forum.lex.bg

Здравейте, в началото на тази година пътни полицаи ми написаха ФИШ за неправилно пресичане в размер на 20 лв. Бях забравил за него и днес получих e-mail от НАП ,че дължа 20 лв. глоба и в случай ,че не погасите дълга си в пълен размер, предстои предприемане на действия за принудителното му събиране ! Има ли шанс да не го платя и да изчакам да му изтече давността или ще ме принудят да го платя пя някакъв начин ? Питам ,защото реално според мен не беше честно написан този ФИШ ,тъй като пресякох улицата на 3 метра от пешеходната пътека и не смятам,че реално трябваше да получа тази измислена глоба !!

Здравейте! Виждам два въпроса - за нарушението, резп. издаването на фиш и за евентуалното неплащане, с надежда че ще изтече давностния срок.
По първия въпрос - в закона си е казано „Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата.” Тоест - когато признава, че е виновен. Ако откаже - съставя се АУАН и следва НП, което може да се обжалва.
В случая е налице признание и няма „честно - нечестно”!

По втория въпрос - глобата ще стои малко при органа, наложил я, а после „отива” в НАП за събиране. Давностния срок започва да тече на 01.01.2021 г. и е до 31.12.2025 г. Едва ли дотогава ще ви изчакат.
Междувременно може да,се разпредели на публичен изпълнител, да се образува ИП и започва нов срок.
По-добре си платете и не го мислете.

Аз бих искал да направя няколко доуточнения.
Щом е получил имейл от НАП, фишът на питащия най-вероятно вече е изпратен за събиране. Ако смятате, че сте бил глобен неправомерно, е трябвало да искате да Ви се състави акт, а след това да Ви се издаде наказателно постановление, което да обжалвате. Освен това, в този случай е можело да поискате да бъде приложен и чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - само да Ви предупредят, без да Ви налагат административно наказание, тъй като нарушението е маловажно. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗАНН е можело да откажете да оспорите нарушението или да откажете да заплатите глобата, като оспорите нарушението или пред наказващия орган (примерно да пишете до съответното РПУ или ОДМВР), или да го оспорите пред съда (в този случай няма да се развие "същинско съдебно производство", но на наказващия орган ще му бъде указано да издаде акт). Казвате в началото на годината е станало, трябвало е да реагирате своевременно и може и да е имало шанс да се измъкнете. Сега вече топката е в НАП.
За давността - Вие си преценявате. Само ще уточня, че за глобите не се прилага чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и давността не почва да тече от 1.01.2021 г. и не е 5-годишна. По този въпрос има и Тълкувателно решение. Срокът е 2-годишен и почва да тече от влизане в сила на акта - чл. 82, ал. 2 ЗАНН. Тъй като юридически фишът не подлежи на обжалване, би трябвало срокът да тече от момента на съставянето му, защото вече става изпълнително основание.
Дали ще може давността да изтече? По-скоро не, зависи колко дейни са НАП, защото същата разпоредба казва, че давността се прекъсва с всяко едно изпълнително действие и почва да тече наново. Има едни разпоредби в лицето на чл. 221, ал. 8 и чл. 237 ДОПК, които говорят, че ако разходите по изпълнението надвишават приходите от събирането на вземането, няма да се води принудително изпълнение, но пък едва ли ще им коства толкова много да извършат един запор.

Здравейте,
Г-н. balin,
Считам, че е късно да се позовавате на нечесността при съставяне на фишът, който сте забравил във времето. Следвало е на място да оспорите вмененото Ви нарушение и толкова. Но след като фишът е факт не Ви е останало друго, освен неговото заплащане по съответния ред. Щом е в НАП, следва плащането да извършите към тях, а не по сметката, изложена във фиша – МВР.
Ще си позволя да представя мнението ми, основано на моето убеждение:
Не сте оспорил наложената Ви санкция – влязла е в сила. (всеки наказан твърди, че не е следвало да бъде така) Наложената Ви глоба е в малък размер. Не считам, че е пречка да я заплатите и да сте чист пред своята съвест ако не, то пред държавата.
Все пак за Ваше успокоение, публично изпълнение за суми под 100, особено под 50 лева не се образува. Задължението ще Ви си виси, но ако набъбне по някакви причини, глобата ще бъд включена към набъбналото задължение, обект на публично изпълнение.
Мнението, което изразих по-горе може да бъде онагледено тук:
viewtopic.php?f=13&t=67240&p=603156#p603156

