Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013, vol. 1

[svettoslav]

Даже точно обратното-именно наличието на знанието у пострадалия е необходимо условие за наличие на обсебването. Та нали именно изявлението спрямо него,че дееца няма намерение да му връща вещите,прави деянието на последния обсебване

[svettoslav]

ето още едно в тази насока

Коя е насоката,по -точно?

[monz67]

Обсебване, колега, има когато деецът присвоява вещта без съгласието на пострадалия собственик. Преди това тя трябва да му бъде поверена за пазене или предоставена във владение т.е. да владее или пази на годно основание. Давайки му телефона пострадалият не му предоставя самия телефон за владение или пазене, а му предоставя услуга - безвъзмездна възможност да проведе един телефонен разговор. Той няма анимус за даване или за предоставяне в заем за послужване, а владее телефона чрез държателя, и то именно защото няма основание да се разделя с владението. Поради това считам, че самият телефон не предмет на правоотношението, предметът е разговорът, който следва да бъде проведен от дееца. Предоставянето на апарата е необходимо условие за изпълнение на уговорката, но не е част от уговорката. Другояче би стоял въпросът ако му го даде за ползване за определен период, когато без съмнение би имало обсебване.

[svettoslav]

Да,явно споделяте това виждане.Аз считам другото.Колегите си имат и те определено и т.н.

Мисля обаче че в литературата се приема критерия "държател". Щом е у него-в негово "владение" е,доколкото го отъждествяват фактическа власт. Аз така го приемам.
Мисля че някъде споделих виждането си за така "предоставена услуга"-да говори по телефона.Това е резултат на съгласие между страните,а съглашението е сделка.В случая безвъзмездна и си е абсолютен заем за послужване. Макар и някой да не е имал намерение да изпълнява задължението си по него.

[svettoslav]

Спомена се един пример в барчето с телефона.
Като се замислих и там имаме някаква услуга. Подръж ми телефона за малко,ако обичаш!
или пък-Да ти оставя телефона,извинявай,че отивам до едното място ?...
Макар и страните по тази нищо и никаква "услуга" изобщо да не се и замислят-то те са страни по договор за влог(поне във втория пример със сигурност).

[mariposarosa]

Колега Frina, независимо, че телефонът е предаден доброволно, това в никакъв случай не означава, че е предадено владението на вещта.

А какво означава колега? Тук вече ми стана много интересно.

[velikova_]

Колега Frina, независимо, че телефонът е предаден доброволно, това в никакъв случай не означава, че е предадено владението на вещта.

А какво означава колега? Тук вече ми стана много интересно.

Колега, не е нужно да се държим заядливо и високомерно един към друг.Дори самите професори имат противоречия в мненията си, пък какво остава за нас. Аз самата нямам един ден юридически стаж и признавам си, че е твърде вероятно да сгреша, но все пак се опитвам да разсъждавам по някакъв начин, пък и било то неправилно.Не претендирам за 100% достоверност, на това което казвам, мисля че никой не би могъл ... И все пак -владението не е предадено, докато собственикът може да се разпорежда със своята вещ. В този случай, дори деецът фактически да държи телефона, собственикът не е лишен обективно от възможността за разпореждане с него, докато му бъде отнет.
Само нещо да допълня, наистина последно - когато се явявах 2010 на конкурсите, успях да стигна на устен и на двата (за съдии и прокурори) и учудването ми беше голямо, когато на самия изпит се запознах с колеги, които бяха написали коренно различни квалификации един от друг,някои съвпадаха с моите, други -не, но наистина имаше различия. В крайна сметка на тези конкурси не се оценява единствено квалификацията на деянията, а начина по който разсъждаваме и се обосноваваме.

[mariposarosa]

Въобще не се заяждам, просто не разбирам, тази вечер се начетох на какви ли не неща..... съвсем ми объркахте представите Язък за годините дето съм се хабила, явно нищо не съм научила ...

А иначе съм съгласна с последното твърдение, много по-важно е как си се обосновал, отколкото как си квалифицирал деянието. Но е много важно в обосновката все пак да се пишат смислени неща ....

