Проблеми с навеса на съседи
Публикувано на: 08 Сеп 2010, 14:59Здравейте!
Изчетох доста подобни теми, но понеже не намерих отговор за моят проблем отворих нова тема. А проблема е следният:
Живея в 8 етажен панелен блок, на 3ти етаж в гарсониера с изглед към булевард. Преди 7-8 години съседите под нас си затвориха терасата, като я сляха с кухнята (фактически нямат вече никаква тераса) и си монтираха простор пред прозореца, а над него навес от ламарина, който е на 2-3 см. под чучура на моята тераса. Не са ни искали нито мнение, нито позволение. Понеже знам колко е неудобно да се живее в гарсионера, не се ядосах, не протестирах, влязох им в положението.... тежко е на всеки и всеки се спасява както умее, стига да не пречи на другите. Те се лишиха от тераса и простират лятото вън, а зимата в банята. Гадно и тъжно!
Но проблема започна, когато недобросъвестните ми останали съседи си хвърлят какъв ли не боклук през терасите и прозорците. Знаете какво имам предвид - бирени бутилки, обелки от домати, краставици и салам, цигарени кутии и фасове, вафлени опаковки, презервативи понякога и т.н. И половината неща ми падат на терасата. Умирам си от яд и си мия. Но откакто си имам и ламарина под терасата ужасът стана по-голям. Боклуците са и върху нея. А аз, за да си простра прането трябва да измия не само моята тераса, ами и ламарината защото иначе вятърът качва мръсотиата и я лепи по прането ми. Отделно от това, само на моята тераса е паднала външната мазилка. Убедена съм че е заради ламариненият навес на съседите и водата. Водата, която се плиска по ламарината и от чучурите на по-горните тераси и от дъжда. Разбира се, НЕ от моето миене на ламарината, защото внимавам много.
И.. получих закани и обиди от една разбесняла се под мен жена, заради това че мия нейната ламарина, която на мен пречи. Опитах се да и обясня колко ми пречи, да я накарам да разговаряме, но не се получи. За капак ме привика при кварталния. Оплакала се и заявила, че не желае да плискам вода по навесът и. Поговорихме си с полицаят, човекът ме разбра много добре (аз съм имала късмет, че не ми хвърляли и кафе по прозореца, както на него), но какво можел да направи - в задължението му било да ме запознае с оплакването и да ме предупреди "?"
За мой късмет след около месец се преместиха да живеят другаде и почти 2 години си миех терасата и навеса отдолу без сканадали, но все още с със сълзи понякога в очите.
Въпросните съседи продадоха апартамента на малдо семейство с 3 месечно бебенце и пак се започнаха разправиите. И тез като онези. Нито се опитаха да разговарят като хората, нито да ме изслушат. Днес дори мъжът се показа от съседният прозорец и се развика, че щял да ме хвърли отгоре долу, щял да ме накара да се "крия като лалугер".... Пак, с огромно търпение го изслушах, помолих го да се качи у нас за да се разберем като хора, да му обясня че те на мен пречат с този навес, че ако го няма и аз ще си мия само терасата и т.н. Не пожела, нито да ме изслуша, нито да се качи!
Сега въпросът ми е към знаещите:
Как да се оправя с проблема, с навеса и с неразбраните си съседи? Не обичам кавгите, разправиите и кривите погледи дори. Но не мога да се предам и да пера по 2 пъти едно и също пране и не искам да си затварям и аз терасата като останалите, да монтирам навес, който да ми крие небето и светлината. Искам си терсата, чиста и пълна с уханни цветя. Трудно е да живееш на тясно, да си отгледаш децата на тясно и да отстояваш правото си е още по-трудно. Не съм някоя изкуфяла старица с изхабени нерви и объркано съзнание, а нормален човек с нормални виждания.
Моля за съвет и благодаря за всяко мнение!
Изчетох доста подобни теми, но понеже не намерих отговор за моят проблем отворих нова тема. А проблема е следният:
Живея в 8 етажен панелен блок, на 3ти етаж в гарсониера с изглед към булевард. Преди 7-8 години съседите под нас си затвориха терасата, като я сляха с кухнята (фактически нямат вече никаква тераса) и си монтираха простор пред прозореца, а над него навес от ламарина, който е на 2-3 см. под чучура на моята тераса. Не са ни искали нито мнение, нито позволение. Понеже знам колко е неудобно да се живее в гарсионера, не се ядосах, не протестирах, влязох им в положението.... тежко е на всеки и всеки се спасява както умее, стига да не пречи на другите. Те се лишиха от тераса и простират лятото вън, а зимата в банята. Гадно и тъжно!
Но проблема започна, когато недобросъвестните ми останали съседи си хвърлят какъв ли не боклук през терасите и прозорците. Знаете какво имам предвид - бирени бутилки, обелки от домати, краставици и салам, цигарени кутии и фасове, вафлени опаковки, презервативи понякога и т.н. И половината неща ми падат на терасата. Умирам си от яд и си мия. Но откакто си имам и ламарина под терасата ужасът стана по-голям. Боклуците са и върху нея. А аз, за да си простра прането трябва да измия не само моята тераса, ами и ламарината защото иначе вятърът качва мръсотиата и я лепи по прането ми. Отделно от това, само на моята тераса е паднала външната мазилка. Убедена съм че е заради ламариненият навес на съседите и водата. Водата, която се плиска по ламарината и от чучурите на по-горните тераси и от дъжда. Разбира се, НЕ от моето миене на ламарината, защото внимавам много.
И.. получих закани и обиди от една разбесняла се под мен жена, заради това че мия нейната ламарина, която на мен пречи. Опитах се да и обясня колко ми пречи, да я накарам да разговаряме, но не се получи. За капак ме привика при кварталния. Оплакала се и заявила, че не желае да плискам вода по навесът и. Поговорихме си с полицаят, човекът ме разбра много добре (аз съм имала късмет, че не ми хвърляли и кафе по прозореца, както на него), но какво можел да направи - в задължението му било да ме запознае с оплакването и да ме предупреди "?"
За мой късмет след около месец се преместиха да живеят другаде и почти 2 години си миех терасата и навеса отдолу без сканадали, но все още с със сълзи понякога в очите.
Въпросните съседи продадоха апартамента на малдо семейство с 3 месечно бебенце и пак се започнаха разправиите. И тез като онези. Нито се опитаха да разговарят като хората, нито да ме изслушат. Днес дори мъжът се показа от съседният прозорец и се развика, че щял да ме хвърли отгоре долу, щял да ме накара да се "крия като лалугер".... Пак, с огромно търпение го изслушах, помолих го да се качи у нас за да се разберем като хора, да му обясня че те на мен пречат с този навес, че ако го няма и аз ще си мия само терасата и т.н. Не пожела, нито да ме изслуша, нито да се качи!
Сега въпросът ми е към знаещите:
Как да се оправя с проблема, с навеса и с неразбраните си съседи? Не обичам кавгите, разправиите и кривите погледи дори. Но не мога да се предам и да пера по 2 пъти едно и също пране и не искам да си затварям и аз терасата като останалите, да монтирам навес, който да ми крие небето и светлината. Искам си терсата, чиста и пълна с уханни цветя. Трудно е да живееш на тясно, да си отгледаш децата на тясно и да отстояваш правото си е още по-трудно. Не съм някоя изкуфяла старица с изхабени нерви и объркано съзнание, а нормален човек с нормални виждания.
Моля за съвет и благодаря за всяко мнение!