г-н nikodim77, благодаря Ви за коментара и споделеното от Вас ! Бих искал само да Ви опонирам и споделя, че на въпросният ден - 02.01.2020 г. ужасно много бързах, имах няколко срещи и изобщо не ми беше до оспорване и разправии с нагли катаджии,които се чудят как да си запълнят месечната ставка от глоби и нарушения...Въпросната сума от 20 лв. е пренебрежимо малка, но не смятам че е основателно наложена и със сигурност на ден на пешеходните пътеки пресичат хиляди човека встрани от тях по няколко метра, тъй че не е въпроса че сумата е малка , а това че е наложена и изсмукана от пръстите на полицаите и смятам за нередно да плащам нещо , за което НЕ съм виновен били те и някакви смешни 20 лв. !!

Ясно е, че принципно случая е ясен, но щом сме на етап - уточнения ...

bvoykov написа:Щом е получил имейл от НАП, фишът на питащия най-вероятно вече е изпратен за събиране.

Нали почти същото написах по-горе?
Всяка санкция (като плащане) минава на три нива - наказващия орган, събиращия орган (НАП) и изпълнителя (евентуално - публичен). И всяка инстанция, като „прехвърли топката“ - си измива ръцете!
Щом в НАП знаят, че има фиш - значи в КАТ вече „не го мислят“!?

bvoykov написа:Само ще уточня, че за глобите не се прилага чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и давността не почва да тече от 1.01.2021 г. и не е 5-годишна.

Да, ама това е при глобите! Когато една глоба стане „задължение към бюджета“ - няма значение, основанието!

nikodim77 написа:Щом е в НАП, следва плащането да извършите към тях, а не по сметката, изложена във фиша – МВР.

И най-добре - или директно (физически) в НАП, срещу документ, или през портала Е-услуги с ПИК -> Справка за задълженията с възможност за извършване на плащане.

nikodim77 написа:Все пак за Ваше успокоение, публично изпълнение за суми под 100, особено под 50 лева не се образува. Задължението ще Ви си виси, но ако набъбне по някакви причини, глобата ще бъд включена към набъбналото задължение, обект на публично изпълнение.

Не съветвам никого да разчита на това!
В момента гледам задължения за „8.75 лв, 18 лв., 20 лв. и 50 лв.“ за всяко от които има отделно ИД и са разпределени на ПИ.

balin написа:г-н nikodim77, благодаря Ви за коментара и споделеното от Вас ! Бих искал само да Ви опонирам и споделя, че на въпросният ден - 02.01.2020 г. ужасно много бързах, имах няколко срещи и изобщо не ми беше до оспорване и разправии с нагли катаджии,които се чудят как да си запълнят месечната ставка от глоби и нарушения...Въпросната сума от 20 лв. е пренебрежимо малка, но не смятам че е основателно наложена и със сигурност на ден на пешеходните пътеки пресичат хиляди човека встрани от тях по няколко метра, тъй че не е въпроса че сумата е малка , а това че е наложена и изсмукана от пръстите на полицаите и смятам за нередно да плащам нещо , за което НЕ съм виновен били те и някакви смешни 20 лв. !!

Няма нужда да опонирате тук! Където е трябвало - вие не сте го направили ...
Колкото до конкретното нарушение - всичко е относително. Примерно, когато няма никой на улицата - мога да пресека, където намеря за добре. Вие не сте уцелили момента!

„Да, ама това е при глобите! Когато една глоба стане „задължение към бюджета“ - няма значение, основанието!” – абсолютна небивалица!