[frina_]

Колега Mariposarosa, може ли да вземеш/вземете ( не знам дали на "ти" или "вие" следва да си говорим ) кратко отношение по дискутираните в-си за това дали има измама или обсебване , респ. по гражд. част за иска по чл.33 ЗС, защото и аз вследствие на проведената дискусия доста се обърках...

[svettoslav]

Въобще не се заяждам, просто не разбирам, тази вечер се начетох на какви ли не неща..... съвсем ми объркахте представите Язък за годините дето съм се хабила, явно нищо не съм научила ...

А иначе съм съгласна с последното твърдение, много по-важно е как си се обосновал, отколкото как си квалифицирал деянието. Но е много важно в обосновката все пак да се пишат смислени неща ....

А,бе,виж сега, т.нар. "как си квалифицирал деянието" значи знаеш ли наказателното право

Може много да се обосноваваш,но щом си на грешен път...

[svettoslav]

Дори самите професори имат противоречия в мненията си, пък какво остава за нас.

Абсолютно така е.Те самите не вдяват,камо ли ние

... И все пак -владението не е предадено, докато собственикът може да се разпорежда със своята вещ. В този случай, дори деецът фактически да държи телефона, собственикът не е лишен обективно от възможността за разпореждане с него, докато му бъде отнет.

Много е вярно и това,което казваш.Абсолютно е така.Но специално за НП именно факта на държането към момента на присвояването е релевантен. Аз лично оценявам гражданскоправната ти мисъл,дано и на изпита я оценят подобаващо,както и на другите колеги. Освен това,повече от ясно е,че НП може да се владее изкусно,само ако разбираш добре гражданското право.

А критерия с кражбата е имено държането. Думата "владение" повече бърка отколкото да пояснява.Така щото се появяват едни анимуси,едни анималимуси...
Озове ли се вещта у дееца със съгласието на онзи -няма кражба,независимо че " собственикът(не е нужно да е такъв между другото,може също да е "владелец" или "държател" във вещно правен смисъл) не е лишен обективно от възможността за разпореждане с него". Това не е законов критерий.Още повече-какво значи "предалият вещта да може да се разпорежда"? Никой не казва,че не може да се разпорежда,стига да може да си вземе вещите обратно

[svettoslav]

Въобще не се заяждам, просто не разбирам, тази вечер се начетох на какви ли не неща..... съвсем ми объркахте представите Язък за годините дето съм се хабила, явно нищо не съм научила ...

А иначе съм съгласна с последното твърдение, много по-важно е как си се обосновал, отколкото как си квалифицирал деянието. Но е много важно в обосновката все пак да се пишат смислени неща ....

А,бе,виж сега, т.нар. "как си квалифицирал деянието" значи знаеш ли наказателното право

Може много да се обосноваваш,но щом си на грешен път...

А утре пък,от въпроса "какво е това престъпление" идва и логичното дали това изобщо е престъпление

Това е по-страшното и високо отговорното

П.П.Айде, и да ги смачкате утре.Аз само шъ гледам

[mariposarosa]

[quote="svettoslav"]
А,бе,виж сега, т.нар. "как си квалифицирал деянието" значи знаеш ли наказателното право

Колега, много добре знаете, че квалификацията на деянието зависи много от това, с какво можеш да си вържеш гащите ...., а не е въпрос само на познаване на наказателното право, няма нужда да пояснявам, много добре ще ме разберете

[svettoslav]

Разбирам те естествено.Аз сгреших квалификацията си на адв. изпит също.Дадох си сметка за това чак месеци след като станах адвокат. Дадох си сметка и за това обаче,че няма кой да те скъса при такава обосновка на квалификацията.
Как да стане при 3 листа доводи,звучащи повече от убедително? И Господ да слезе-и той ще те пусне,както се вика.

Ставаше дума за едно убийство по хулиг. подбуди в състояние на силно раздразнение по 118 във вр с чл.116 НК.

Мисля ги писах две отделни-хем хулиганство,хем убийство.Кво да правиш,така ми се е сторило,имаш определено лимитирано време

[alexandar25]

Успех на колегите, които утре ще се явят И после да пишете какъв е бил казуса, че да му мислим ...

[moderator]

Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013, vol. 2