forum.lex.bg

Уважаеми колеги! Въпреки, че много от Вас са на морето, бих искал да Ви помоля за съвет.
Казуса е, че лицето Х подписва споразумение с лицето У, като лицето У се задължава да изпълни дадени услововия, а лицето Х в отговор на това да върне Записни заповеди и се ЗАДЪЛЖАВА да предаде на лицето У : -"оригиналите на издадените изпълнителни листове по описите в преходния параграф..".Страните се споразумяват и подписвайки споразумение го изпълняват до момента в който страната Х подава молба до ЧСИ за прекратяване на изп. дела, но ЧСИ не ги прекратява, защото не е платена сумата начислена върху дължимата сума. Въпроса ми е : да ли подаването на молба до ЧСИ е достатъчно условие за прекратяване на изп. дела и с това лицето Х си е изпълнило задълженията към У, при условие ,че ЧСИ не е прекратил изп. дела поради неплащане на дължимата/начислената такса?
И втория въпрос е: При сключване на споразумение между Х и У след образуване на изп. дела от ЧСИ и преди намесата на ЧСИ страните са постигнали споразумение и са ликвидирали спора помежду си, дали в този случай се дължи начислената такса върху дължимата сума от У на ЧСИ, при условие, че той /ЧСИ/ е получил необходимата такса за образуване на Изп. дела и за запориране на банковите сметки на У и до там. Таксата не би ли следвало да се дължи, при условие че ЧСИ е осъществил процедурата по вземане и предаване на сумата от У на Х? а не когато Х и У са се споразумяли преди това?
Колеги, ще Ви бъда много благодарен, ако ме насочите към такава практика или решения на съда в този случай, защото ми трябват за допускане на ВКС.
Предварително Ви благодаря и се ангажирам този от Вас който ми помогне реално да му се отблагодаря.

Дано съм ви разбрала правилно, но колега- простете недоверието ми- практика обилна за идентични казуси.

Ето и първо срещнато решение

Р Е Ш Е Н И Е № 20

гр. ГАБРОВО, 16.02.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Минкова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Сн. Бонева

2. П. Пенкова



при участието на секретаря Б.Б. като разгледа докладваното от съдия МИНКОВА в.гр.д. № 24 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 277 от 07.12.2009 година по гр.д. № 903 по описа за 2009 година Севлиевският районен съд е признал за установено по отношение на Д.И.Д. ***, че В.С.И. и С.В.Н. не дължат сумите – главница, лихва и разноски по изпълнително дело № 153 по описа за 2009 година на ЧСИ Г.Н. рег. № 733 – гр. Севлиево на осн. чл. 439 от ГПК. Осъдил е Д.И.Д. да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 330 лв.

В законния срок решението е обжалвано от Д.И.Д. чрез процесуалния си представител адв. Г.

В жалбата си жалбоподателката твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Неправилни били изводите на районния съд относно действителността на подписаното между страните споразумение. Като е заверил нотариално подписите под това споразумение кметът е действал извън своите правомощия, поради което това споразумение било правно нищо и то не произвеждало никакви правни последици Тъй като в документа били удостоверени обстоятелства, които кметът няма право да удостоверява, в тази си част този документ нямал доказателствена сила на официален документ и поради това процедурата по оспорване истинността на този документ не намирала приложение. Неправилни и незаконосъобразни били изводите на съда, с които се приемало, че няма нарушение на чл. 83 от ЗННД, тъй като са удостоверени подписите и съдържанието на споразумението.

Изводите на районния съд не били съобразени и с новата съдебна практика по изпълнителни дела, че прекратяването става с акт на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на делото. Неправилен и незаконосъобразен бил извода на съда, че актът на съдебния изпълнител е ирелевантен, че прекратяването е настъпило по силата на закона с подаване на заявлението на взискателката на 22.06.2009 година. Подаването изхождало от длъжницата, а не от взискателката. Прави искане да бъде отменено решението на районен съд – Севлиево и постановено друго, с което да се признае за установено, че сумите по изпълнителното дело са дължими, изпълнителното производство да бъде продължено и да се присъдят направени разноски по делото.

Ответниците по жалбата представят отговор в предвидения от ГПК срок.

