forum.lex.bg

Привет.
Знам, че ако подам жалба срещу НП няма да плащам държавна такса.
Интересуваме обаче, ако загубя делото ще ме осъдят ли да платя хонорара на юрисконсулта на полицията или пък ако полицията изпрати адвокат ще плащам ли неговия хонорар?

Не.

Значи ще се пробвам, пък каквото стане.
Благодаря ви.

Абе що първо не прочетеш това:

Решение от 3.02.2009 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 232/2008 г.
чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС

чл. 180, ал. 3 ЗДДС





--------------------------------------------------------------------------------


Производство по чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано въз основа на касационна жалба от "Т." ЕООД, гр. Ш., местност "С." - автосервиз, ЕИК по Булстат ххх, представлявано от С., ЕГН хххххххххх, депозирана чрез процесуалния му представител И. - адвокат от ШАК, срещу решение № 1512/10.11.2008 г. по ВНАХД № 1493/2008 г. по описа на ШРС, с което е потвърдено изцяло наказателно постановление № 2706-0171836/18.09.2008 г. на Началник отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр. Ш., с което на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС на "Т." ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 601,30 лева. Със същото решение посоченото търговско дружество е осъдено да заплати на ТД на НАП-гр. Ш. юрисконсултско възнаграждение в размер на 60,13 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон, при неспазване на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото касаторът все пак е начислил дължимия ДДС в по-късен момент. На това основание се отправя искане съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение на Районен съд град Шумен и съответно да отмени Наказателно постановление № 2709-0171836/18.09.2008 г. на началник отдел "Контрол" при ТД на НАП град Ш., а алтернативно - да намали размера на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна ТД на НАП град Ш., редовно и своевременно призована, не се явява и не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не поради изложените в нея съображения.

Шуменският административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, приема за установено следното: С атакуваното решение Шуменски районен съд е отменил изцяло като неправилно Наказателно постановление № 2709-0171836/18.09.2008 г. на Началник отдел "Контрол" при ТД на НАП - гр. Ш., с което на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС на "Т." ЕООД, гр. Ш. е наложена имуществена санкция в размер 601,30 лв.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 02.06.2008 г. в ТД на НАП - гр. Ш., при извършване на данъчна ревизия на "Т." ЕООД е било установено, че посоченият правен субект като данъчно задължено лице по чл. 3 от ЗДДС не е изпълнил задължението си да начисли данък върху добавената стойност за вътреобщностно придобиване на стоки по фактура № 04/TG/2007 от 29.08.2007 г. на стойност 6 148,85 евро, издадена от "П." П. с VIN № PL 5380004454 през данъчен период 01.08.2007 г. - 31.08.2007 г., като същият не бил отразен в подадената Справка - декларация по ЗДДС № 2700 - 0916871/14.09.2007 г. За извършеното вътреобщностно придобиване на стоки касаторът издал Протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС с № 19 от 29.08.2007 г. В посочения протокол била отразена стойността на доставката в размер на 12026,01 лв. и ДДС в размер на 2 405,20 лв., като същият бил вписан в Справката - декларация по ЗДДС, дневника за продажбите и дневника за покупките за данъчен период 01.09.2007 г. - 30.09.2007 г. Тъй като фактурата е издадена на 29.08.2007 г., касаторът е следвало да начисли данъка за данъчния период, когато е станал изискуем - месец август 2007 г., но това не било сторено. За констатираното неизпълнение на задължение към държавата бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0171836/01.08.2008 г., като актосъставителя е счел, че е нарушена разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и бил подписан от представителя на касатора без възражения. Такива не били депозирани и впоследствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 2709-0171836/18.09.2008 г. на Началника на отдел "Контрол" при Териториална Дирекция при НАП - гр. Ш., с което на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС на "Т." ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 601,30 лева за неизпълнение на задължението по чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС, като констатираното неизпълнение е за първи път.

Районният съд установил тази фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаната свидетелка З. - актосъставител. Въз основа на същата е приел, че "Т." ЕООД е осъществило визираното в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление неизпълнение на задължение към държавата, като наложената имуществена санкция е фиксирана в законово предвидените рамки и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Настоящата касационна инстанция приема, че правните изводи на съда въз основа на установената правилна фактическа обстановка, са законосъобразни и съответстват на материалния закон към датата на постановяване на съдебния акт.

