Здравейте пак!
Голямо дискутиране се издискутирахме днеска, а? То така, от работа - във форума – понапишеш, погледнеш кой какво мисли, после пак. Ама то като вземат да се изсипят по много и наведнъж......мани, мани... Все пак за да си начеша и аз крастата.......
С уважение към hebigatsu, достойните аргументи са юридически, а не фалически и позицията трябва да се отстоява до край и да се аргументира. Hebigatsu го направи – да пробвам и аз.
Въпреки че се повтарям за н-ти път – договорът за покупко-продажба е консенсуален (другите негови характеристики в момента няма да коментирам) – за правният му ефект е без значение момента на плащането, приемането и предаването на веща. Защо – чл.24, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Къде е същността на този договор - позволете да предположа, във вещният ефект, който настъпва веднага със сключването. Като казва „се задължава да прехвърли собствеността на една вещ или друго право ” ЗЗД има предвид точно това. (Моля без забележки за това че ЗЗД „говори”) Вижте и 184 – веща е основното в този договор. А че има и облигационен ефект договорът, това е безспорно. Сега определяме кога настъпва вещният такъв. То ест – кога договорът е сключен.
От кой момент този договор се счита за сключен? Ами чл.14,ал.1 – „когато достигне приемането”, казва ЗЗД. Милата юриспруденция, горда част от която сме и ние е определила че това съгласие може да е и мълчаливо ако изричното по принцип не се очаква.(Кожухаров под редакцията на Попов, ей сега го проверих). Какво точно значи по принцип не се очаква? Ами ставам рано сутрин, трудно ми е да говоря още и отивам да си купя вестник Изложени са на щанд. Взимам един "Труд", да речем. Разгръщам, оставям го и бъркам да си извадя парите та да си го платя. Мълча си като риба..... Ама вестника вече е мой – тука май почват разногласията. Да преминем към конкретният казус:
Отивате в магазин Х, вземате стока У и се нареждате на образувалата се опашка.
Нека да приемем, че магазинът не е за стоки уникати – и в тях има опашки, да знаете..... и че приложим е чл.24,ал.2 „щом бъдат определени по съгласието на страните” и също и 186а „рискът.......преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена при постигане на съгласие между страните или му бъде предадена....”.
Сега – съгласието на търговеца – кога е налице.
Относно търговците ще се прилагат разпоредбите на ТЗ. Глава двадесет и първа „Общи положения”. Първо чл.286 – възражения? Не видях в постовете до сега. След това чл. 287 - възражения? Не видях в постовете до сега. А и чл. 302 – именно защото е търговец нашият магазин, за него сделката е търговска, а за мен е по ЗЗД. Защо, ами защото не е търговска продажба и не съм твърдял че е – както виждате относно правилата за договорът за покупко-продажба се аргументирам по ЗЗД. В какво трябва да се изразява тази грижа по 302 за търговеца, обаче? Ами именно в спазването на задължението поето от него по публичното предложение. В какво се изразява това публично предложение – 291 ТЗ, изречение трето. Обвързан за какво колеги – да преговаря? Абсурд! За какво ще преговаряме – имаме на лице всичко необходимо за сключване на сделката – общо предлагано количество (виждате го на щанда в магазина), срок (ами работното време на същият), цена (етикитирана си е стоката, независимо дали я тегля, меря или преливам някъде – знам колко струва определено количество от нея, а с упоментатите действия само я определям ). Дали имаме съгласието на продавача или то ставало ясно в по-късен момент? Извинявайте но какво друго е нужно за да се установи съгласието? Колеги моля ви да правим разлика по чл. 290 и 291. Първото е покана за преговори. Там се изисква съгласието на търговеца да бъде ясно изразено, и се предвижда и неговата отговорност по ал.2. По 291 обаче съгласието е налице – влизаме в магазина, виждаме стоката със цена на нея – нужно ли е да питаме дали се продава? В магазин сме, не в музей.......
Съгласието на купувача – виждам стоката и ми харесва. Вземам я. Тя вече е моя! Нали това питам – нужно ли е да викам че купувам? Не! Какво обикновено се случва в магазина? Потребителят разглежда, оглежда, някъде и опитва, преценява и се съгласява да я купи. Как се съгласява – с избирането на родово определената вещ. От тогава вещният ефект на сделката е настъпил, аз съм станал собственик. Формирал съм правната воля в себе си и не съм я изразил, казвате.... че как да не съм, нали съм избрал веща! А не само съм си мислил да я избера! Нито търговецът, нито другите потребители очакват от мен да кажа изрично че си я купувам тази вещ. Ако не мислите така – следващият път като сте в магазина – опитайте се да извадите от чужда кошница някоя стока........ Или пък да дойде представител на търговеца и да вземе ваша стока и да я продаде на друг...... Това май най вече бе за Julyan. А и още се сетих – подобно на мнението на hebigatsu, в по преден мой пост „Ако се върна да я оставя стоката – да се пробвам така – ако продавача не ме върне, значи че се съгласил? Двустранно е развалянето........ (Ако пък ме върне ще кажа, ама аз не искам да я взема – не съм съгласен, за съжаление продавача няма да може да докаже, че всъщност съм я купил – преди да платя и да ми издаде касова бележка)
Това че не може да докаже не значи че не така. Избирайки вещта тя вече си е моя. Не може да ми я вземете, може да ми я откраднете, може и да погине – за моя сметка. Но мога да излъжа че не съм я избрал, че не съм се съгласил. Ама мога и да погна да го гоня крадеца – от мен е откраднал, ас съм станал собственик и дължа да платя цената.”
Колега hebigatsu казвате че договорът е предварителен. Не е защото с избирането на стоката аз постигам съгласие по всички необходими параметри на сделката. Приемам предложението на продавача с факта на отделянето на родово определена вещ от други такива. И само това ми е достатъчно да съм собственик (вещно действие). Как то е достигнало у продавача? Всеки, който се интересува, включително и продавача може да дойде и да погледне какво има в кошницата ми. И другите обяснения в началото на предходният абзац. А и тези относно чл. 291 от ТЗ. Какво остава тогава като задължения на страните? Облигационното: той да ми предаде владението – а аз да заплатя цената. Как предава владението – дава ми безпрепятствено да напусна магазина със стоката. Как плащам – на касата.
Нека да правим разграничения между тези две действия на договора – вещното и облигационното. Вещното настъпва веднага със постигане на съгласието – как се постига, обясних. Облигационното именно се изразява в задълженията на страните посочени по-горе. За обира в магазина на Julyan обясних в по горен пост.
Пускам ви ги тия „мухи” цял ден да проверя какво мислите и да си „понаточим” мисленето. Дано никой не се е обидил. Не е жизненоважно всички да споделяме едно и също мнение, а истината..........тя е субективна, да не се лъжем......особенно в гражданският процес.
а сега наистина - ако имате други забележки и предложения по темата към мен - утре, договор ме чака......