„В момента гледам задължения за „8.75 лв, 18 лв., 20 лв. и 50 лв.“ за всяко от които има отделно ИД и са разпределени на ПИ.”
Я хубаво – ама много прецизно прегледай въпросната справка, ред поред, буква по буква и се увери сам за себе си дали има отделни ИД за всяка сума!!! Ама гледай хубаво! От първа страница на справката до последната, както и всяка една графа! След това прочети чл. 221, ал. 3 от ДОПК! Всъщност, прочети ДОПК, ако не целия, то частта му от чл. 162 до 269...

jhoro написа:Да, ама това е при глобите! Когато една глоба стане „задължение към бюджета“ - няма значение, основанието!

Глобата си е глоба. Тя не се трансформира в друг вид задължение, затова, както е посочено вече, давността е 2 г, ако няма прекъсване.

jhoro написа:В момента гледам задължения за „8.75 лв, 18 лв., 20 лв. и 50 лв.“ за всяко от които има отделно ИД и са разпределени на ПИ.

При положение че има задължение, е нормално да се образува ИД. Друг е въпросът дали НАП има интерес да преследва длъжници заради 20,00 лв. Ако бъде издадена последваща глоба, то тя се прибавя към съществуващото ИД и така в един момент вече длъжникът става обект на последващи действия.

bvoykov написа:Освен това, в този случай е можело да поискате да бъде приложен и чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - само да Ви предупредят, без да Ви налагат административно наказание, тъй като нарушението е маловажно.

От една страна, въпросните катаджии са търсели бройки - те вече са били решили, че ще го глобят. Ако са искали да го предупредят, понеже не е застрашавал движението, са щели да го направят. От друга страна, не смятам, че съдът би определил неправилно пресичане като маловажен случай, предвид множеството инциденти с пешеходци, правилно пресичащи на пешеходни пътеки, някои от които с фатален край.

bvoykov написа:Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗАНН е можело да [...] оспорите нарушението или да откажете да заплатите глобата, като оспорите нарушението или пред наказващия орган (примерно да пишете до съответното РПУ или ОДМВР), или да го оспорите пред съда (в този случай няма да се развие "същинско съдебно производство", но на наказващия орган ще му бъде указано да издаде акт).

Това не се отнася до конкретния случай - единственият вариант за протест е бил в момента на съставяне на фиша. Оспорване на подписан фиш в последствие просто не е предвидено в закона и съдът няма да укаже да се издаде акт, понеже няма основание за това. Ако беше глоба за направилно паркиране, тогава можеше да го направи. Поне такова е приложението на закона. Друг въпрос е доколко то е справедливо.

bvoykov написа:Дали ще може давността да изтече? По-скоро не, зависи колко дейни са НАП, защото същата разпоредба казва, че давността се прекъсва с всяко едно изпълнително действие и почва да тече наново.

Това е така, но образуването на изпълнително дело не представлява изпълнително действие, поради което давността не се прекъсва на това основание.

balin написа:Има ли шанс да не го платя и да изчакам да му изтече давността или ще ме принудят да го платя пя някакъв начин ?

Те може и да не се занимават с твоите 20 лв, но може индиректно да се наложи да ги платиш - ако за нещо ти потрябва документ, че нямаш задължения към държавата, или пък като водач на МПС те проверят "рутинно". Последното е вероятно изобщо да не се случи, но рискът заради 20 лв да трябва да плащаш стотици левове разноски е съвсем реален. Затова ти си преценяваш.

balin написа:Има ли шанс да не го платя и да изчакам да му изтече давността или ще ме принудят да го платя пя някакъв начин ?

Те може и да не се занимават с твоите 20 лв, но може индиректно да се наложи да ги платиш - ако за нещо ти потрябва документ, че нямаш задължения към държавата, или пък като водач на МПС те проверят "рутинно". Последното е вероятно изобщо да не се случи, но рискът заради 20 лв да трябва да плащаш стотици левове разноски е съвсем реален. Затова ти си преценяваш.[/quote]

Благодаря за изчерпателния отговор и обяснения ! Какво имаш предвид под това "но рискът заради 20 лв да трябва да плащаш стотици левове разноски е съвсем реален" ?

doondie написа:

bvoykov написа:Освен това, в този случай е можело да поискате да бъде приложен и чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - само да Ви предупредят, без да Ви налагат административно наказание, тъй като нарушението е маловажно.