В отговора се твърди, че решението на Севлиевския районен съд е правилно и обосновано. Взискателят имал право да поиска прекратяване на производството по изпълнителното дело дори и да не е удовлетворен изцяло. Законът не въвеждал допълнителни изисквания относно искането освeн то да е в писмен вид и да бъде депозирано при съдебния изпълнител. Твърди се, че на основание постигнатото споразумение взискателят писмено е поискал прекратяването на изпълнителното дело. С изявлението по чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК прекратяването настъпва по силата на закона и продължаването му е недопустимо. Алтернативно се прави възражение и относно размера на задълженията на съделителите – длъжници. Съгласно чл. 60 от ЗН всеки от тях носи отговорност до размера на дела си, а не солидарно. Прави се възражение и относно размера на начислените лихви, както и че вземането за лихви е погтасено по давност,тъй като от влизане на решението в сила до образуване на изпълнителното производство е изтекла тригодишната давност по чл. 111 б.”в” от ГПК. Сочи се и обстоятелството, че видно от приложеното споразумение адвокатското възнаграждение в размер на 560 лв. изплатено от взискателката по изпълнителното дело й е изплатено от длъжниците при подписване на споразумението на 22.06.2009 г. Твърди се, че неправилното определяне на размера на задължението включващо разноски,лихва и главница е довело до неправилно определяне на таксите на ЧСИ в по-голям от действителния размер. Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд като провери валидността, допустимостта и правилността на атакуваното решение с оглед оплакванията за неговата порочност и намери жалбата за неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и по същество правилно.

По делото не се спори, че въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано изп. дело № 153 /2009 година по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 733 с район на действие – района на Габровския окръжен съд с взискател Д.И.Д. и длъжници - наследниците на Ц.И.Н.: С.В.Н., В.С.И. и Р.С.В.

Не се спори и обстоятелството, че на 22.06.2009 година между взискателката и длъжниците е подписано споразумение, с което взискателката е заявила, че оттегля иска си пред частния съдебен изпълнител по изп. д. № 153 по описа й за 2009 година. Длъжниците от своя страна са се задължили да й възстановят собствеността върху посочени в същото гора и земеделски земи.

Подписите под това споразумение са нотариално заверени от кмета на с Крушево. В това споразумение взискателката собственоръчно е написала, че е получила сумата 560 лв. изплатени от нея за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, с което длъжниците са изпълнили задължението си по т. 2 от подписаното споразумение. На същата дата взискателката Д.И.Д. на основание чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК е направила писмено заявление с нотариална заверка на подписа й от кмета на с. Крушево, с което е направила искане ЧСИ Г.Н. да прекрати изпълнителното производство като вдигне наложените възбрани и запори. Заявлението е получено от частния съдебен изпълнител Г.Н. и тя го е завела с входящ номер 01355 от 24.06.2009 година. На същата дата съдебният изпълнител е резолирал заявлението: взискателят да вземе отношение по заявлението тъй като същото е изпратено от длъжника по делото В.С.И.,*** , а не лично от взискателя.

С писмена молба от адв. М.Г. като е посочила, че действа в качеството си на пълномощник на взискателката Д.И.Д. по изпълнително дело № 410/2009 година е направено искане до ЧСИ да не приема подписаното от нея заявление от 22.06.2009 година, тъй като при подписването му доверителката й не е съгласувала действията си с нея. Направила е искане молбата да се счита като оттегляне на заявлението на взискателката. от 22.06.2009 година.

На това основание частният съдебен изпълнител е уведомил длъжниците, че изпълнителното дело не е прекратено, тъй като взискателката чрез пълномощника си адв. Г. е оттеглила заявлението за прекратяването му,поради което изпълнителното производство ще продължи. В представеното ксерокопие на изпълнителното дело се съдържат доказателства за последващите изпълнителни действия които е предприел частният съдебен изпълнител.

Тази фактическа обстановка е изяснена и от районния съд.

От правна страна напълно правилно и обосновано районният съд е направил извод, че възраженията на ответницата относно формата и валидността на подписаното между взискателката и длъжниците по изпълнителното дело – споразумение е ирелевантно за настоящия процес.

То служи само като доказателство за мотива на взискателката да поиска прекратяване на изпълнителното дело.

Безспорно е, че на 24.06.2009 година ЧСИ е завел постъпването на заявлението на Д.И.Д. за прекратяване на изпълнително дело № 153 по описа му за 2009 година. В момента на постъпване на това заявление ЧСИ е бил длъжен да постанови прекратяване на изпълнителното дело, тъй като към този момент е настъпило основанието на чл. 433 ал.1 т. 2 от ГПК.

За действителността на искането не са предвидени други изисквания освен то да изхожда от взискателя и да е в писмена форма. Към момента на получаването му от ЧСИ тези изисквания са били налице. Нещо повече: с нотариалната заверка направена от кмета на кметство – с. Крушево се потвърждава достоверността на подписа на взискателката и датата на подписване на заявлението. Резолюцията на частния съдебен е ирелевантна. Тя по никакъв начин не се отразява на действието на подаденото заявление и неговия ефект :прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона към момента на получаването му от съдебния изпълнител.

