Има ли превишаване на неизбежна отбрана ?

[accunt]

Здравейте, не съм юрист и не съм запознат с правото, затова искам някой който разбира да ми обясни. Стоя си в дискотеката и един идва и се заяжда с мене започва да си търси причина да се заяде с мене, но не му обръщам внимание. След това излизам от дискотеката и той се засилва към мене (не бяга, но върви малко по-бързо) и когато стигна до мене го ударих. Значи бях сигурен, че ще ме удари, но не беше посегнал просто беше тръгнал срещу мен. Има ли нападение в този случай и има ли превишаване на неизбежната отбрана.
С две думи в съда кой ще е виновен аз или той, или и двамата ще бъдем невинни ?

[ivanov_p]

Страх!

[accunt]

Какво искате да кажете с това "Страх!" ?

[svettoslav]

Е откъде знаете, че ще те ходи в съда?
Да не ви снеха самоличност?
Какво стана после?

Иначе няма нападение. Какво да се прави. Няма никаква гаранция,че не щял да посегне. Може просто да продължи да се прави на интересен, да провокира тн.
Може и да посегне, но е предположение. А нападението трябва да е факт.Тук няма такова все още.

Ако има средна телесна ще стане по - сериозно. Но ако си ако си е с лека такава, има шанс. Първо -свидетели има ли, няма ли?
Има много варианти. Пък дори и да няма накъде да се мърда с доказателствата, мнимата неизбежна отбрана (прилича на такава) изключва поне умисъла.А леката по непредпазливост не е престъпление.

[accunt]

Хора, които го познават ми казаха, че ще ме съди. Имаше свидвтели и то доста. Това момче всякя вечер биеше някой в дискотеката бях сигурен, че и мен ще удари, но ...явно аз ще изляза виновен в съда. Не знам дали има средна телесна повреда. И родителите на момчето имат доста пари явно ще са и с добър адвокат.
Благодаря

[ivanov_p]

Страх, бе момче, страх! Неизбежната отбрана е страх - адвокатът ти доказва, със свидетели, извършени нападения над трети лица от другия, които са ти били известни, затова неговите действия в дискотеката са възбудили у теб чувство на страх, което личи от написаното в поста ти, заради което си излязъл навън, където бързото му появяване и приближаване към теб, както и изпитвания страх, са довели да панически и неконтролируеми действия, неотговарящи на заплахата.

[bobi9]

Страх, бе момче, страх! Неизбежната отбрана е страх - адвокатът ти доказва, със свидетели, извършени нападения над трети лица от другия, които са ти били известни, затова неговите действия в дискотеката са възбудили у теб чувство на страх, което личи от написаното в поста ти, заради което си излязъл навън, където бързото му появяване и приближаване към теб, както и изпитвания страх, са довели да панически и неконтролируеми действия, неотговарящи на заплахата.

Не може да има никаква неизбежна отбрана, ако няма нападение. А в конкретния случай няма нито едно обстоятелство, което да сочи, че е имало такова. Ако само от страх можеше да удряме и стреляме по хората, то щеше да е като в дивия запада.

[svettoslav]

Страха върши работа, но при нападение.
Няма превишаване пределите при уплаха.

Инак сам по себе си освен смекчаващо обстоятелство друго не е .

Пък с това заяждане, ако се докаже, и няма средна от друга страна, ще пие една вода онзи.
Но трябват и свидетели.

[ivanov_p]

Неизбежната отбрана се третира в наказателното, а не в гражданското право. Ако имаше нападение нямаше да е налице превишаване, а неизбежна отбрана. Превишаването е защото деецът не е възприел правилно обстановката, а няма как да възприемеш нещо правилно под влияние на страх и затова се казва "обезумял от страх". Още повече никой не е длъжен да остави някой да го натупа здраво или наръга поне веднъж, за да почне да се защитава.
При така изнесените факти дали се касае за отбрана или превишаване пределите й ще се определи от разпитът та извършителя и свидетелите. Започва се от доказване на старите случаи в които пострадалият е упражнил насилие и дали те са били известни на извършителя. След като се установи това се минава на събитията вътре в заведението - ще се потвърдят ли заплахите, деецът изразил ли е видимо притеснение или уплаха следствие на тях? Напуснал ли е заведението от страх да не се стигне до инцидент, след като го е напуснал изразил ли е по някакъв начин уплах от появяването на пострадалия, ударът професионален ли е бил и какво е съдебното минало на извършителят и т.н.?

