Съвкупността между кражба и 346б, действителна или привидна?
Публикувано на: 15 Апр 2016, 12:22
Повод за настоящата публикация е казусът по наказателно-правни науки, изтеглен на конкурса за младши съдии - 2016 г.
Отварям нова тема в този раздел, тъй като изтегленият казус съдържа материално-правен въпрос, който ми се струва интересен и значим, както от теоретична така и от практическа гледна точка и според мен заслужава отделно разглеждане.
По същество материално-правният въпрос е:
Действителна или привидна съвкупност е налице, когато с едно деяние се изпълняват едновременно от обективна и субективна страна съставите на престъплението кражба и на престъплението противозаконно проникване в МПС по чл. 346б от НК.
Не ми е известно този въпрос да е бил изследван в научната литература и периодика.
Съдебната практика по въпроса е по-скоро оскъдна. Не мисля, че тази оскъдица се дължи на житейска рядкост на случаите, в които са изпънени съставите и на двете престъпления. Напротив.
По-скоро ми се струва, че причината е друга. Престъплението по чл. 346б НК съществува в наказателния ни кодекс от 2000 г. Въпреки, че шестнадесет години не са малко време за битуването на една правна норма в НК, като цяло това престъпление остава извън фокуса на научните, теоретични разработки, а и в голяма степен извън полезрението на действащата практика.
В случаите, когато има кражба на вещи от вътрешността на МПС, в повечето случаи прокуратурата се задовоява да повдигне обвинение единствено за извършена кражба. Склонен съм да допусна, че често прокуратурите не се ангажират с обвиненията по чл. 346б - не защото такова е било вътрешното убеждение на съответния прокурор, формирано след внимателно изследване на юридическата страна на въпроса, а по-скоро защото съответния магистрат е предпочел да не се ангажира с обвинение по текст, който му е несвойствен и за който не може да намери трайно установена съдебна практика.
От друга страна, когато в обвинителните актове липсват повдигнати съответно обвинения, съдилищата нямат възможност да се произнесат, относно наличието или неналичието на съвкупност между кражба и 346б.
Така съдебната практика по въпроса остава крайно оскъдна. Но пък отгоре на това - и противоречива.
Моето лично мнение е, че когато с едно деяние, деецът изпълнява от обективна и субективна страна съставите и на двете престъпление, то тогава е налице идеална съвкупност. Т.е. виждането ми е, че е налице действителна множественост на престъпленията, а не единство, под формата на “привидна съвкупност”.
Съображенията ми за това са следните:
В наказателноправната ни теория безпротиворечиво се приема, че “привидна съвкупност” може да бъде налице, когато двата конкуриращи се престъпни състава се намират по между си в отношение на специалност, субсидиарност или поглъщане.
За отношение на специалност в случая не може въобще да се говори, доколкото по същество липсва ситуация, в която единият състав да регламентира определена специфична хипотеза на първия.
За отношение на субсидиарност, също считам че не може да се говори. Изрична отпратка за субсидиарен характер на коя да е от двете норми не съществува ( напр. “... ако не представлява друго престъпление, се наказва...” или “... се наказва, дококото не е налице извършено...”). Мълчалива такава (доколкото може въобще да се приеме, че е възможно закона да установи субсидиарност мълчаливо), също не намирам основание да приема, че е налице.
Остава отношението на поглъщане между съставите.
Не мога да се съглася, че такова отношение съществува.
Не виждам по какъв начин, съставът на престъплението кражба на определена вещ, съобразява в себе си и засягането на допълнителния специфичен обект на престъплението противозаконно проникване в МПС.
Единствено според мен подобно нещо е мислимо, тогава когато се касае за “взломна кражба” по чл. 195, ал. 1, т. 3, дококото не е лишен от логика доводът, че вратите, стъклата и въобще структурата на МПС се явяват “прегради, здраво направени за защита на имот” и именно тяхното преодояване е съобразено от състава ан чл. 195, ал. 1, т. 3. НК, следователно в този случай кражбата от МПС поглъща чл. 346б.
В случаите обаче, в които обстоятелствата по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК липсват (например - деецът влезе през незатворена, незаключена врата на МПС), считам че е налице идеална съвкупност между престъплението кражба и това по чл. 346б.
Ще се радвам, ако по въпроса се развие дискусия.
