forum.lex.bg

Здравейте всички!

Моят казус е доста неортодоксален, меко казано. От Плевен съм, и в момента излежавам 6-годишна присъда за "компютърна измама" на територията на Плевенския затвор. Пиша тази тема от домашния си компютър, поради факта, че съм освободен за 3 дена под формата на награда "домашен отпуск" заради Великденските празници.

Накратко, през 2019-та пристигна Европейска заповед за арест на мое име от Обединеното Кралство ( Англия ), заради която бях арестуван и задържан под стража до последвалата ми екстрадиция в Англия. Нямам никакво криминално минало, като изключим настоящата ми присъда - не съм съден никога. Въпреки това, искането за всички по-леки мерки за неотклонение беше отказано и прекарах 23 дена в ареста на Плевенския затвор, преди да бъда изпратен в София, където бях посрещнат от Английския екип за екстрадиция. Престъплението ми беше извършено изцяло онлайн и засягаше единствено и само интересите на Англия ( в България и до ден днешен няма наказателно преследване срещу мен ).

IT специалист съм - с това беше свързано и престъплението ми. Изготвях по поръчка и разпространявах сред Британски киберпрестъпници т.нар. "фишинг" страници - уеб страници, които са точни копия на вече съществуващи Интернет страници на финансови институции като Пейпал, банкови сайтове, както и много различни уеб магазини, но преработени по начин, които да запазва всички данни, вкарани от посетител на страницата - данни от кредитната карта, банкови детайли, лични детайли и да ги изпраща на администратора на страницата ( в случая киберпрестъпника ). След това тези детайли най-често се продават в т.нар. "Тъмен Интернет", с цел по-нататъшни измами, с които аз нямах нищо общо - моята работа приключваше с чисто техническата работа по изготвянето на съответната страница по поръчка и спецификации на "клиента". Заплащанията за работата ми бяха извыршвани чрез криптовалутата Биткойн.

След като пристигнах в Англия, прекарах 3 месеца в най-големия затвор в Англия, преди да бъде приключено делото. Признах се за виновен по всички 5 обвинения, свързани с престъплението ми, и получих присъда от 9 години лишаване от свобода ( заради 25 % намаление поради факта, че се признах за виновен, и не се стигна до реален процес ). В Англия обаче, за разлика от България, още в съдебната зала разбираш, че ще изтърпиш само половината от присъдата, след което биваш освободен предсрочно, и това е гарантирано - не се кандидатства за одобрение за това, както е тук. Това означаваше, че след 4 години и 6 месеца щях да бъда освободен и депортиран обратно в България.

Впоследствие се оказа, че ще получа и допълнително намаление от разпоредба на имиграционните власти в Англия, която дава право на депортация 9 месеца преди половината от присъдата, което допълнително намали престоя ми в затвора на 3 години и 9 месеца. Реших да остана там, вместо да поискам т.нар. "репатриация" - международен затворнически трансфер от Англия в България, поради по-добрите условия в затвора там.

За съжаление, около 10 месеца по-късно присъдата ми беше изпратена и в България, след което беше одобрена в мое отсъствие за изпълнение. Размера на наказанието беше намалено на 6 години, тъж като по НПК не могат да ми дадат присъда, по-висока от 6 години за този тип престъпление, а са длъжни, според договорки между двете държави, да признаят присъда, възможно най-близка до оригиналната ( 9 години ). Беше ясно, че от Лондон планират да ме върнат в България дори и без моето съгласие, което ми се стори изключително нечестно - бях осъден от тяхната правосъдна система, не от Българската, а те планираха да ме изпратят обратно в България, където:

1. Условията в затвора са много по-лоши, както и цялостното отношение от страна на затворници и персонал.

2. Предсрочното освобождаване на 1/2 от присъдата изобщо не е гарантирано, дори и да си поддържал перфектно поведение, да си работил постоянно и т.н.