[bobi9]

Иванов, наказателното не ти е силата май. Има тонове практика, за това какво е нападение, как се обективира конкретното му външно проявление и т.н. Инфото е малко но на пръв поглед няма никакво нападение независимо
от разменените реплики преди това, заяждането или каквот и да било. При всички форми които изключват наказанието, дали е мнима, дали се дължи на уплаха или смущение, отново нападението трябва да съществува обективно, а не да е предполагаемо, само защото някой ходи срещу тебе.

[ivanov_p]

Практика в наказателното не ми звучи убедително, там нещата се решават не по практика, а по конкретната специфика на случая. Върви овчарят по улицата, някой решава да се помайтапи и му пука зад главата една хартиена торбичка, чобанът, обезумял от страх, се обръща и го удря с гегата. На другата улица върви колегата на овчаря с гегата, срещу него изкача 50 килограмов пиян-залян келеш с думите "ще те убия от бой, бе! и го удря, а чобанът му чупи главата с гегата. Каква е практиката по двата случая, единият с нападение, другият без?
Всичко зависи от фактическата обстановка и личностното й изживяване от страната.
Това, заради което питащият може да го отнесе, не е нанесения удар без да е получил такъв (освен ако не е бил с брадва или крик от трабант), а защото в заведението не е обърнал внимание на заплахите на потърпевшия. Това признание го закопава и с него се губи връзката между отделните елементи, формирали у него, под въздействието на страха, неправилно вътрешно убеждение, че ще бъде нападнат. Знанието за минали деяния на пострадалия и заплахите в заведението очевидно не са предизвикали страх, следствие на което заведението не е било напуснато от безпокойство за предстоящо нападение или скандал, което прави трудно доказването на действие под уплаха при приближаване на пострадалия.

[svettoslav]

Съвсем го удари на художествено произведение.

И в двата случая има нападение.
Но в случая на питащия не дотам.
Да пукнеш на някого торбичка зад врата за да се "помайтапиш " може за доведе до това онзи да си глътне езика. Такива майтапи са непозволено увреждане отвсякъде. Което представлява нападение по смисъла на НК.Няма изискване "нападението " да е престъпен състав.

В случая на питащия от това, което сочи, няма нападение. Такова ще има, ако онзи тича към него и НЯМА СЪМНЕНИЕ, че ще окаже физическо насилие. Това съдебната практика приема за нападение, тъй като опасността от увреждане е реална. Несъмнено ще настъпи, поради което не е адекватно отбраняващите да чака да започне самото увреждане, тъй като и защитата би била безуспешна нерядко. А целта е именно да е успешна. В такива случаи създаването на реална опасност е нападение.
В неговия случай няма. Независимо от страха и др.под.
Щеше да има, ако, макар и да не се засилва към него, то вече е много близо,настига го, държи някое бирено шише и оглед заяждането вътре вече не може да има съмнение какво следва след 2-3 секунди.
Това е тънката работа.

При всички форми които изключват наказанието, дали е мнима, дали се дължи на уплаха или смущение, отново нападението трябва да съществува обективно, а не да е предполагаемо, само защото някой ходи срещу тебе.

Тука не си съвсем прав, тъй като точно такива са случаите на мнимата. Там нападението го няма (било прекратено или пък не е противоправно , но той си мисли че го има. Това изключва умисъла, тъй като е налице "грешка в обществената опасност" относно неговото защитно действие. Той си мисли че му е позволено.

[bobi9]

Какво значи, че няма изискване нападението да е престъпен състав? Няма да, но има изискване да е ПРОТИВОПРАВНО, което означава, че се касае за действия или бездействия забранени от закона. Може и административно нарушение да е и пак да обоснове неизбежна отбрана, не в това е въпроса.
Що се отнася до мнимата отбрана не ме разбра. Нямам в предвид действително нападение. Имам в предвид, че все пак действията, които са извършени външно трябва да са в състояние да предизвикат представа у мнимо отбраняващия се, че е нападнат. Тоест не всяко действие може да предизвика мнима отбрана, а само това което под някаква форма наподобява признаци на нападение.