Шуменският административен съд намира, че въззивният съд правилно е установил както датата на възникване на данъчното събитие, така и датата на изискуемост на ДДС и съответно задължението на касатора да го начисли за данъчния период, в който е станала изискуем, а именно за данъчен период месец август 2007 г. В тази връзка районният съд е изложил подробни аргументи, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Въз основа на същите правилно и обосновано районният съд е счел, че към датата на произнасянето му санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, изразяващо се в неначисляване на данък от регистрирано лице в предвидените в ЗДДС срокове, като същият е бил начислен в периода, следващ този, през който е следвало да бъде начислен, както и че размерът на наложената имуществена санкция е бил фиксиран в рамките на приложимата санкционна разпоредба.

В хода на административнонаказателното производство, както и в рамките на съдебното такова пред въззивната инстанция, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Действително касаторът твърди обратното, но неговите твърдения са бланкетни и не съдържат никакви данни за конкретни нарушения от посочения вид, като в тази връзка следва да се има предвид, че касационната инстанция е задължена да преценява наличието единствено на посочените от касатора пороци на решението, с изключение на допустимостта, валидността и съответствието с материалния закон, за които следи служебно (арг. от чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).

С изменение и допълнение на ЗДДС - с ДВ бр. 106 от 12.12.2008 г., в сила от 01.01.2009 г. обаче, законодателят е въвел нова санкционна разпоредба - чл. 180а от ЗДДС, в която е предвидил по-лека наказуемост в случаите, когато регистрирано лице не начисли данък в предвидените в ЗДДС срокове, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък същото има право на пълен данъчен кредит. В тези случаи, когато данъкът е начислен в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, имуществената санкция е в размер до 2 на сто от дължимия данък, но не-по-малко от 25 лева (чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС). В настоящата хипотеза касационната инстанция намира, че са налице условията на чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС, тъй като данъкът е изискуем от регистрирано лице като платец по глава осма на ЗДДС, за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит и е начислило данъка в период, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен. Съобразно новата разпоредба на чл. 180а, ал.3 от ЗДДС, имуществената санкция е в размер на 48,10 лева, поради което се явява по благоприятна за санкционираното лице от тази по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС (в размер на 601,30 лева). По силата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и доколкото наказателното постановление не е влязло в сила, като след издаването му е последвала различна нормативна разпоредба, която е по- благоприятна за нарушителя, същата следва да бъде приложена.

Последвалата след издаване на наказателното постановление законодателна промяна, обусловила създаване на нова разпоредба, явяваща се по-благоприятна за санкционираното лице, и произтичащото от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН задължение за касационната инстанция да я приложи служебно дори и при липса на отправено искане в тази насока (арг. от чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН), независимо че решението на районния съд е било правилно и законосъобразно към момента на неговото постановяване, налага отмяна на атакуваното решение на Шуменски районен съд в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление, и съответно постановяване на ново такова от настоящата касационна инстанция, изменящо наказателното постановление в частта по отношение размера на наложената имуществена санкция.

Наред с това, с оспорваното решение въззивният съд е осъдил "Т." ЕООД да заплати на ТД на НАП - гр. Ш. юрисконсултско възнаграждение в размер на 60,13 лева, доколкото в рамките на въззивното производство ответникът е бил представляван от юрисконсулт и е било отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото с настоящото решение наказателното постановление се изменя, като се намалява размера на наложената имуществена санкция, санкционираният правен субект дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева - съгласно т. 2, б. "а" от Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г. на ОСНК, във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 2/09.01.2009 г., действала към датата на присъждане на юрисконсултското възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Ето защо решението на ШРС в частта му досежно разноските по делото следва да бъде изменено, като дължимото от "Т." ЕООД адвокатско възнаграждение бъде намалено от 60,13 лева на 40 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Шуменският административен съд

РЕШИ:

Отменя решение № 1512 от 10.11.2008 г., постановено по ВНАХД № 1493/2008 г. на Районен съд град Шумен в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 2706-0171836/18.09.2008 г. на Началника на отдел "Контрол" при ТД на НАП град Ш., с което на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС на "Т." ЕООД град Ш., с ЕИК по Булстат ххх, е наложена имуществена санкция в размер на 601,30 лева, и вместо него постановява:

Изменя Наказателно постановление № 2706-0171836/18.09.2008 г. на Началника на отдел "Контрол" при ТД на НАП град Ш., с което на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС на "Т." ЕООД град Ш., с ЕИК по Булстат ххх, е наложена имуществена санкция в размер на 601,30 лева, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 601,30 лева на 48,10 лева (четиридесет и осем лева и десет стотинки) на основание чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС.