От една страна, въпросните катаджии са търсели бройки - те вече са били решили, че ще го глобят. Ако са искали да го предупредят, понеже не е застрашавал движението, са щели да го направят. От друга страна, не смятам, че съдът би определил неправилно пресичане като маловажен случай, предвид множеството инциденти с пешеходци, правилно пресичащи на пешеходни пътеки, някои от които с фатален край.

Както Вие сам казвате - инциденти с пешеходци, правилно пресичащи на пешеходни пътеки, а не такива, които не пресичат на тях. Ако това ми бъде изтъкнато като "отегчаващо" обстоятелство и основание за неприлагане на чл. 28 ЗАНН, аз просто ще контрирам с какъв е смисълът от това да има ефективни наказания за непресичане на пешеходна пътека, щом на пешеходната не е гаранция, че пак няма да възникне инцидент? За формални нарушения, т.е. такива, от които не е предвидено да са настъпили вредни последици, винаги може да се лавира, и то успешно, в посока чл. 28 ЗАНН. Още повече че той се е намирал сравнително наблизо до пешеходната пътека - 3 метра, и водачите са можели да бъдат с повишено внимание, тъй като наближават такава и очакват да има пешеходци. Няма данни да е прескачал заграждения, сложени нарочно, за да не минават пешеходци. Ако това е било сторено, вече трудно може да се избяга от наказание, поне според мен. Друго - трябва да се прецени дали е могъл да създаде опасност за движението - ако е нямало движещи се коли по това време, административнонаказателната репресия не би могла да бъде оправдана. Самият факт, че за нарушението е предвидено ниско наказание, което няма минимум, означава, че държавата по принцип не третира такъв вид нарушения като кой знае колко застрашаващи движението, когато са формално извършени.

doondie написа:

bvoykov написа:Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗАНН е можело да [...] оспорите нарушението или да откажете да заплатите глобата, като оспорите нарушението или пред наказващия орган (примерно да пишете до съответното РПУ или ОДМВР), или да го оспорите пред съда (в този случай няма да се развие "същинско съдебно производство", но на наказващия орган ще му бъде указано да издаде акт).

Това не се отнася до конкретния случай - единственият вариант за протест е бил в момента на съставяне на фиша. Оспорване на подписан фиш в последствие просто не е предвидено в закона и съдът няма да укаже да се издаде акт, понеже няма основание за това. Ако беше глоба за направилно паркиране, тогава можеше да го направи. Поне такова е приложението на закона. Друг въпрос е доколко то е справедливо.

Това по принцип е така, но във форума сме обсъждали вариантите за оспорване на фиш за неправилно паркиране. Той до някъде има същата природа като фиша по ЗАНН, когато глобата не се оспорва. Има практика на съдилища, ако се оспори фиш за паркиране, то съдът приема, че нарушителят оспорва нарушението и не е налице основание за издаване на фиш и изпраща фиша на административнонаказващия орган за започване на производство по ЗАНН по общия ред - с АУАН и НП. Отделно от това обаче и да приемем, че питащият разполага с такава "възможност" - то вече е късно. Не може след половин година да искаш да ти съставят АУАН, а до тогава да не си предприемал действия, щом считаш, че си невинен. То и самите срокове за съставянето на АУАН ще са изтекли.

doondie написа:

bvoykov написа:Дали ще може давността да изтече? По-скоро не, зависи колко дейни са НАП, защото същата разпоредба казва, че давността се прекъсва с всяко едно изпълнително действие и почва да тече наново.

Това е така, но образуването на изпълнително дело не представлява изпълнително действие, поради което давността не се прекъсва на това основание.

