- Дата и час: 25 Ное 2024, 15:52 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Казуса за прокурори-28.06.2007
|
|
49 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Казуса за прокурори-28.06.2007
КАЗУС № 6
С влязла в сила присъда от 01.02.2005Г. ТОДОР ГЕНОВ бил осъдеден на една година лишаване от свобоа за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 от НК. Изпълнението на това наказание не било отложено по реда на чл.66 от НК.В началото на 2006г. Генов изтърпял наказанието си и бил освободен. Той останала безработен.
През м. 07.2006г. Генов научил, че Йотов търси спешно някой, който да му извърши водопроводно ремонтни работи в апартамента, тъй като щял да заминава за дълго за Испания и искал да отдаде апаратамента под наем предварително.
Въпреки че знаел, че не притежава такива умения че да е способен да извърши водопроводно-ремонтните работи, Генов се обадил на Йотов и когато се срещнали на 16.07.2006г. си предложил услугите като му разказал, колко други имоти бил ремонтирал в провинцията.
Йотов се съгласил и се договорили ремонта да бъде извършен до пет дни. Дал на Генов 2000лв. авансово и ключа от апартамента.
Още на другият ден Генов влязъл в апартамента с предоставения му от Йотов ключ отишъл в хола и от един шкаф взел цифров фотоапарат на стойност 1000лв. и златни бижута на стойност 700 лв., след което избягал.
Било образувано предварително производство и на предявяването на разледването бил призован и пострадалия Йотов. Той поискал да присъства и адвокатът му, но дознателят не го допуснал.
Прокурорът внесъл бвинителен акт в съда три месеца след като предварителното произвоство стигнало до него.
Съдията-докладчик прекратил делото и върнал делото за доразследване на прокуратурата.
ВЪПРОСИ:
1.Посочете правната квалификация на извършените от Генов деяния.
2.Има ли множество престъпления?
3.Извършени ли са от дознателя и от прокурора процесуални нарушения на досъдебното производство и от какъв характер са те?
4.Правилно ли съдията- докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за доразследване?
С влязла в сила присъда от 01.02.2005Г. ТОДОР ГЕНОВ бил осъдеден на една година лишаване от свобоа за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 от НК. Изпълнението на това наказание не било отложено по реда на чл.66 от НК.В началото на 2006г. Генов изтърпял наказанието си и бил освободен. Той останала безработен.
През м. 07.2006г. Генов научил, че Йотов търси спешно някой, който да му извърши водопроводно ремонтни работи в апартамента, тъй като щял да заминава за дълго за Испания и искал да отдаде апаратамента под наем предварително.
Въпреки че знаел, че не притежава такива умения че да е способен да извърши водопроводно-ремонтните работи, Генов се обадил на Йотов и когато се срещнали на 16.07.2006г. си предложил услугите като му разказал, колко други имоти бил ремонтирал в провинцията.
Йотов се съгласил и се договорили ремонта да бъде извършен до пет дни. Дал на Генов 2000лв. авансово и ключа от апартамента.
Още на другият ден Генов влязъл в апартамента с предоставения му от Йотов ключ отишъл в хола и от един шкаф взел цифров фотоапарат на стойност 1000лв. и златни бижута на стойност 700 лв., след което избягал.
Било образувано предварително производство и на предявяването на разледването бил призован и пострадалия Йотов. Той поискал да присъства и адвокатът му, но дознателят не го допуснал.
Прокурорът внесъл бвинителен акт в съда три месеца след като предварителното произвоство стигнало до него.
Съдията-докладчик прекратил делото и върнал делото за доразследване на прокуратурата.
ВЪПРОСИ:
1.Посочете правната квалификация на извършените от Генов деяния.
2.Има ли множество престъпления?
3.Извършени ли са от дознателя и от прокурора процесуални нарушения на досъдебното производство и от какъв характер са те?
4.Правилно ли съдията- докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за доразследване?
- drakoncho
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 28 Юни 2007, 18:52
Не съм се явявала на този изпит ,но ще предложа моята правна квалификация:
чл.211 вр.чл.209/1/вр.чл.29/1/б.а -за измамата
чл.196/1/т.2вр.чл.195/1/т.4вр.194/1/вр.чл29/1/б.а-за кражбата
Айде утре като се наспите-чакам развитие по темата ,че то днес до това ли ви е...
