forum.lex.bg

Здравейте, аз го бях чувал, но никога не бях го изпитвал върху себе си:
Карам си нормално, приближавам караулката на магистрала Тракия, посока София.
Намалявам дори и под 60, колкото е ограничението.
И в един момент, изскача служител на КАТ. Ама направо се затича сякаш карам като шофьора на Аню Ангелов.
Иска ми документите - давам му ги. Пита имам ли гражданска - имам, естествено.
И провеждаме следния разговор:
"Колко е ограничението?" пита доста остро той
"60" отговарям аз.
"А защо карате с 82"
Направо ме побърка, вбесих се. На караулката ще карам с 82, да не съм ненормален... ( и GPS-a ми пищеше за ограничението)
Викам му карах с 60, ама твърдичко му го викам.

Той ме погледна, метна ми документите в колата, обърна се и промърмори, но нарочно по-силно, за да го чуя "че имам късмет че били изчистили радара".

Е нямам думи просто, щях да пиша по-цветисто, но минаха десетина часа оттогава.

Нормално ли е така да лъжат? Нагло при това.

Напълно Ви вярвам. Преди време имах случай на Цариградско шосе след околовръстното в посока София (там има някакви безумни ограничения от 60 км./ч.), спряха ме катаджии и искаха да ми напишат фиш за превишена скорост. Аз обаче реших да се заяждам и поисках да ми покажат показанията на радара, вкл. и часа, в който е фиксирана скоростта. Разбира се такива нямаше. Естествено полицаите нищо не направиха, но ми обясниха, че ми правят компромис, но да внимавам, защото друг път едва ли ще получа такъв жест.

Полицай спира шофьор на пътя.
-Нали знаете защо Ви спирам? - пита полицаят.
-Зная, господин полицай, но нямам. - отговаря шофьорът.