Изменя решение № 1512 от 10.11.2008 г., постановено по ВНАХД № 1493/2008 г. на Районен съд град Шумен в частта му, с която "Т." ЕООД е осъдено да заплати на ТД на НАП - гр. Ш. юрисконсултско възнаграждение, като намалява размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение от 60,13 лева на 40 (четиридесет) лева.

Решението е окончателно.




................................................................................................

Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК
Следва ли разноските по делата от административнонаказателен характер да се внасят предварително от заинтересованите лица и на кого трябва да се възложат същите.

Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 545

чл. 84 ЗАНН ,

чл. 167 ,

чл. 169 НПК

1. По делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски. 2. Съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от страната възлага разноските по делото: а) при потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените разноски; б) когато са извършени няколко нарушения и нарушителят бъде освободен от отговорност за някои от тях, той се осъжда да заплати разноските само за нарушенията, наказателните постановления за които са потвърдени или изменени; в) ако наказателното постановление бъде отменено, разноските остават за сметка на държавата; г) ако наказателното постановление е обжалвано само в частта му за обезщетението и се потвърди или измени, разноските се възлагат на нарушителя. Когато се отмени, разноските се възлагат на лицето, което е претендирало обезщетение.

------------------------

Главният прокурор е предложил Върховният съд, Общото събрание на наказателните колегии, да издаде тълкувателно решение по въпросите:

1. Разноските за свидетели и вещи лица по делата от административнонаказателен характер следва ли да се внасят предварително от заинтересованите страни.

2. На кого трябва да се възложат направените по делото разноски.

В предложението се посочва, че по тези въпроси съдебната практика е противоречива. Някои съдилища задължават заинтересованата страна да внася предварително разноските за свидетели и вещи лица. Други призовават свидетелите и вещите лица без предварително внасяне на разноските и им ги заплащат от сумите от държавния бюджет.

Едни съдилища с решенията си възлагат разноските на виновната страна, а други - не се произнасят по въпроса за разноските.

Прокурорът даде заключение, че разноските не следва да се внасят предварително, а се изплащат от сумите по държавния бюджет. Ако се установи, че нарушението е извършено, съдът трябва да осъди нарушителя да ги заплати.

Върховният съд, Общото събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. В закона за административните нарушения и наказания няма специални правила за призоваване на свидетелите и вещите лица, както това бе изрично уредено с чл. 367 НПК (отм.), който задължаваше страната, която е направила искане да се допуснат свидетелите и вещите лица, предварително да внесе разноските за тяхното призоваване. С § 1 от предходните правила на ЗАНН се отмени глава XXVIII "Наказателни постановления, издавани от несъдебни органи", включително и чл. 367 НПК (отм.). С това отпада презумптивната доказателствена сила на акта за констатиране на нарушение и задължението страните предварително да внасят разноските за призоваването на свидетелите и вещите лица. Член 84 ЗАНН препраща по тези въпроси към НПК.

Както в разпоредбите на чл. 100 НПК (отм.), така и по чл. 167 НПК е предвидено разноските по делата, които се преследват по тъжба на пострадалия, да се внасят предварително на заинтересованата страна.

Производството по обжалване административнонаказателните постановления е особен вид наказателно производство. За призоваването и разноските по това производство важат правилата относно правата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения. Освен това както при наказателните от общ характер дела, така и при административнонаказателните дела преследването и доказването се осъществяват от държавните органи.

2. Съгласно чл. 169, ал. 1 НПК с решението съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото. Възлагането зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено:

а) ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени;

б) когато има извършени няколко нарушения и нарушителят бъде освободен от отговорност за някои от тях, той се осъжда да заплати разноските само за нарушенията, за които наказателните постановления са потвърдени или изменени - чл. 169, ал. 3 НПК, защото само за тях е станал причина да се направят;

в) при отменяване на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски;

г) когато наказателното постановление е обжалвано само в частта му относно обезщетението и в тази част постановлението бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, а когато бъде отменено - на лицето, което е претендирало обезщетението, тъй като в този случай нарушителят не е станал причина да се направят разноски.