Перспективата беше да обера всички негативи ( осъждане от чужда правосъдна система ), като ми бъде отказан точно най-ключовия аспект - гарантираното ранно освобождаване, заради преждевременното връщане в България, където да бъда освободен според Българските закони. Впоследствие започна и КОВИД пандемията, границите бяха затворени, и изкарах още около година в затвора в Англия, преди да бъда изпратен обратно. Не съм имал грам проблеми по време на престоя си там - в 2 от затворите там съм работил на пълен работен ден в кухнята общо 345 дни за около 23-те месеца, изкарани в Англия. Нямам никакви наказания или нарушения. Имам документ от затвора в Англия, който представя пълни детайли за работата ми там.

Единственото хубаво нещо в България щеше да бъде първоначалния общ режим, който ми беше постановил съда, поради факта, че нямам никакво криминално минало. След пристигането си и настаняването в ТПО, се срещнах с началника на затвор Плевен, защото исках да обсъдим дали изработените 345 дни в Англия могат да бъдат признати тук с цел намаление на присъдата ми ( според мен е напълно честно ). Беше ми заявено, че това е невъзможно, тъй като законодателството на Англия не предвижда намаление на наказанието чрез работна дейност, което действително е така, но според мен е изключително нечестно, и още един удар от страна на системата.

В момента работя на едно от най-добрите места в Затвор Плевен, за което определено съм благодарен на служителите там. След по-малко от 2 месеца навършвам излежани 3 години ( 1/2 от наказанието ), като съм акумулирал и около година работа, което означава още 5 месеца намаление, тоест ще имам остатък от 2 години и 7 месеца, когато придобия право да кандидатствам за предсрочно освобождаване.

В момента си търся адвокат, който да е достатъчно компетентен да задейства съдебен процес за признаване на работните ми дни от Англия, както и да ме представлява, когато настъпи момента за дело за УПО.

Моля за препоръки в тази насока, тъй като нямам никакъв предишен опит в тази сфера. Също така, какви според вас са реалистичните ми шансове за предсрочно освобождаване на 1/2, при положение, че отговарям на всички условия, заложени в НПК, както и факта, че нямам никакво предишно криминално минало? Единственото, което би било проблем, е дългия остатък, но, доколкото разбрах, той не е валиден правен аргумент сам по себе си, и не може да бъде пречка, нали? Все още не зная дали ще получа подкрепа от страна на затвора за УПО, поради дългия остатък, и е доста вероятно да се наложи да пусна молбата "външно".

Всякакви мнения ще са ми от полза. Утре сутрин се прибирам в затвора, но темата ще бъде следена от най-добрия ми приятел, на когото ще поверя логина от акаунта ми тук, за да може да коментира.

Благодаря предварително за помощта!

Здрасти и весели празници,

Не мога да подмина толкова културно и обстоятелствено написана тема. Дори само една по-скоро печатна грешка открих на пръв прочит ("начин, които да запазва"). Не че има отношение, но аз също прекарах част от живота си в Англия. Е, не в затвора, но все пак.

Неприятна история като цяло. Виновен си, признал си си, наказан си. Няма да коментирам тази част, понеже вече е в миналото. И поуките за бъдещето евентуално са извлечени.

Първо, според мен присъдата ти е прекомерна. Освен ако си спестил някои обстоятелства и факти, но българската присъда следваше да съобрази сериозността на престъплението според нашето законодателство, не да се доближавала максимално до чуждата. В крайна сметка ти си бил изпълнител на заявки за (зловреден) софтуер, т.е. изработвал си някакво изделие. Да, знаел си за предназначението на продукта, но все едно да съдим производителите на оръжия за евентуална тяхна криминална употреба. ОК, виновен си, но 9 години... Дори 6, което е даже максималната присъда (по твои думи, не съм проверявал), за мен е прекалено, каквито и правни договорки да има. Още повече че на теб ти е плащано за софтуерен продукт, не процент от приходи от последваща престъпна дейност. Както и да е - и това е минало.

