forum.lex.bg

Р Е Ш Е Н И Е
№ /22.02.2011
гр.Плевен 22.02.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на двадесет и втори февруари
през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА ч. гр.дело № 115 по описа за 2011г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по 435 ал.2 във вр.с чл.78 ал.5 ГПК.
Производството пред Плевенски Окръжен съд по настоящото дело е образувано на основание подадена жалба от ЕТ”Вера-86-В.Г.”, представляван от В.М.Г. –длъжник по изп.д. №20107560400538/2010г. по описа на ЧСИ Ц.Н. против действията на ЧСИ Ц.Н. по същото дело ,изразяващи се в отказ да бъде намален на осн.чл.78 ал.5 ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя.В жалбата се твърди,че на 01.10.2010г. жалбоподателят е получил призовка за доброволно изпълнение,в която освен др.суми е посочено ,че се дължи и адв възнаграждение в размер на 10 000лв. Изложени са доводи,че размера на адв.възнаграждение е завишен.В жалбата се посочва,че по правилата на чл.7 ал.2 т.4 от наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения ,размера на адв.възнаграждение е 1 676,51лв.,а съгласно чл.10 т.2 от наредбата по изпълнителни дела адв.хонорар представлява ½ от съответните възнаграждения,посочени в чл.7 ал.2,като в случая по конкретното изп.д.възлиза на сумата 838,25лв.,че при прилагане на разпоредбата на §2 от ДР на наредбата ,мин.размер на адв.възнаграждение е 2 514,75лв./838,25лв.х 3/. Жалбоподателят твърди,че ЧСИ е отказал да намали размера на адв.възнаграждение на взискателя. В заключение моли Окръжния съд да отмени отказа на ЧСИ Ц.Н. по изп.д.№538/2010г.,като съдът се произнесе по същество и на осн.чл.78 ал.5 ГПК бъде намален размера на адв.възнаграждение на взискателя от 10 000лв. на 2 514,75лв.,поради прекомерност.
Ответникът по жалбата-„ГЕНИМЕКС ОЙЛ”ЕАД гр.София - взискател по изп.д. не е депозирал писмено възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК и не е взел становище по жалбата.
Съгласно чл.436 ал.3 от ГПК ЧСИ Ц.Н. е изложил мотиви,че не е в правомощията на ЧСИ да прилага чл.78 ал.5 ГПК и да намалява размера на адв.възнаграждение. Приложено е и копие от изп.д. №20107560400538/2010г. по описа на ЧСИ.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
От приложеното копие на изп.д.№ 20107560400538/2010г.по описа на ЧСИ Ц.Н. е видно,че същото е образувано на осн.молба от „ГЕНИМЕКС ОЙЛ”ЕАД гр.София ,подадена чрез пълномощника на дружеството –адвокат И.А. и издаден изп.лист от ПОС по т.д. №17/2009г. Съгласно изп.лист жалбоподателят ЕТ”ВЕРА -86- В.Г.”***,представляван от В.М.Г. е осъден да заплати на „ГЕНИМЕКС ОЙЛ”ЕАД гр.София на осн.чл.79 ЗЗД вр. чл.286 и чл.318 ТЗ сумата 44 281,02лв.с ДДС –главница,представляваща неизплатена стойност на доставени горива през периода 31.03.2006г.-31.05.2006г.и съгласно описани в изп.лист фактури ,както и на осн.чл.86 ЗЗД сумата 17 044,66лв. мораторна лихва върху главницата ,за периода от датата на забава по всяка една фактура до датата на подаване на ИМ. При образуване на изп.д. взискателят е представил договор за правна помощ от 05.08.2010г./л.5 от изп.д./,съгласно който за образуване и водене на изп.д.,дружеството е упълномощило адвокат И.А. ,като е отразено ,че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000лв.и сумата е внесена.За удовлетворяване вземането на взискателя, ЧСИ е предприел съответните действия на принудително изпълнение. На длъжника ЕТ”В.-86- В.Г.”***, представляван от В.М.Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение ,получена от адресата на 01.10.2010г.,в която освен сумите по изпълнителния лист е отразено,че се дължи горепосоченото адвокатско възнаграждение в размер на 10 000лв.,както и съответната такса по ЗЧСИ.На датата на получаване на ПДИ-01.10.2010г./л.31 от и.д./длъжникът е депозирал молба до ЧСИ ,в която са изложени идентични оплаквания като тези в жалбата,че размера на адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя от 10 000 лв.е прекомерен,като на осн.чл.78 ал.5 ГПК е направено искане ЧСИ да намали този адв.хонорар до 2 514,75лв.В искането длъжникът се позовава на текстовете на чл.7 ал.2 т.4 във вр.с чл.10 т.2 от наредбата за мин.размери на адв.възнаграждения.С разпореждане на ЧСИ от 04.10.2010г.е постановено,че не е в правомощията на ЧСИ да намалява размера на адв.възнаграждение ,като съгласно чл.78 ал.5 ГПК това следва да се извърши от съда.За разпореждането на ЧСИ,жалбоподателят е уведомен с писмо,получено на 11.10.2010г.Жалбата е депозирана на 18.10.2010г.,в срока по чл.436 ал.1 ГПК.