Такива решения не са много.

nak111 написа:Абе що първо не прочетеш това:

Решение от 3.02.2009 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 232/2008 г.
..........

"А, бе"... не знам, но препоръчвам да си освежавате знанията преди да пускате мухите от буркана.
За справка да вземете да прочетете нещо по-новичко... примерно ТР № 2/. някой си юни на лето две `илядо и девето, където...( о, изненада )

В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК / чл. 170, ал.1 от НПК отм./ съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда.

п.п. Напоследък тук се получават все по-нелепи дискусии. Влизам да релаксирам, да си "сверя часовника", но все по-често съм само разочарована от загубата на време.

По добре си свери КУКИВИЧКАТА - тук е пълно с ченгета в работно време, с офиси и бистра комсомолска мисъл. Не се ли забелязва полъха на академичен нюх в тях.

rim_konsul написа:По добре си свери КУКИВИЧКАТА - тук е пълно с ченгета в работно време, с офиси и бистра комсомолска мисъл. Не се ли забелязва полъха на академичен нюх в тях.

Добре, когато приключите там с тази детска игра да си замервате нивото на Дунав в сантиметри и прецените, че искате от тук да научите нещо полезно, за самия вас,- пишете ми.
До тогава сте в графа "неинтересни- пропусни".
Консуле.

Цитирате Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г.
В него е написано, че жалбоподателят не зпалща разноски пред Районния съд, когато НП е ОТМЕНЕНО. В това ТР не пише, трябва ли жалбоподателя да плаща разноските на адм. наказаващия орган /възнаграждение за адвокат/юрисконсулт /, в случай че НП бъде ПОТВЪРДЕНО. Така, че това ТР не намира преложение когато РС ПОТВЪРДИ НП.

След като в това ТР се сочи че Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК (чл. 170, ал. 1 от НПК отм.) съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда. то тогава защо да не намира приложение /разбира се пред РС, а не пред Адм. С/ и разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, съгласно която :
"Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. ."


А, ето го и цялото ТР което сочите:
Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г., докладчик съдията Павлина Найденова
чл. 63, ал. 1,

чл. 84 ЗАНН,

чл. 228 АПК





--------------------------------------------------------------------------------


На основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и чл. 125 от Закона за съдебната власт председателят на Върховния административен съд е направил искане до Общото събрание на колегиите във ВАС да се произнесе с тълкувателно решение по прилагането на чл. 143, във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс по следния въпрос: Следва ли да се присъждат разноски от административните съдилища в производствата по жалби срещу решения на районните съдилища по наказателно-административен характер дела?

Излагат се спорните въпроси по прилагането на чл. 143, във връзка с чл. 228 от АПК и се посочват влезли в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива съдебна практика. С една част от влезлите в сила решения на административните съдилища е прието, че съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК разноски се дължат за касационната инстанция. В други съдебни актове е застъпено обратното становище, че с оглед препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН разноски не следва да се присъждат от административния съд, разглеждащ касационната жалба, а могат да се търсят в отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Цитираните съдебни решения сочат на противоречива съдебна практика, даваща основание за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, независимо че този вид дела не подлежи на инстанционен контрол пред този съд.

За да се произнесе по искането, Общото събрание на колегиите от ВАС съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни дела.

В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.

В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК (чл. 170, ал. 1 от НПК отм.) съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН (изм., ДВ, бр. 30 от 2006 г.) решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

В глава дванадесета от АПК "Касационно производство", към която препраща чл. 63, ал. 1 ЗАНН, не е уредена отговорността за разноски, но в нея се съдържа препращащата норма на чл. 228 АПК, според която за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.

Препращането в чл. 63, ал. 1 ЗАНН към реда на глава ХII от АПК - чл. 208 - 228, за разглеждане на касационните жалби пред административния съд, не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане от чл. 228 към разпоредбите за първоинстанционното производство, включително и към член 143 АПК, който урежда отговорността за разноски.

Изменението на чл. 63, ал. 1 ЗАНН в ДВ, бр. 30 от 2006 г., предвиждащо разглеждането на касационните жалби по реда на глава ХII АПК от административния съд, вместо по реда на ЗВАС от окръжния съд, е свързано с приемането на АПК и създаването на административните съдилища, но не изключва приложението на НПК. В текста изрично е предвидено прилагане на касационните основания по НПК, а в чл. 84 ЗАНН е запазено неговото субсидиарно приложение.