Въззивният съд в настоящия състав споделя изцяло изводите на районния съд в тази насока като счита, че на основание чл. 272 от ГПК следва да се имат предвид и останалите мотиви на съда. Съгласно чл. 433 ал.1 съдебният изпълнител е бил длъжен да издаде постановление за прекратяване на изпълнението. Постановлението на съдия изпълнителя, с което той прогласява прекратяването не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а констатира едно вече настъпило прекратяване. Макар и да не обуславя прекратяването на изпълнителното производство постановлението е необходимо, за да се приложат някой от последиците на прекратяването: следващите изпълнителни действия стават недопустими, извършените изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила. Според чл.433 ал.2 ГПК съдебният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани. Но това става след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Като е приел, че ищците по делото не дължат изпълнение чрез заплащане на сумите по изп.дело № 153 /2009 година по описа на ЧСИ Г.Н. поради настъпило прекратяване на изпълнителното дело първоинстанционният съд е постановил напълно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 г. по гр.д. № 23/65 г. на ОСГК, което не е загубило силата си и при действието на новия ГПК.

На основание гореизложеното Габровският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 277 от 07.12.2009 година по гр.д. № 903 по описа за 2009 година на Севлиевския районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

С риск да ме линчуват изпълнителите тук- има ли молба в писмен вид от В- ИД следва да се прекрати. Няма спор, мисля, по този въпрос.
Колкото и да създава неудобство за изпълнителите този факт.

п.п. Ще стане интересно, когато се включат и останалите.
Ще опитам да се включа по-късно.

Напълно съм съгласна с Поли
Ето още едно решение в този смисъл
Решение от 23.01.2009 г. на ОС - Сливен по гр. д. № 28/2009 г., ГО
чл. 191, ал. 1 и 2 ДОПК

чл. 433, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 ГПК

чл. 458 ГПК
Нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК има императивен характер и при наличие на някои от предвидените обстоятелства ДСИ е длъжен да прекрати производството по делото с постановление, което подлежи на обжалване. Прекратяването на изпълнителното дело води, както до недопустимост да се извършват последващи изпълнителни действия, така и до отпадане с обратна сила на извършените до този момент изпълнителни действия, освен ако законодателят не е предвидил нещо друго. Задължението на ДСИ не отменя правото на страната да иска от него прекратяване на изпълнителното дело, поради това, не само постановлението за прекратяване на делото, но и отказът то да бъде прекратено, подлежи на обжалване. Целта на спирането на изпълнителното дело е да не се предприемат изпълнителни действия за един определен или определяем период от време и гарантират правата на длъжника през този период. Прекратяването обаче преклудира възможността спрямо длъжника да бъдат предприети изпълнителни действия занапред завинаги. По своя характер прекратяването не е изпълнително действие и обстоятелството, че производството по делото е било спряно, не е пречка то да бъде прекратено. Присъединяването на държавата не я прави самостоятелен взискател какъвто би бил присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане срещу длъжника. Държавата е един "латентен взискател", който се присъединява към взискателя, инициирал изпълнителното производство и този "латентен взискател" се ползва от активността на първия. Ако той се откаже от извършването на действия, то държавата изчаква друг да предприеме изпълнително производство спрямо длъжника по реда на ГПК. Нейната активност е в производството по ДОПК.





Производството е по жалба на взискател по изпълнително дело срещу разпореждане, с което ДСИ е отхвърлил искането на взискателя за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди се, че разпореждането на ДСИ от 18.12.2008 г. е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с молба от 17.12.2008 г., на основание на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство и въпреки че законовите разпоредби не съдържат изискване за мотивиране на отправеното от взискателя искане за прекратяване, то в молбата изрично е било посочено, че по силата на подписано на 17.12.2008 г. споразумение между "С. Н." ЕАД и "В." АД всички правоотношения между длъжника и взискателя произтичащи от задължението за заплащане на сумата в размер на 1 165 895,70 лв., предмет на изпълнителното дело, са напълно и окончателно удовлетворени. ДСИ незаконосъобразно е отхвърлил искането, като е приел, че "С. Н." ЕАД няма правен статут на взискател по делото и освен това изпълнителното производство е спряно и държавата е присъединен взискател за публични задължения на длъжника, за които няма данни да са заплатени. Твърди се, че "С. Н." ЕАД, по силата на сключен на 25.11.2008 г. договор за прехвърляне на вземането, е станала единствен кредитор на "В." АД за задължението му, предмет на изпълнителното дело. Именно с оглед на извършената цесия предишният кредитор е загубил процесуалната си легитимация като взискател. "С. Н." ЕАД с изрични молби на 02.12.2008 г. е направил искане за конституирането му като взискател, а досегашният взискател е потвърдил изцяло и безусловно извършената цесия и изрично е декларирал, че признава правото на "С. Н." ЕАД да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. На 3.12.2008 г. ДСИ е конституирал новия взискател и на същата дата на длъжника е изпратено съобщение, което е получено на 08.12.2008 г. и не е било обжалвано. Поради това, изводът на ДСИ, че "С. Н." ЕАД, като молител няма правен статут на взискател по делото, е незаконосъобразен. От друга страна, процесуалната легитимация на цесионера като взискател по изпълнителното дело, чийто предмет е принудителното реализиране на придобитото от него вземане, настъпва от момента на депозирането на молбата за конституирането му като взискател, а не от момента на уведомяването на някоя от страните в изпълнителния процес.