Към настоящия момент разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК/доп.ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ предвижда,че длъжникът може да обжалва и постановлението за разноските.Независимо,че жалбата срещу отказа на съдия –изпълнителя е депозирана на 18.10.2010г.,преди извършената законодателна промяна,същата е допустима .Съдебната практика е възприела становището, че за длъжника е открита възможността да обжалва постановлението на съдия-изпълнителя за разноските, респективно отказа му да се произнесе по искането за намаляването им,че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изп.производство не е същинско изпълнително действие .То не е насочено към осъществяване на притежанието по изп.основание,а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е.за неоснователно причинени имуществени вреди. В този смисъл е определение №403/01.12.2008г. на ВКС по ч.гр.д. №1762/2008г.,на V г.о. По подобен начин се е произнесъл и Великотърновски Апелативен съд с определение №163/13. 05. 2010г., постановено в.ч.гр.д.№214/2100г.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ, раздел ІІ от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон,тези правила важат и за изпълнителното производство. Съгласно чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,с изключение на две хипотези,които не са налице в конкретния случай.Безспорно направените от взискателя разходи за адвокатски хонорар са сред разноските по изпълнението, които са за сметка на длъжника. В ГПК не съществува изрична норма,забраняваща на съдия-изпълнителя да прилага разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК относно намаляване размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.На общо основание разпоредбите на ГПК за дължимите от страните разноски по исковото производство,намират приложение и в изпълнителния процес,в това число и нормата на чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност. В горепосоченото определение на ВКС е възприето становището,че по аргумент на чл.80 ГПК за длъжника по изп.д.,който не следва да представя списък на разноските е открита безусловно възможността да обжалва постановлението на съдия-изпълнителя за разноските,респ.отказа му да се произнесе по искането за намаляването им.В определението на ВТАС е посочено,че няма пречка ако длъжникът в изп.производство не е сезирал ЧСИ с искане да се произнесе по въпроса за размера на дължимите от тях разноски,това да стане директно пред Окръжния съд,тъй като поканата за доброволно изпълнение съдържа становището на съдия-изпълнителя относно дължимите в изп.производство разноски ,че тя се приема и като постановление на съдия-изпълнителя по въпроса за разноските в изп.производство.