[ivanov_p]

Ако имаше нападение нямаше да говорим за превишаване и страх, а неизбежна отбрана. След като пострадалият не е нападнал дееца, а дееца е ударил пострадалия е налице хулиганство с лека телесна повреда(вероятно). Целта на адвоката е не да решава казуси и разсъждава за практика, а да защити клиента, защото се издържа от хонорари, а не получава дял от заплатата на съдията, който ще реши казуса, според практиката.

Пострадалият е тръгнал към дееца, но не го е ударил, ако беше нямаше да го има питането, вече не разсъждаваме за самия инцидент, а за предхождащите събития и дали те са били в състояние да породят страх у дееца и то в степен да бъде оневинен за нападението.
Адвокатската работа е да докаже предходната слава на пострадалия като скандалджия и побойник, свидетели за това, действията му в заведението, определени от дееца като "заяждане" поради липса на правна култура, а всъщност са били яростни заплахи към живота и здравето на дееца, както и към сексуалната неприкосновеност на лица от женски пол по права линия и сватовство на момчето, което както се видя е с много добри характеристични данни, които заплахи са породили у него неконтролиран страх, което се потвърждава от разпитаните свидетели, като следствие на този страх деецът, а всъщност жертвата, е напуснал заведението за да се спаси от прочутият из цялата област насилник, но навън (ако е било в тъмна част да се подчертае) е бил застигнат от него, като същият се е движил с леко приведени напред глава и торс, с втренчен поглед в жертвата, ръцете са му са били леко свити в лактите и изнесени напред, със стиснати юмруци. Жертвата се е опитала да побегне, но осъзнала, че ще бъде настигната далеч от хора и пребита или убита и следствие на обхваналият я ужас и бързо съкращаващото се разстояние с насилника, е била принудена да се защитава като започнала да отблъсква нападателят с двете си ръце, като посиненото око, счупеният нос и трите избити зъба на градският хулиган може да са и последствие на настаналото сборичкване, а може и да са от следващ бой с неизвестни лица, след като си е тръгнал за вкъщи, предвид заядливият му характер.
Това трябва да докаже адвоката, не да решава дали клиентът му е виновен или не.

[bobi9]

И квалификация на ицидента даде (неправилна) и дръпна и лекция за това какво трябва да доказвал адвоката. Иванов, тоя дето ще повдига обвинение (евентуално) има нужда да доказва.Негова е доказателствената тежест. Защитника на извършителя нищо може и да не доказва. За него е напълно достатъчно да внесе съмнения в изградената бъдеща обвинителна теза. Тва не ти е гражданско право, където всяка страна посочва доказателства в подкрепа на твърденията си.

[11111111111]

Следва да се използва разстоянието между двамата в съчетание с другите обстоятелства.

Вероятно няма съдебна практика в страната по този въпрос, но в други страни е напълно легално например ако имаш спрей за самозащита и кажеш и/или дадеш знак с ръка на друг да не те доближава, и той продължи да те доближава, това вече се счита за нападение и можеш да го напръскаш. Не можеш да чакаш да те удари. Обстоятелствата са достатъчни, за да се счита, че е дадено началото на нападение, включително информацията за предишни извършени нападения от същото лице. Ако трябва, позовавай се също на военното дело, където това са правила - на превантивния удар, на правото да удариш пръв, на липсата на друга по-добра защита в дадената ситуация. Технологичният период от време, необходимо за реализиране на навременен отговор, отвъд който последствията биха били фатални ако не се реализира защита, е изтекло и т.н. Ако при разговорите преди това си го предупредил да не те доближава и той е нарушил това предупреждение, това следва да се счита за нападение. Човек има лично пространство и периметър на безопасност, нарушаването на който, в съчетание или дори без други обстоятелства - скорост и др. се счита за нападение.

Щом си го ударил, значи е бил в достатъчно опасна близост до теб - на една ръка разстояние. Той няма работа там, толкова близо!

Даже ако е необходимо може да се попита съдията има ли нужната квалификация - изучавал ли е бойни изкуства, военно дело, имал ли е личен опит в участие в боеве и знае ли правилата там, посещавал ли е дискотеки, колко често и т.н.

в заведението не е обърнал внимание на заплахите на потърпевшия

Това, че се е държал да изглежда, че не му обръща внимание съвсем не означава, че всъщност цялото му внимание не е било насочено към него.