Второто възражение е свързано с довода, че изпълнителното производство е спряно с обезпечителни заповеди, които не са били отменени. По своята същност, искането на взискателя не предполага извършването на каквито и да било изпълнителни действия, а има като последица единствено прекратяването на изпълнителното производство, като занапред гарантира неизвършването на такива действия. Наличието на обезпечителните мерки спиране на изпълнението не могат да бъдат довод за отхвърляне на исканото прекратяване.

Съгласно чл. 191, ал. 1 от ДОПК, имущество, върху което преди образуване на изпълнителното производство по реда на ГПК са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял. Тази разпоредба е предвидена за да не бъде допуснато двойното събиране на публични задължения от длъжниците. Поради това, е несъмнено правилото, че държавата сама събира своите ликвидни и изискуеми вземания. В случая, към посочената в разпореждането дата длъжникът има ликвидни изискуеми публични задължения, чийто размер е съобщен на ДСИ, но за принудителното събиране на тези публични задължения вече е било образувано изпълнително дело от публичен изпълнител, който е наложил и обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника "В." АД. Поради изложеното, се иска отмяна на разпореждането на ДСИ и съдът да укаже на ДСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело, а всички наложени обезпечителни мерки да бъдат вдигнати и постъпилите в резултат на изпълнението, намиращи се по сметка на ДСИ парични суми, собственост на длъжника, да бъдат върнати по банковите му сметки.

В писмени обяснения ДСИ е посочил, че исканията на взискателя по делото "С. Н." ЕАД С. са отхвърлени като незаконосъобразни, тъй като никакви изпълнителни действия по делото не могат да бъдат извършвани, включително и прекратяване на изпълнителното производство, тъй като същото е спряно с две обезпечителни заповеди, които не са отменени по надлежния законов ред. На второ място, по делото е изпълнена изискуемата по чл. 458 от ГПК процедура и е установено задължение на длъжника "В." АД към държавата и към настоящия момент по делото нямало данни да е изплатено. Сочи се, че след възобновяване на изпълнителното производство изпълнително дело ще продължи с взискател държавата.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема следното за установено от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист, с който "В." АД С. е осъдено да предаде на "С. и. хххх" АД гр. С. 616 857 литра бяло трапезно вино, реколта 2003. Впоследствие вземането е преобразувано в парично за сумата от 1 165 859 лв. като равностойност по пазарни цени на бялото трапезно вино. С молба от 24.07.2008 г. "В." ЕАД, гр. С. е поискало да бъде конституирано като взискател в качеството му на цесионер по договор за цесия и същия ден ДСИ е конституирал "В." ЕАД С. като взискател. С молба от 02.12.2008 г. "С. Н." ЕАД гр. С. е поискало да бъде конституиран като нов взискател, тъй като по силата на сключен на 25.11.2008 г. договор за прехвърляне на вземане "В." АД е прехвърлило на "С. Н." ЕАД изцяло вземането си срещу "В." АД. С резолюция от 03.12.08 г. ДСИ е конституирал като взискател по делото "С. Н." ЕАД С. С писмо от 25.11.2008 г. "В." АД е уведомила "В." АД, че е прехвърлила вземането което има срещу "В." на "С. Н." ЕАД. С молба от същата дата "В." АД е уведомила ДСИ, че по силата на договора за цесия е прехвърлила вземането си и "С. Н." ЕАД е новият кредитор на "В." АД по вземането, предмет на принудително изпълнение по настоящото изпълнително дело. Със същото писмо "В." АД е декларирала, че признава правото на "С. Н." ЕАД да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело. С молба от 17.12.2008 г. "С. Н." ЕАД е поискало ДСИ да прекрати изпълнителното производство по изп. дело, като заявява и съгласие всички наложени обезпечителни мерки да бъдат вдигнати, а постъпилите парични суми, собственост на "В." АД да бъдат върнати на длъжника по банковите му сметки. С разпореждане от 18.12.2008 г. ДСИ е отхвърлил исканията на молителя "С. Н." ЕАД за прекратяване на изпълнителното производство, на основание на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като незаконосъобразни. ДСИ е посочил в мотивите си, че "С. Н." ЕАД С. няма правен статут на взискател по делото и досега е бил уведомен единствено длъжника. Не са се били върнали изпратените до "В." съобщения. Освен това, изпълнителното производство по делото е спряно с две обезпечителни заповеди, които не са били отменени. По делото е била изпълнена изискуемата от чл. 458 от ГПК процедура и установено наличие на задължение на "В." АД към държавата в размер на 755 890 лв., които към настоящия момент нямало данни да са изплатени. Същевременно по делото е приложено съобщение до "В." АД, от което е видно, че те са били уведомени за смяната на взискателя на 15.12.2008 г.