В конкретния случай аз не знам дали има образувано изпълнително дело, още повече че от НАП го предупреждават, че ще минат към принудително. Може и да се приеме, че има такова, защото от НАП са длъжни да уведомят длъжника да плати доброволно. Принципно има тълкувателно решение по гражданските дела, че поканата не прекъсва давността, но това важи за реда по ГПК. Не знам каква е практиката по ДОПК, би било странно едно и също нещо да се прилага по различен начин в отделните клонове на правото, не че го няма де, но самият факт, че Раздел IV на Глава 25 от ДОПК се нарича "Действия", а "поканата" е уредена в него, ми дава известни съмнения, че може и да се прекъсва. И да не се прекъсва, както казах по-рано, зависи колко дейни са НАП. Не съм имал вземане-даване с Агенцията, не знам каква им е практиката, но мисля nikodim77 е дал изчерпателен отговор за това.

Да дам и моите 2 стотинки по темата.
Щом имате мейл от НАП, вероятно в него пише, че същият не се счита за Съобщение за доброволно изпълнение. Най-вероятно още нямате образувано дело. В обозримо бъдеще ще получите и СДИ, и нещата ще приключат там. Никой няма да предприеме действия по принудително изпълнение за тези 20 лв.
Давността както казаха по-горе е 2 години, и тече от датата на фиша. Ако изтекат 2-те години и подадете възражение за давност, от НАП ще ви откажат защото давността е прекъсната със съобщението /без да се интересуват дали същото е връчено/. Може да жалите отказа по административен ред, където също ще получите отказ. В съда вече е друга бира
П.С. От 2016 г. в ДОПК не фигурира покана за доброволно изпълнение.

doondie написа:Глобата си е глоба. Тя не се трансформира в друг вид задължение, затова, както е посочено вече, давността е 2 г, ако няма прекъсване.

Пишеш, ама не си сигурен!
В случая се касае за т.нар. „външни публични задължения” - установени от други органи на държавна или общинска власт.
Давностните срокове са по чл. 171 от ДОПК.
Публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Виж също и чл. 172, ал. 2 - кога давностт се прекъсва, съответно започва нов давностен срок.

Тук трябва да,спомена и една подробност. Сакралната сума „5000”! Ако вашите задължения са за 4999 лева или по-малко - може да не ви потърсят. Минат ли над 5 хиляди - със сигурност ще научите.

borko1981111 написа:П.С. От 2016 г. в ДОПК не фигурира покана за доброволно изпълнение.

Знам, затова съм го написал в кавички. Впрочем, има ли значение дали ще се нарече "съобщение" или "покана" за доброволно изпълнение?

jhoro написа:

doondie написа:Глобата си е глоба. Тя не се трансформира в друг вид задължение, затова, както е посочено вече, давността е 2 г, ако няма прекъсване.

Пишеш, ама не си сигурен!
В случая се касае за т.нар. „външни публични задължения” - установени от други органи на държавна или общинска власт.
Давностните срокове са по чл. 171 от ДОПК.
Публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Виж също и чл. 172, ал. 2 - кога давностт се прекъсва, съответно започва нов давностен срок.

А какво е значението според Вас на тълкувателното решение по въпроса за давността на глобата?

bvoykov написа:А какво е значението според Вас на тълкувателното решение по въпроса за давността на глобата?

Значението е ...Значително!
Но ако прочетете мотивите (не само финала), там си е казано:

Според една част от съдебните състави, за изпълнителската давност се прилага чл. 82 от ЗАНН, специален по отношение на чл. 171, ал.1 от ДОПК. Поради това, започналият да тече след прекъсването на давността нов давностен срок е двугодишният по чл. 82, ал.1, б.”а” ЗАНН. Чл. 82, ал. 4 ЗАНН изключва единствено приложението на алинея 3.
Други състави приемат, че след прекъсването на давността по смисъла на чл. 82, ал.2 ЗАНН започва да тече петгодишна давност по чл. 171, ал.1 ДОПК. Според тяхното становище, след образуване на изпълнителното производство, редът за събирането на глобата е този по ДОПК, а институтът на давността по ДОПК е специален по отношение на този по ЗАНН.