Няма изменение в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, включваща текста, според който и в производството по разглеждане на касационните жалби пред окръжния съд се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото в този закон няма особени правила. Пропуснато е думите "окръжния съд" да се заменят с "административен съд", както и в чл. 72, ал. 1 ЗАНН относно разглеждането на предложенията за възобновяване на административнонаказателните производства, но това не е основание разпоредбата да не се прилага.

С оглед действащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН за субсидиарното приложение на НПК при разглеждане на касационните жалби редът на АПК относно правилата на касационното производство следва да се прилага ограничително. Препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК.

В производството пред районния съд по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не се заплаща държавна такса, поради което и при подаване на касационна жалба пред административния съд срещу решение на районния съд по чл. 63 ЗАНН не се дължи държавна такса, съгласно т. 2б, б. "в" от Тарифа № 1 към ЗДТ, според която за касационни жалби таксите се събират в половин размер от таксата пред първоинстанционния съд.

Както в касационното производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН не се внася държавна такса, така не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН, защото и в двата случая не се прилага препращането по чл. 228 АПК към първоинстанционното производство по АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и чл. 125 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд

РЕШИ:

Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Особено мнение на докладчика:

В глава дванадесета от АПК "Касационно производство", към която препраща чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, не е уредена отговорността за разноски, а съгласно чл. 228 от АПК за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. В случая отговорността за разноски в съдебното производство е предвидена в чл. 143 АПК, в дял трети глава девета от АПК, Производства пред съд, Общи разпоредби, които се прилагат в производството пред първата и касационната съдебна инстанция.

Уредбата на чл. 84 от ЗАНН (ДВ, бр. 59 от 1998 г.), предвиждаща при разглеждане на касационните жалби от окръжния съд да се прилагат разпоредбите на НПК, остава в противоречие с изменението на чл. 63 от ЗАНН (ДВ, бр. 30 от 2006 г.), съгласно който касационните жалби се разглеждат от административния съд по реда на Административно процесуалния кодекс, на основанията, предвидени в НПК. Разпоредбата ограничава приложението на НПК до посочените в него касационни основания.

С изменението на чл. 63 от ЗАНН (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) изрично е предвиден процесуалният ред за разглеждане на жалбите в касационното производство пред административния съд по реда на глава ХII от АПК, поради което редът по НПК не се прилага. В касационното производство пред административния съд са неприложими разпоредбите на НПК, освен за предвидените в него касационни основания. Чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, определящ реда за разглеждане на касационните жалби по АПК, изключва приложението на разпоредбите на НПК за разглеждане на касационните жалби от окръжния съд, които съгласно чл. 84 от ЗАНН са субсидиарно приложими, доколкото в този закон няма особени правила.

Поради изложеното в касационните производства пред административните съдилища по жалби срещу решения на районните съдилища по административнонаказателни дела могат да се присъждат разноски.

nak111 написа:Цитирате Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г.
В него е написано, че жалбоподателят не зпалща разноски пред Районния съд, когато НП е ОТМЕНЕНО. В това ТР не пише, трябва ли жалбоподателя да плаща разноските на адм. наказаващия орган /възнаграждение за адвокат/юрисконсулт /, в случай че НП бъде ПОТВЪРДЕНО. Така, че това ТР не намира преложение когато РС ПОТВЪРДИ НП.

След като в това ТР се сочи че Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК (чл. 170, ал. 1 от НПК отм.) съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда. то тогава защо да не намира приложение /разбира се пред РС, а не пред Адм. С/ и разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, съгласно която :
"Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. ."

..........
Хайде още мъничко четене- пореден жокер ТР № 4/2010г. ОСНК ВКС ( касае повече питането по ал.3, не и НАХД)
чл. 94 НПК в контекста "служебен защитник" в НАХД.
ЗПП НЗПП
След това съм наоколо.

ТР № 4/2010г. сочи че признатия за виновен обвиняем заплаща разноските за служебен защитник.
Не виждам какво общо има това с факта, че при ПОТВЪРЖДАВАНЕ на НП РС осъжда жалбоподателя да заплати разноските на наказващия орган, ако последния е бил представляван от юрисконсулт/адвокат.
Ал.3 на чл. 189 НПК я посочих като основание за заплащане на разноските от страна на жалбоподателя загубил делото при обжалване на НП в РС, а не като основание за незаплащането им.
За това ще помоля за още един жокер !