С писмо изх. № 11-00-6267/08.08.2008 г. НАП - ТД "Г. д. и о.", гр. С. е уведомило ДСИ, че "В." АД има задължения, които са обезпечени със запор на движими вещи и банкови сметки.

Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Незаконосъобразно е приетото от ДСИ, че "С. Н." ЕАД няма правен статут на взискател по делото. "С. н." е бил конституиран като взискател на 03.12.2008 г. и към постановяване на разпореждането за това е бил уведомен, както длъжника, така и предходния взискател. Очевидно е, че към настоящия момент е изтекъл срока за каквото и да било обжалване и е безспорно, че новият взискател по делото е "С. Н." ЕАД. Като взискател дружеството има право да се възползва от законовата възможност, предоставена в чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, и да поиска писмено да бъде прекратено производството по изпълнителното дело. Няма съмнение, че това е сторено от страна на взискателя. Като се изхожда от тезата, че прекратяването на изпълнителното производство в хипотезите на чл. 433, ал. 1 от ГПК става по силата на закона, а постановлението на ДСИ за прекратяването му само установява и прогласява настъпилото прекратяване, в литературата се приема, че последиците на самото прекратяване на изпълнителното производство е, че следващите изпълнителни действия стават недопустими, а ако бъдат извършени, те ще бъдат опорочени и ще бъдат унищожени чрез жалба от длъжника. Нормата на чл. 433, ал. 1 има императивен характер и при наличие на някои от предвидените обстоятелства, ДСИ е длъжен да прекрати производството по делото с постановление, което подлежи на обжалване. Прекратяването на изпълнителното дело води, както до недопустимост да се извършват последващи изпълнителни действия, така и до отпадане с обратна сила на извършените до този момент изпълнителни действия, освен ако законодателят не е предвидил нещо друго, както е сторил в разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК. Задължението на ДСИ не отменя правото на страната да иска от него прекратяване на изпълнителното дело, поради това не само постановлението за прекратяване на делото, но и отказа то да бъде прекратено подлежи на обжалване, както е в конкретния случай. Ето защо, при наличието на молба от взискателя ДСИ е бил длъжен да прекрати производството по делото.
Застъпеното от него становище, че това не можело да стане, тъй като производството било спряно по силата на две обезпечителни заповеди, е неоснователно. Целта на спирането на изпълнителното дело е да не се предприемат изпълнителни действия за един определен или определяем период от време и гарантират правата на длъжника през този период. Прекратяването обаче преклудира възможността спрямо длъжника да бъдат предприети изпълнителни действия занапред завинаги. По своя характер прекратяването не е изпълнително действие и обстоятелството, че производството по делото е било спряно не е пречка то да бъде прекратено. Подобни хипотези са налични и в исковото производство.

На трето място, съгласно чл. 191, ал. 2 ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП и АДВ за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. По силата на закона НАП и АДВ издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задлъжнелия на длъжника за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото срещу което е започнало принудителното изпълнение. В конкретния случай, това е било посочено и е безспорно, че съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по чл. 458 от ГПК. В случая обаче прекратяването на производството по отношение на взискателя по делото, не осуетява възможността държавните вземания да бъдат събрани по специалния ред, предвиден за това, още повече, че те са били обезпечени. Разпоредбата на чл. 433 от ГПК поставя едно-единствено изискване, а то е взискателят писмено да е поискал прекратяване на производството. На практика в случая е налице един взискател и поради това ДСИ е трябвало да изпълни задължението си и да прекрати производството. Присъединяването на държавата не я прави самостоятелен взискател какъвто би бил присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане срещу длъжника. На практика държавата е един "латентен взискател", с който се присъединява към взискателя, инициирал изпълнителното производство и този "латентен взискател" се ползва от активността на първия. Ако той се откаже от извършването на действия, то държавата изчаква друг да предприеме изпълнително производство спрямо длъжника по реда на ГПК. Нейната активност е в производството по ДОПК. Ако законодателят е смятал за необходимо волеизявлението на взискателя за прекратяване да бъде поставено под условие, то той изрично би го уредил в процесуалния закон. Ето защо, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде указано на ДСИ да прекрати производството по изпълнителното дело, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2, ведно с всички законови последици от това.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Отменя разпореждане от 18.12.2008 г. на ДСИ по изпълнително дело № 20062230400622 по описа на СИС при Сливенски районен съд, с което са отхвърлени исканията на "С. Н." ЕАД С.