държи някое бирено шише

Ако единият държи бирено шише, а другият не държи нищо, но има по 10 кг мускули на всяка ръка, вторият е по-опасен. Би трябвало да може да се използва и физиката на лицето - в някои страни тя се счита за оръжие - юмрук, мускули.

[svettoslav]

Това за личното пространство не може да се разглежда изолирано. Й
Важното е в какъв контекст е.
В един фрашкан автобус от градския транспорт?

Иначе, ясно че горе -долу това ще е защитата.

В случая най - най - малките детайли са важни.
Съда ще си ги изследва.
Но са важни и доказателствата.
Стават големи бели така, от един удар понякога и смърт.
На една ръка разстояние не е накъраняване на личното пространство. А провокациите в дискотеката не са нападение по смисъла на НК. Същото може да е само физическо. Не и психическо. Закани, заяждане и др.под са провокация, която лишава онзи от неизбежна отбрана, доколкото помня(ако адресата го нападне и оня цели това).Но не е нападение по смисъла на закона. Може да е противоправно действие, довело до афект ( обуславящо превилигирован състав, например)

държи някое бирено шише

Ако единият държи бирено шише, а другият не държи нищо, но има по 10 кг мускули на всяка ръка, вторият е по-опасен. Би трябвало да може да се използва и физиката на лицето - в някои страни тя се счита за оръжие - юмрук, мускули.

Аз познавам много гейове с големи мускули.
Много са страшни външно.

[11111111111]

Провокацията към конфликт е намерение към конфликт, означава умисъл, и оправдава преценката, че бързото приближаване е било НАЧАЛО на нападение.

Личното пространство съществува освен ако човек доброволно не се лиши от него частично или напълно. Например - като се качи в пълен автобус, или като не слезе от него ако той се е напълнил след качването му.
В затворено тясно пространство, където човек сам е влязъл, допустимото лично пространство естествено намалява.
Вътре в дискотеката то е едно, а извън нея - друго.
Но ако става въпрос за конфликтна личност, същото разстояние отново се увеличава. Не е все едно кой ти нарушава личното пространство.
В ситуация на конфликт периметърът на личната безопасност е от най-голямо значение.
В автобус - ако автобусът е празен, ти стоиш сам на най-задната седалка, а в другия край компания от 4 биткаджии тръгне към теб и те обгради, ти вече не си в безопасност, нарушават ти личното пространство, защото при празен автобус са дошли точно при теб. Особено ако ти се преместиш напред и те тръгнат след теб. Значи те целенасочено те следват.

Гейовете могат да държат и бирени бутилки - тогава защо го споменавате?

[svettoslav]

Ако те заобградят 4 души в рейса и ти подхвърлят разни обиди, за мен няма нападение .Може би ако са много близо -непосредствено до теб и за некраткотрайно време.
Не знам дали с рулетка ще го мерим личното пространство, но подобно обграждане си е принуда отвсякъде.

Провокацията към конфликт е намерение към конфликт, означава умисъл, и оправдава преценката, че бързото приближаване е било НАЧАЛО на нападение.

Така е защитата. То е ясно.
Но НОИ нападението не може да почива на предположение.Трябва да е факт. "Начало на нападение " значи нападение! Няма средно положение.
Тук е да си играем е на приказки като цяло. Зависи колко е близо , какъв е езика на тялото му и тн, които ги казваш и ти. Само че не сме били там. А да се предполага, че щял да го удари, си е само предположение. Макар и да има вероятност да налети.
Както може да му посегне, така може и да продължи да го провокира, да го псува, да се заяжда.

Но така или иначе, това е работата на защитата, то е ясно.

[bludniq_sin]

И аз да дам мнение - единственият шанс на питащият е ако съдът възприеме насочването към него (ако изобщо може да се говори за насочване към него) по начина, по който е възприето например в решение № 605 от 20.XI.1979 г. по н. д. № 595 / 79 г., I н. о., а именно:

противоправно и непосредствено нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК може да има и когато едно лице пряко и непосредствено се насочва към друго лице с цел да го напада и без оръдие (напр. тояга). Това е така, защото нападението и без тояга може да застраши интересите на нападнатия и да обоснове правомерна отбрана.

Какви биха били аргументите на съдът да приеме, че пострадалият е имал за цел да нападне питащия не съм сигурен - ще зависи от свидетелите.