Предварително моля желаещите да се включат в обсъждането, да запазят професионалния тон на темата.
*Техническата грешка 356б е коригирана. Благодаря на Dedra.
Отварям нова тема в този раздел, тъй като изтегленият казус съдържа материално-правен въпрос, който ми се струва интересен и значим, както от теоретична така и от практическа гледна точка и според мен заслужава отделно разглеждане.
По същество материално-правният въпрос е:
Действителна или привидна съвкупност е налице, когато с едно деяние се изпълняват едновременно от обективна и субективна страна съставите на престъплението кражба и на престъплението противозаконно проникване в МПС по чл. 346б от НК.
Не ми е известно този въпрос да е бил изследван в научната литература и периодика.
Съдебната практика по въпроса е по-скоро оскъдна. Не мисля, че тази оскъдица се дължи на житейска рядкост на случаите, в които са изпънени съставите и на двете престъпления. Напротив.
По-скоро ми се струва, че причината е друга. Престъплението по чл. 346б НК съществува в наказателния ни кодекс от 2000 г. Въпреки, че шестнадесет години не са малко време за битуването на една правна норма в НК, като цяло това престъпление остава извън фокуса на научните, теоретични разработки, а и в голяма степен извън полезрението на действащата практика.
В случаите, когато има кражба на вещи от вътрешността на МПС, в повечето случаи прокуратурата се задовоява да повдигне обвинение единствено за извършена кражба. Склонен съм да допусна, че често прокуратурите не се ангажират с обвиненията по чл. 346б - не защото такова е било вътрешното убеждение на съответния прокурор, формирано след внимателно изследване на юридическата страна на въпроса, а по-скоро защото съответния магистрат е предпочел да не се ангажира с обвинение по текст, който му е несвойствен и за който не може да намери трайно установена съдебна практика.
От друга страна, когато в обвинителните актове липсват повдигнати съответно обвинения, съдилищата нямат възможност да се произнесат, относно наличието или неналичието на съвкупност между кражба и 346б.
Така съдебната практика по въпроса остава крайно оскъдна. Но пък отгоре на това - и противоречива.
Моето лично мнение е, че когато с едно деяние, деецът изпълнява от обективна и субективна страна съставите и на двете престъпление, то тогава е налице идеална съвкупност. Т.е. виждането ми е, че е налице действителна множественост на престъпленията, а не единство, под формата на “привидна съвкупност”.
Съображенията ми за това са следните:
В наказателноправната ни теория безпротиворечиво се приема, че “привидна съвкупност” може да бъде налице, когато двата конкуриращи се престъпни състава се намират по между си в отношение на специалност, субсидиарност или поглъщане.
За отношение на специалност в случая не може въобще да се говори, доколкото по същество липсва ситуация, в която единият състав да регламентира определена специфична хипотеза на първия.
За отношение на субсидиарност, също считам че не може да се говори. Изрична отпратка за субсидиарен характер на коя да е от двете норми не съществува ( напр. “... ако не представлява друго престъпление, се наказва...” или “... се наказва, дококото не е налице извършено...”). Мълчалива такава (доколкото може въобще да се приеме, че е възможно закона да установи субсидиарност мълчаливо), също не намирам основание да приема, че е налице.
Остава отношението на поглъщане между съставите.
Не мога да се съглася, че такова отношение съществува.
Не виждам по какъв начин, съставът на престъплението кражба на определена вещ, съобразява в себе си и засягането на допълнителния специфичен обект на престъплението противозаконно проникване в МПС.
Единствено според мен подобно нещо е мислимо, тогава когато се касае за “взломна кражба” по чл. 195, ал. 1, т. 3, дококото не е лишен от логика доводът, че вратите, стъклата и въобще структурата на МПС се явяват “прегради, здраво направени за защита на имот” и именно тяхното преодояване е съобразено от състава ан чл. 195, ал. 1, т. 3. НК, следователно в този случай кражбата от МПС поглъща чл. 346б.
В случаите обаче, в които обстоятелствата по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК липсват (например - деецът влезе през незатворена, незаключена врата на МПС), считам че е налице идеална съвкупност между престъплението кражба и това по чл. 346б.
Ще се радвам, ако по въпроса се развие дискусия.
Предварително моля желаещите да се включат в обсъждането, да запазят професионалния тон на темата.
*Техническата грешка 356б е коригирана. Благодаря на Dedra.