Това беше повече от достатъчно, но на учтивото искане - да опитаме и така:

Относно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за не основателно и недопустимо, поради следните съображения: Процедурата по обжалване на наказателните постановления пред районния съд е уредена в чл.59 – 63 от ЗАНН. Съгласно чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. ЗАНН не съдържа правила относно разноските по делата от административнонаказателен характер. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, „доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс”. От цитираната разпоредба следва, че НПК е субсидиарно приложим по въпроса за разноските за свидетели и вещи лица по дела от административнонаказателен характер. Съгласно приложимата субсидиарно разпоредба на чл.189, ал.1 от НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение, но в случая се касае за визираните разноски в чл.189, ал.2 и чл.190, ал.1 от НПК, които подсъдимия, респ. нарушителя следва да понесе. По делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски. При потвърждаване или изменение на наказателното постановление, съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените по делото разноски. При отмяна на наказателното постановление, разноските остават за сметка на държавата. Видно е, че НПК урежда само разноските, направени за призоваване на свидетели и вещи лица, затова и разпоредбата на чл.84 от ЗАНН предвижда, че по неуредените въпроси за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица е субсидиарно приложим НПК. НПК не съдържа правила за заплащане на направените от подсъдимия, респективно нарушителя, разноски за ангажиран адвокат или снабдяване на преписи от решението. Правилата на АПК и ГПК пред първоинстанционния съд са неприложими. След като не съществува правно основание и процесуален ред за присъждане на разноските, които нарушителят е направил при обжалване наказателното постановление на първа инстанция - за възнаграждение на адвокат и получаване на преписи от решението, искането за присъждане на такива разноски пред районният съд е без правно основание /Тълкувателно решение №2/03.06.2009г. ВАС/.

Ненапразно посочих нормата на чл. 94 НПК. В производството по НАХД адвокатското представителство и защита на жалбоподателя не е от кръга на изчерпателно изброените хипотези на задължителна защита, ерго- не е задължително( без оглед отменено или потвърдено НП) допускане и назначаване на служебен защитник. Такава защита не е предвидена и за въззиваемата страна.
Няма норма в НПК, по силата на която да е указано, че на подсъдимия, респективно нарушителя следва да се възстановят сторените разноски за ангажиран упълномощен адвокат. Ал.3 говори за служебно назначения такъв, а както вече изложих по-горе в тези дела не са налице предпоставките по чл. 94 НПК.

poli_g написа:Няма норма в НПК, по силата на която да е указано, че на подсъдимия, респективно нарушителя следва да се възстановят сторените разноски за ангажиран упълномощен адвокат. Ал.3 говори за служебно назначения такъв, а както вече изложих по-горе в тези дела не са налице предпоставките по чл. 94 НПК.

Явно между нас има някакво недоразумение. Аз не говоря за възстановяване на разноските на жалбоподател по НП, чиято жалба срещу НП е уважена. Точно обратното. Аз соча, че жалбоподател по НП, чиято жалба не е уважена т.е. НП е потвърдено от РС, следва да заплати разноските на административно наказващия орган за юрисконсулст/адвокат по силата на чл. 189, ал.3 НПК

Няма недоразумение, защото ви схванах мисълта, но мисля, че и вие сте ме разбрал/а - посочете ми нормата, която указва, че обвиняемия дължи разноски за представителя на обвинението ( "бай Стамат от лявото крило", както го нарече представителя на прокуратурата, мириам, преди време).
ал.3 е относима само за служебно назначен защитник( в НАХД кои са страните? и има ли място за частни обвинители, ГИ и прочие).

п.п. От вчера ми се ще да изчистим нещо друго- има разлика между АД и НАХД, вкл. досежно претенцията за заплащане на юк. възнаграждение.

Аз ще го кажа просто, защото няма нормативно основание да бъдат присъдени! Защото:
Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Та, препращащата разпоредба е ясна. Тя не е обща - за всички неуредени въпроси дъра - бъра НПК, а конкретна - изброява изрично случаите, при които са приложими разпоредбите на НПК.
"Разноски" е общо понятие. Има различни видове разноски - разноски за свидетели, за вещи лица, за преводачи, за тълковници, за издаване на съдебни удостоверения, за възнаграждение на особен представител, за... В конкретиката на питанката Ви - на основание чл. 84 от ЗАНН са приложими единствено разпоредбите за определяне на разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица. Не знам как да се изразя по-просто