Казваш обаче, че "в твое отсъствие", че и против желанието ти, е станало това прехвърляне и приравняване на присъдата. Какво значи това - ясно, че физически не си бил тук, но не си имал дори процесуален представител или право на лична защита? От теб звучи като едва ли не административна формалност.

По отношение на основния проблем - за условното предсрочно освобождаване според мен би следвало да се взема предвид и трудовата дейност и досие като цяло от престоя в тамошния затвор. За продължителността на присъдата могат, да не кажа, че трябва да се съобразяват, но за трудовата дейност изобщо не трябва, така ли? Звучи ми несправедливо, откъдето и да го погледне човек. Би трябвало да наблегнете с твоя адвокат на това. Да, ако тукашните коне с капаци в правосъдната и "изправителна" система решат, че не им пука (защото не са в твоето положение и никой не може да им търси отговорност за решенията), то няма какво да направиш, освен да сезираш ЕСПЧ, но той в честия случай е толкова муден (говорим за години, ако не си известна личност или подложен на откровено нечовешки условия), че решението му ще дойде толкова късно, че за теб няма да има абсолютно никакво значение вече. Нерядко "обезщетението", което присъжда съдът (отвъд адвокатски разноски), е - забележи - удовлетворението да знаеш, че си спечелил делото. хаха Не ми е смешно, а смехотворно, защото е несериозно просто.

Както и да е. Зачитането на дните трудова дейност от затвора в чужбина няма съществено значение за плановете ти за УПО, тъй като остатъкът от присъдата не може да е самостоятелна причина за отказ, както и сам си отбелязал. Въпреки това трябва да акцентираш върху поведението и трудовата си дейност там. Нищо не губиш.

По отношение на подаването на молбата - можеш да помолиш директора на затвора, но можеш и да го направиш "лично", но чрез директора. За мен най-уместен вариант би бил лично, след като си говорил с директора на затвора. Защо лично? Защото директорът така или иначе ще предостави становище (чл. 437, ал. 2 от НПК). Ако ти подадеш молбата обаче, ще можеш да се позовеш и на трудовата дейност и други активности, докато си изтърпявал част от наказанието си в чужбина, дори и съдът да не ги вземе предвид, но ти представи и доказателствата за това. Съответно след преместването си продължил и тук. Това по отношение на поведението ти в затвора, за да улесниш съда в преценката му дали си се поправил (чл. 439а от НПК), т.е. няма да се взема предвид само чуждата оценка (становище на директора, експертизи, лични планове и каквото там), а и твоята мотивация защо искаш да бъдеш предсрочно освободен, защо смяташ, че си се поправил, защо не представляваш опасност за обществото и прочие. Не на последно място, размерът на присъдата е максимален за това наказние. С адвоката ти обаче ще прецените на какви доводи да се позовете.
Междувременно можеш да помолиш да ти променят режима от "общ" на "лек", ако вече не е сторено.

Между другото, как така "около година работа" е само 5 месеца намаление на присъдата?
Да речем, че си работил 11 месеца. Средно по 20 дни в месеца (уикенди + празници да речем, че са по 10 дни в месеца). Това са 220 дни трудова дейност. Което са 330 дни намаление на присъдата. Или 11 месеца намаление. Плюс 23 дни от престоя в ареста, това е 1 година намаление. Сега вече остатъкът ще е 2 години. Не че е определящо, нали. Много по-важно е какви оценки ще получиш от администрацията на затвора - за поведение, за включване в отделни дейности, риск от рецидив и т.н. Съответно и мотивацията ти да излезеш условно предсрочно. А има ли някой, който зависи от теб навън?

Дерзай и успех! о/

Вижда ли ми се отговорът от 28-ми април в тази тема, както и заглавната публикация? Някакъв бъг се получи, когато го публикувах, понеже мишката прави двоен клик, та изтрих дублирания коментар или по-скоро първия, понеже забелязах, че са 2, след като вече бях редактирал нещо във втория. И след това темата ми излиза в историята като отделна (собствена) с 0 отговора.