Указва на ДСИ по изпълнително дело № 20062230400622 по описа на СИС при Сливенски районен съд да прекрати изпълнителното производство по делото, на основание на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, ведно с всички законови последици по чл. 433, ал. 2 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

alexandar_li написа:Таксата не би ли следвало да се дължи, при условие че ЧСИ е осъществил процедурата по вземане и предаване на сумата от У на Х? а не когато Х и У са се споразумяли преди това?

Не - все пак сумата е събрана в резултат на изп. действия на съдебния изпълнител.

poli_g написа:има ли молба в писмен вид от В- ИД следва да се прекрати. Няма спор, мисля, по този въпрос.

Законът не предвижда и срок, в който съд. изпълнител следва да прекрати делото А и няма законово изискване ЧСИ да се произнесе с изричен акт дали уважава молбата за прекратяване или я отхвърля.
Обикновено болката на страните не е прекратяването на изп. дело, а наложените обезп. мерки, които трябвало много спешно да се вдигнат. Да, ама съгласно чл. 433, ал. 2 същите се вдигат едва с влизане в сила на постановлението за прекратяване. А кога ще влезе в сила същото, зависи от много неща - кога съд. изпълнител ще издаде постановлението за прекратяване, кога ще уведоми страните (за да влезе в сила същото) и т.н.
Към взискателите и длъжниците, които искат да прецакат в комбина ЧСИ за таксите (които безспорно си е заслужил, тъй като са положени немалко усилия по делото) - няма да стане така лесно

sogio написа:На практика държавата е един "латентен взискател", с който се присъединява към взискателя, инициирал изпълнителното производство и този "латентен взискател" се ползва от активността на първия. Ако той се откаже от извършването на действия, то държавата изчаква друг да предприеме изпълнително производство спрямо длъжника по реда на ГПК. Нейната активност е в производството по ДОПК. Ако законодателят е смятал за необходимо волеизявлението на взискателя за прекратяване да бъде поставено под условие, то той изрично би го уредил в процесуалния закон.

Много забавно решение на Сливенския Окр. съд. Искрено се надявам една наша съфорумничка да не е участвала при написването му, защото тези странни термини ("латентен взискател") не само че нямат законова опора, но и малко напомнят на понятието "латентен гей"
Няма такова животно "латентен взискател". НАП си е присъединен взискател и има всички права, както и първоначалният взискател, съгласно 457, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 191, ал. 4 ДОПК, Съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на удостоверението от НАП. Не може и да прекрати изп. производство, тъй като "латентният взискател" все още не се знае дали ще бъде взискател или няма да бъде. Ако прекрати изп. дело преди срока по 191 ДОПК, при евентуална данъчна ревизия НАП-аджиите ще си искат публ. вземания от ЧСИ.
А най-забавната част в решението е относно волята на законодателя:
"Ако законодателят е смятал за необходимо волеизявлението на взискателя за прекратяване да бъде поставено под условие"
Само че този чл. 457, ал. 1 май съдът за нищо го няма

Казах, че ще стане интересно.

Законът не предвижда и срок, в който съд. изпълнител следва да прекрати делото
Абсолютно точно- празнота.
А и няма законово изискване ЧСИ да се произнесе с изричен акт дали уважава молбата за прекратяване или я отхвърля.
И тук е абсолютно точно казано- но не е и нужно, така щото постановление дори не се изисква, прекратяването настъпва по силата на закона( практиката е непротиворечива напоследък по този въпрос.
Обикновено болката на страните не е прекратяването на изп. дело, а наложените обезп. мерки, които трябвало много спешно да се вдигнат. Да, ама съгласно чл. 433, ал. 2 същите се вдигат едва с влизане в сила на постановлението за прекратяване. А кога ще влезе в сила същото, зависи от много неща - кога съд. изпълнител ще издаде постановлението за прекратяване, кога ще уведоми страните (за да влезе в сила същото) и т.н.
Към взискателите и длъжниците, които искат да прецакат в комбина ЧСИ за таксите (които безспорно си е заслужил, тъй като са положени немалко усилия по делото) - няма да стане така лесно

И тук някъде се спекулира с нормите. Колкото и да проявявам разбиране и да отчитам, че СИ е извършил съответни действия, дори и ти вярвам няма да отречеш, че има СР, които указват, че дължимите такси по изпълнението СИ следва да си ги събират по друг начин, но ИД следва да се прекрати. А начини има, но защо да не злоупотребяваме с права?
А, вече не са и малко СР, с осъдителен диспозитив срещу СИ. Ако трябва да се издирва начин- има, не е като да няма.