Но има и друг момент - в решението не е уточнено разминаването в сметките по ал. 1 и 3.
Казус - след изтичане на година и половина, давността се прекъсва и започва нов, двугодишен срок. Общо ще стане 3,5 години. Но „срок, който надвишава с една втора“ е само три години - половинката ... „хартисва“!

Тълкувателното решение се налага, поради несинхронизирането на двата закона. Което е обяснимо - ДОПК е от 2005 г., а ЗАНН - от 1969!

jhoro написа:

bvoykov написа:А какво е значението според Вас на тълкувателното решение по въпроса за давността на глобата?

Значението е ...Значително!
Но ако прочетете мотивите (не само финала), там си е казано:

Според една част от съдебните състави, за изпълнителската давност се прилага чл. 82 от ЗАНН, специален по отношение на чл. 171, ал.1 от ДОПК. Поради това, започналият да тече след прекъсването на давността нов давностен срок е двугодишният по чл. 82, ал.1, б.”а” ЗАНН. Чл. 82, ал. 4 ЗАНН изключва единствено приложението на алинея 3.
Други състави приемат, че след прекъсването на давността по смисъла на чл. 82, ал.2 ЗАНН започва да тече петгодишна давност по чл. 171, ал.1 ДОПК. Според тяхното становище, след образуване на изпълнителното производство, редът за събирането на глобата е този по ДОПК, а институтът на давността по ДОПК е специален по отношение на този по ЗАНН.

Но има и друг момент - в решението не е уточнено разминаването в сметките по ал. 1 и 3.
Казус - след изтичане на година и половина, давността се прекъсва и започва нов, двугодишен срок. Общо ще стане 3,5 години. Но „срок, който надвишава с една втора“ е само три години - половинката ... „хартисва“!

Тълкувателното решение се налага, поради несинхронизирането на двата закона. Което е обяснимо - ДОПК е от 2005 г., а ЗАНН - от 1969!

Е, сега, прочетете и текста, написан по-долу от цитирания от Вас абзац на Тълкувателното. В него е изложено подробно защо ВАС приема първото, а не второто становище. Цитираният от Вас абзац нищо не сочи в подкрепа на това защо се прилага чл. 171 ДОПК, а само, че е констатирано противоречие в практиката на административните съдилища. Освен това, самата разпоредба на чл. 171, ал. 1 ДОПК казва: "Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок... освен ако в закон е предвиден по-кратък срок."
Според Вас защо чл. 82, ал. 4 ЗАНН ще изключва давността по ал. 3, а не по ал. 2? Ще кажете "Еми, защото ДОПК е от 2005, а ЗАНН от 1969!". Тук обаче аз ще кажа, че ЗАНН е специален по отношение на давността, защото, макар и по-нов, ДОПК изрично посочва, че следва да се прилага по-краткият давностен срок, поради което няма как "по-новият закон" да отмени "по-стария".

По отношение на "гатанката" - а смятате ли, че е трябвало в тълкувателното решение да бъде уредена предполагаемата "колизия" между ал. 1 и ал. 3 на чл. 82 ЗАНН и по какъв начин? Ако едно събитие може да настъпи само веднъж въз основа на две условия, всяко едно от които годно да го причини самостоятелно, то в кой момент ще настъпи събитието? С осъществяването на условието, което е настъпило по-рано, или с осъществяването на условието, което е настъпило по-късно?

bvoykov написа:Е, сега, прочетете и текста, написан по-долу от цитирания от Вас абзац на Тълкувателното. В него е изложено подробно защо ВАС приема първото, а не второто становище. Цитираният от Вас абзац нищо не сочи в подкрепа на това защо се прилага чл. 171 ДОПК, а само, че е констатирано противоречие в практиката на административните съдилища.

Спокойно - прочетох цялото решение, но цитирах само част, за да спестя обем. Решението е прието и влязло в сила, но няма данни дали е с пълно мнозинство (99,99%) или има гласували с „особено мнение“.
Съвсем отделно, че ако и физичните закони се гласуваха - досега да сме отлетели в Космоса!

