forum.lex.bg

Здравейте предварителен казвам, че не се занимавам с наказателни дела, но по повод друго гражданско дело по което установихме че двама души- внучка и зет на починало лице след датата на смъртта на лицето са изтеглили влога на лицето от банкомат ми възникна питане. Дали не са извършили някакво престъпление и се натъкнах на чл. 249 НК- Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляря ако деянието не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.

От целия състав всичко е налице- тук е мястото да кажа че наследничката на починалата жена- нейна дъщеря и майка и съпруга на извършителите направи отказ от наследство но месеци след изтегляне на сумата от картата. Не мога да намеря практика обаче относно съгласиета на титуляра на картата, т.к. този човек е бил починал към датата на изтеглянето. Моята логика е че няма такова само с факта на смъртта и няма как да има, т.е. съставът на НК е налице, но разследващият полицай е на мнение че точно защото е починало лицето производството е за прекратяване. Та, ако вие имате някаква практика, ще се радвам да я погледна и проуча.

Имам вече и отказ от образуване на досъдебно производство с мотив "въпреки че РП не е компетентна да се произнесе досежно наличието или липсата на осъществено неправомерно деяние по чл. 249 ал.1 НК- отказвам да образувам и прекратявам...."
Това ме заинтригува доста.

Хм, заинтересува ме и мен.
Не знам каква е практиката. Какво излиза - че престъплението е невъзможно след смъртта на титуляра.
Първо - какво е титуляр? Би трябвало да е само човекът, на чието име е издадена картата, не наследниците на банковата сметка след смъртта му.
Не ми харесва след смъртта да е несъставомерно деянието. Като е умрял, вярно, няма субект и няма как да даде съгласие, но това не мисля, че е довод "за" - при всички положения теглещият няма работа с чужда карта и едва ли идеята на законодателя е била да "изпусне" напълно от състава картите с починали титуляри.
Ако пък титулярът е починал и наследниците са дали съгласие или теглят лично, по-скоро няма обществена опасност, струва ми се, отколкото да е несъставомерно (в случая това не отърва* на отказалата се наследничка, говоря по принцип). Ако обаче тегли трето лице без тяхно и без на починалия съгласие...

*Не и отърва, в смисъл, че съгласието и би представлявало фактическо приемане на наследството.

Лицето - титуляр на картата е починало към момента на тегленето, но доколкото виждам от изложеното, отказът на дъщерята - наследник от наследство, е бил след момента на изтегляне сумата от банкомата. Ето защо считам, че към този момент титуляр е била майката, в качеството и на наследник. И съм склонна да мисля, че е осъществен състава на чл. 249. Поне логиката би трябвало да е такава.
Ще ми е интересно да видя и други мнения.

А как точно установихте кой е теглил???
Дали е теглил от свое име или е теглил от името на наследник - дъщерята? И в тази връзка дали пък наследството не е прието от дъщерята преди да е извършен отказ от него (чрез тегленето от банкомат) лично от нея или чрез други лица от нейно име и за нейна сметка?
Към момента на тегленето титулярът е починал, но сметката не остава без титуляр, а такъв (такива) са наследниците. Дъщерята е наследник и към момента на тегленето дали е осъществен съставът на 249 зависи, дали е било с нейното съгласие или без.
Т.е. без съгласие на дъщерята - евентуално 249 или със съгласие на дъщерята - приемане на наследството.

Сметката не остава без титуляр, естествено, обаче платежният инструмент - картата - е поименен, и със смъртта на титуляра договорът за ползването и би трябвало да се прекратява.

Банката няма как да знае, че титулярът е починал. А това кой точно е теглил наистина е сложен въпрос и на практика недоказуем, освен ако около посттерминалното устройство не е имало камера, която да заснеме. И в случая изниква и въпросът дали отказът от наследство е валиден в така сложилата се ситуация.

Приемаме, че е ясно кой е теглил - тук не се твърди зетят и внучката да оспорват да са извършили тегленето.
Това, че банката няма как да знае, е ясно, и именно то е предпоставка да възникне казусът, щото ако банката имаше как да знае и знаеше, вероятно изобщо нямаше да има и теглене след смъртта на бабата (картата на нейно име щеше да е блокирана).

