на чл. 79 ГПК.

Не споделям идеята, че претенцията за разноски се преклудира при неупражняването и в срок. Преклудират се потестативните права, а вземанията се погасяват по давност. Разноските представляват самостоятелно вземане, макар и акцесорно на спорното материално право. Но, да видим как ще реагира съдът

[Гост.]

Колега, и двамата сме наясно, че в ч.гр.д. приложените доказателства не са многобройни по см. на т.2 от правилника , но все пак искането е основателно- по този начин ще докажете по несъмнен начин, че размерът на сторените разноски, които претендирате да ви бъдат присъдени, са извършени именно по това дело ( разглеждам казуса изцяло в хипотезата на бъдещ иск).

Според мен налагането на запора е част от обезпечителния, а не на изпълнителния процес, съответно и направените разноски са в обезпечителния процес, защото обезп. заповед не представлява титул, даващ право на взискателя да осъществи правата си принудително. Следователно направените разноски за налагане на обезп. мярка (таксите на ЧСИ) не попадат под хипотезата на чл. 79 ГПК.

Няма друг процесуален начин да се приведе в изпълнение допуснато обезпечение освен да се извърши от съответно дл. лице с процесуално делегирани правомощия за това- съгласна съм. И за това магистратите приемат, че разноските по изп.дело са част от исковото производство, по което има допуснато (предварително) обезпечение. В този смисъл има логика да се твърди, че правото на иск за разноски се преклудира след решаване на материално правния въпрос по исковото дело, защото те са санкционна последица от изхода на спора.
В противен случай, навярно, би се отворила врата- пропуск, който не е извинителен, на страна за присъждане на разноски по всякакви дела, да се търсят отпосле в отделно дело.
Тук някъде се разминавам с вашето становище при все да съм наясно, че съдебната практика по този въпрос е доста разностранна на ниво РС и ОС.