Подкрепям poli_g и sogio , мисля като тях!

Това за "латентния взискател" си е една голяма глупост, това решение е вече известно на СИ и на други занимаващи се с изп.процес и буди само недоумение/между другото Сливенският съд има и по странни решения, но не е тук мястото. Иначе Поли е права, СИ прекратява делото, няма право на преценка/друг е въпроса от кога се счита делото за прекратено, тук практиката е разнородна/. Ако е ЧСИ търси си таксата по зап.производство, а ДСИ се произнася с постановление и след като то влезе в сила го изпраща на НАП за образуване на изп.производство по ДОПК. Всякакви други интепретации носят риск СИ да бъде осъден за причинени вреди. Сори Калахан, но това е положението и ти го знаеш много добре.

poli_g написа: Казах, че ще стане интересно.

Законът не предвижда и срок, в който съд. изпълнител следва да прекрати делото
Абсолютно точно- празнота.
А и няма законово изискване ЧСИ да се произнесе с изричен акт дали уважава молбата за прекратяване или я отхвърля.
А аз pravotoenedostuzno размислих:
А за какво служи чл.434- пак ли е празнота или няма задължаващо действие за СИ да образложи своите действия и да за тяхното предприемане или извършване по обем и време извести поне В. Цитирам"Чл. 434. За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението."
И тук е абсолютно точно казано- но не е и нужно, така щото постановление дори не се изисква, прекратяването настъпва по силата на закона( практиката е непротиворечива напоследък по този въпрос.
Обикновено болката на страните не е прекратяването на изп. дело, а наложените обезп. мерки, които трябвало много спешно да се вдигнат. Да, ама съгласно чл. 433, ал. 2 същите се вдигат едва с влизане в сила на постановлението за прекратяване. А кога ще влезе в сила същото, зависи от много неща - кога съд. изпълнител ще издаде постановлението за прекратяване, кога ще уведоми страните (за да влезе в сила същото) и т.н.
Към взискателите и длъжниците, които искат да прецакат в комбина ЧСИ за таксите (които безспорно си е заслужил, тъй като са положени немалко усилия по делото) - няма да стане така лесно

A aз pravotoenedostuzno предлагам:
Съгласен съм че има често такава комбина при взаимно разбиране на двете страни по ИД и в такъв случай искат да минат тънко. Тогава авансовото събиране на таксите (заплащане на претполагаемите от СИ действия или предложените действия от В по отношение на Д) е разумно решение. По онази поговорка"Колко пари толкова музика".

И тук някъде се спекулира с нормите. Колкото и да проявявам разбиране и да отчитам, че СИ е извършил съответни действия, дори и ти вярвам няма да отречеш, че има СР, които указват, че дължимите такси по изпълнението СИ следва да си ги събират по друг начин, но ИД следва да се прекрати. А начини има, но защо да не злоупотребяваме с права?
А, вече не са и малко СР, с осъдителен диспозитив срещу СИ. Ако трябва да се издирва начин- има, не е като да няма.

Аз само не разбрах,вероятно заради своята правна неграмотност, колко може да трае ИП цитирано в ГПК , глава 38 "Започване ,спиране и прекратяване на изпълнението". Или е пак празнота- която произвежда и акумулира доста манипулацие и с доста съмнение за зачетак на корупция по всичките нива. Тук пак виждам че само има практика която е формирана само на основание на ал.1 т.1 и 2.от члл433. Тогава ако останалите случаи при които е възможно прекратяване на ИП (ал.1 т.3,4,5,6,7 и 8)в практика не се случват или не се зачитат от правораздаващите за какво тук можеме да говориме повече. За закон или както някой рече за КОН
Аз бих бил съгласен да плата в моят случай всичките такси за извршените действия от ЧСИ с инициали ЙИЦ, само да получа поне протокол като потвърждение за тези действия ако това не е сторил В. Но господин Калахан, виждате ли че има и друга комбина и то измежду В и ЧСИ .И знаете ли защо уважаеми господине,защото на двамата от комбината не им отърва, защото след протокола следва издаване на постановление а после прекратяване на ИП.
Цитирам г. sogio:
Нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК има императивен характер и при наличие на някои от предвидените обстоятелства ДСИ е длъжен да прекрати производството по делото с постановление, което подлежи на обжалване. Прекратяването на изпълнителното дело води, както до недопустимост да се извършват последващи изпълнителни действия, така и до отпадане с обратна сила на извършените до този момент изпълнителни действия, освен ако законодателят не е предвидил нещо друго. Задължението на ДСИ не отменя правото на страната да иска от него прекратяване на изпълнителното дело, поради това, не само постановлението за прекратяване на делото, но и отказът то да бъде прекратено, подлежи на обжалване. Целта на спирането на изпълнителното дело е да не се предприемат изпълнителни действия за един определен или определяем период от време и гарантират правата на длъжника през този период. Прекратяването обаче преклудира възможността спрямо длъжника да бъдат предприети изпълнителни действия занапред завинаги. По своя характер прекратяването не е изпълнително действие и обстоятелството, че производството по делото е било спряно, не е пречка то да бъде прекратено.
Xa сега -пак празнота

