При действието на стария ГПК и ПУРНЕС по протоколите на ЕтС се издаваха направо изпълнителни листове, като съдът ги контролираше от външна страна: дали са на ОС, дали има даден срок/ покана, дали са посочени конкретни лица и конкретни суми. ("не е в компетенциите на съда да проверява доколко определената от общото събрание и дължима от етажния собственик сума е правилно определена" - Опр. по в.гр.д. ВТОС, цит по Сиела; но - обр. - трябва да е конкретизирана и по време, и по видове разходи, за да може да се оспори впоследствие - същият съд, д. 65, 67)
Тогава теорията (напр. Боянов, 2004, стр. 212) приема, че решенията на ОС са многостранни сделки, ерго нарушението на закона е основание за нищожност - чл. 26 ЗЗД. Нищожността може да се прогласи без ограничение във времето.
Това становище не го подкрепям, т.к. ЕС е особен режим, който е и в обществен интерес, т.е. решенията не са чисто гражданскоправни. Освен това законът (тогава чл. 13 ПУРНЕС) изрично е предвидил срок за подаване на молба за отмяна: значи след срока не могат да се атакуват (не са нищожни) и при атакуване се отменят (а не прогласяват за нищожни). Законът, сега ЗУЕС още по-категорично, е посочил, че особената процедура и срок са за проверка за законосъобразност. Което също би било безсмислено, ако решенията на ОС имаха недействителност по гражданското право. Новият ЗУЕС засилва административния елемент като предвижда и АНО, осъществявана от кмета.
* след изтичане на преклузивния срок по чл. 13, ал. 2 от ПУРНЕС решението на ОС не може да се обжалва. Не подлежат на отмяна и решения, които не пораждат последици (правещи констатации напр.) - Р 981/ 2008 ВКС.
* решението на ОС не е административен акт; проверката по ПУРНЕС е само по законосъобразност; съдът е ограничен само с посочените в и.м. основания и не проверява служебно напр. свикването на ОС - Опр. 165/ 2010 ВКС
Новият ГПК на практика отмени ПУРНЕС относно извънсъдебните изпълнителни основания. Предполагам затова в този междинен период се е наложило да заведете граждански иск от името на ЕтС.
Решението на съда, според мен, по изложените преди няколко реда причини, е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Дори решението да е станало неатакуемо, няма пречка ОС да приеме ново решение, с което да разпредели същата сума вече в съответствие със притежаваните дялове от общите части.
След влизането в сила на ЗУЕС вече ще имате право да заведете заповедно производство, макар и по чл. 410 ГПК.
С уточненията, които внася ЗУЕС, вече се вменява в задължение на собствениците, след като съобщението за протокола им е надлежно връчено, да го атакуват. Смятам, че в противен случай решението се заздравява и ще бъде нищожно само при липса на компетентност на ОС, липса на редовно ОС и др. особено тежки пороци, не и напр. при погрешно разпределение.
~~~~~~~~~
Ставру, Въпроси на ЕС, 2009 г. пише: Решенията на ОС са специфични гражданскоправни сделки с многостранен характер (стр. 58), при които не е необходимо съгласието на всички участващи и волеизявлението на всички засегнати лица (59) - потестативен характер (71), със своеобразна форма - протоколът и процедурата на провеждане (60).
Могат да бъдат отменени само положителни решения (73). Не могат - нецелесъобразни. На процедурни основания; при опорочена воля.
Нарушение на императивни законови норми води до отменимост или до нищожност. Нищожни са напр. извън компетентност (ограничаващи правото на собственост; изключването на етажен собственик; определянето на дялове, различни от тези по чл 40 ЗС /р. 71/1963 І ГО ВС/; по-лек кворум и мнозинство,; ограничаване правото на глас) и които въобще противоречат на принципите на правото и ЕтС - Велинов.
При отмяна последиците отпадат с обратна сила (79).
Съгласен съм, че определянето на незаконосъобразни дялове занапред е нищожно, дяловете се определят от закона, но определянето на незаконосъобразни вноски е само отменимо.
(М/у другото, Ставру (стр. 78) приема, че РС може да предпише мерки на собствениците или молителя, която възможност е може би полезна с оглед липсата на особена санкция ОС да откаже извършването на необходим ремонт и която възможност съществуваше по ПУРНЕС, но от която възможност ЗУЕС съзнателно се е отрекъл, поради което не съм съгласен с него в тази част.)
---------------
Допълнено:
Ако се следва логиката на ТР 1/ 2002 ОСГК ВКС (решенията на ОС на ТД), би могло възможността за обявяване на нищожност да се отрече почти напълно. Тези сделки-решения също имат вътрешновластнически елемент без необходимост от пълно съвпадение на волите, също се оспорват по специален спрямо общия гражданскоправен ред, също се преценява само законосъобразността (там и съобразеността с устава), също би се заобиколил преклузивният срок и следователно също би трябвало да са само "отменяеми". Според ТР нарушения в реда, кворума, свикването не водят до нищожност. Унищожаемо (по гр. право) може да е опороченото волеизявление на отделен индивид (което пък рефлектира на кворума за решението), не и решение на орган. Разлики: ТЗ изрично предвижда и категория "нищожни" решения на ОС - тези, които противоречат на отменящо предходното решение на събранието съдебно решение. (Но ТР разширява тази категория с невзетите, но протоколирани, и взетите извън компетентност решения.) Като че ли органният характер на ОС на ЕтС е по-слаб поради липсата на членствени правоотношения, но връзката отново не е чисто облигационна, че да се прилага ЗЗД.