чл.211 вр.чл.209/1/вр.чл.29/1/б.а -за измамата
чл.196/1/т.2вр.чл.195/1/т.4вр.194/1/вр.чл29/1/б.а-за кражбата
Айде утре като се наспите-чакам развитие по темата ,че то днес до това ли ви е...
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
Мисля, че квалификацията на второто деяние следва да бъде чл.206. Има едно тълкувателно решение, в което се сочи, че ако деецът разполага с оригинален ключ от помещението, където се намират вещите, предоставен му от владелеца на това помещение, то се приема, че те мълчаливо са се уговорили и за пазене на вещите в него.
- lilana
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 06 Фев 2007, 16:35
lilana написа:Мисля, че квалификацията на второто деяние следва да бъде чл.206. Има едно тълкувателно решение, в което се сочи, че ако деецът разполага с оригинален ключ от помещението, където се намират вещите, предоставен му от владелеца на това помещение, то се приема, че те мълчаливо са се уговорили и за пазене на вещите в него.
За съжаление това ми изглежда по-логично! Аз писах че има специален начин, ама нещо не ми се хареса!
- Grazia
- Младши потребител
- Мнения: 14
- Регистриран на: 18 Юни 2007, 12:02
Лилана,дай го това ТР за ключа.Довечера,като се прибера ,ще се обоснова за моята квалификация,че сега съм на бърз ход.
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
Не участвам в конкурса,но ще помогна.
Извършени са множество престъпления в реална съвкупност:
-за 2000 лв-измама по чл.209 ал.1 НК.При опасен рецидив -чл.29 ал.1 буква"а",квалификацията ще бъде по чл.211 предложение трето от НК.
-за отнемането на фотоапарата и бижутата- чл.206 ал.3 предл.второ/опасен рецидив/ от НК
Преди да се дадат тезиквалификации следва да се анализира дали кражбата ,за която е бил осъден на 1 г.л.св. представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.29 ал.1 б."а" и чл.93 НК.
Дали двете престъпления са извършени в реална или идеална съвкупност.
Засега толкова.
Извършени са множество престъпления в реална съвкупност:
-за 2000 лв-измама по чл.209 ал.1 НК.При опасен рецидив -чл.29 ал.1 буква"а",квалификацията ще бъде по чл.211 предложение трето от НК.
-за отнемането на фотоапарата и бижутата- чл.206 ал.3 предл.второ/опасен рецидив/ от НК
Преди да се дадат тезиквалификации следва да се анализира дали кражбата ,за която е бил осъден на 1 г.л.св. представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.29 ал.1 б."а" и чл.93 НК.
Дали двете престъпления са извършени в реална или идеална съвкупност.
Засега толкова.
- kasidi
- Потребител
- Мнения: 327
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 19:00
eklekti4kata написа:Лилана,дай го това ТР за ключа.Довечера,като се прибера ,ще се обоснова за моята квалификация,че сега съм на бърз ход.
Решение № 211 от 30.VI.1988 г. по н. д. № 214/88 г., ВК
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 7/1989 г., стр. 10
чл. 195, ал. 1 ,
чл. 206, ал. 1 НК
Налице е обсебване, а не кражба, когато деецът притежава ключ от помещението и има фактическа власт върху намиращите се в същото помещение вещи.
------------------------
От правилно установените фактически положения съдът е направил погрешния извод, че двамата подсъдими са извършили престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 НК. По делото е установено, че подсъдимият е притежавал ключ от това помещение и е бил помощник на материално-отговорното лице К. Той имал право да отключва склада и да раздава бояджийски материали, както и да приема такива в склада. Имал и задължението и да заключва склада, след като раздаде материали, т.е. да полага грижи за опазването и съхраняването на намиращите се в склада материали. Следователно той е имал фактическа власт върху тези вещи, макар и те да не са му били поверени в качеството му на отчетника. Именно тази фактическа власт и притежаването на ключа са му дали възможност да извърши посегателство. Няма никакво значение дали тази фактическа власт е придобита по силата на писмена или устна заповед или пък е резултат на мълчаливо споразумение. По отношение на тези вещи той не може да извърши престъплението кражба, тъй като не може да отнеме владението върху вещи, които сам владее и по отношение на които упражнява фактическа власт. Правилната квалификация на деянието е по чл. 206, ал. 1 НК.