Колеги, радвам се ,че захванахте спор по темата, ама аз от цялото писане не разбрах зоконово дали подаването на молба до ЧСИ е достатъчно условие за да се прекрати ИД ? , но явно не е така щом ЧСИ не го прекратява, а е поето задължение в споразумението да предаде оригиналите на изпълнителните листове. Това значи,че едната страна поема един ангажимент който не в неговите правомощия да го изпълни ? и не следва ли от това ,че той е в нарушение на споразумението ?

Уважаеми господин alexandar_li,

Пак се разприказвах и се плаша да не попреча със правописните си грешки на някой ЧСИ да ............

alexandar_li написа:Това значи,че едната страна поема един ангажимент който не в неговите правомощия да го изпълни ?

Много е просто - в споразумението длъжникът следва да поеме ангажимент да изплати и таксите на ЧСИ, в противен случай същите се дължат от взискателяв на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поли, това ЧСИ да си вади заповед за изпълнение за дължимите по делото пропорционални такси няма как да стане на практика. Има хиляди изп. дела, просто няма кой да тръгне да си вади заповед за изпълнение срещу взискателя
, същият пък ще възрази, че таксите се дължали от длъжника, а не от взискателя, после пък установителни искове и един куп нерви. Просто няма време за такива неща. Ако е някой колега със 100-на дела, може и да се захване.
Не виждам логика в това взискателят да може да си събира разноските в хода на същото производство, а ЧСИ да не може и да си ги събира в отделно. Предлагам и взискателят да си вади заповед за изпълнение за дължимите разноски по изпълнението, да си вади наново изп. лист и наново изп. дело

poli_g написа:И тук е абсолютно точно казано- но не е и нужно, така щото постановление дори не се изисква, прекратяването настъпва по силата на закона( практиката е непротиворечива напоследък по този въпрос.

Е, не е точно така.Как напр. ще се пракрати по силата на закона изп. производство в хипотезата на т. 5 - при несъбираемост Тезата малко издиша
Изпълнителното производство е вид граждански процес. При исковото производство напр. при спогодба между страните исковото производство не се прекратява по силата на закона, а е нужен изричен акт на съда (определение). Няма причина изпълнителното производство да се прекратява по друг начин. Не знам каква била "трайната съдебна практика" на окр. съдилища (такава със сигурност няма много), но тя в никакъв случай не е обвързваща съд. изпълнител по други изп. дела, тъй като не произтича от ВКС. А и все пак не сме англосаксонската правна система.

poli_g написа:А, вече не са и малко СР, с осъдителен диспозитив срещу СИ. Ако трябва да се издирва начин- има, не е като да няма.

Много се дразня някой като почне да ме заплашва с дела - аз лично казвам на такива длъжници да си гледат работата. Шантажи и заплахи при мен не минават, да си имаме уважението. Най-малкото е нужно колегиалност и коректност (каквато в случаите на "прецакай другарчето ЧСИ" липсва).
Няма "немалко" осъдителни решения - има "малко" такива, и то става дума за груби закононарушения - каквото в случая липсва.
Някой изобщо прави ли разлика между
1/ искане за прекратяване на изп. производство от взискателя и
2/ искане за вдигане на наложените обзп. мерки от взискателя
Май не

Уважаеми господин калахан2008,

Уважаеми присъстващи юристи във форума,

Аз само потърсих ПОМОЩ.

Ако е възможно да се върнем към темата, ноже след 2 години някой да се е сдобил с практика, или да има някакви идеи. Ето случай от тези дни. изпълнителното дело е перемирано. Поисках от ЧСИ постановяване на вече прекратеното ex lege дело и той ми написа "отказвам". Не е обжалваемо действие. Добре, то е прекратено , но запорите си стоят, какво да се прави?