Въпросът е - един от въпросите, де - какво е титуляр на платежен инструмент по смисъла на този текст от НК. Това според мен не е непременно същото като въпроса чия става сметката след смъртта на бабата.

И аз мисля като Портокал. Не , не може да е така :Като е умрял титуляра, няма човек , няма проблем .И понеже няма кой да е несъгласен,а в НК пише, че трябва да е "без съгласие", а няма наличен жив титуляр, та приемаме, явно нещо ... като да е съгласен .Ама точно обратното е.Иначе излиза, че като почине картодържателя, картата му може свободно да се използа от близки и далечни? Ако при грабеж, придружен с убийство, се отнеме б.карта и се изполва, 249 НК ако и да е последна грижа, ще е осъществен...Като е умрял картодържателят, значи неговата собствената му карта не може да се използва валидно просто, от никого, ближен, по -малко ближен, съвсем далечен ....Титуляр на плат.инструмент по чл.93 НК - банкова карта- е легитимирания / оправомощения/ картодържател, дето е такъв по смисъла на договора за банкова карта.АКо я използва наследник и има права върху наличността по сметката, ще е деяние напълно малозначително , понеже кредитната и паричната система не е дълбоко и непоправимо разстроена, лицето има право на "достъп" и разпореждане със сметката,така или иначе, макар и не по този ред. Титуляр на банковата карта е само картодържателя по договора – банковата карта се държи от конкретно физическо лице , то я получава от банката издател на основание договор за обслужване на плащания по банковата му сметка .Идентифицира картодържателя при отдалечения достъп до банковата сметка, конкретния човек. Собственик на БК е банката- издател .Като почине картодържателя, наследниците са длъжни да върнат картата, така трябва да пише в договора.
Какво може и следва да се докаже е друг въпрос, доказуемо е кой конкретно е теглил пари от АТМ с повече късмет и други способи.Кой може да оспорва актовете на прокурора в съд/ ако се прекрати ДП/, също е друг въпрос, по принцип се приема за формално това престъпление , то е против паричната и кредитната система, а не против конкретните сметки, които са й част , видно е и от текста, така че и "съставомерно" пострадали няма, след 2009 г насетне. По същата причина, и без да се тегли, стига да се извършат действия като картата се постави в АТМ, от неоправомощено лице, има довършено престъпление, не опит, ако се извърши само справка за наличност или пък трансакцията е неуспешна...
П.П.Наистина не е от компетентност на РП, а на ОП.

Мерси много на включилите се. Ще видим какво ще ни напише окръжна прокуратура.
Тегленето е станало от зетя по негови признания в полицията ми намекнаха че са сигурни че е така мисля има и запис на това от камера. В гражданското дело внучката даде показания че тя е теглила сума и е платила кредита в преписката това го твърди зетя.
Не ме питайте защо и кой лъже но полицаите са сигурни че е зетят.
Освен това теглене има и плащане на ПОС терминал предполагам във верига магазини като зетят твърди че е купил казва че не помни точно но нещо за струването на бабата.
Няма правена справка доверяват му се и поради това че бил платил кредит на бабата една сметка в енергопро и неща за струването смятат че няма съставомерност. Не намерих доказателства, обаче, че парите са изхарчени точно за това, което той твърди. Да не кажа че зетят е затънал в сериозни дългове и не ми се вярва да е плащал сметки на баба- по-скоро собствените си дългове. Друга тема че част от тях са били на името на бабата.
Всъщност банката е знаела добре за смъртта на хората т.к. починаха при битов инцидент, писаха в местните вестници и градът е малък, така чемалко вероятно да са пропуснали това събитие но понякога се случва. Защо не е блокирала картата- не знам и май не е моя работа. Още повече че второто плащане е станало месец след смъртта на бабата- т.е. имало е доста време да се блокира.

И още нещо:Когато наследник се откаже от наследство, се счита, че никога не е бил наследник