За да не е тотален off-topic - темата е „... за неправилно пресичане“!
В ЗДвП са описани задълженията на пешеходците:

Чл. 113. (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

Но не е казано, че само по пътеките (очертани или не с пътна маркировка). И дали трябва да се стъпва само по „белите ленти“ или може и между тях!
Когато няма „приближаващите се ППС“ - трябва ли първо да изчакат (да приближат) и после „да се съобразят“?
Колко точно (в стандартни единици) е „времето за пресичане“?
В нормалните държави се правят подлези, надлези и прочие - с цел елиминиране на кофликтните точки. В България се пишат забрани!
„Когато се множат законите и нарежданията, расте броят на крадците и разбойниците." - познато ли ви е?

Един резонен въпрос - тази глоба вече е прехвърлена от КАТ за събиране в НАП. Това не означава ли, че по този начин КАТ пределегират правата по събирането на дължимата глоба на НАП, респективно се отказват от събирането на сумата, поради неспособност да извършат това? На практика длъжникът започва да бъде мачкан и преследван от 2 страни.

hobit написа:Един резонен въпрос - тази глоба вече е прехвърлена от КАТ за събиране в НАП. Това не означава ли, че по този начин КАТ пределегират правата по събирането на дължимата глоба на НАП, респективно се отказват от събирането на сумата, поради неспособност да извършат това? На практика длъжникът започва да бъде мачкан и преследван от 2 страни.

Здравейте!
На първи прочит - да, но на практика - НЕ!

Нека помислим, какво означават изюолзваните от Вас абревиатури?
КАТ - контрол на автомобилния транспорт. Ъоеср, това е регулатор. Едба от функциите му, е да констатира нарушения и определя (налага) санкции. Наложената финансова санкция „стои” при тях само за срока на доброволно изпълнение.
НАП - национална агенция за приходите. Едно време са им казвали „бирници”.
От името си личи, че дейността ѝ е свързана с приходите към бюджета. НАП събират задълженията, а после ги разпределят към съответния взискател.

Затова - когато КАТ прехвърлят глобата към НАП, „спурат да се интересуват” пряко от Вас. При една проверка в тяхната система - задължението не би трябвало да присъства. Ще бъдете „преследван” само от НАП, а в последствие - от публичен изпълнител.

Здравейте,
Уважаеми hobit, в случай, че имате глоба, която не е погасена чрез плащане или по давност независимо от прехвърлянето ѝ към НАП за събиране, то в случай, че бъдете спрян за проверка ще има последствия съгласно ЗДвП. Тоест, задължението ще присъства и в масивите на „ПП”-КАТ. Не, не означава, че с прехвърлянето на глобата към НАП, КАТ се отказват от събирането, напротив! С тези действия удължават с още ½ давностния срок в случай, че глобата бъде включена в събиране, обект на ПИ. Но, в КАТ докато не получат от НАП удостоверяване за погасена сума по глобата, тя ще си „виси” и както по-горе написах ще има последствия при проверка на пътя. Позоваване за погасяване по давност следва да извърши заинтересованата страна.

Благодаря ви за отговорите "jhoro" и " nikodim77", но въпросът за пределегиране на права от един държавен орган на друг, още не ми е ясен - може ли да се приеме, че е законно делегираният да може да пределегира права , нищо че в правото има основен принцип "Delegatus non potest delegare"? Логично възниква съждението, че поради неспособност или нежелание от КАТ да събират наложените от тях глоби, по-лесно им е да прехвърлят това задължение на НАП. В КАТ си получават заплатите от бюджета и не ги интересува дали глобите са събрани или не, а дали положението щеше да бъде такова ако заплатите им идваха само от събраните глоби? Не е тайна, че КАТ отдавна са се превърнали в придатък на НАП и тяхно основно задължение/да не кажа единствено/ е формиране на приходи от глоби към бюджета. За да не съм голословен ще покрепя това с довод - всеки екип на КАТ има задължение след приключване на смяната да отчете 16-20 фиша или АУАН-и, като цифрата е различна за различните областни структуи на КАТ, а всяка мобилна камера трябва да отчете минимум 200 ел. фиша.