Р Е Ш Е Н И Е
№ 853/ 06.06.2008 година
град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
граждански състав,
На седми май две хиляди и осма година
В публичното заседание в следния състав:
Председател ІІ гр. състав
Членове
Секретар ІІ гр. състав
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ІІ гр. състав гражданско дело № 28 по описа за 2008 г.
Производството е образувано по повод исковата молба на К.А.К. и Е.Г.К., двамата с постоянен адрес гр. Б., съдебен адрес: гр. Б. – адв. Т.И., против Т.Н.И. и Д.Ж.И., двамата с постоянен адрес гр. Б., за осъждане на ответниците да премахнат от стената на спалнята на ищците, в апартамента на горния адрес, монтираното външно тяло на климатик, собственост на ответниците, като го преместят на място, не-граничещо с апартамента на ищците. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответниците, чрез процесуалния си представител, оспорват исковете, като сочат, че процесният климатик е монтиран съобразно нормалните експлоатационни параметри, като нивото на произвежданите шум и вибрации са в нормалните граници. Извършените в жилището на ищците конструктивни промени са довели до повишено възприемане на шума и вибрациите. Представят се доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Видно от представения в производството нотариален акт № 132, т.ІV, нот.д. № 541/ 2001 г., ищците, като съпрузи, са собственици на апартамент, находящ се в гр. Б., за който не е спорно, че е съседен с притежавания от ответниците - съпрузи апартамент на същия административен адрес – ап.ляв. От установените в производството обстоятелства е ясно, че на стената на спалнята в имота на ищците, която стена е гранична за двата обекта на собственост и е едновременно стена на терасата на ответниците, е монтиран от ответниците в производството електрически уред – климатик, който при експлоатацията си произвежда шум. На тази база, твърдейки, че излъчваният шум, надвишаващ допустимите норми, представлява неоснователно въздействие върху правото им на собственост, ищците претендират осъждането на ответниците да предприемат действия по отстраняване на източника на шум – климатика, като го преместят на място, не-граничещо с имота им.
Правото да предяви негаторен иск е предоставено на лицето - собственик на недвижим имот, с цел да се защити против всяко пряко или непряко неоснователно въздействие или вредно отражение върху обекта на правото му на собственост, което, макар да не накърнява владението му, ограничава, смущава или пречи на правомерното пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, отдадено от собственика й. За основателността на иска, търсещият защита следва да докаже правото си на собственост и обстоятелствата - основанията, които са предизвикали потърсената съдебна намеса, по разбирането, дадено в ТР № 31/ 84 г. на ОСГК на ВС.
При съобразяване на гореизложените съображения, съдът намира, че ищците са собственици на недвижимия имот, предмет на петиторна защита – апартамент десен в жилищната сграда в гр. Б.
Съгласно нормите, дадени като гранични стойности за нивата на шум за помещения в жилищни или обществени сгради, приложение № 2, към чл.5 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението /обн. ДВ бр.58/ 18.07.2006 г./, допустимите норми за шум в жилищни стаи /т.2 от Таблица 1 към Наредбата/ са 35 децибела за периода „ден” /7 ч.-19 ч. – чл.4, ал.4 от цитираната наредба/, 35 децибела за периода „вечер” /19 ч.-23 ч./ и 30 децибела за периода „нощ” /23 ч.-7 ч./.
По делото е допусната и изпълнена съдебно-техническа експертиза в областта на шумовото замърсяване, вещото лице по която е установило, че при направените измервания в спалнята на ищците, при работещ климатик на ответниците, са регистрирани стойности на нивото на шум между 19-20 ч. 33 децибела, при норма 35 децибела, а през периода 23-23.30 ч. е измерено ниво на шума 36 децибела при норма 30 децибела. Видно от протоколите за извършените измервания към експертизата, измерването е извършено с технически средства за контрол – интегриращ шумомер тип NL-05, RION CO LTD и звуков калибратор, тип 4231. Експертът, на базата на специалните си знания в обследваната област, е дал заключение, че характерът на шума е постоянен и той създава дискомфорт у обитателите на жилището, води до смущения на почивката и съня им, напрежение на нервната система. Конкретизирано е, че в жилището на ищците не са правени конструктивни промени, с изключение на остъкляване на терасата, а при разпита в съдебно заседание, вещото лице е конкретизирало, че това остъкляване, както и обединяването на две жилища в едно от ищците, не рефлектират върху шумовото натоварване в спалното им помещение, свързано с работата на климатика. Видно от заключението по експертизата, направените измервания са извършени при неработещи други околни климатици, поради което констатациите на експерта за източника на шумовото замърсяване – климатика на ответниците, следва да се вземат предвид при формиране на крайния извод на съда.
Съдът кредитира заключението на експерта, като обосновано и компетентно дадено. Същото кореспондира с останалите събрани в производството доказателства – разпит на свидетелите Г.Ч. и П.Р. Показанията на свидетелите, разпитани по искане на ответната страна – И. и Г., не внасят в производството годни да бъдат анализирани и релевантни към повдигнатия правен спор факти и обстоятелства, същите са и вътрешно противоречиви. От разпита на свидетеля Ч. – служител във фирма „Практик”, осъществяваща акредитиран контрол по отношение на различни физични параметри, се установява, че свидетелят е извършил замерване на шум в битова среда на 18.12.2007 г. в дома на ищците, при което също е установено еквивалентно ниво на шум, надвишаващо нормативно възприетите гранични стойности. Свидетелят Р. – съсед на имотите на страните, споделя, че при посещението си в жилището на ищците през месец януари 2008 г. е възприел доста силен, с метален звън шум, който е неприятен и се усилва и намалява според работата на електическия уред – климатик.
Съгласно задължителното за съдилищата становище, залегнало в решение на ОСГК № 133/ 29.12.1988 г., дейност, пораждаща шум над допустимия размер по санитарно-хигиенните норми, може да представлява действие, което пречи на собственика на жилище да упражнява своето право на собственост.
При анализа на всички установени по делото обстоятелства се налага извода, че, при експлоатацията на притежавания от ответниците климатик, разположен на стената на спалното помещение на имота на ищците, се произвежда шум, който по показателя за ниво на шума през периода „нощ” надхвърля нормативно предписаните показатели, което обосновава вредното му въздействие. Така констатираната шумова експозиция – според § 5 от ДР на цитираната Наредба №6 излагане на фактора шум, представлява неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за нормалното ползване на жилищния имот от собствениците му и попада под фактическия състав на негаторната защита по чл.109 ЗС. Предявеният иск е основателен и доказан. Следва да се осъдят ответниците да премахнат източника на шумовото замърсяване от стената на апартамента на ищците, като преместят външното тяло на процесния климатик от стената.
При този изход от делото и на основание чл.64, ал.1 ГПК, ответниците следва да понесат направените от ищцовата страна разноски в размер на 708,14 лв. – заплатената държавна такса и 100 лв. – заплатеният адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Н.И. и Д.Ж.И., двамата с постоянен адрес гр. Б., по иска на К.А.К. и Е.Г.К., двамата с постоянен адрес гр. Б., съдебен адрес: гр. Б. – адв. Т.И., да премахнат монтираното външно тяло на климатик – собственост на ответниците, от стената на спалното помещение на ищците в апартамента гр. Б., като го преместят на място, не-граничещо с апартамента на ищците.
ОСЪЖДА Т.Н.И. и Д.Ж.И., двамата с постоянен адрес гр. Б., да заплатят на К.А.К. и Е.Г.К., двамата с постоянен адрес гр. Б., съдебен адрес: гр. Б. – адв. Т.И., сумата от 808,14 лв. – съдебно –деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ІІ гр. състав
Вярно с оригинала:
НД
http://otgovori.info
Публикувано на: 27 Яну 2008, 10:57