И пак ще има изпити за магистрати!

[teruy]

Не може да се твърди че Шаламанов е бил измамен, защото по тази логика всеки път когато страната по един договор е поела задължение по него без намерение да го изпълни ще осъществи с поведението си съставът на измамата. Не може да се приеме и че Шаламанов е осъществил и съставът на обсебването защото за да го осъществи е нужно вещта да му е била поверена на някакво правно основание. В случая той е влязал в договорни отношения/ според мен е сключил договор за поръчка/ но така и не се е стигнало до връчване на фатическата власт върху павилиона от насрещната страна.За да се осъщстви съставът на обсебването е нужно обсебващият първо да е получил фактическата власт върху вещта и след това противоправно да се разпореди с нея. Би трябвало деянието му да се квалифицира по скоро като кражба.

[Mar4elo]

Подкрепям решението на РимТимТим по наказателния казус. Достатъчно аргументи бяха дадени. Но да се захванем с гражаднския наистина.

[aa123]

чл.19,ал.3 ЗЗД-конститутивен-предявява се в РС по местонахождение на имота.При уважавае на иска,влязлото в сила решение има за последица прехвърляне правото на собственост.Исковата молба се вписва,а и влязлото в сила решение се вписва.
-искът по чл.108 от ЗС-осъдителен,той е действие на обикновено управление,а не акт на разпореждане,затова може да се предяви и от отделен собственик,който е легигимиран да иска връщане на целия имот,а не само на неговата част.
Придобият имот е СИО и съпругата наистина има по-голям дял.
Предварителният договор не може да се обяви за окончателен само за част от уговорената от страните престация.Съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещания договор,така както страните са ги уговорили в предварителния.

[moni_d]

Колеги, имам въпрос, може да е тъп, но не работя с наказателна материя и не зная отговора. Ако две лица вършат кражба, но за едното прерастне в грабеж, тъй като то употребява сила, за да запази владението върху вещта и се стига до екцес-как следва да се квалифицира и има ли между тях съучастие?

[andronika]

Колеги, имам въпрос, може да е тъп, но не работя с наказателна материя и не зная отговора. Ако две лица вършат кражба, но за едното прерастне в грабеж, тъй като то употребява сила, за да запази владението върху вещта и се стига до екцес-как следва да се квалифицира и има ли между тях съучастие?

Кражба за х и грабеж за у в съучастие.

[dozn03]

За грабежа не съм съгласна, че има съучастие - първият няма умисъл за грабеж, така че не е налице субективната страна

[teruy]

тъй като липсва общност на умисъла единият деец ще отговаря за опит за кражба, а другият за грабеж

[moni_d]

Но защо опит за кражба, след като деянието е довършено.

[moni_d]

относно гражданския казус- искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД не следва да се уважи, тъй като предв. договор е сключен за целия имот, а той не е собственост на прехвърлителя- съдът не може да подменя волята на страните и да уважи иска до 1/2 , а за другата 1/2 да го отхвърли като неоснователен. Но предварителният договор е действителен като такъв, въпреки невъзможността да се обяви по съдебен ред в окончателен. Следователно той е годно правно основание за владението и искът по чл. 108 следва да се отхвърли, освен ако не е предявен след изтичането на давността на 19 ал. 3. Мислите ли, че съм права.

[RinTimTim]

Антония, не си съгласна с мен, но дали ще се съгласиш със съдия Румен Ненков?


РЕШЕНИЕ № 160 ОТ 29.02.1996 Г. ПО Н. Д. № 929/95 Г., II Н. О.


КРАЖБА ПРИ ПОСРЕДСТВЕНО ИЗВЪРШИТЕЛСТВО Е ВЪЗМОЖНА, КОГАТО ДЕЕЦЪТ НАРУШАВА СЪОТВЕТНАТА НАКАЗАТЕЛНО-ПРАВНА НОРМА, ПРИЧИНЯВАЙКИ ВИНОВНО И ПРОТИВОПРАВНО ПРЕСТЪПНИЯ РЕЗУЛТАТ, КАТО СИ СЛУЖИ С ДРУГО ЛИЦЕ, КОЕТО Е ДЕЙСТВАЛО БЕЗ УМИШЛЕНА ВИНА.
КОГАТО ДОКУМЕНТЪТ Е ИЗГОТВЕН ЯСНО И ОПРЕДЕЛЕНО ОТ ИМЕТО НА ЛИЦЕТО, КОЕТО ГО ПОДПИСВА, МАКАР И С УКАЗАНИЕ ЗА НЯКАКВО КАЧЕСТВО, КАКВОТО ПОСЛЕДНОТО НЕ ПРИТЕЖАВА, ДОКУМЕНТЪТ ОСТАВА С ОГЛЕД НА ПРОИЗХОДА МУ ОТ ОПРЕДЕЛЕНО ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, КОЕТО ФИГУРИРА КАТО НЕГОВ АВТОР.

Чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК

Чл. 308, ал. 1 НК



Докладчик съдията Румен Ненков
По предложението на главния прокурор.

Предложението е основателно в частта му, с която се иска отмяна по реда на надзора на влязлата в сила оправдателна присъда по чл. 194, ал. 1 НК, но Върховният съд не споделя съображенията на главния прокурор, изложени във връзка с правната квалификация на деянието.

С проверяваните по реда на надзора съдебни актове е приета следната фактическа обстановка: До пенсионирането си през 1988 г. подсъдимият И. Б. е работил като технически ръководител на строителен обект на фирма С. П. в гр. В. На обекта имало един фургон на шейна, който някога се ползвал от работниците за битови нужди. През 1991 г. строителството било приключило, поради което фургонът вече не се използвал. Към неговото закупуване проявил интерес свидетелят Е. Н. Въпреки че нямал правомощия да представлява юридическото лице по извършване на сделки с негово имущество, подсъдимият Б. се възползвал от заблуждението у Н., като от името на предприятието му продал фургона срещу сумата 580 лева. След като получил парите, с които се разпоредил като със свои, подсъдимият издал на купувача фактура, в която посочил че в качеството си на материално отговорно длъжностно лице на фирмата-собственик му продава вещта по предварително определената цена. Същият ден фургонът бил взет от Н., който от своя страна впоследствие го продал на друго лице.

При тези фактически положения първоинстанционният съд необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че деянието на подсъдимия е несъставомерно по чл. 194, ал. 1 НК поради липсата на един от обективните признаци на престъплението "кражба", а именно - отнемане на предмета на престъплението от владението на собственика. Ако свидетелят Н., с чиито действия фактически е било прекъснато владението на собственика на вещта, не е съзнавал, че върши нещо противоправно, разчитайки на правната валидност на договора за продажба с оглед на несъществуващите в действителност представителни функции на подсъдимия и ако последният се е възползвал от това негово заблуждение, за да присвои противозаконно в свой личен интерес предмета на посегателство, то несъмнено б била налице кражба в условията на посредствено извършителство. В този случай подсъдимият нарушава съответната наказателно-правна норма, причинявайки виновно и противоправно престъпния резултат, като си служи с друго лице, което е действало без умишлена вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Хипотезата на посредственото извършителство не е била обсъдена от първата инстанция, а именно на такива фактически предпоставки е изградено обвинението за кражба, внесено в съда с обвинителния акт. При положение, че се установи наличието на посредствено извършителство, правният довод за оневиняване на подсъдимия, изложен в мотивите на постановената присъда, че той "не е имал никакво фактическо съприкосновение с предмета на престъплението, поради което е било невъзможно най-малкото да отнеме от владението на другиго вещта" се явява очевидно несъстоятелен.

От изложеното по-горе следва, че предложението за отмяна по реда на надзора следва да се уважи, като влязлата в сила присъда се отмени като необоснована и незаконосъобразна само относно оправдателната й част от обвинението по чл. 194, ал. 1 НК. Върховният съд не споделя правните съображения на главния прокурор, според които подсъдимият е осъществил съставомерно деяние по чл. 212, ал. 1 НК, защото разпоредителните действия с чуждата вещ, в резултат на който е била реализирана имуществената облага за дееца, състояща се в получаването на паричната сума 580 лв. под формата на цена на продадена стока, са предхождали съставянето на инкриминираната като неистински документ фактура за продажба на стока. Обективен признак на документната измама е получаването на чуждото имущество да е извършено чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, а този признак в конкретния случай не е налице. Нещо повече, с предложението за преглед по реда на надзора не се отчита правилото на чл. 2, ал. 1 НК относно действието по време на наказателния закон, а съгласно редакцията на чл. 212, ал. 1 НК към момента на извършване на деянието (м. август 1991 г.) предмет на посегателство е могло да бъде само обществено имущество, докато в случая непосредствено получената облага представлява частно имущество на физическо лице.

Следва също така да се допълни, че отмяната така както е поискана от главния прокурор е и процесуално недопустима. В тази насока първоинстанционният съд не е бил изобщо сезиран с обвинение по чл. 212, ал. 1 НК, а предпоставки за прекратяване на делото на основание чл. 285, ал. 1, т. 1 НПК не са възникнали, тъй като в хода на съдебното следствие не са били разкрити нови обстоятелства, съществено променящи обстоятелствената част на внесеното с обвинителния акт обвинение. Ето защо не само във връзка с приложението на материалния закон, както е посочено по-горе, но и изобщо по принцип съществува процесуална невъзможност за връщане на делото на стадия на предварителното производство за повдигане на друго по-тежко обвинение.

При възприетата от надзорния състав интерпретация на материалния закон във връзка с установената необходимост на изводите на първоинстанционния съд няма пречка да се уважи искането за отмяна на присъдата само в оправдателната й част по чл. 194, ал. 1 НК, макар и по съображения, различни от изложените в предложението на главния прокурор. Вярно е, че с този изход на надзорното производство се утежнява положението на осъдения, но това не е процесуално недопустимо, защото такова решение не излиза от рамките на поисканата с предложението за преглед по реда на надзора отмяна на проверяваната присъда. В този смисъл са валидни задължителните указания по приложението на закона, дадени с т. 3 на Постановление № 1 от 11.11.1981 г. на Пленума на Върховния съд, изменено с постановление № 7/87 г., Пл., прилагани във връзка с чл. 358, ал. 4 и чл. 334, ал. 2 НПК.

По молбата на осъдения.

В частта, с която се иска отмяна на осъдителната присъда за извършено документно престъпление по чл. 308, ал. 1 НК молбата за отмяна по реда на надзора е основателна. С влязлата в сила присъда, потвърдена с второинстанционното решение, като неистински официален документ, е инкриминирана фактура за продажба на стоки, която е изготвена от името на дееца и съдържа неговите имена и подпис. Когато документът е изготвен ясно и определено от името на лицето, което го подписва, макар и с указание на някакво качество, каквото последното не притежава (в случая длъжностно лице, което представлява държавно предприятие), документът остава истински с оглед произхода му от определено физическо лице, което фигурира като негов автор. Ето защо изводът, че със съставянето на фактурата подсъдимият Б. е осъществил съставомерно деяние по чл. 308, ал. 1 НК, е необоснован, поради което в тази й част влязлата в сила присъда следва да се отмени. В тази връзка трябва да се отбележи, че двете инстанции неправилно са се позовали на тълкуването на разпоредбата на чл. 93, ал. 6 НК, направено с т. 6 на Постановление № 3/1982 г. на Върховния съд, което недвусмислено свързва неистинността на един документ само с неавтентичността на автора му. В случая деецът би могъл да носи отговорност за присвояване на власт по чл. 274, ал. 1 НК, ако се установят обективните и субективни признаци на това престъпление. По този въпрос при новото разглеждане на делото първата инстанция би могла да се произнесе при положение, че не констатира съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като се касае за по-леко наказуемо престъпление (по аргумент за противното от чл. 285, ал. 1, т. 2 НПК).


Само ще повторя, че измама няма и в казуса, и по горното дело по една проста причина - за да има измама, измаменият трябва да има фактическа или разпоредителна власт върху предмета на престъплението. Вредата може да настъпи и за друг субект, а не за измамения, но върху него се въздейства, защото той може да се разпорежда с въпросното имущество. Същото е и при изнудването, но там упражняващият фактическата власт не се мами, а се принуждава. Докато при кражбата имаме ОТНЕМАНЕ от нечия фактическа власт, което отнемане може да стане чрез възбуждане на заблуждение у друго лице ДА ОТНЕМЕ, като лицето не съзнава, че ОТНЕМА. Тогава е налице кражба при посредствено извършителство. Ключът за правилната квалификация и разграничението между двете престъпления е у кого е фактическата власт към момента на извършване на деянието. Ако е у измамения, тогава има измама, ако е у трето лице, а измаменият се използва да се прекъсне въпросната фактическа власт и да се установи такава от него - тогава е кражба. По-ясно не бих могъл да го обясня.

[antoniaaatanasova]

Съгласна съм напълно с ааа123 като искам само да внеса малки уточнения с оглед прецизността, че решението за уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД като конститутивно замесва самия договори и относно недвижимите имоти съдът трябва да спази изискванията за нотариалните производства т.е. да провери дали продавачът е собственик, да задължи ищецът да плати цената съгласно чл.298 ГПК и когато съдът се произнася относно основателността в конкретната хипотеза на казуса той следва да го обяви за частично основателен, защото продавачът е съсобственик, а той не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава и е основателно твърдението че предварителния договор не е сключен за купуване на идеална част, ако беше реално поделяема етажна сграда можеше да се приеме че е сключена за идеална част един етаж и идеална част от земята на която е построена като неспазването на чл.33 от ЗС не е пречка за сключването на договор за продажба нито за обявяване на предварителен договор за окончателен последиците от неспазването на това изискване се състои в това че не поканения собственик има право да купи имота от купувача съгласно чл.83 от ГПК по местонахождението на имота и съгласно чл.80 ал. 1 б. б
ГПК родово подсъден на РС а когато говорим за правното основание по чл.108 от ЗС има се предвид не само такова каквото е годно да направи владелеца собственик а се има предвид всякакви юридически факти или субективни права изключващи неправомерността на владението на ответника и като такъв съм съгласна с moni_d, че предварителни договор е годно правно основание за владението и искът по чл. 108 следва да се отхвърли като недопустим а относно обективното съединяване съгласно чл.103 ГПК отделните искови претенции да подлежат на разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред но тъй като искът с основание чл.19 ал.3 се разглежда по особено исково производство чл.297-98 ГПК е недопустимо да бъде обективно съединен с иск по чл.108 който се разглежда по общия исков ред.

[antoniaaatanasova]

Аз със съдия Румен Ненков ще се съглася защото това са едни от най добрите решения които съм чела.
Обаче тук в това решение сме в хипотеата на посредствено извършителство и тука съм напълно съгласна за тази хипотеза,защото действителния извършител свои веща т.е. извършва разпоредителни действия с нея въпреки че това става чрез трето лице което е заблудил но както се казва в решението При тези фактически положения първоинстанционният съд необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че деянието на подсъдимия е несъставомерно по чл. 194, ал. 1 НК поради липсата на един от обективните признаци на престъплението "кражба", а именно - отнемане на предмета на престъплението от владението на собственика. и още След като получил парите(своил е веща независимо дали лично или чрез друг), с които се разпоредил като със свои, подсъдимият издал на купувача фактура, в която посочил че в качеството си на материално отговорно длъжностно лице на фирмата-собственик му продава вещта по предварително определената цена - т.е. е СВОИЛ ВЕЩА който е субективния признак за разлика от другия казус където никой не иска Павилиона не иска да го свои нямаме субективния елемент и основната цел , до момента в който Шаламанов решава да се разпореди за да си върне парите но това е вече след завършване на другото предшестващо го деяни което е поставило Павилиона във негова фактическа власт.

[ednaotvsicki]

Относно съединяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД с друг: Има практика на ВС и Сталев се позовава на нея - решение № 1054-93-ІV, че с насрещен иск (способ за обективно съединяване на искове) може да се предяви иск за обявяване на предварителен договор за окончателен. Също се дава пример (пак Сталев) за допустимо обективно съединяване на искове-иск по чл.19, ал.3 ЗЗД с иск за предаване владението на имота, чието прехвърляне е обещано (650-67-ІІ)
Из решение № 1054-93-ІV ВС "....Върховният съд намира, че няма пречка да бъде предявен и разгледан насрещен иск за обявяване за окончателен сключения предварителен договор, които страната противопоставя на иска за ревандикация. Изложените оплаквания, че такъв иск е недопустим са неоснователни и съдът не ги споделя. Съгласно чл. 104 ГПК ответникът може да предяви насрещен иск в първото съдебно заседание, ако по рода си той е подсъден на същия съд и ако има връзка с първоначалния иск. В конкретния случай е налице идентичност на страните и вещта, предмет на спора. И двата иска са подсъдни на районния съд. Независимо от това в производството за ревандикация ответната страна е задължена да изчерпи всички възражения, които има във връзка със спорното право. Тя твърди, че по силата на предварителен договор е придобила собствеността върху процесния автомобил, но тъй като този договор не е обявен за окончателен, той не може да отблъсне първоначалния иск, ако не се проведе успешно иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Не направи ли това и съдът се произнесе по първоначалния иск, като го уважи, решението ще се ползва със сила на пресъдено нещо и съгласно чл. 224 ГПК то винаги ще може да се противопоставя и спорът не може да бъде пререшаван...."
Ако има по-нова обратна практика, моля споделете....

[n_ikito]

И аз мисля, че е напълно възможно, да се съединят исковете, но искът по чл.19 ще се разгледа преди този по чл.108. Но това е възможно в този случай, с оглед цената на иска. Ако беше над 10000лв искът по чл.19 е подсъден на ОС.

[aa123]

според мен цената на иска в случая има значение само относно държавната такса,иначе ще си се приложи изричното правило-по местонахождение на имота

[n_ikito]

Въпровът е в родовата подсъдност, не в местната /там спор няма/

И аз така си мислех, обаче останах изненадан след като срещнах практика в обратната посока. Изключението в ГПК /чл.80/ - "за защита на вещни права" не е приложима.

[Mar4elo]

Аз мисля, че искът по чл.19 ЗЗД трябва да бъде отхвърлен, че този по 108 ЗС ще бъде уважен. Майката не може да претендира по-голям дял от сина си, защото имотът не е СИО, а е лично имущество на бащата, придобито по наследство.

[pillar]

I az podobno na portokal se surkah po konkursi kade li ne v dargavnata administratsia,za ml.magistrati.Tova prodalgi okolo 2 godini dokato ne zapo4nah rabota i ottogava ne se iaviavam.A to niama i smisal.

[alegrina]

"че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка" - е, значи е СИО

[alegrina]

Публикували са списъка на допуснатите и недопуснати кандидати в конкурса за "младши съдии"