- jeronimo73
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 10 Яну 2006, 14:30
Посоченото съдебно решение не може да се приложи по отношение на казуса.
Аргументите са в самото съдебно решение:
Той имал право да отключва склада и да раздава бояджийски материали, както и да приема такива в склада. Имал и задължението и да заключва склада, след като раздаде материали, т.е. да полага грижи за опазването и съхраняването на намиращите се в склада материали.За да има обсебване вещите трябва да са му връчени за пазене на някакво основание.
В случая не само че не са му били връчени, Генов даже не е знаел има ли такива и какви са тези вещи. А и говорим все пак за апартамент, а не за склад, в който се държат материали, с които строителят работи. Според мен си е кражба по чл.195 ал.1, т.4.
Все пак спокойно – опита в тези изпити сочи че по- важно да се аргументираш добре, а не толкова как си го квалифицирал. Иначе просто щеше да има публикуван „официално верен отговор”
Аргументите са в самото съдебно решение:
Той имал право да отключва склада и да раздава бояджийски материали, както и да приема такива в склада. Имал и задължението и да заключва склада, след като раздаде материали, т.е. да полага грижи за опазването и съхраняването на намиращите се в склада материали.За да има обсебване вещите трябва да са му връчени за пазене на някакво основание.
В случая не само че не са му били връчени, Генов даже не е знаел има ли такива и какви са тези вещи. А и говорим все пак за апартамент, а не за склад, в който се държат материали, с които строителят работи. Според мен си е кражба по чл.195 ал.1, т.4.
Все пак спокойно – опита в тези изпити сочи че по- важно да се аргументираш добре, а не толкова как си го квалифицирал. Иначе просто щеше да има публикуван „официално верен отговор”
- dgeorgiev
- Потребител
- Мнения: 175
- Регистриран на: 06 Сеп 2005, 10:21
Дааа, 206 би било, ако извършителя не се бе сдобил с измамливи действия с този ключ.Уговорката между него и пострадалия обаче е била да поправи инсталацията, което, според мен, не обосновава по никакъв начин упражняване на фактическа власт върху отнетите вещи по смисъла на 206 НК. По въпроса дали кажбата , за която е бил осъден преди това е ТУП - то е ясно, щом е 195 обуславя опасен рецидив / при съобразяване и на срока по чл.30/. По въпроса за нарушенията на дознателя - 248 ал.2 т.3 вр. 227 ал.3 НПК, а за трите месеца на прокурора - какво да се прави! А че съвкупността е реална - в това няма съмнение! Странно е поставен въпроса "правилно ли съдията докладчик е прекратил съдебното производство..", след като тези разпореждания не подлежат на обжалване и протестиране... Но да - правилно, т.к нарушението е отстранимо
- limpopo
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 25 Юни 2007, 17:09
РЕШЕНИЕ № 327 ОТ 26.08.1996 Г. ПО Н. Д. № 141/96 Г., I Н. О.
КЛЮЧОВЕТЕ СА ТЕХНИЧЕСКО СРЕДСТВО ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СА ОБИКНОВЕНИ ИЛИ СЕКРЕТНИ ПОДПРАВЕНИ ИЛИ ОРИГИНАЛНИ, ОТКРАДНАТИ, НАМЕРЕНИ, ВРЕМЕННО ПОЛЗУВАНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ИЛИ НЕПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОТКЛЮЧВАНЕ НА ПОМЕЩЕНИЕТО.
Чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК
Докладчик съдията Никола Филчев
Въз основа на събраните доказателства съдът е направил обосновани изводи, като е приел за установени следните фактически обстоятелства. На 6.I.1993 в Ш. подсъдимият М. чрез използуване на техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи на обща стойност 8460 лв. от владението на С. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първата инстанция откраднатите вещи са били върнати на собственика.