С оглед практиката на ВКС и ВТАС и съобразно изложените по-горе съображения ,Окръжният съд приема,че жалбата на длъжника по изп.д.срещу отказа на ЧСИ да се произнесе по искането за намаляване размера на адв.възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 ГПК е допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Вземането на взискателя,предмет на изп.лист е в размер общо на сумата 61 325,68лв.,от които главница- -44 281,02лв.и мораторна лихва-17 044,66лв. Съгласно разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.за мин.размери на адв.възнаграждения, възнаграждението за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7 ал. 2.При материален интерес от 61 325,68лв.минималният размер на възнаграждението изчислен по реда на чл.7 ал.2т.4 от Наредбата е 1 676,51лв./650лв. плюс 2% за горницата над 10 000лв./, респ. в половин размер по изп.д.,съгласно чл.10 т.2 от наредбата това възнаграждение е в мин. размер от 838,25лв.По делото,както вече бе посочено е представено адв.пълномощно,съгласно което е договорен размер на адв. възнаграждение от 10 000лв.Така договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за адвокат в размер на 10 000лв.е над 10 пъти повече от минималния размер на посоченото в наредбата адв.възнаграждение , възлизащо на сумата 838,25лв.за водене на изпълнително дело и извършване на действия за удовлетворяване на парични вземания . Налице е прекомерност на адв.възнаграждение, което е предпоставка по чл.78 ал.5 ГПК същото да бъде намалено.Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото-изп.д.за удовлетворяване на парични вземания намира,че размерът на адв.възнаграждение следва да бъде намален до сумата 1 000лв.
Към настоящия момент е налице съдебна практика-определение на ВКС,ІV-то г.о. №4 от 07.02.2011г.,постановено по ч.гр.д.№46/2011г.,в която е възприето становището,че при прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адв.възнаграждение до трикратния размер на посочения в наредбата,а може да намали този размер до регламентирания с наредбата минимум.С цитираното определение,с което е допуснато касационно обжалване на определение на др.въззивен състав от ПОС, ВКС е приел,че уговореното възнаграждение между адвокат и клиент може да бъде намалено,когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски,до размера ,посочен в наредбата по чл.36 от ЗА,че тази наредба е издадена въз основа на законова делегация,регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят мин.размери на адв.възнаграждения. Посочено,е че няма законова делегация същите орани да определят размер на възнагражденията в хипотезата на чл.78 ал.5 ГПК,поради което правилото на §2 от ДР на наредбата е издадено извън законовата делегация и не се прилага. Мотивите на ВКС са,че Висшият Адвокатски съвет може да определи законно минималните размери на адв.възнаграждения,тъй като за това го е овластил Закона за адвокатурата,но не може да нормотворства по въпроса какви правомощия има съда при прилагане на ГПК.
С оглед изразеното от ВКС становище в цитираната съдебна практика, съдът намира,че в хипотезата на чл.78 ал.5 ГПК при намаляване размера на адв.възнаграждение, не следва да се прилага правилото на §2 от ДР на наредбата за присъждане на неговия трикратен размер.Окръжният вече изложи съображения,че в ГПК не съществува изрична норма,забраняваща на съдия-изпълнителя да прилага разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК относно намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност.На общо основание разпоредбите на ГПК за дължимите от страните разноски по исковото производство,намират приложение и в изпълнителния процес,в това число и нормата на чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Отказът на съдия-изпълнителя да се произнесе по молбата на длъжника е неправилен и следва да се отмени. Окръжният съд следва да се произнесе по същество в горния смисъл, като на осн.чл.78 ал.5 ГПК намали размера на адв. възнаграждение от 10 000лв. на 1 000лв., поради прекомерност.
Водим от горното ,Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА на осн.чл.435 ал.2 ГПК действията на ЧСИ Ц.Н., рег.№756 и район на действие ОС Плевен по изп.д.№ №20107560400538/2010г. изразяващи се в разпореждане от 04.10.2010г. ,с което е постановен отказ за произнасяне по молбата с правно осн.чл.78 ал.5 ГПК на длъжника ЕТ”В.-86 В.Г.” ,представляван от В.Г. за намаляване размера на адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя „ГЕНИМЕКС ОЙЛ”ЕАД гр.София.
На осн.чл.78 ал.5 ГПК НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на адвокат И.А. от ПАК, пълномощник на взискателя „ГЕНИМЕКС ОЙЛ”ЕАД гр.София по изп.д. №20107560400538/ 2010г., по описа на ЧСИ Ц.Н.,съгласно договор за правна помощ от 05.08.2010г.от 10 000лв. на 1 000 лв.,поради прекомерност.
Решението не подлежи на обжалване/чл.437 ал.4 ГПК./
Препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Ц.Н. по горепосоченото изп.д.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: