forum.lex.bg

Здравейте всички.
Х решава да се закани с убийство на У по телефона, обаче при набирането сбърква тел. № и набира номера на Z. Без да разбере, че е сбъркал номера му се заканва да го убие. Тъй като Х не се обръща към насрещната страна с име, то Z си мисли, че заканата за убийство се отправя именно към него. Тъй като след отправянето на заканата Х веднага затваря телефона, поради и което даже не чува гласа на Z, то Х въобще и не разбира че е объркал телефона и си мисли, че се е заканил на У, каквото е било намерението му.

Въпросът ми е съставомернорно ли е деянието?
Ще ви помомоля да постнете и практика, ако ви се намира.

Грешка в обекта или по конретно в лицето НЕ Е налице, ако това е въпросът. Престъпният състав е осъществен. Грешката е така да се каже неизвинителна. Фактът, че конкретната проява е насочена към друг обект(в смсъл лице), а не към този, към който деецът си мисли че посяга не е грешка по смисъла на чл. 14. Невярната прадстава на дееца отностно лицето на чиито интерес посяга е неизвинителна, защото интересът който се е стремял да засегне и реално настъпилото увреждане, предствляват един и същ обект на защита от НК независимо кой е "виктимизираният", а в този смисъл и фактическият състав установен в разпоредбата е изпълнен. Т.е. независимо към кого е отправена заканата, тя е елемент от ФС на това престъпление. Друг е въпросът, ако заканата е съпроводена с осъществяването на други престъпни състави, където ще са налице съвкупност (хулиганство) или поглъщане при изнудването, но при всички случаи следва да се държи сметка за субективното отношение на дееца (вината).

pati2 написа:Грешка в обекта или по конретно в лицето НЕ Е налице, ако това е въпросът. Престъпният състав е осъществен. Грешката е така да се каже неизвинителна. Фактът, че конкретната проява е насочена към друг обект(в смсъл лице), а не към този, към който деецът си мисли че посяга не е грешка по смисъла на чл. 14. Невярната прадстава на дееца отностно лицето на чиито интерес посяга е неизвинителна, защото интересът който се е стремял да засегне и реално настъпилото увреждане, предствляват един и същ обект на защита от НК независимо кой е "виктимизираният", а в този смисъл и фактическият състав установен в разпоредбата е изпълнен. Т.е. независимо към кого е отправена заканата, тя е елемент от ФС на това престъпление. Друг е въпросът, ако заканата е съпроводена с осъществяването на други престъпни състави, където ще са налице съвкупност (хулиганство) или поглъщане при изнудването, но при всички случаи следва да се държи сметка за субективното отношение на дееца (вината).

Аааа,я чакай,чакай да попитам какво ще стане ако вдгне не адресата,а друг член от домашните.Почва да се заканва с убийство..този вече трепери от страх;след малко влиза целения "обект" и също започне да възприема заплахата,узнавайки кой се обажда и чувайки всичко,т.к се чува мн.добре от най-новия прахосмукачка-смартфон,а онзи вика в несвяст отсреща.Разбира, че го касае именно него,но детето умира вече от страх с апарата на ухото.

svettoslav написа:

pati2 написа:Грешка в обекта или по конретно в лицето НЕ Е налице, ако това е въпросът. Престъпният състав е осъществен. Грешката е така да се каже неизвинителна. Фактът, че конкретната проява е насочена към друг обект(в смсъл лице), а не към този, към който деецът си мисли че посяга не е грешка по смисъла на чл. 14. Невярната прадстава на дееца отностно лицето на чиито интерес посяга е неизвинителна, защото интересът който се е стремял да засегне и реално настъпилото увреждане, предствляват един и същ обект на защита от НК независимо кой е "виктимизираният", а в този смисъл и фактическият състав установен в разпоредбата е изпълнен. Т.е. независимо към кого е отправена заканата, тя е елемент от ФС на това престъпление. Друг е въпросът, ако заканата е съпроводена с осъществяването на други престъпни състави, където ще са налице съвкупност (хулиганство) или поглъщане при изнудването, но при всички случаи следва да се държи сметка за субективното отношение на дееца (вината).

Аааа,я чакай,чакай да попитам какво ще стане ако вдгне не адресата,а друг член от домашните.Почва да се заканва с убийство..този вече трепери от страх;след малко влиза целения "обект" и също започне да възприема заплахата,узнавайки кой се обажда и чувайки всичко,т.к се чува мн.добре от най-новия прахосмукачка-смартфон,а онзи вика в несвяст отсреща.Разбира, че го касае именно него,но детето умира вече от страх с апарата на ухото.

Ми ко да стане - се същия
Както при убийството, бе, приятел, логиката е същата - да речем отива да убие някого привечер, в двора на къщата вижда фигура в която в тъмното взема за набелязаната жертва и открива огън, като убива братчеда, а един от куршумите обаче поразява и действителната мишена. Убийство на две лица. Т.к. заканата няма такъв състав - имаме две престъпления с едно деяние (още повече че първоначално възприелият заканата в картината, както я описа вероятно ще се явява и близък на целеното лице така че също може да бъде пострадал от престъплението). Елементарно

votpuska написа:
Ми ко да стане - се същия
Както при убийството, бе, приятел, логиката е същата - да речем отива да убие някого привечер, в двора на къщата вижда фигура в която в тъмното взема за набелязаната жертва и открива огън, като убива братчеда, а един от куршумите обаче поразява и действителната мишена. Убийство на две лица. Т.к. заканата няма такъв състав - имаме две престъпления с едно деяние (още повече че първоначално възприелият заканата в картината, както я описа вероятно ще се явява и близък на целеното лице така че също може да бъде пострадал от престъплението). Елементарно

Защо "В отпуска" ? Би трабвало "В отпуск" да се казваш
Както и да е.Да речем че си в платен годишен отпуск и разпускаш.
Виж сега,има леко сходство,но не е 1: 1. Най-малко въпросът за формата на вината в твоя пример е доста доста немаловажен.С една непредпазливост ще носиш отговорност за наранения(целен) обект.
Каква е вината спрямо случайно възприелия действителено целен адресат при заплахата,възприета от детето му най-напред? Какъв умисъл имаш за случайно възприелия родител? Как го извличаш ?И ако нямаш такъв?

Има доста отлики при заканата,съпоставимо с убийството и отклоненията относно личността там.

При заканата трябва да се държи сметка за лицето,спрямо което се насочваш,в кякои ситуации.
Някакси не ми го побира,ако на масата,още двама души,подпийнали,си мислят че заканата ги касае именно тях. Баш-адресата е до тоалетната.А трима на масата треперят от страх.Примерно,говорим си.Т.к майката и снахата имат едни и същи имена,често говорят от един телефон с този човек,който се обажда.Бащата пък си помислил че за него става дума...всички в истерия вкъщи...

П.П. Ако прати просто едно писмо без адресат,но от пощата го вземе друг член от семейството,пряк умисъл ли имаш за него или евентуален,ако желаеш да сплашиш жена му?
Не че е изключена съвкупност при подобна ситуация и когато жената разбере,спрямо нея ще е налице пряк умисъл.За съпруга евентуален,допуснал си. Но по телефона? Допускаш ли и спрямо кого точно,щом си уверен за себе си,че отсреща е Х,тъй като нямаш основания да смяташ, че детето ще вдигне вместо него? Отделно от това на масата те чуват още двама души,единия от които си мисли че го плашиш именно него и действително много се уплашил...

Знам за един случай,сега няма да търся решението.Осъден е за това,че заплашил с престъпление една съдийка по едно дело.
В действителност Х праща на бившата си жена един и-мейл,с който казва : "Аз на оная съдийка по нашето дело...ще я смачкам,да знаеш". Не се сещам точно за думи и подробности,но разни от сорта.

Всъщност съдията дава децата на майката относно родителските грижи. Майката разпечатва имейла,носи го в съда,а председателя на съответния съд го предава на съдийката.Осъден е по чл.144 НК.
Доста интересна закана.Щеше да ми звучи по-убедително ако бе казал например : "Кажи й на оная съдийка,че...."

Или пък следната ситуация:

Пишеш едно писмо.Видно е от плика кой е адресата.Вместо това обаче детето отваря пощата ,взима писмото,отваря и го прочита.Да приемем,че имената му са много сходни с тези на адресата.Има си момичето приятел със същите две имена като изпращача.Мисли че става дума за нея самата и умира от страх.Да не би това да е резултат от умисъл у изпращача,когато явно е,че желае да сплаши друг човек и е направил всичко,зависещо от него писмото да стигне именно адресата си ! Небрежността му не може според мен да бъде изключена спрямо детето,по ред причини.
Е,всяко непозволено увреждане ли е престъпление? И ако това писмо не достигне никога до майката нямаш ли опит по чл.144 НК? А какво имаш тогава?

Все пак,по най-първия въпрос,аз съм склоен да се съглася с Патито. Пати, пати, пати ... ,пупи,пупи,пупи...гъди-гъди-гъди...

Става интересно когато същото уплашено лице по-късно осъзнане,че май иде реч за другиго и ако го познава,му предаде съдържанието на обаждането.

svettoslav написа:Все пак,по най-първия въпрос,аз съм склоен да се съглася с Патито. Пати, пати, пати ... ,пупи,пупи,пупи...гъди-гъди-гъди...

Става интересно когато същото уплашено лице по-късно осъзнане,че май иде реч за другиго и ако го познава,му предаде съдържанието на обаждането.

"Ако" само цапа гащите-нищо друго, sve

svettoslav написа:Знам за един случай,сега няма да търся решението.Осъден е за това,че заплашил с престъпление една съдийка по едно дело.
В действителност Х праща на бившата си жена един и-мейл,с който казва : "Аз на оная съдийка по нашето дело...ще я смачкам,да знаеш". Не се сещам точно за думи и подробности,но разни от сорта.

Всъщност съдията дава децата на майката относно родителските грижи. Майката разпечатва имейла,носи го в съда,а председателя на съответния съд го предава на съдийката.Осъден е по чл.144 НК.
Доста интересна закана.Щеше да ми звучи по-убедително ако бе казал например : "Кажи й на оная съдийка,че...."

Това според мен не е закана по смисъла на НК, няма описан състав на престъпление. Под заявлението "ще смачкам" може да се разбира какво ли не - например.. ще я съдя до дупка тъй като смятам че е извършила престъпление

Иначе продължавам да не виждам разлика между заканата и убийството във връзка с грешката в предмета. Когато опуцаш по погрешка друг с убеждението че това е твоя човек какъв умисъл всъщност имаш по отношение на действителната жертва - че ти въобще може да не подозираш за съществуването ѝ ако е непознат. Затова доктрината е създала една фикция, с която в такива случаи признава умисъл и към това лице - за да не могат престъпниците да се измъкват безнаказано. Някакси, да се оправдае "аз такова по погрешка, взех го за еди кой си", да махнеш с ръка и да ги пратиш на граждански съд малко не е в реда на нещата..
Би могло да се твърди и че интелектуалният момент на умисъла е насочен към едното лице (късметлията, комуто се е разминало - евентуално), а волевият - към случайната жертва. По същество - все тая. Фикция, друг мой, фикция

votpuska написа:

svettoslav написа:Знам за един случай,сега няма да търся решението.Осъден е за това,че заплашил с престъпление една съдийка по едно дело.
В действителност Х праща на бившата си жена един и-мейл,с който казва : "Аз на оная съдийка по нашето дело...ще я смачкам,да знаеш". Не се сещам точно за думи и подробности,но разни от сорта.

Всъщност съдията дава децата на майката относно родителските грижи. Майката разпечатва имейла,носи го в съда,а председателя на съответния съд го предава на съдийката.Осъден е по чл.144 НК.
Доста интересна закана.Щеше да ми звучи по-убедително ако бе казал например : "Кажи й на оная съдийка,че...."

Това според мен не е закана по смисъла на НК, няма описан състав на престъпление. Под заявлението "ще смачкам" може да се разбира какво ли не - например.. ще я съдя до дупка тъй като смятам че е извършила престъпление

Както виждаш това за "смачкването" е примерно. Има си закана.А дори и смачкване да бе,ще се приеме,че е закана за нанасяне на някаква по вид тел. повреда. Ясно е,че защитата ще твърди какво ли не,но няма да мине.В жаргона ясно е какво значи-тупаник.

votpuska написа:Иначе продължавам да не виждам разлика между заканата и убийството във връзка с грешката в предмета.

Че кой твърди друго? В чист вид няма разлика. Усложненията идват когато се намеси и друго лице(било действително целеното,било друго,което възприема заплахата). С оглед обстоятелствата,можеш да имаш допускане спрямо няколко лица,респ. небрежност спрямо друго.А последната не важи при заканата.

votpuska написа:Би могло да се твърди и че интелектуалният момент на умисъла е насочен към едното лице (късметлията, комуто се е разминало - евентуално), а волевият - към случайната жертва. По същество - все тая. Фикция, друг мой, фикция

.

То, "би могло да се твърди" ,но надали ще се напълно сподели...

И интелектуалния и волевия са "насочени" към непострадалия,но са реализирани към пострадалия.Все тая-важното е към кого са осъществени.
Иначе това звучи примамливо,както го казваш,но ИМ също е налице спрямо пострадалия,защото се изразява в осъзнаването на общ.опасните последици-умъртвяването на човек.Очевидно е,че това се съзнава.
Това е достатъчно за умисъла за убийството.
Вярно е,че ИМ има и допълнителни измерения,но както се вижда,има си го момента за убийството. Имам предвид,че може да мисли,че убива длъжника си,а всъщност засегнал един полицай по служба на местото.Нямаш съзнание за кв. признак,отговаряш за основния състав.
По-интересен е другия въпрос-мислиш че засягаш някого с определени качества,но всъщност уцелваш лице без такива,поради грешката. Според мен тук си минаваш по общия състав,но кв. признак,който си мислил да осъществиш,ще се вземе предвид като отегчаващо обст/во.

А и в закона си го пише ясно.Да се чуди човек има ли място за дискусия?
Подобно и другите престъпления п/в личността - "Който умишлено умъртви другиго..."
Т.е. което и да било друго лице. А относно умисъла-определено не е непредпазливот да го намушкаш преднамерно 3 пъти с ножа.