Правната оценка на установените по делото обстоятелства е правилна. Съдът законосъобразно е квалифицирал поведението на подсъдимия М. като престъпление по чл. 255, т. 2 (отм.) вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. Възражението, че ключът използуван за извършване на кражбата, не бил техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК е неоснователно. Съгласно т. II.11. на постановление № 6 от 1971 на Пленума на ВС (изм. с Пост. 7-87-Пл. ВС) ключовете са техническо средство по смисъла на закона независимо дали са обикновени или секретни, подправени или оригинални, откраднати, намерени, временно ползувани, предназначени или непредназначени за отключване на помещението (Сб. 1953 - 1990, с. 205). Разграничението, което провежда защитата на подсъдимия, между подправен ключ, ключ непредназначен за помещението, откраднат ключ и т. н., почива върху разбиране на Върховния съд, което е изоставено - отменено с Пост. 7-87-Пл. ВС.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са допуснати - съществени нарушения на процесуалния закон.
Становището. на прокурора, че участието на защитник било задължително е неоснавателно. Съгласно чл. 386, ал. 1 НПК, когато обвинението е повдигнато срещу пълнолетен за престъпление, извършено от него като непълнолетен, делото се разглежда по общия ред. Настоящият случай е точно такъв. Подсъдимият е роден на 18.X.1975 г., а е привлечен като обвиняем на 7.XI.1994 г. Следователно участието на защитник в този наказателен процес не е задължително.
Възражението на защитата, че след като не е посочено в диспозитивите на обвинителния акт и присъдата използуваното техническо средство и като не са изброени в диспозитива една по една откраднатите вещи, било допуснато съществено нарушение на процесуалния закон е неоснователно. Първо, всички тези обстоятелства са ясно посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на присъдата. Второ, спорно, е дали съдът е длъжен да изброи една по една всички откраднати вещи в диспозитива на присъдата. Трето, дори и да се приеме, че това е процесуално нарушение, то не е съществено, защото не е довело до пороци на присъдата по чл. 328, т. 1, 3, 4 и 5 НПК или до ограничаване процесуалните права на страните.
Струва ми се, че това решение е относимо към казуса.
В случая липсва съгласие/знание/ на собственика за преминаването на фактическата власт на вещите у дееца.Друг би бил случая, ако например е дал апарата на дееца за да снима на сватбата си, а той го продаде/това вече обсебване/.
Съгласен съм, че по тези изпити се оценява преди всичко добрата аргументация, отколкото правилната квалификация.
КЛЮЧОВЕТЕ СА ТЕХНИЧЕСКО СРЕДСТВО ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СА ОБИКНОВЕНИ ИЛИ СЕКРЕТНИ ПОДПРАВЕНИ ИЛИ ОРИГИНАЛНИ, ОТКРАДНАТИ, НАМЕРЕНИ, ВРЕМЕННО ПОЛЗУВАНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ИЛИ НЕПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОТКЛЮЧВАНЕ НА ПОМЕЩЕНИЕТО.
Чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК
Докладчик съдията Никола Филчев
Въз основа на събраните доказателства съдът е направил обосновани изводи, като е приел за установени следните фактически обстоятелства. На 6.I.1993 в Ш. подсъдимият М. чрез използуване на техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи на обща стойност 8460 лв. от владението на С. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първата инстанция откраднатите вещи са били върнати на собственика.
Правната оценка на установените по делото обстоятелства е правилна. Съдът законосъобразно е квалифицирал поведението на подсъдимия М. като престъпление по чл. 255, т. 2 (отм.) вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. Възражението, че ключът използуван за извършване на кражбата, не бил техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК е неоснователно. Съгласно т. II.11. на постановление № 6 от 1971 на Пленума на ВС (изм. с Пост. 7-87-Пл. ВС) ключовете са техническо средство по смисъла на закона независимо дали са обикновени или секретни, подправени или оригинални, откраднати, намерени, временно ползувани, предназначени или непредназначени за отключване на помещението (Сб. 1953 - 1990, с. 205). Разграничението, което провежда защитата на подсъдимия, между подправен ключ, ключ непредназначен за помещението, откраднат ключ и т. н., почива върху разбиране на Върховния съд, което е изоставено - отменено с Пост. 7-87-Пл. ВС.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са допуснати - съществени нарушения на процесуалния закон.
Становището. на прокурора, че участието на защитник било задължително е неоснавателно. Съгласно чл. 386, ал. 1 НПК, когато обвинението е повдигнато срещу пълнолетен за престъпление, извършено от него като непълнолетен, делото се разглежда по общия ред. Настоящият случай е точно такъв. Подсъдимият е роден на 18.X.1975 г., а е привлечен като обвиняем на 7.XI.1994 г. Следователно участието на защитник в този наказателен процес не е задължително.
Възражението на защитата, че след като не е посочено в диспозитивите на обвинителния акт и присъдата използуваното техническо средство и като не са изброени в диспозитива една по една откраднатите вещи, било допуснато съществено нарушение на процесуалния закон е неоснователно. Първо, всички тези обстоятелства са ясно посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на присъдата. Второ, спорно, е дали съдът е длъжен да изброи една по една всички откраднати вещи в диспозитива на присъдата. Трето, дори и да се приеме, че това е процесуално нарушение, то не е съществено, защото не е довело до пороци на присъдата по чл. 328, т. 1, 3, 4 и 5 НПК или до ограничаване процесуалните права на страните.
Струва ми се, че това решение е относимо към казуса.
В случая липсва съгласие/знание/ на собственика за преминаването на фактическата власт на вещите у дееца.Друг би бил случая, ако например е дал апарата на дееца за да снима на сватбата си, а той го продаде/това вече обсебване/.
Съгласен съм, че по тези изпити се оценява преди всичко добрата аргументация, отколкото правилната квалификация.
- drakoncho
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 28 Юни 2007, 18:52
Колеги, изпълнителното деяние на кражбата, не е започнало с отключването на входната врата на апартамента с предоставения ключ. Генов влиза в този апартамент за провеждане на ремонт, поне за това се е условил с Йотов. Няма доказателства че предварително е обмислил отнемането на вещите от шкаф във хола, като това кореспондира и със самите действия на Генов. Той не взел нищо от другите помещения, които вероятно е имал този апартамент. Ако е имало предумисъл че ще използва предоставения му ключ за да осъществи престъпно деяние, вероятно е щял да провери и другите помещения. Влизането в апартамента с предоставеният му ключ е правомерно, защото не може да се докаже до този момент че не е искал да извърши ремонта. Но оттук насетне, с отклонението си от тези задължения за които се е уговорил със собственика на апартамента, представляват изпълнителното деяние на отнемането на фотоапарат и златни накити, които са били в един шкаф в хола. Следователно не можем да твърдим че е осъществен състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Той нито е владеел, нито е пазил вещите в апартамента, затова според мен не е осъществил и престъпление по чл.206 от НК. Имало е устна договорка за ремонт, откъдето не може да се обоснове твърдението че Генов е бил длъжен да пази вещите в другите помещения на апартамента. Обсебване щеше да има, ако Генов беше прибрал някакви инструменти, свързане с ремонтната дейност, и тези инструменти са собственост на Йотов. Първоначално мислих че е осъществен състава на чл.195, ал.1, т.2 от НК, като разсъждавах в посоката че апартамента е собственост на Йотов, който не присъствал там по въпросното време. Като собственик на имота, той би трябвало да осъществява надзор върху него, когато е допуснал вътре чужд човек, но нее е осъществил това си задължение. но след това се разколебах, защото оставен без постоянен надзор, означава достъп до вещта, на всеки който мине покрай нея. Така че състава на деянието според мен си е чистия състав на чл. 194, ал.1 от НК, разбира се при опасен рецидив.
- todoran_do
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 21 Юни 2007, 23:06
Не мога да разбера ,защо всички прокурори се "пробиват" когато в казуса има намесени гражданско-правни отношения.Доводите за това мое мнение са следните:
1.Генов и Йотов дефакто /изключваме измамата в тази връзка/сключват договор за изработка чл.258 -269 ЗЗД ,които е двустранен,консесуален,възмезден и неформален.
2.Имено в тази връзка Йотов предоставя ключът от собствения си апарнамент на Йотов т.е. последният придобива фактическа власт върху апартамента,тъй като водопроводните тръби се намират в него.
3.Във връзка с гореизложеното ,когато пускате майстор в къщата си /вкл.когато ви няма/заключвате ли всички стаи,освен помещението,където ще се извършва ремонта?
ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТЕЗИ ДОВОДИ,а не търсете решение на ВКС,което да приляга на конкретния казус.Тайната на добрия юрист е да гледа конкретният случай през призмата на закона, а не да гледа закона през призмата на казуса,тъй като в живота се случват много и различни неща,който понякога не могат да се сложат под общ знаменател.
1.Генов и Йотов дефакто /изключваме измамата в тази връзка/сключват договор за изработка чл.258 -269 ЗЗД ,които е двустранен,консесуален,възмезден и неформален.
2.Имено в тази връзка Йотов предоставя ключът от собствения си апарнамент на Йотов т.е. последният придобива фактическа власт върху апартамента,тъй като водопроводните тръби се намират в него.
3.Във връзка с гореизложеното ,когато пускате майстор в къщата си /вкл.когато ви няма/заключвате ли всички стаи,освен помещението,където ще се извършва ремонта?
ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТЕЗИ ДОВОДИ,а не търсете решение на ВКС,което да приляга на конкретния казус.Тайната на добрия юрист е да гледа конкретният случай през призмата на закона, а не да гледа закона през призмата на казуса,тъй като в живота се случват много и различни неща,който понякога не могат да се сложат под общ знаменател.
- ARlet
- Младши потребител
- Мнения: 39
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 23:29
Arlet, тръгваш в грешна посока. Именно когато и защото Генов е въвел в заблуждение Йотов относно личността и способностите си значението на гражданско-правните отношения отпада и навлизаме в състава на измамата. А и да приемем че има такъв договор за изработка, той не може да се приеме като основание за придобиване на фактическа власт на апартамента – предмета на договора за изработка е друг и не включва предаване на фактическата власт в-у вещите в апартамента.
И да – когато пуснеш майстори в апартамента си и нещо изчезне е налице кражба, а не обсебване. Просто това че си пуснал някого в апартамента си за да свърши някаква работа не означава че си му поверил всичките си вещи в него.
И да – когато пуснеш майстори в апартамента си и нещо изчезне е налице кражба, а не обсебване. Просто това че си пуснал някого в апартамента си за да свърши някаква работа не означава че си му поверил всичките си вещи в него.
- dgeorgiev
- Потребител
- Мнения: 175
- Регистриран на: 06 Сеп 2005, 10:21
Вярната квалификация според мен е изложена точно от eklekti4kata.Обсебване няма ,а и цитираното решение няма връзка със случая.Ключът безспорно е техническо средство.Аз ще добавя че процесуалното нарушение е че прокурора се е произнесъл извън срока-това е очевадно,нарушен е чл.242 ал.3 НПК.Това че пострадалия се е явил без повереник и въпреки това му е предявено разследването не е нарушение.
Съдът неправилно е върнал делото на прокурора тъй като процесуалното нарушение по чл.242 ал.3 не може да бъде отстранено,а и не е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник,или на пострадалия.
Съдът неправилно е върнал делото на прокурора тъй като процесуалното нарушение по чл.242 ал.3 не може да бъде отстранено,а и не е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник,или на пострадалия.
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
В казуса се споменаваше, че пострадалият се е явил с адвоката си за предявяване, но дознателят не го е допуснал, което според мен си е процесуално нарушение.
- lilana
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 06 Фев 2007, 16:35
При това положение наистина има процесуално нарушение,но доколко е съществено и е довело до ограничаване правата на пострадалия е малко спорно.По-скоро да тъй като в чл.75 ,изброяващ правата на пострадалия е казано "да има повереник"В ал 2 на чл.75 пък специално е наблегнато на въпроса че органите и на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия неговите права и да му осигурят възможност да ги реализира,тоест "да има повереник".
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
Ще се включа със съвсем кратък коментар. Гласувам "за" измамата и кражбата с квалификацията за техническото средство. Довода, че е използвал ключа правомерно и предварително обмисляне е липсвало не приемам по една проста причина - при положение, че действа с измамлив умисъл още при получаването на ключа, той въобще не е имал нито намерение, нито възможност да извърши договорения ремонт...
Успех на всички явили се, които са се постарали в аргументацията си на една или друга теза. Вярвам, че това ще бъде оценено!
Успех на всички явили се, които са се постарали в аргументацията си на една или друга теза. Вярвам, че това ще бъде оценено!
- LakeG
- Потребител
- Мнения: 103
- Регистриран на: 12 Сеп 2006, 20:15
draconcho,точно това решение щях да пействам.Гепи!.Може ли да попитам кои точно от вас се явиха на конкурса или като мен участват в темата от правен интерес.Пък ако не щете,не казвайте
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
49 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта