forum.lex.bg

Здравейте,

въпросът ми е при подаден иск по чл. 415 трябва ли изрично да се иска приложените доказателства по заявлението да бъдат допуснати като доказателства и по иска или съдът служебно праща цялата папка? Освен това този иск до състава разгледал заявлението ли трябва да се адресира?

Аз имам подобен казус в момента и наистина срещам някой трудности! Иначе, колега, не знам защо въобще сте прилагали доказателства към заявлението. В заповедното производство не се търси доказване на вземането, поради това е дадена възможността на длъжника да възрази. Другото което е: когато е подадено възражение, трябва да подадете иска си пред съда - положителен установителен иск. Никъде в ГПК не е казано, че исковете се подават пред конкретен състав на съда. В последната хипотеза - при подадено възражение от страна на длъжника - следва нов исков процес, защото заповедното производство преминава в исково. Единствено не мога да ви посъветвам, понеже и аз имам съмнения - какво трябва да се представи като доказателство пред съда, че искът е подаден в едномесечния срок по чл. 415 (2). Е това ми е най-голямата спънка лично на мен. Иначе всичко друго си е ясно - искова молба с петитум за установяване на вземането и оставяне в сила на издадената вече ЗИ и издаване на ИЛ.

Poli и от мен без лоши чувства, но нищо конкретно не каза.
Прочети това, което коментираш:
Никъде в ГПК не е казано, че исковете се подават пред конкретен състав на съда. Бъркате- ГПК отваря дума за подсъдност( местна, родова).
Правиш ли разлика между конкретен състав на съда и съоетветно правилата за подсъдност, които предвиждат съответна съдебна инстанция. Може и аз да не тълкувам правилно, но колегата имаше предвид състава разглеждал заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. съдия - еди кой си. Докато при подсъдност се има предвид районен, окръжен и прочие съд - съдебната инастанция като цяло. Замисли се за системата за разпределяне на делата на случаен принцип!
Колкото до P.S.-a няма нищо за разбиране или тълкуване. Закона ясно и точно си предвижда да се представи доказателство, че иска е предявен в срока. И тука ми е питането какво може да се представи като такова. Аз лично предполагам уведомлението от съда, че длъжника е възразил и където съда указва да се предяви иск в едномесечен срок. После, ако заявителя не се конституира като ищец, закона предвижда обезсилване на издадената заповед. След като закона иска да се предяви положителен установителен иск за вземането, защо ищеца да не иска съда да потвърди ЗИ.

poli_g написа:Останалото ще пропусна, защото на вас всичко ви е ясно.

Poli, нищо не ми е ясно, и чесно да ти кажа, колкото повече уча се убеждавам, че толкова по-малко знам! Както и да е! Не искам да се заяждам с никого. Ако можеш да помогнеш с някакъв съвет ще ти бъда безкрайно благодарен. И благодаря за подсещането да приложа като доказателство копие на входираната искова молба. Но се пак си мисля, че е по-удачно да приложа и разпореждането на съда за образуване на делото, понеже молбата сама по себе си не доказва дали искът ще бъде разгледан.

Искът по чл. 415 си е положителен установителен и по повод на него се образува отделно исково производство. Спазвате си правилата по ГПК за предявяване на иск. Ако не представите всички доказателства или не изчерпите доказателствените си искания още с ИМ рискувате да не Ви уважат иска.

Абе с една дума всичко доказателства се пускат наново.

Poli, като те заяде човек ставаш доста изчерпателна!!! Надявам се да не ми се сърдиш много за подмятанията. Благодаря ти отново за идеите и благодаря и на колегата svetliq за изказването му по същество.

P.S.: аз си подготвих вече молбичката и си приложих писмените и доказателствените искания, които съдържат цяла страница от молбата, за да бъда максимално изчерпателен и да няма изненади в последствие!

Благодаря ви за мненията. Ето какво се получи обаче - забравих да представя доказателства че сме предявили иск, но такъв е предявен. И какво ще стане тогава - заповедта ще бъде обезсилена, но искът ще се разгледа? И какво правим после като е установителен и решението няма да има изпълнителна сила?

Първо вижте дали вече е обезсилена заповедта и не можете ли, макар и със закъснение, да "докладвате" за предявения иск.
Ако това не стане - вижте 214, ал. 1, изр. 2 ГПК. Т.е. в най-лошия случай се губят 2 % ДТ.

При уважаване на установителния иск съдът Ви издава изпълнителен лист по гражданското дело , а с решението по гражданското дело съдията по частното дело издава изпълнителен лист по заповедта за изпълнение. Тоест ще имате два изпълнителни листа - единия по гражданското дело и един по частното заповедта за изпълнение. Аз още миналата година минах по този път и установих , че няма смисъл да се завежда частно дело , при положение че длъжника ще възрази и е по - добре направо да се заведе гражданско дело за установяване на вземането. Иначе става двойна работа по едно вземане.

Kirile не е точно така, че няма смисъл да се минава през заповедното. Все пак ако имате безспорни доказателства и длъжника е достатъчно грамотен, ще си спести излишните съдебни разходи и няма да възрази срещу заявлението. Но уви, повечето се прават на недостъпни баровци и възразяват. После си носят последниците естествено - плащат си държавната такса, възнаграждението за един адвокат и предвид просрочването във времето им се начислява и лихвата, която предвид скоростта на разглеждане на делото от съда във времето, не е никак малка по размер. Ама "Ганчо" нали е тарикат трябва винаги да оспорва, нищо, че после ще плати 300-400 лева отгоре! Аз към мойто дело си поисках с нарочна молба да се приеме копие на ИМ, с която предявявам ПУИ и съдията с разпореждане я прие като доказателство и разпореди делото да се докладва, след като влезе в сила решението по гр. дело!